Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХЕРМЕТИЧНО-ХЕРМЕНЕВТИЧНО.
ОПИТ ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ (И ПРЕВОД) НА ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ ОТ ПАУЛ ЦЕЛАН

Ана Димова

web

Du darfst mich getrost
mit Schnee bewirten:
sooft ich Schulter an Schulter
mit dem Maulbeerbaum schritt durch den Sommer,
schrie sein jüngstes
Blatt.*

Три варианта на превод

1.

Ти можеш спокойно да ме
нагостиш със сняг:
винаги когато аз редом
с черничевото дърво крачех през лятото,
крещеше неговият най-млад
лист.

2.

Ти можеш спокойно да ме
нагостиш със сняг:
всеки път щом аз рамо до рамо
с черницата преминавах през лятото,
пищеше нейното най-мъничко
листенце.

3.

Ти можеш спокойно да ми
направиш угоще-
ние със сняг:
всеки път щом аз рамо до рамо
с черничевото дърво крачех през лятото,
крещеше неговият най-нов
лист.

 

Поезията на Паул Целан е типичен “граничен случай” от гледна точка на херменевтиката1. Езикът на Целан се определя като “шифрован”, текстовете му рядко допускат еднозначно разбиране, често ги наричат херметични, макар той самият да не приема това название. Могат ли да се превеждат подобни текстове? Как трябва да постъпи преводачът като “тълкувател” и после като “пре-създател”? Преводачът не е просто реле, което прекодира, както се смяташе дълго време, а социално-исторически и културно обусловен индивид2. Следователно при превода не само ще се хвърли нова светлина върху текста от другия език3, но и тази светлина ще бъде пречупена от инстанцията на преводача и неговия хоризонт .

Следващите разсъждения са саморефлексия на един такъв социално-исторически и културно обусловен индивид, който се осмелява да направи съмнителния опит да раз-херметизира един текст, представляващ хеременевтичен граничен случай.

Задачата може да се формулира така: колкото е възможно по-малко да се из-яснява и об-яснява текста, колкото е възможно по-малко “пре-осветляване” на неяснотата. Интерпретацията както и преводът трябва да останат “висящи”, в състояние на недоизясненост, да допускат разно-четения и варианти.

Опитът се извършва върху стихотворение от цикъла “Atemwende” (“Насрещно дихание” / “Дъхо-обрат”).

В първия стих на едно Du / Ти се дава разрешение да направи нещо с говорещото Аз. Това разрешение Du darfst е обособено чрез по-едър шрифт и освен това алитерацията свързва много тясно двете словоформи. Говорещото Аз / Ich добавя обаче към разрешението, което дава, наречието getrost / спокойно, което означава “без страх от наказание, от някакви последици”, сиреч разрешението се премествата в сферата на нещо опасно, забранено или най-малко необичайно.

Във втория стих разрешението се формулира като mit Schnee bewirten, т.е. на заговореното Ти от първия ред се разрешава да нагости говорещото, респ. разрешаващото, Аз със сняг. В основата на немския глагол bewirten е съществителното Wirt / домакин, следователно на заговореното Ти се разрешава да бъде домакин. В основата на българския глагол е съществителното гост, сиреч на заговореното Ти се дава разрешение да не се притеснява да се отнася към говорещото Аз като към гост, тоест да бъде гостоприемник, т.е. гледната точка се обръща. Немският глагол може да се интерпретира обаче и като образуван от местоимението за 1. лице, множествено число wir, тоест du und ich / аз и ти, сливане на двете лица в едно. Това измерение на текста евентуално бихме могли да постигнем, като заменим нагостиш с направиш угоще-ние.

Гостоприемникът и същевременно синтезираното в ние аз и ти получава разрешение да нагости заговореното ти със Schnee / сняг.

Schnee е сред най-често използваните шифри при Целан.

Гадамер4 интерпретира снега при Целан (и то именно в това стихотворение) като: изравняващото, унифициращото, студеното, успокояващото, оскъдното на зимата, монотонното, зима, смърт, тишина, мълчание.

Ройс5 смята Schnee за метафора на неизреченото, метафора за метафората.

Бирус6 - изхождайки от антитезата лято - студ, прави паралел с антитезата schrie - Schnee, писък - сняг, сиреч противопоставя на писъка поглъщането на звука, беззвучността.

