Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪПРОСНИК НА LITERNET
към Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София

Стандарти

Във връзка с множеството неясноти и празноти, свързани с проблемите на цитирането, Електронно издателство & списание LiterNet инициира дискусия, в която се включиха редактори, издатели, автори, библиографи, вкл. от Центъра за национална библиография и от отдел Библиография и статистика на книгите към Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София. Започнахме с проблема за цитирането на интернет източници, но се оказа, че също толкова неясно за повечето автори, редактори, издатели и дори библиографи стои и въпросът със стандартното цитиране. Обикновено се разчита на фигурата на авторитета, която едно издателство или списание носи в себе си, като се следва неговата практика, а не на специално създаващите се за целта стандарти за цитиране и библиографиране.

Освен това, в процеса на дискутиране се оказа, че броят на въпросите и неяснотите вместо да намалява, се увеличава. Предвид важността на темата и на интереса, проявен от нашите читатели, за които тази проблематика е не само поле на професионален, но и на интелектуален престиж, решихме ясно да формулираме и да публикуваме своите въпроси към отговорните лица и институции. В специално откритата рубрика Стандарти сме готови да представим не само отговорите на колегите, но и да включим нови въпроси. Моля, изпращайте своите въпроси, както и статии и коментари на адрес: editor@liternet.bg.

Разчитаме питанията ни да получат отговор със съдействието на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София, а стандартите за цитиране да бъдат публикувани в интернет (готови сме да предоставим необходимото пространство за целта), за да станат достъпни за всеки, който желае да съхрани своята грамотност във време, в което грамотността е дефицит.

 

І. СТАНДАРТИ И ЦИТИРАНЕ - ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ:

  1. За кого са предназначени стандартите за цитиране?

  2. Кои са действащите в момента стандарти за цитиране в България?

  3. Кой е оторизиран да ги създава и предлага за одобрение от Комитета по стандартизация?

  4. Кой е оторизиран да ги публикува и разпространява?

  5. Съществуват ли санкции и какви, ако едно или друго издание не е съобразено със съществуващите стандарти за цитиране?

ІІ. СТАНДАРТИ И ISBN:

  1. Какво представляват ISBN и ISSN? За какво и на кого служат?

  2. Какви са конкретните изисквания, които трябва да изпълнява едно издание, за да получи ISBN/ ISSN? Бихте ли публикували на страниците на LiterNet форма-образец, съобразена с изискванията, която издателствата могат да “изтеглят” и да ползват при заявка за ISBN или ISSN?

  3. Как практически се извършва регистрацията на т.нар. “издания на некнижни материали и на електронни носители с локален достъп (дискети, компактдискове, видеокасети и др.)”? Идентичен ли е с начина за регистрация на книжни издания? Посочете адреси, телефони, имейли на оторизираните лица и институции.

  4. За какви материали и издания може да се поиска международен ISBN/ ISSN?

  5. Как, от кого и пред кого става кандидатстването за международен ISBN/ ISSN?

  6. Какви са изискванията?

III. СТАНДАРТИ И ИНТЕРНЕТ:

  1. Кой е оторизиран да предложи на Комитета по стандартизация стандарти за цитиране на т.нар. “електронни носители с отдалечен достъп”?

  2. Какви промени - в законодателството, в правилниците на Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" или другаде - са необходими, за да започне регистриране и библиографско описване на документи на електронни носители с отдалечен достъп, и по-конкретно, намиращи се в интернет?

  3. Какви са конкретните Ви предложения за регистриране и съхраняване на документи на електронни носители с отдалечен достъп? Какво е направено до момента?

  4. Какъв тип документи, публикувани в интернет, могат да получат ISBN / ISSN и на какви този международен стандартен номер може да бъде отказан?

  5. В статията си пишете, че “изданията на електронни носители с отдалечен достъп все още не са обект на регистрация в текущата национална библиография поради причини от законодателен и технически характер”. Посочете какви са конкретните пречки, кой ги създава / кой не ги разрешава, та текущата национална библиография и институцията, по закон упълномощена да я поддържа (Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и съответните агенции в нейния състав), остава зад и встрани от случващото се с националното интелектуално богатство, което усилено се прехвърля в интернет или се създава директно и само в интернет.

