|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БИБЛИОГРАФИЯ ЯНКО ЯНЕВ Таня Гергова I. Публикации от Янко Янев: КНИГИ
Грях и скръб. Стихове. София, 1918. На север. Стихове. София, 1918.
Копнения. Стихове. София, 1919.
Антихрист. София: Слога, 1926.
Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел. София, 1927. Също: Янев, Я. Хегел. София: ЛИК, 1996 [откъс].
Хегел. Личност, съдба, философия. София: Т. Ф. Чипев, 1928. Също: Янев, Я. Хегел. София: ЛИК, 1996. Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес. София, 1928.
Димо Кьорчев. Художествена биография. София, 1932. Петър Чаадаев. Личност и философия. София, 1932.
Героичният човек. София, 1934.
Образът на младото поколение. София, 1935.
Der Mythos auf dem Balkan. Berlin, 1936.
Aufstand gegen Europa. Berlin, 1937. Heroismus und Weltangst, Deutscher Hort Verlag, 1937.
Südosteuropa und der deutsche Geist. Leipzig, 1938.
Dämonie des Jahrhunderts. Leipzig, 1939.
Zwischen Abend und Morgen. Eine Balkan-rhapsodie. Leipzig, 1943.
Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005 <https://liternet.bg/publish10/yanko_yanev/svoboda/index.html> (22.09.2005).
Пробуждение. Прев. на руски Анатолий Иванов. Москва: Атеней, 2007, с. 32.
СТАТИИ
Художествена изложба в Карлсруе. // Златорог, 1924, № 2, 121-123. Гения на живота. За диалектиката на живота. // Златорог, 1924, № 3-4, 193-201. Също: Литературен вестник, № 8, 1993. Религия на творчеството. // Златорог, 1924, № 6-7, 284-293. Любов и смърт. // Златорог, 1924, № 8, 383-385. Иреалността на изкуството. // Хиперион, 1924, № 4-5, 179-187. Също: Литературна задруга "Хиперион", Велико Търново, 1996, 226-234 [откъс].
Трагедията на човека. // Златорог, 1925, № 1, 26-38. Философията на Бергсон. // Златорог, 1925, № 6, 350-360. За смисъла на историята. Фрагменти. // Златорог, 1925, № 7, 245-258. Идеята на Университета. // Златорог, 1925, № 7, 320-324.
Свобода и материя. // Българска мисъл, 1926, № 1, 45. Възвръщане към Хегел. // Българска мисъл, 1926, № 9-10, 718-732. За българския дух. // Листопад, 1926, № 3-4, 88-90. Върху ирационалното в историята. // Листопад, 1926, № 8-9. Проблеми на изкуството и естетиката. // Листопад, 1926, № 10.
Райнер Мария Рилке (1875-1927). // Българска мисъл, 1927, № 1, 68-70. Ницшевото общество. // Българска мисъл, 1927, № 2, 149. Хайнрих фон Клайст. // Българска мисъл, 1927, № 7-8. Еротика. Фрагменти върху любовта. // Българска мисъл, 1927, № 10, 674-681. Безумието. // Стрелец, 1927, № 3. Също: Литературен кръг “Стрелец”. Велико Търново, 1995, 92-93. Творчество и съвест. // Стрелец, 1927, № 12. Също: Сезон, 2002, есен, 147-149.
Философия на злото. Шопенхауер като личност и като мислител. // Българска мисъл, 1928, № 3, 187-197. Барух Спиноза. По случай 250-годишнината от смъртта му. // Българска мисъл, 1928, № 5, 348-361. Идеята за изкуството у Толстой. // Българска мисъл, 1928, № 7-8, 561-564.
