ДОБРИ ЖОТЕВ
=============================

Добри Жотев (псевд. на Добри Александров Димитров) е роден на 24.01.1921 г. в с. Радуй, Софийско. Учи гимназия в София и Перник. За антифашистка дейност е арестуван (1942) и осъден на 15 г. затвор. Избягва от затвора в Скопие (авг. 1944) и се присъединява към югославските партизани. Работи в Комсомола - зав.-отдел "Млади творци" (1948-1949), литературен консултант (1949-1954) във в. "Народна младеж", редактор в изд. "Народна младеж" (1954-1968), редактор във в. "Стършел" (1968-1976). Публикува стихове от 1942 г. в печата. Ранната поезия на Жотев е силно политизирана, постепенно се насочва към социално-политическата сатира и интимната лирика, а прозата (със силен мемоарен характер), към хумора и детско-юношеската литература. Автор е на книгите със стихове и проза "Жажда" (1951), "На гости у дявола. Поеми" (1962), "Обич моя" (1964), "От дявола до кибернета. Сатирични поеми и стихове" (1968), "Стихотворения" (1969), "Влюбени слънца" (1973), "Преживени разкази" (1973), "Лирика" (1974), "Предумишлено убийство" (1974), "По пътищата" (1975), "Делфийският оракул" (1983), "Награда от Джокондата" (1985), "Слънчев сплит" (1988), "Начало за евангелие" (1991), "Езически разкази" (1993), "Светове на сумрака" (1995). Умира на 22.11.1997 г.

ПРОЗА