  6. Какво е направено за техническото, софтуерното и кадровото подсигуряване на процеса - държавни институции и организации, национални и международни фондове, проекти, донори, от които е потърсена целева помощ.

ІV. СТАНДАРТИ И ОБРАЗОВАНИЕ:

  1. Ако се съгласим, че като цяло библиографската култура и познания у нас не са на ниво, то какво се прави, за да може редакторите, авторите, издателите да имат бърз, лесен и постоянен достъп до стандартите, за да ги познават добре и за да могат по всяко време да правят справка с тях?

  2. Кои са оторизираните лица и институции, които биха могли да вземат отношение при всяка нова промяна в съществуващите стандарти и други нормативни документи, за да се облекчи достъпът на заинтересуваните лица и организации до новата информация и до нейното тълкуване?

  3. Ако електронно издателство "LiterNet" предостави място за публикуване на действащите стандарти по обсъжданата тема, бихте ли съдействали това да се популяризира сред библиотечни работници, издатели и пр.

  4. Смятате ли, че е необходимо този тип информация и познания да бъдат интегрирани в учебни програми или проекти с образователна насоченост, за да се повишат знанията на студентите (и на всички интересуващи се) и как точно бихте съдействали това да се осъществи?

V. ОТ ПРАКТИКАТА:

  1. Бихте ли посочили начина (с примери), по който се извършва БИБЛИОГРАФСКО ЦИТИРАНЕ В ТЕКСТА и ЦИТИРАНЕ ПОД ЛИНИЯ?

  2. Съществуват ли разлики (с оглед на това дали се използва БИБЛИОГРАФСКО ЦИТИРАНЕ В ТЕКСТА или ЦИТИРАНЕ ПОД ЛИНИЯ) при разполагането на цитирания текст в авторския?

  3. В какво се състоят разликите при азбучния, хронологичния и номерологичния САМОСТОЯТЕЛЕН СПИСЪК (ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА и БЕЛЕЖКИ)? В какво се състоят те с оглед графичното им изражение? Посочете и примери.

  4. Защо препоръчвате придържане към БДС 17377-96? Как се процедира, когато в ред от случаите има разлики между стандартите, приети в различни години, като се има предвид, че и едните, и другите продължават да са в сила, доколкото засягат различен тип библиографска информация? Примери: оформянето на т.нар. редна дума, областта на авторската отговорност и пр. - вж. БДС 15419-82, БДС 17264-91 и БДС 17377-96.

  5. Бихте ли посочили конкретни примери за цитиране на различен тип източници от интернет?

  6. Кое налага необходимостта от отбелязването на ISBN / ISSN при посочване на източници тип “пълно библиографско описание”? С какво неспециалистите, читатели на съответното издание, ще бъдат подпомогнати да го идентифицират чрез ISBN / ISSN, посочен при библиографското цитиране?

  7. Изхождайки от статията ЦИТИРАНЕТО - ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА БИБЛИОГРАФИТЕ, информацията за ISBN / ISSN се явява задължителен елемент при библиографско цитиране. В посочените примери обаче тези елементи на библиографското описание са посочени като незадължителни (**) и присъстват всичко на всичко четири (4) пъти. Бихте ли уточнили стандарта, според който информацията за ISBN / ISSN трябва да бъде част от задължителните елементи при цитиране?

  8. Съобразени ли са новите правописни речници (на БАН) с действащите стандарти (в частта им за библиографското описание и цитиране) и в каква степен?

 

След публикуване на отговорите си запазваме правото, както се прави в други институции, да зададем уточняващи въпроси. Вярваме, че въпросно-отговорния характер на дискусията ще подпомогне повече хора - специалисти или неспециалисти - да се заинтересуват от проблема и да получат задълбочена и професионална информация.

Електронно издателство & списание LiterNet
Варна, 07.07.2003.

 

 

=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2003, № 7 (44)