Бихме могли да допуснем, че Schnee представлява при Целан (или поне в този текст) шифър за абсолютното, съвършеното стихотворение.

Защото: Този текст стои на първо място в цикъла, който първоначално е имал заглавието Atemkristall. Тук няма да се търсят значенията на Atem (дъх, дихание). Kristall обаче е субстанция или най-малкото състояние, при което субстанцията има съвършена форма: кристалната решетка. Кристалната структура е онази съвършена пространствена (обемна) структура, при която е невъзможно да бъде преместен или пренареден нито един елемент: всяка промяна би разрушила кристалната структура и би я превърнала в аморфна маса. Кристална структура имат обаче както ледът, така и снегът. Те наистина не са стабилни кристални структури (като диаманта например), те са просто агрегатно състояние. Нима е нужно обаче абсолютното, респ. съвършеното, да е и вечно. Краткостта и преходността са шифровани в заглавието на целия цикъл Atemwende (Насрещно дихание или Дъхо-обрат). А съвършената форма (абсолютното стихотворение) е шифрована по-късно в заглавието на цикъла Sprachgitter (Словесна решетка).

Разглежданото стихотворение има многоизмерна кристална структура.

Schnee е свързано чрез алитерация в този текст едновременно с Schulter an Schulter, с Schritt и с schrie.

Двоеточието след втория ред почти всички интерпретации разглеждат като знак за антитеза (опозиция) - Winter - Maulbeerbaum (зима - черница = лято), Stille / Schnee - schreien (тишина / сняг - писък).

Бихме могли да допуснем, че то е знак за ЕДНОВРЕМЕННОСТ: въпреки смяната на глаголното време, която според Ройс означава темпорална пропаст. Минало и настояще не се изключват непременно. И мястото, където те биха могли да се срещнат е именно фантазията, тоест поезията. Експлицитно назована е тази едновременност чрез израза Schulter an Schulter - рамо до рамо, редом. Този израз е тълкуван по различни начини, но много често като израз на солидарност. За мен изразът Schulter an Schulter и заради алитерацията със Schnee e знак, че всичко друго присъства едновременно със снега: въпреки темпоралната пропаст, въпреки двоеточието според мен това е не антитеза, а РАВНОПОСТАВЯНЕ..

Дори Maulbeerbaum (черничевото дърво), което според Гадамер е знак за непресъхващата жизнена енергия, неутолима жажда за живот, чрез свързаните с него културни и литературни конотации, може да се идентифицира с Schnee, със сняг.

Maulbeerbaum (лат. morus, гр. moron) - черница е дървесен вид, виреещ в много топъл климат. Morus alba - бялата черница, произхожда от Китай и Индия и се използва за храна на копринената буба. Morus nigra - черната черница, се среща най-вече в Средна и Западна Азия и листата й не са пригодни за храна на копринената буба. И двата вида още преди Новото летоброене са пренесени в Гърция. Ако вземем под вниманине и митологичните конотации, които възникват чрез връзката с “Метаморфози” на Овидий (Пирам и Тисба), то връзката на снега с черницата става очевидна (вж. Приложението). Традиционното асоцииране на снега със студ и смърт тук се замества от метаморфозата на черницата, чрез кръвта белите черничеви плодове се превръщат в черни, стават знак за невъзможността на любовта и за смъртта. Бялото, превърнало се в черно: но снегът пък е бялото, покриващо, скриващо черното. Черната черница е станала напълно ненужна за бита, като храна за копринената буба тя е непригодна. Нейната ненужност, знаковата й стойност като “невъзможността на любовта” я превръща обаче в шифър за поезията, а Овидий е Поетът par exellence.

Снегът и черничевото дърво могат да се смятат за равнопоставени шифри за абсолютната поезия: черничевото дърво крачи (schritt Schulter an Schulter) рамо до рамо през, респ. из, лятото (durch den Sommer) - чрез предлога durch лятото се превръща в пространство (на български това измерение на текста се губи поради традиционната употреба на предлога през с названия за време, опит за възвръщане на локалното му значение е използването на глагола преминавам).

В традиционните представи сняг и черничево дърво са несъвместими, но именно съвокупляването им в тази “невъзможност” ги изпраща в сферата на абсолютната поезия. Именно в този смисъл Кристоф Рансмайр интерпретира този Целанов текст в романа си “Последния свят”.

