ПРОСЯК

web | Литературата - виртуални срещи

Толкова е прозрачен този дъжд, че ми се струва,
че е невидим за всички. Виждам как се е притискал
о протегнатите ръце на човека - познавам следите му.
(Този дъжд гори като дребни монети,
щом си протегнал ръцете си.)
Онзи човек си седи и навярно
всичко тече за него толкова бавно,
че вече дъждът му изглежда
на могъща и тъжна камбана. Когато спре да бие
през ръцете му, ще започне да бие
за него.

© Миряна Минкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2006
Литературата - виртуални срещи. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006