Дискусията продължава:

ОТГОВОРИ НА НАРОДНА БИБЛИОТЕКА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НА ВЪПРОСНИКА НА LITERNET

Антоанета Тотоманова, Ефросина Ангелова-Пенкова

web | web | Въпросник

I. СТАНДАРТИ И ЦИТИРАНЕ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ:

1. За кого са предназначени стандартите за цитиране?

БДС 17377-96 Библиографско цитиране е предназначен за автори, редактори и издатели, които подготвят публикации, включващи библиографска информация за цитираните документи, тяхното оформяне и начините за връзка на текста с библиографското цитиране.

2. Кои са действащите в момента стандарти за цитиране в България?

Посоченият в нашата статия стандарт БДС 17377-96 Библиографско цитиране (заменя БДС 9735-72, раздели 6 и 7). Специалните технически документи не са включени в този стандарт, но има посочен начин на цитиране в съответния стандарт, а в статията те са онагледени с конкретни примери.

Описанията на новите видове издания на некнижни материали и на електронни носители с локален / отдалечен достъп се цитират според посочените в статията "Цитирането - гледната точка на библиографите" нормативни документи - виж списък Използвана литература (има и адреси, на които могат да се прочетат). Съобразени са и със стандарта за цитиране на печатните издания, както и с направените от нас предложения. За цитирането на този вид документи няма приет стандарт на международно равнище. Тази е и причината за настоящата дискусия.

3. Кой е оторизиран да ги създава и предлага за одобрение от Комитета по стандартизация?

Библиотечната общност и специалисти от други области, занимаващи се с тази дейност, правят предложение пред Техническия комитет към Комитета по стандартизация, сертификация и метрология. Те, от своя страна, възлагат на избрани от тях специалисти да ги изработят, т.е. да ги преведат и адаптират към българската терминология.

4. Кой е оторизиран да ги публикува и разпространява?

Комитетът по стандартизация, сертификация и метрология.

5. Съществуват ли санкции и какви, ако едно или друго издание не е съобразено със съществуващите стандарти за цитиране?

Не! Стандартите в България имат препоръчителен характер и не са задължителни.

II. СТАНДАРТИ И ISBN:

1. Какво представляват ISBN и ISSN? За какво и на кого служат?

По този въпрос вижте Международен стандартен номер на книгата (ISBN) и Международен стандартен номер за периодични издания (ISSN).

2. Какви са конкретните изисквания, които трябва да изпълнява едно издание, за да получи ISBN / ISSN? Бихте ли публикували на страниците на LiterNet форма-образец, съобразена с изискванията, която издателствата могат да "изтеглят" и да ползват при заявка за ISBN или ISSN ?

Изискванията за присъждане на ISBN са посочени и в отговорите по предходния въпрос, които допълваме:

A. За присъждане на ISBN

* Необходими документи за влизане в системата на ISBN:

- копие от съдебната регистрация на издателя, което остава в архива на националната ISBN агенция и с това се гарантират правата му върху заглавието и ISBN в рамките на системата;

- удостоверение за актуалното състояние на фирмата / издателството и др.;

- квитанция от платена такса за издателски код (5 лв. - платими в Данъчна служба "Оборище" - Републикански бюджет БИН 7301350007; Росексим банк, банков код 32093208, сметка 3081500405, София).

* Необходими документи за регистрация на отделните издания:

При получаване на ISBN за всяко издание се попълват бланки, които прилагаме:

- Регистрационна карта за присъждане на издателски идентификатор (код);

- Регистрационна карта за присъждане на ISBN за издание.

Б. За присъждане на ISSN

* Необходими условия за влизане в системата на ISBN:

- заглавието да бъде уникално;

- издаден първи или следващ брой на периодичното издание;

- при промени (подменени, добавени или премахнати думи; промяна в реда на думите; промяна в наименованието на издателския колектив, когато е част от заглавието; промяна в езика на заглавието - от кирилица на латиница и обратно) в заглавието на изданието се присъжда нов ISSN.