Лесинг. Личност и дело. // Българска мисъл, 1929, № 2, 137-142. Д-р Кр. Кръстев. По случай 10-годишнината от смъртта му. // Българска мисъл, 1929, № 7-8, 595-598. Лесинг. // Листопад, 1929, № 1-2, 27-28. Лесинг. Личност и дело. // Училищен преглед, 1929, № 1, 63-71. Д-р Кр. Кръстев. За 10-годишнината от смъртта му. // Пряпорец, 1929, № 28. Европа галопира. // Пряпорец, 1929, № 29. Езическо слово. // Пряпорец, 1929, № 30. Маниаци и писатели. // Пряпорец, 1929, № 32. Михаил Арнаудов: Личности и проблеми. // Пряпорец, 1929, № 33. Нова романтика. // Пряпорец, 1929, № 34. Достоевски на рулетката. // Пряпорец, 1929, № 35. Предизвикано изяснение. По повод драмата на Д. Сяров. // Пряпорец, 1929, № 37. Критиката. // Пряпорец, 1929, № 40. Пейо Яворов. По случай 15-годишнината от смъртта му. // Пряпорец, 1929, № 41. Народ и легенда. // Пряпорец, 1929, № 42. Непознатият Достоевски. // Пряпорец, 1929, № 43. Пророци. // Пряпорец, 1929, № 45. Силна личност. // Пряпорец, 1929, № 46. На гроба на Пенчо Славейков. // Пряпорец, 1929, № 47. Словото. // Пряпорец, 1929, № 49. Освобождение. // Пряпорец, 1929, № 50. Анри Бергсон. По случай 70-годишнината му. // Пряпорец, 1929, № 51. Das Irrationale in Hegels Rationalismus. // Neue Jbb. für Wiss. end Jugendbildung. V., 1929, № 3, p. 208-216.
Проблемата за човека. Фрагмент. // Българска мисъл, 1930, № 1, 38-45. Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес. // Българска мисъл, 1930, № 3, 216-223. Религия и революция. Бележки върху руската проблема за свободата. // Българска мисъл, 1930, № 9; 615-622; № 10, 686-692. Хегел в Русия. Отзив за последния превод на Хегеловите съчинения. // Листопад, 1930, № 9-10. Фридрих Ницше. По случай 30-годишнината от смъртта му. // Българска реч, 1930/1931, № 1, 11-14. Лесинг. По случай 150-години от смъртта му. // Българска реч, 1930/1931, № 6, 184-187. Европа и християнството. // Пряпорец, 1930, № 1. Иван Шишманов. // Пряпорец, 1930, № 3. Трагедия на книгата. // Пряпорец, 1930, № 10. Трагичен народ. // Пряпорец, 1930, № 11. Жената. // Пряпорец, 1930, № 14. Богочовекът. // Пряпорец, 1930, № 16. Козима Вагнер. // Пряпорец, 1930, № 17. Упадъкът на драмата. // Пряпорец, 1930, № 28. Паневропа. Литературна бележка. // Пряпорец, 1930, № 21. Владимир Соловьов. По случай 30-годишнината от смъртта му. // Пряпорец, 1930. Тъжни неща. // Пряпорец, 1930, № 33. Личност и безличие. // Пряпорец, 1930, № 42. Женомразци. // Пряпорец, 1930, № 45. Смъртта на Зигфрид Вагнер.Съобщение. // Пряпорец, 1930, № 47. Толстой за изкуството. По случай 10-годишнината от смъртта му. // Пряпорец, 1930, № 49. Нашата история. // Пряпорец, 1930, № 51. Bibliographie der ausländischen Hegel Literatur., Literarische Berichte, Erfurt, K. Stengel, 1930. Hegels Philosophie des Logos. // Neue Jbb. für Wiss. end Jugendbildung. V., 1930, p. 531-539.
