БИЙТЪЛС ЛИ БЯХА ПО-ПРОЧУТИ ОТ ХРИСТОС?

Георги Янев

web

Зачетох първата книга на Веселин Стоянов “Шлагери” с известно съмнение - претенциозните или крайно оригинални заглавия винаги настройват критически предубедено, защото в практиката по-често те говорят за лош вкус и априорна оригиналност. И обикновено авторите в подобни случаи вместо оригиналност предлагат оригиналничене.

В началото на текста като че ли “подочух” чужди “гласове” - на Ивайло Петров, Янко Станоев, Христо Карстоянов и а-а да “отрежа”, че това е второ вино. Но текстът ме увлече, не ме “пущаше” и това си е.

Веселин Стоянов е писател. Оригинален, неординерен, даровит. Зная, че това са силни думи, но ги казвам без риск, защото пред мен е книгата на автора.

Веселин Стоянов е разказвач - сладкодумен, изненадващ. Словото му хем е сладкодумно, хем леко, без да е лековато. Очевидно младият автор знае силата си, но едновременно с това знае някои “малки тайни” - има достатъчно самокритичност, владее се, предпазва се от словоблудство. Героите му - дядовци, баби, вуйчовци, братовчедки се характеризират сами, но търпят и “интервенцията” на разказвача (това е най-сложното при портретуването), който много пъти “учудено” ги иронизира, но с любов. Пък и авторът разказвач не изпуска и най-малката възможност да се самоиронизира.

Вярно, че тематиката на повестта е “споменна”, вярно че е писана от “дистанцията” на времето. Но авторът умело преплита времената и чрез шлагера, основната метафора, разкрива по забавен, но не повърхностен - напротив! - начин действителноста през погледа на детето герой.

Наистина откритието като подход не е на Веселин Стоянов - от блестящите “Чичовци” на Вазов до “Преди да се родя...” на Ивайло Петров този подход ни е познат. Личното, което привнася авторът, е умението му да пародира и... пародийното, без да губи мярката, да анализира политическото безвремие, без да издевателства върху темата, героите и конфликтите. Създал е един паноптикум от КУХИ ШЛАГЕРНИ ВАРИАЦИИ - от бакелита до ножчетата за бръснене “Жилет” и т.н. Впрочем изразът “кухи шлагерни вариации” не е точен. По-точното е, че зад всеки ШЛАГЕР се крие определен период през последните близо половин век от битовата, социална и политическа драма на българина. Шлагерът присъства на две равнища в повестта: външно - чрез самата метафора; и вътрешнопсихологическо - чрез преживяванията и метаморфозите в мисленето и действията на героите. Понякога тези преживявания са много елементарни като ситуации и конфликти, но авторът е успял точно зад тази елементарност и привидна безконфликтност да разкрие и деликатно да анализира смешното, порочното, а дори и злокобното в довчерашния ни живот. Без изнасилвания на темата, без предварително представяни тези и политизации с късна дата.

Повестта, макар да не е автобиографична (поне като подход и внушение) е и обобщение на Времето. Същото се отнася и до героите - Дядото, Бабата, Бащата, Вуйчото, Братовчедката, които навярно носят съвсем конкретни черти на конретни прототипове, но са останали ЖИВИ, т.е. художествено извисени и защитени.

Финалът на повестта обаче не ме удовлетворява. Наистина той е отворен и би могъл да бъде допълван с нови и нови “епизоди”. Това малко смущава, защото ми напомня ТВ сериална сценаристика, или, ако авторът ми позволи да го пародирам - напомня ми един много известен шлагер в миналото, настоящето и бъдещето ни. Веселин Стоянов, според мен, е пропуснал да направи голямото си обобщение, макар да е “афиширал” намерението си с частта “Бийтълс" бяха по-прочути и от Христос”. Темата за “Бийтълз” е почти отсъстваща, макар и да е намекната. А точно в нея могат да се открият големите идеи, пародирани естествено (при Вазов в “Чичовци” това е Прокламацията, която довежда героите до екстаз и до възгласите “Земята трепери!”). Още повече, че “Бийтълс” през 60-те и 70-те години извършиха културната революция в съзнанието на младите хора не само на Запад, но и при нас, колкото и карикатурно да стана това.

Разбира се, Веселин Стоянов не е длъжен да се съгласява с мен и моето мнение - книгата има художествени качества, които, вярвам, ще бъдат оценени и в национален план.

© Георги Янев, 1992
© Издателство LiterNet, 30. 09. 2003
=============================
Публикация във в. "Южно утро", Стара Загова, 1992.