* Необходими документи за регистрация на ISSN:

- ксерокопие от съдебната регистрация на издателя, посочен в периодичното издание, което остава в архива на националния ISSN център и с това се гарантират правата му върху заглавието и ISSN в рамките на ISSN агенцията.

Съдебната регистрация трябва да е издадена след 2000 г. Когато случаят не е такъв, се изисква и

• документ за актуално състояние на фирмата.

При промяна на издателя в периодичното издание се представя и:

• нотариално заверен документ за прехвърляне на правата върху изданието.

Присъдените ISBN и ISSN са:

• основа за образуването на баркода;
• обвързани със Закона за задължителното депозиране.

Предоставяме на вниманието на автори, редактори и издатели образците, които трябва да се попълват при Регистрация за присъждане на издателски идентификатор (код) [html; doc] и Регистрационна карта за присъждане на ISBN на издание [html; doc].

3. Как практически се извършва регистрацията на т.нар. "издания на некнижни материали и на електронни носители с локален достъп (дискети, компактдискове, видеокасети и др.)"? Идентичен ли е с начина за регистрация на книжни издания? Посочете адреси, телефони, имейли на оторизираните лица и институции?

За регистрацията на този вид документи виж в примерите на статиите:

Ангелова-Пенкова, Ефросина. Описание на нестандартни книги и на електронни ресурси. (Експертна помощ). // Библиотека, Г. VIII, 2001, 3-4, с. 54-57.

Тотоманова, Антоанета, Ангелова-Пенкова, Ефросина. Цитирането - гледната точка на библиографите. (Стандарти). // LiterNet, № 6, 27.06.2003, 24.07.2003 <https://liternet.bg>.

Нормативната база, която се използва при регистрацията, е посочена в списъка Използвана литература към статията "Цитирането - гледната точка на библиографите".

Справки :

1. За непериодични издания - Ефросина Ангелова-Пенкова
тел.: (++359 2) 944-35-18; 988-28-11 / вътр. 274, 365, 355, 298
е-mail: angelova@nationallibrary.bg

2. За периодични издания - Илона Калоянова
тел.: (++359 2) 988-28-11 / вътр. 273, 281
е-mail: nl@nationallibrary.bg

4. За какви материали и издания може да се поиска международен ISBN / ISSN?

Вж. Международен стандартен номер на книгата (ISBN) и Международен стандартен номер за периодични издания (ISSN).

5. Как, от кого и пред кого става кандидатстването за международен ISBN /ISSN?

Пред националните агенции за ISBN и ISSN, които се намират в НБКМ:

адрес: София 1037, бул. Васил Левски № 88
тел.: 988 28 11 / вътр. 362
e-mail: nl@nationallibrary.bg

За присъждане на ISBN - Татяна Дерменджиева, Полина Симова
За присъждане на ISSN - Теменужка Иванова

6. Какви са изискванията?

Вж.: Международен стандартен номер на книгата (ISBN) и Международен стандартен номер за периодични издания (ISSN).

III. СТАНДАРТИ И ИНТЕРНЕТ:

1. Кой е оторизиран да предложи на Комитета по стандартизация стандарти за цитиране на т.нар. "електронни носители с отдалечен достъп"?

В статията "Цитирането - гледната точка на библиографите" е посочена практиката на Комитета по стандартизация - буквално превеждане на стандарти само от системата ISO. Липсата на приети стандарти от оторизираната организация и необходимостта от такива за определен вид документи са причина на браншово равнище (от гилдията на библиографи, библиотекари и информационни работници) да се прилагат в практиката такива, които не са от тази система - в случая, ISBD.

2. Какви промени - в законодателството, в правилниците на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" или другаде - са необходими, за да започне регистриране и библиографско описване на документи на електронни носители с отдалечен достъп, и по-конкретно, намиращи се в интернет?

