ПОРТРЕТ НА КЪЩА

web | Литературата - виртуални срещи

Предчувствам, че са преброени дните й.
За къщите не е добре да бъдат пожълтели и одрипани
като кориците на някоя вековна книга. Не.
Къщите ни трябва да са бели,
да са прилични на мънички стерилни болници.
Със нищичко да не напомнят
за предните си болни собственици!
Но тази къща може да говори!
Тя пише по стените на езика си:
къде балкон пребоядисан,
къде прозорец, който да открива старинните й гардероби
и мъдри полилеи.
Тя обича, тя помни може би вниманието
на хилядите си познати: артисти, архитекти, луди...
"За къщите не е необходимо
да се преструват на артисти!" -
й казвам мълчливо, надявайки се
да я има винаги!
Но тя съвсем не е приспособима.
Тя не е никак лесна! И се усмихва, може би.
Дори ми се присмива!
И още мисли,
че разбирам.

© Миряна Минкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.06.2006
Литературата - виртуални срещи. Съст. Албена Вачева. Варна: LiterNet, 2006