Пробуждане. // Златорог, 1931, № 5-6, 262-283. Хегел и нашето време. По случай 100-годишнината от смъртта му. // Златорог, 1931, № 7, 472-479. Също: Янев, Я. Хегел. София: ЛИК, 1996. Идеята за славянството в западната философия на историята. Фрагмент. // Българска мисъл, 1931, № 2, 89-95. Бележки върху философията на Хегел. По случай 100-годишнината от смъртта му. // Българска мисъл, 1931, № 10, 673-678. Петър Чаадаев. По случай 75-годишнината от смъртта му. // Листопад, 1931, № 7-8, 174-176. Волфганг Гьоте. По случай 100-години от смъртта му. // Българска реч, 1931/1932, № 6, 183-187. Хегел. // Училищен преглед, 1931, № 10, 1140. Вторият международен хегелиански конгрес. // Училищен преглед, 1931, № 9-10, 1338-1343. Лесинг и нашето време. // Обществено развитие, 1931, № 2, 61-70. Идеи върху смисъла на историята. // Обществено развитие, 1931, № 6, 262-275. Също: Език и литература, 1994, № 3, 97-107. Хегел. // Обществено развитие, 1931, № 8, 358-372. Общ подем. // Обществено развитие, 1931, № 10. Проблеми на българското професионално образование. // Изв. и стоп. архив на Министерството на търговията, промишлеността и труда, 1931, т. 10, 23-24. Достоевски на рулетката. // Съдба, 1931, № 5, 23-25. Рождението на духа. // Пряпорец, 1931, № 1. Романтици. // Пряпорец, 1931, № 2. България и немския дух. // Пряпорец, 1931, № 4. Достоевски. По случай 50-годишнината от смъртта му. // Пряпорец, 1931, № 5. Лесинг. По случай 150-годишнината от смъртта му. // Пряпорец, 1931, № 8. Ново време. // Пряпорец, 1931, № 9. Модерната жена. // Пряпорец, 1931, № 11. Исус. // Пряпорец, 1931, № 15. Младежта. // Пряпорец, 1931, № 16. България в чужбина. // Пряпорец, 1931, № 18. Преслав. Пътни впечатления. // Пряпорец, 1931, № 19. Една стогодишнина. Статия за Хегел. // Пряпорец, 1931, № 20. Без път. // Пряпорец, 1931, № 21. Национално творчество. // Пряпорец, 1931, № 23. Култ към личността. // Съвременник, 1931, № 11.
Душата на Европа. // Златорог, 1932, № 1, 41-53. Волфганг Гьоте. По случай 100-години от смъртта му. // Златорог, 1932, № 4. Гьоте и Хегел. // Българска мисъл, 1932, № 3, 160-166. Волфганг Гьоте. // Листопад, 1932, № 1-2. Европа и славянството. Бележки върху идеята за славянството в западната философия на историята. // Училищен преглед, 1932, № 1, 91-106. Волфганг Гьоте. // Училищен преглед, 1932, № 3, 516-538. Религиозното и революционно начало в Русия. // Обществено развитие, 1932, № 1. Волфганг Гьоте. По случай 100-годишнината от смъртта му. // Обществено развитие, 1932, № 2-3, 81-98. Между политиката и науката. // Обществено развитие, 1932, № 5, 177-193. Политика и стопанска криза. // Обществено развитие, 1932, № 5, 385-400. Zur Geschichichte des russischen Hegelianismus. // Dt. Vierteljahrsschr. für Literaturwiss. und Geistesgeschichte. 10, 1932, p. 45-73.
Изток или Запад. // Златорог, 1933, № 4, 174-180. Също: Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. София, 1994, 337-342. Също: Език и литература, 1994, № 3, 107-112. Също: LiterNet, 04.01.2004, № 1 (50) <https://liternet.bg/publish10/yanko_yanev/iztok.htm> (22.09.2005). Героичния човек. // Златорог, 1933, № 6, 264-269. Бележки върху понятието “битие” и “небитие”. // Българска мисъл, 1933, № 3, 211-218. Барух Спиноза. // Училищен преглед, 1933, № 3, 379-390. Въпроси на професионалното образование. // Училищен преглед, 1933, № 4, 443-464. Духът на нацията. // Отец Паисий, 1933, № 1, 8-10. Също: Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. София, 1994, 342-345. Барух Спиноза. По случай 300-годишнината от рождението му. // Обществено развитие, 1933, № 1, 10-16; № 2, 64-69.
Философия на Родината. // Златорог, 1934, № 6, 263-266. Също: Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. София, 1994, 345-348. Също: LiterNet, 04.01.2004, № 1 (50) <https://liternet.bg/publish10/yanko_yanev/rodinata.htm> (22.09.2005). Духът на нацията. // Обществено развитие, 1934, № 1, 8-10. Също: LiterNet, 04.01.2004, № 1 (50) <https://liternet.bg/publish10/yanko_yanev/duhyt.htm> (22.09.2005). Личност и обществен живот. // Обществено развитие, 1934, № 4-5, 155-162.
Юлиус Биндер върху реализма и идеализма като философски становища. // Юридически архив, 1935, № 3.
Hegel bei den Slawen. // Blatter für dt. Philos. 10, 1936/1937, p. 80.
Образът на титаничното време. // Млада Европа, 1942, № 8, 14.
