ПРЕД ПОРТРЕТА НА БОТЕВ

web

От портрета ме гледат очи,
задават въпроси без думи.
От чутото страшно боли,
че са въпроси - куршуми.

На всеки изстрел - въпрос,
отговор как да намеря?
Следват откос след откос,
а душата от мъка трепери.

Поете, моля те спри.
Не питай. Аз отговор нямам.
Защо сме народ без очи,
а всеки - подгънал коляно.

Земята - с кръв напоена,
отново е робска земя.
Родените роби край мене,
не искат днес грам свобода.

Заменят родина и чест
за шепа трохи подарени.
Спят денем, спят и нощес,
безразлични и упоени.

От портрета ме гледат очи,
задават въпроси без думи.
От чутото страшно боли,
че са въпроси-куршуми.