Самият роман е един особен вид “превод” на Овидиевите “Метаморфози”: Рансмайр е имал поръчка от Енценсбергер да преведе “Метафорфизите” в проза, и той го е сторил, написвайки романа “Последния свят”. В романа Пирам и Тисба са сред малкото образи от “Метаморфозите”, които изобщо не се споменават поименно. Невъзможността на тяхната връзка стои обаче пред вратата на една порутена къща край Черно море, където Кота търси следите на своя приятел Овидий. Дали Овидий е жив или не, това не става ясно в романа. Но пред прозореца му сред сняг и лед расте отрупано със зрели плодове черничево дърво: и снегът е целият с тъмносини петна от изпопадалите плодове (срв. Приложението).

“Невъзможността на едно черничево дърво в снега” като антитеза на разумния свят (Рим) е недвусмислен знак за света на поезията. И Кота веднага разбира черничевото дърво като символ за Овидий, оттук нататък при споменаване името на Овидий от времето, когато е бил в Рим, се казва Piazza del Moro: метонимично се замества името на Овидий с Римския му адрес. А Moro означава на италиански освен мавър и черница.

Мъчителността, страдалческото на този път (Schulter an Schulter, schtitt, durch den Sommer) към сливане (ich und du = wir; Schnee und Maulbeerbaum - abslolite Dichtumng) са експлицирани чрез алитерацията schritt - schrie, която естествено продължава започналата верига Schnee - schritt - Schulter an Schulter). Schrie (писъкът) се свързва обаче с подлога sein jüngstes Blatt. При това синтактичната връзка се разкъсва на края на реда и този анжамбман придава на прилагателното sein jüngstes - в среден род и в превъзходна степен - синтактична и семантична самостоятелност. Schrie - писък се надава (пищи се, крещи се) не само от страх, ужас или болка. Писък надават животни и птици - това е техният начин на комуникация. Но немският глагол schreien означава и плача, проплаквам, особено когато се свърже с новородено: тогава писъкът се превръща в проплакване и е израз на живот. Тук може да се привлече и една медицинска асоциация: първият стадий от развитието на ембриона се нарича morula - на латински това е умалителна форма от morum (черница), на немски този стадий се нарича Maulbeerkeim (черничев зародиш).

Значи sein jüngstes може да бъде надеждата, че ще се роди нещо ново (новороденото). Едва ли. Целан не допуска нито оптимизъм, нито еднозначност. Определяемото на атрибутивната група sein jüngstes е единствената дума в последния стих - Blatt. Blatt (лист) може естествено също да се интерпретира като покълващият нов живот, особено с определението най-млад. Но тук всъщност е налице амфиболия - Blatt e едновременно и дихателният орган на растенията (да не забравяме, че цикълът носи заглавието Atemwende), и хартията, на която поетът пише, мъчително изминавайки пътя до абсолютното стихотворение. А листата на черницата - както стана ясно - служат за храна на копринените буби, които изпридат нишките на връзката с други текстове на Целан (Fadenssonnen например, и изобщо Faden - нишка, е друг шифър за поезия при Целан). Ако се върнем на “метаморфозата на цветовете”, за която стана вече дума, тук зеленото (листът на дървото) се превръща в бяло (коприна). Но не бива да се забравя, че немската дума Blatt е етимологично свързаана чрез индогерманския корен BHLE (срв. на български бликам) и с -Blüte, blühen, но и с Blut, сиреч с кръв. А както Blüte, blühen, Blatt, така и Blut са свързани с blasen, т.е. с дишането (Atem), тоест с живота. Blut обаче - кръв - е знак както за живот, така и за смърт. В метаморфозата на черницата кръвта е знакът за смъртта.

Особено значение в текстовете на Целан, и в разглеждения също, има шифърът Baum (дърво). Не случайно става дума не просто за Maulbeer(e), а за Maulbeerbaum. Дървото се среща в множество комбинации: Mandelbaum (тогава е очевидна интертекстуалността с текстове на Мандeлщам, когото Целан особено цени, чиито текстове е превел и с когото нееднократно се идентифицира). Но има и комбинации като Machandelbaum (асоциация с една мистична приказка на Братя Грим); Flimmerbaum, където неяснотата на интертекстуалните връзки е доведена до крайност.