Въпросите, свързани с подбора и регистрацията на електронните документи с отдалечен достъп, които ще бъдат обект на каталогизация в текущата национална библиография, все още са дискусионни на международно равнище. В България, в Закона за задължителното депозиране на екземпляри от печатни и други произведения, в гл. II, т. 4 е записано, че подлежат на депозиране ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ТИРАЖИРАНИ ВЪРХУ ЕЛЕКТРОНЕН НОСИТЕЛ ОТ БЪЛГАРСКИ ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА.

Текстът на тази точка е в този вид, защото членовете на Комисията по култура на 38 Народно събрание не можаха и не пожелаха да разберат две, на пръв поглед, прости неща. Едното беше, свързано с искането на авторите на закона, за обобщаващо понятие да се използва понятието "документ", а не "произведение". Второто се отнасяше до електронните документи с отдалечен достъп, разгледани като обект на този закон и на текущата национална библиография.

Националната библиографска агенция не е предприела никакви опити за внасяне на допълнения към горепосочения закон, защото на този етап НЕ ПРИТЕЖАВА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ за отварянето, четенето и регистрирането на този вид електронни документи. От общо 43 автоматизирани места, с които разполага агенцията, 20 са оборудвани с компютри 386 (26/33 Mhz, 40/50 MB). Останалите са клас 486 (33 Mhz, 16 RAM, 133MB) и 2 компютъра 486 Dх2 (66 Mhz, 4 RAM, 530 MB). На 3 работни места може да се ползва интернет (когато работи) и на същите работни места могат да се отварят електронни носители с локален достъп на по-високи версии. Една част от софтуера, който се ползва е набавен със средства на служителите или се използва лична техника, с което се осигурява изпълнението на служебните задължения. Наличните компютри изцяло са получени по проекти, изготвени от нас и субсидирани от фондация "Отворено общество" преди 10 години. Няма нито един компютър, закупен с държавни средства. Средства от бюджета не се отпускат дори и за консумативи. Това е реалното състояние на материалната база на Националната библиографска агенция. Сами разбирате, че независимо от усилията и възрожденския дух на сътрудниците, действията им са изключително ограничени.

Тази тема на един по-късен етап може да стане предмет на поредица от статии.

3. Какви са конкретните Ви предложения за регистриране и съхраняване на документи на електронни носители с отдалечен достъп? Какво е направено до момента?

4. Какъв тип документи, публикувани в интернет, могат да получат ISBN / ISSN и на какви този стандартен международен номер може да бъде отказан?

Издания, които отговарят на стандартизираните понятия "непериодично издание" и "периодично издание", получават ISBN и ISSN и отговарят на условията, посочени в раздел II, т. 1 и т. 2, т.е. валидни са правилата за печатните издания.

В рамките на Международния ISSN център въпросът за присъждане ISSN на електронно периодично издание е дискусионен. От 2000 г. и решенията на 27-та Среща на Директорите на ISSN центрове се свеждат до следното:

Всяка ISSN агенция самостоятелно решава дали да бъде присъден ISSN на съответното е-периодично издание, ако отговаря на стандартните изисквания.

Присъжда се ISSN при следните изисквания:

* Изданието да е пуснато в WEB сайт (като част от по-голям сайт, но с ясно разграничаване от общия WEB сайт) или да има самостоятелен WEB;

* Заглавен екран с лесно идентифициращо се заглавие и периодичност за съответната година * Екран с редакционно каре;

* Екран със съдържание;

* Да съдържа предимно статии.

При спазване на следните условия:

* копие от служебната регистрация на издателя;

* ксерокопие на брой от изданието;

* изданието се наблюдава за период от 3 до 6 месеца (в зависимост от периодичността) и след изтичане на този период се представя;

* архив на CD-ROM или друг носител на всички издадени до този момент броеве от изданието;

* да са спазени всички горепосочени изисквания.

Не се дава ISSN на следните издания:

* WEB sites;

* персонални, професионални и официални сайтове: Homepages, Weblogs, Oliaries;

* рекламни и промоционални страници, каталози, регистри, списъци;

* сайтове, които непрекъснато се актуализират - борсови/финансови цени, спортни резултати и др.;

* архивни сайтове - дигитализирани версии на стари годишнини на печатни издания.