Европа, ние вярваме в тебе. // Пелистерско ехо, 1943, № 66.
Фрагменти. // Литературен вестник, № 6, 1997. Митът на Балканите (откъс). // Демократически преглед, 1997, есен, 143-150.
РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ
Иван Георгов: История на философията. // Българска мисъл, 1926, № 4-5, 481. Нови книги върху романтиката. // Българска мисъл, 1926, № 6-7, 571-576.
Georg Gurwitsh: Fihtes Sistem der konkreten Ethik. Johanes Volkelt. Phaenomenologie und Metaphysika der Zeit. // Българска мисъл, 1927, № 6, 187-197. Бицили: Увод в изучаването на новата и най-новата история. // Училищен преглед, 1927, № 2, 770-771.
Бицили: Увод в новата история. // Българска мисъл, 1928, № 2, 155-158. Спиридон Казанджиев: Психология на възприятието. // Българска мисъл, 1928, № 4, 331-314. Тодоров: Проблеми на съвременната философия. // Българска мисъл, 1928, № 4, 264. Д-р А. С. Божинов: Възможна ли е една метафизика на абсолютното? // Училищен преглед, 1928, № 1, 325. А. Корф: Духът на Гьотевото време. // Училищен преглед, 1928, № 2, 767-770.
Библиографските трудове на Н. Михов. // Листопад, 1929, № 1-2. Wily Moog: Geschieht der Padagogik. // Училищен преглед, 1929, № 3, 349-352. Рудолф Алерс: Развой на нравствената личност. // Училищен преглед, 1929, № 9, 1353-1358. Никола Начов: Калофер в миналото. // Пряпорец, 1929, № 31. Сяров: Камбаните на св. Климент. // Пряпорец, 1929, № 36. Добри Немиров: Първи бразди. // Пряпорец, 1929, № 38. Български преглед. Списание за славянска филология. // Пряпорец, 1929, № 39. Стефан Младенов: История на българския език. // Пряпорец, 1929, № 44.
Никола Начов: Калофер в миналото. // Училищен преглед, 1930, № 5, 773-734. Проф. Михайл Арнаудов: Личност и проблеми. // Училищен преглед, 1930, № 6, 893-895. Джон Деуей: Демокрация и възпитание. // Училищен преглед, 1930, № 7, 1090-1093. Боян Пенев: Бетховен. // Училищен преглед, 1930, № 8, 1314-1315. Електра. Трагедия от Хуго фон Хофманстал. // Училищен преглед, 1930, № 8, 1316-1317. Георги Чешмеджиев: Към лобно място. // Пряпорец, 1930, № 2. 24. Мара Белчева: Писмата на Пенчо Славейков. // Пряпорец, 1930, № 6. Стихове от Н. В. Ракитин. // Пряпорец, 1930, № 7. Боян Пенев: Бетховен. // Пряпорец, 1930, № 8. Напразни усилия. Отзив за репертоара на Народния театър. // Пряпорец, 1930, № 12. Книги за войната. Преглед на европейските издания по темата. // Пряпорец, 1930, № 13. Електра. Трагедия от Хуго фон Хофманстал. // Пряпорец, 1930, № 18. Реформи в образованието. Отзив за доклада на българския учебен комитет пред МНП. // Пряпорец, 1930, № 52.
Месер: История на педагогиката. // Училищен преглед, 1931, № 3, 907-914. Стихове от Н. В. Ракитин. // Съдба, 1931, № 5, 25-26. Вел. Йорданов: История на Народната библиотека. // Пряпорец, 1931, № 3. Г. Влайков: Политически живот у нас. Статии и бележки. // Пряпорец, 1931, № 6. Боян Пенев: История на новата българска литература. // Пряпорец, 1931, № 10. Иван Д. Шишманов: Епиграми и портрети. // Пряпорец, 1931, № 7. Немски вестник в България. // Пряпорец, 1931, № 13. Елисавета Багряна: Звезда на моряка. // Пряпорец, 1931, № 14.
Нови книги върху Гьоте. // Училищен преглед, 1932, № 3, 731-744.
Нови педагогически книги. // Училищен преглед, 1933, № 6, 765-783.
Разгром на европейската цивилизация. Новата книга на Шпенглер Jahre ger Entscheidung. // Обществено развитие, 1934, № 3, 97-110.
