Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИСИЧКАТА

Володя Макавеев

web

Някаква болест уби майка й. Поотрасналото лисиче, внезапно лишено от грижите на опитната стара лисица, не успя да изучи всички тънкости на умението да оцелява, но извади късмет и след няколко дълги и пълни с опасности месеци успя да извоюва правото си на живот и да се оформи като млада едногодишна лисичка. Почти изцяло доверявайки се на заложените й инстинкти, се научи да осигурява прехраната си. Ловеше разни насекоми, полевки, откриваше закътани в храстите и сгушени в тревата гнезда с яйца на различни хвъркати, дори хващаше малки зайчета и птици. В района, в който се роди заедно с братчето и сестричето си и който те така и не видяха - покосени от една от многобройните болести, съпътстващи живота на дивите твари, тя вече се чувстваше уверена и сигурно в него след време щеше да създаде своето поколение. Заграденият между две оживени шосета участък, с няколкото разпилени горички и малко язовирче, й предлагаше всичко необходимо за осигуряване на храна и прикриване от врагове. Вече знаеше основните пътеки на скитащите бездомни кучета - конкурент в изхранването и доста сериозна опасност за все още неукрепналото лисиче. Ловци рядко се мяркаха наоколо, тъй като мястото беше в близост до големия град и само бракониери, от време на време, се осмеляваха да посещават “нейния” район. Обикновено те преследваха сърни и зайци, така че винаги когато лисичката усетеше присъствието им, успяваше навреме да избегне опасността. Само веднъж, ядосан на лошия си късмет ловец, реши да пробва от движещата се кола уменията си и стреля по мяркащата се между храстите тичаща лисичка. От друсането по черния път ли, или от това, че не й било писано да загине по този начин, но лисичката се отърва само със сериозна уплаха от свистящите покрай нея едри сачми. Свикнала с непрекъснатото бръмчене на автомобили по границите на “нейната” територия, лисичката получи още един урок - те бяха опасни дори от доста голямо, по нейна преценка, разстояние.

Един ден, минавайки по добре известните й пътеки, острият нюх на лисичката долови непозната, плашеща я миризма. Инстиктивно тя усети, че новото животно, навъртащо се в района, е заплаха за уредения й вече живот. В нея се появиха неприятни, смътни усещания, които я държаха нащрек, но тя не можеше да направи друго, освен да продължи възприетия начин на живот, защото не познаваше друг. Привечер, обикаляйки безцелно, младата лисица се озова до язовирчето. Полегналата над него мъгла, чиито ефирни нишки обвиваха скупчените в единия му край тръстики и притихналата околност, навяваше усещане за призрачност и спокойствие. Тази почти недействителна картина със сигурност би притъпила възприятията на човек, но не и на диво животно, борещо се ежеминутно за своето оцеляване. Прясно оставена следа от фазан я накара да се сниши светкавично и сетивата й на професионален ловец се изостриха. Не след дълго тя забеляза птицата - сгушена в корените на бодлив храст. Безшумно легна по корем като подкосена и се заоглежда, за да разучи коя позиция ще е най-добра за бърза и сигурна атака. Прокрадвайки се бавно между храсталака, внимавайки да не настъпва издайнически нападалите клонки, лисичката започна да скъсява разстоянието до нищо неподозиращата жертва. В този момент, обонянието й долови острата миризма на непознатия й пришелец. Лисичката дори имаше неприятното усещане, че е наблюдавана. За миг се поколеба дали да завърши атаката си или да зареже плячката и да избяга. Гладът и ловният инстинкт надделяха пред неустановената опасност. А може би не беше опасност... Движение в основата на храста с желаната плячка изтри цялата й предпазливост. Лисичката като пусната пружина отскочи от мястото си и изненаданата птица почти не можа да реагира. Професионалният убиец впи зъби в шията на фазана и за секунди преодоля хаотичните му опити да се измъкне от смъртоносната хватка. Лисицата постоя минута-две, без да отпуска захапката си, докато жертвата престана да конвулсира. Доволна от постижението си, остави улова и озъртайки се, прилегна до него.

В пълзящия все по-близо сумрак лисичката едва долови леко движение на няколко метра от обилната, майсторски извоювана вечеря. Неприятното усещане се завърна с нова сила и тя рязко се изправи. В този момент забеляза заплахата - малко по-едър от нея, но видимо по-силен чакал. И двете животни застанаха като заковани, вторачиха се едно в друго и без никакъв намек за агресия започнаха да се изучават, преценявайки шансовете си за успех при схватката, която неминуемо щеше да последва. Лисичката нямаше опит в разправа със себеподобни и това я караше да не предприема рискованата първа стъпка. Много по-уверен в силите си, чакалът пръв сбърчи нос и бавно направи крачка към поизплашената лисица, показвайки й недвусмислено, че трябва да отстъпи плячката си. Инстиктитът за отбрана на района и гладът обаче изместиха страха на “домакинята”, тя леко се присви, показа оголените си зъби и изсъска срещу натрапника. Действията й стъписаха чакала само за секунда, след която той се хвърли с цялата си тежест върху нея. Схватката се разигра почти безшумно. Само тракане на зъби и ръмжене се чуваха на няколко метра от полесражението. Успяла да се предпази от първата напориста атака, лисицата светкавично захапа мерналия се пред погледа й преден крак на натрапника. Остра болка принуди чакала да изскимти и да се отдръпне за миг в отбранителна позиция. Лисичката като че ли също остана изненадана от постигнатото надмощие и отпусна захапката си. Това беше фатална грешка. Грешка, която законите на природата позволяват само веднъж в живота на дивите си рожби. С бързо движение чакалът впи зъби в смъртоносна захапка в шията на ужасената лисичка. Отчаяното животинче усети края и направи няколко безнадеждни опита да се измъкне от капана, в който бе позволило да падне... Последното, което видя от този враждебен свят, бе разровеният наоколо, окалян и опръскан в кървави капки, тънък сняг.

Чакалът пусна жертвата си чак след като тя утихна напълно. Приседна до нея и се огледа. Несмущаван вече от никого, бавно се доближи до мъртвата птица и я взе със зъби. Сериозно пострадалият му крак оставяше диря от кървави капки по снега, но опитът му подсказваше, че трябва бързо да се отдалечи от пропитото с миризмата на прясна кръв място. Мястото, спасило го от глада и станало безмълвен свидетел на кончината на доскоро изпълнената с живот лисичка. Чакалът вече беше господар на дребните животинки в тази местност. До кога ли?...

 

 

© Володя Макавеев, 2003
© Издателство LiterNet, 22. 09. 2003

=============================
Първо издание, електронно.