5. В статията си пишете, че "изданията на електронни носители с отдалечен достъп все още не са обект на регистрация в текущата национална библиография поради причини от законодателен и технически характер". Посочете какви са конкретните пречки, кой ги създава / кой не ги разрешава, та текущата национална библиография и институцията, по закон упълномощена да я поддържа (НБКМ и съответните агенции в нейния състав), остава зад и встрани от случващото се с националното интелектуално богатство, което усилено се прехвърля в интернет или се създава директно и само в интернет?

6. Какво е направено за техническото, софтуерното и кадровото подсигуряване на процеса - държавни институции и организации, национални и международни фондове, проекти, донори, от които е потърсена целева помощ.

IV. СТАНДАРТИ И ОБРАЗОВАНИЕ:

1. Ако се съгласим, че като цяло библиографската култура и познания у нас не са на ниво, то какво се прави, за да може редакторите, авторите и издателите да имат бърз, лесен и постоянен достъп до стандартите, за да ги познават добре и за да могат по всяко време да правят справка с тях?

2. Кои са оторизираните лица и институции, които биха могли да вземат отношение при всяка нова промяна в съществуващите стандарти и други нормативни документи, за да се облекчи достъпът на заинтересуваните лица и организации до новата информация и до нейното тълкуване?

3. Ако електронно издателство "LiterNet" предостави място за публикуване на действащите стандарти по обсъжданата тема, бихте ли съдействали това да се популяризира сред библиотечни работници, издатели и пр.?

Отговорите на въпросите от т. 1, 2, 3 са от компетенцията на Комитета по стандартизация, сертфикация и метрология. Те имат страница в интернет, която е достъпна за всички. Имат и библиотека и книжарница, в които стандартите могат да се ползват и купуват.

4. Смятате ли, че е необходимо този тип информация и познания да бъдат интегрирани в учебни програми или проекти с образователна насоченост, за да се повишат знанията на студентите (и на всички интересуващи се) и как точно бихте съдействали това да се осъществи?

Нашето лично мнение е, че тази информация трябва да се интегрира в учебните програми на студентите.

V. ОТ ПРАКТИКАТА:

1. Бихте ли посочили начина (с примери), по който се извършва БИБЛИОГРАФСКО ЦИТИРАНЕ В ТЕКСТА и ЦИТИРАНЕ ПОД ЛИНИЯ?

2. Съществуват ли разлики (с оглед на това дали се използва БИБЛИОГРАФСКО ЦИТИРАНЕ В ТЕКСТА или ЦИТИРАНЕ ПОД ЛИНИЯ) при разполагане на цитирания текст в авторския?

3. В какво се състоят разликите при азбучния, хронологичния и номерологичния САМОСТОЯТЕЛЕН СПИСЪК (ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА и БЕЛЕЖКИ)?. В какво се състоят те с оглед графичното им изражение? Посочете и примери.

По горепосочените три въпроса ще отговорим със самостоятелна статия, която подробно ще разгледа интересуващата Ви тема.

4. Защо препоръчвате придържане към БДС 17377-96? Как се процедира когато в ред от случаите има разлики между стандартите, приети в различни години, като се има предвид, че и едните и другите продължават да са в сила, доколкото засягат различен тип библиографска информация? Примери: оформянето на т.нар. редна дума, областта на авторската отговорност и пр. - вж. БДС 15419-82, БДС 17264-91 и БДС 17377-96

Препоръчваме за използване БДС 17377-96 Библиографско цитиране, тъй като този стандарт е ЕДИНСТВЕНИЯТ официален български нормативен документ в тази област (заменил БДС 9735-72, раздели 6 и 7) за различните видове печатни издания. "Стандартът определя реда, обема и формата на библиографските сведения за цитираните в различни публикации документи или отделни самостоятелни и несамостоятелни части от тях (томове, статии, рецензии, глави, раздели и др.)". В БДС 17377-96 не са посочени описанията на специалните видове технически издания, но са уточнени в съответния стандарт. Познаването на посочените в списъка на Използваната литература стандарти дава представа за вида на изданията, основните им характеристики и официално приетите съкращения на думи и словосъчетания. Оттук и разликите в представянето им. Всеки от посочените стандарти установява основните правила за БИБЛИОГРАФСКО ОПИСАНИЕ на определен вид печатно издание, а не за ЦИТИРАНЕ.

