Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КЪСНО

Христо Боев

web

След дълъг и мъчителен трудов живот аз съм вече известен писател на кратка проза. Как станах известен? Наблегнах на гледане на реклами по БТВ - там сексуалните усещания в каква да е реклама просто бликат независимо дали рекламата е за перални, прах за пране, шоколад, салам, дамски превръзки или нещо друго. Моите колеги са гледали всички тези реклами, а и не само те, както разбирам от случайно дочути похотливи коментари в рейсовете. Та си казах, ако човек може да пише и да звучи като сексуална реклама за купуване на някакъв битов предмет, то там трябва да се крие успеха. И така - оттук накъде? Започнах да пиша за изневери. По цял ден и нощ това правех и винаги имаше поука - колкото повече, толкова по-добре. Излишно е да казвам, че скоро добих популярност - бях четен от мъже и жени, на които не им стискаше да го направят, бях четен от такива, на които им стискаше и искаха да обменят опит, бях четен от такива, които искаха да ме използват като научно-популярна литература с цел образоване по въпроса на човешкото съвокупление. Аз, естествено, нямах против. Ако исках да кажа нещо на света, очевидно трябваше да почна с това, което той искаше да чуе. Единственият проблем, който възникна и помрачи светлия ми творчески възход, бе жена ми, която просто ме попита:

- Каква е тая тъпа тема, дето си я захванал или ти само за това мислиш?

Как да й обясня? А тя продължи:

- И откъде тези познания по въпроса? Да не би от личен опит, а?

Винаги съм знаел, че има опасност да потърсят автобиографичното в произведенията на един автор, затова стиснах зъби и реших мъжествено да го понеса на семейно ниво. Разбира се, моите успехи имаха и финансово измерение. Имах предложения за преводи на чужди езици, за филмиране на мои произведения. Бях издаван в огромен тираж, съизмерим с този на Хари Потър, разбира се на национално ниво. Аз лично не разбирах какво толкова намират в изневярата и малко натуралистично описан секс, но кой съм аз да съдя Негово Величество Читателя? И така под клавишите на лаптопа ми се нижеха произведение след произведение. Декамерон, Кентърбърийските разкази, Тропика на Рака, Тропика на Козирога, Нексус, Плексус, Сексус, Лолита, всичко почти на Чарлз Буковски, Мол Фландърс, Фани Хил, Маркиз дьо Сад - всички класики в жанра, бяха претопени, за да излезе от всичко това невероятният български полов атлет и ненаситната, еманципирана българска нимфоманка, които само искаха още и още. С това дойдоха и конференциите, и командировките, представянията на новите ми книги в многото постсоциалистически и няколкото азиатски страни, където бях публикуван. Много скоро след това аз почти не се прибирах вкъщи, а когато се прибирах, бях уморен от полети, интервюта, хотели, всякакви опити да отказвам на жени и мъже, последователи на автобиографичния подход в тълкуването на литературата. След около година изтощителен писателски труд, реших да напиша нещо различно, нещо, което винаги бях искал да напиша и което знаех, че ще се публикува сега, и още повече, щеше да бъде прочетено, защото моето име щеше да стои под това произведение. И така, след поредното дълго отсъствие от къщи седнах пред лаптопа във вече огромния ни бляскав нов дом и се сетих, че искам кафе. Миризмата на прясно сварено кафе щеше да ме отведе по бързо към слънчевия свят на една красива любовна история, естествена отначало докрай, напук на заплахата от сблъскване на Земята с метеорит, войната в Ирак, терористичните атаки, парниковия ефект, ледниковата епоха, в която вече сме навлезли, метана на Титан и приложението му за скъпи газови уредби на такситата... Както винаги, когато бях вкъщи, повиках жена ми, която винаги с удоволствие бе правила кафе за мен. Не последва никакъв отговор. Повиках я пак и отново гласът ми отекна в тишината на огромния ни апартамент на третия етаж в центъра на града.

Беше ми трудно да повярвам. Защо ли винаги бе късно за всичко? Седнах бавно пред лаптопа и погледнах навън. Небето изведнъж се озари от нетърпимо силно, ослепително бяло сияние...

 

 

© Христо Боев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.05.2005, № 5 (66)