Тихомир Павлов: Скръб над родината. // Модерна домакиня, 1936, № 8, 202.
За трагичната автономия на духа. // Сборник правни изследвания, посветени на проф. Венелин Ганев. София, 1939.
За свободата на новия човек. // Млада Европа, 1941, № 1-2.
Образът на титаническото време. // Млада Европа, 1942, № 8.
ПОД РЕДАКЦИЯТА НА ЯНКО ЯНЕВ
Димо Кьорчев. Избрани съчинения в два тома. Т. I, II. Ред. Янко Янев. София, 1933-1934.
II. Публикации за Янко Янев РЕЦЕНЗИИ И ОТЗИВИ
Константин Гълъбов. Янко Янев: Антихрист. // Изток, 5.02.1927.
Ст. Димов. Янко Янев: Ирационалното в историята. Хегел. // Хиперион, 1928, № 9-10, 451-458.
Димитър Михалчев. Янко Янев: Ирационалното в историята. // Философски преглед, 1929, № 1, 115-118.
Анотация на Янко Янев: Проблемата за човека. Фрагмент. // Българска мисъл, 1930, № 1, 38-45. Също: Философски преглед, 1930, № 1, 218.
Димитър Михалчев. Янко Янев: Хегел Личност, съдба, философия. // Философски преглед, 1931, № 3, 294-298.
Димитър Михалчев. Янко Янев: Петър Чаадаев. Личност и философия. // Философски преглед, 1932, № 2, 190.
Анотация на Янко Янев: Бележки върху понятията “битие” и “небитие” // Българска мисъл, 1933, № 3, 211-218. Също: Философски преглед, 1933, № 2, 191.
Анотация на Янко Янев: Героичният човек. // Философски преглед, 1934, № 2, 188. П. Иванчев. Янко Янев: Героичният човек. // Философски преглед, 1934, № 4, 336-339.
СТАТИИ
Борис Ценков. Естетиката и мистицизмът на д-р Янко Янев. // Атеистична трибуна, 1984, № 1, 21-27.
Весела Христова. Д-р Янко Янев - един оригинален мислител. // Библиосвят, 1990, № 2, 25-27.
Георги Тахов. Литературното аутодафе на Янко Янев. // Литературен форум, № 3, 1992.
Иван Еленков. За едно позоваване на Пенчо Славейков у Янко Янев. Проблемът за личността у двамата като подход към българската културна идентичност. // Годишник на СУ “Св. Климент Охридски” - Културознание, т. 87, 95-115.
Иван Еленков. Версии за българската идентичност в модерната епоха. // Защо сме такива? София, 1994.
Олег Сумин. Янко Янев: Из историята на българското хегелианство. // Философия, 1995, № 2.
Олег Сумин. Абсолютният идеализъм в България. Янко Янев. // Янев, Я. Хегел. София: ЛИК, 1996, 216-230.
Иван Еленков. Пет подхода към Яневите утопии. // Литературен вестник, № 6, 1997. Иван Еленков. Екзистенциални проблеми на “кризата” в текстовете на Янко Янев. // Демократически преглед, 1997, есен, 151-153.
Нина Димитрова. Идеи върху смисъла на историята - Димитър Михалчев срещу Янко Янев. // Философски алтернативи, 2000, № 3-4, 83-87.
Героичният човек Янко Янев. Предговор. // Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005 <https://liternet.bg/publish9/tgergova/predgovor_yyanev.htm> (22.09.2005).
БИБЛИОГРАФИИ
Янко Янев. Библиография. Съст. Татяна Гергова. // Янко Янев. Безумие и свобода. Критика и есеистика. Съст. Т. Гергова. Варна: LiterNet, 2005 <https://liternet.bg/publish9/tgergova/bibl_yyanev.htm> (22.09.2005).
КНИГИ
Атанас Стаматов. Европейски проекции върху българската философска култура. София, 1996.
Иван Еленков. Родно и дясно. София, 1998.
Милена Кирова. Йордан Йовков. Митове и митология. София, 2001.
Нина Димитрова. Образи на човека (Антропологични идеи в българската философска мисъл между двете световни войни). Варна: LiterNet, 2005 <https://liternet.bg/publish16/n_dimitrova/obrazi/index.html> (22.09.2005).
© Таня Гергова |