Стандартите за библиографско описание се ползват от учреждения и лица, които извършват библиографска дейност.

БДС 17377-96 Библиографско цитиране е предназначен за автори, редактори и издатели, които подготвят публикации, включващи библиографска информация за цитираните документи, тяхното оформяне и начините за връзка на текста с библиографското цитиране.

5. Бихте ли посочили конкретни примери за цитиране на различен тип източници от интернет?

Цитирането на този вид издания препоръчваме да се съобразява с предложената схема в статията "Цитирането - гледната точка на библиографите". В НБКМ този вид документи не се регистрират и не могат да се посочат примери от нейната практика. Причините за това са посочени в отговора на въпроса в раздел III. т. 2.

Засега, при желание може да се направи консултация за конкретен скучай на адрес: e-mail: <angelova@nationallibrary.bg>. При наличието на постоянен интерес, ще излезем и със статия с конкретни примери и забелязаните особености при тяхното регистриране.

6. Кое налага необходимостта от отбелязване на ISBN / ISSN при посочване на източници тип "пълно библиографско описание"? С какво неспециалистите, читатели на съответното издание, ще бъдат подпомогнати да го идентифицират чрез ISBN / ISSN, посочен при библиографското цитиране?

Посочването на ISBN / ISSN в цитираната литература се използва обикновено в представителни издания. Този елемент от библиографското описание на международно ниво е доказателство за официално утвърдена издателска продукция.

Най-бързият и лесен начин за идентификация на конкретен документ е чрез ISBN / ISSN. При непериодичните източници се спестява търсенето на различни издания от конкретен автор, а при периодичните - възможността да се попадне на подобни издания.

7. Изхождайки от статията ЦИТИРАНЕТО - ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИБЛИОГРАФИТЕ, информацията за ISBN / ISSN се явява задължителен елемент при библиографско цитиране. В посочените примери обаче тези елементи на библиографско описание са посочени като незадължителни (**) и присъстват общо четири (4) пъти. Бихте ли уточнили стандарта, според който информацията за ISBN / ISSN трябва да бъде част от задължителните елементи при цитиране?

Статията ЦИТИРАНЕТО - ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИБЛИОГРАФИТЕ излиза с предложение информацията за ISBN / ISSN да бъде включена като задължителен идентифициращ елемент за ИЗДАНИЯ НА НЕКНИЖНИ МАТЕРИАЛИ и ИЗДАНИЯ НА ЕЛЕКТРОННИ НОСИТЕЛИ с локален / отдалечен достъп.

Посочените примери се отнасят за печатни издания и са съобразени с БДС 17377-96 Библиографско цитиране.

8. Съобразени ли са новите правописни речници (на БАН) с действащите стандарти (в частта им за библиографското описание и цитиране) и в каква степен?

В най-новия правописен речник, издание на БАН (Нов правописен речник. Т. Александрова и др. София, Хейзъл, 2002. 1069 с. ISBN 954-8283-61-1), са включени като приложение Образци на библиографско описание и цитиране, Съкращение при библиографско описание... (с. 1052 - 1057). Посочените примери и обяснения за библиографско цитиране не са съобразени с БДС 17377-96. Използван е предходният - БДС 9735-72, който е заменен в раздели 6 и 7 с БДС 17377-96.

11/14.07.2003

© Антоанета Тотоманова, Ефросина Ангелова-Пенкова, 2003
© Издателство LiterNet, 25. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.