При Maulbeerbaum е особено важно да присъства названието дърво, като шифър на вкорененото, стабилното, онова, което именно липсва на бездомника-безродник - еврейската проблематика е неизменна част от многоизмерната структура на Целановите текстове. И особено важно е, че Baum превръща названието в мъжки род. На български дърво е в среден род, но все пак е за предпочитане пред названието в женски род черница, особено когато от него се образува притежателното местоимение: нейното най-мъничко. Женският род е може би на мястото си, когато трябва да се подчертае асоциацията с новороденото. Но женският род отнема именно нееднозначността, респ. амфиболията, на Blatt. Освен това българското название черница насочва само към онзи непригоден за бубарството вид. В немското название присъстват и двата вида.

Многобройните интертекстуални, нееднозначните вътрешнотекстови и извънтекстови (например биографични) връзки са характерни за всеки текст на Паул Целан. Може би именно това имат предвид тълкувателите му, когато говорят за херметизъм и шифрованост.

Няма да се спирам по-подробно на (не)възможността да бъде преведен подобен текст на друг език. Опитите ми говорят сами за себе си. Те са по-скоро “подстрочници” (подстрочниците са обаче, според Бенямин, идеалният превод) и както настоява Шлайермахер, са само помощни текстове за разбирането на оригиналния текст. Още повече, ако си припомним казаното по-горе за кристалната структура, която се разрушава от всяка промяна. Навярно са нужни условия, при които би израснал нов, друг кристал.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

Овидий. Метаморфози. IV: Пирам и Тисба. Превод Георги Батаклиев. София: Народна култура, 1974.

...Тъй, оросени с кръвта, плодовете дървесни променят
своята багра, видът им чернее...
...Ти пък, дърво, що сега се надвисваш над горкото тяло
на едного, а след миг ще покриеш телата на двама,
вечно пази на кръвта ни следите и черен плод имай,
най-подходящ за скръбта, като спомен за двойната гибел!

 

Рансмайр, Кристоф. Последният свят. Превод Ана Димова. София: Народна култура, 1993.

...Вратата към вътрешния двор беше само притворена. Той я отвори и миг след това ... се спря като вцепенен от ужас: там, в светлия ъгъл на двора, сред студа на тази планина, сред неразтопен сняг и замръзнали локви, стоеше нежна и зелена черница; ... а снегът под сянката й беше на сини петна от сока на изпопадалите плодове.

...Едва по късно, в продължителната тишина на паузите, когато Питагор мълчеше, той отново започна да говори. ... Но в крайна сметка Кота разбра, че говори само за да противопостави на това безразборно бръщолевене от мрака реда и разума на познатия му свят; Рим срещу невъзможността на едно черничево дърво в снега пред прозореца...

 

БЕЛЕЖКИ:

* Paul Celan. Gesdammelte Werke. Zweiter Band. Gedichte II. Suhrkamp, 1992, S. 11. [обратно]

1. Гадамер, Ханс-Георг. Истина и метод. Превод Димитър Денков, Плевен: ЕА, 1997, с. 528. [обратно]

2. Stolze, Radegundis. Hermeneutisches Übersetzen. Linguistische Kategorien des Verstehens und Formulierens beim Übersetzen. Gunter Narr. Tübingen, 1992. [обратно]

3. Гадамер, Ханс Георг. Цит. съч., с. 529. [обратно]

4. Gadamer, Hans Georg. Wer bin Ich und wer bist Du? Ein Kommentar zu Paul Celans Gedichtfolge „Atemkristall“. Frankfurt, 1989, 14-19. [обратно]

5. Reuß, Roland. Schritte. Zu Paul Celans Gedicht „Du darfst mich getrost / mit Schnee bewirten“. // Paul Celanss „Atemwende“. Materialien. Würzburg, 1991, 13-33. [обратно]

6. Birus, Hendrik. Celan - wörlich. // Paul Celans “Atemwende”. Materialien. Würzburg, 1991, 125-166. [обратно]

 

 

© Ана Димова, 1998
© Издателство LiterNet, 25. 09. 2003

=============================
Публикация в сп. "Lettre internationale" (София), 1998, №18, с. 22-25.

Текстът е много кратка версия на лекция, четена на семинар по художествен превод в университета в Ерланген/Нюрнберг през 1996 г.