НИЕ И ДРУГИТЕ ВЪВ ФРАЗЕОЛОГИЯТА: БАЛКАНСКО-ЕВРОПЕЙСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Ана Димова

web

---

Във фразеологията е кодирана съществена част от културната памет на всяка езикова общност. Не на последно място това са етнически стереотипи, отразяващи (съ)отношението между родното и чуждото, което малко или много се е променяло във времето. Въпреки това употребата на фразеологизми, съдържащи етноними, е много показателна за междуетническите взаимоотношения. Негативните съотношения се ословяват най-често с етноними, назоваващи съседни или малцинствени етноси. Балканите и Европа почти не се отразяват взаимно в огледалото на фразеологията, от което може да се направи изводът, че те винаги са били - или може би все още са - разделени от културно-исторически граници.

---

Там останалият свят се наричаше Европа и когато някой тръгваше нагоре по Дунава за Виена, се казваше, че той тръгва за Европа. Европа започваше там, където някога е завършвала Турската империя (Канети 1981, 23). Позволявам си да започна с този цитат от автобиографичния роман на Елиас Канети “Спасеният език”, защото той отразява така характерното саморазграничение на Балканите от Европа, за което говори и Мария Тодорова в своите книги Балкани и балканизъм, Imagining the Balkans, Die Erfindung des Balkans (Тодорова 1999б; 1997; 1999а). Изразът заминавам за Европа се е появил в края на ХІХ век, а в началото на ХХ век е разпространен във всички балкански страни. След края на Втората световна война изразът бе заменен от заминавам на Запад. Границата между демократичния Запад и комунистическия Изток минаваше точно там, където преди е била границата между Западна Европа и Османската империя. След демократичните промени в края на 80-те години ние отново пътуваме за Европа. Как стоят нещата обаче в тази обетована Европа? Нима тя винаги е била образ и образец за прогрес, просперитет, култура и демокрация? Нима там не е имало и Трийсетгодишна, и Стогодишна война, и две световни войни.

Докладът ми има за заглавие Ние и другите във фразеологията, като фразеологията се схваща в широк смисъл, т.е. тя включва както фразеологизми в тесен смисъл (фразеолексеми), така и пословици и поговорки (фразеотекстеми) (Флайшер 1982).

Известно е, че фразеологичните единици са едно от средствата за разширяване на речниковия състав на езика, за номинативно усвояване на света. Чрез фразеологизми обикновено процесът на номинация обхваща ментални величини - емоции, отношения, (често негативни) начини на поведение (Палм 1997: 1). Във фразеологията е кодирана съществена част от културната памет на всяка езикова общност. Не на последно място това са етнически стереотипи, отразяващи (съ)отношението между родното и чуждото. Ще се опитам да видя в огледалото на фразеологията взаимоотношенията и понякога доста емоционалните начини на поведение на отделните етноси на неспокойната територия на Балканите помежду им и по отношение на Европа и обратно, на (западно)европейските етноси помежду им и спрямо Балканите. В центъра на това оглеждане ще бъдат съпоставени български и немски фразеологизми, но ще бъдат привлечени съответствия и от други балкански и европейски езици.

Съпоставката ще бъде извършена по отношение на приликите и разликите в езиковата и културната символика (Доброволский, Пирайнен 1996: 55 и сл.), въплъщавана от етноними във фразеологизмите в немския и българския език, т.е. символните значения и свързаните с тях стереотипи ще служат за tertium comparationis при съпоставката.

Символите функционират обикновено в диапазона между полюсите иконичност и произволност. Но и символите, които изглеждат произволни, се основават обикновено на конвенции, които някога са били мотивирани, като мотивацията в историческото развитие може да избледнее или напълно да изчезне (Доброволский, Пирайнен 1996: 36 и сл.). Въпреки това дори и фразеологизмите, съдъжащи исторически избледнели, неактулани пластове, са показателни за изследването, тъй като елементите, запазени от колективната памет на определена културна общност отразяват традиционни представи и знания (Доброволский, Пирайнен 1996: 149). И тъй като във фразеологизмите се ословяват преди всичко емоции, осношения и (отрицателни) начини на поведение, при етнонимите във фразеологизмите може естествено да се очаква проявата на стереотипи и предразсъдъци (Щрьобе 1980: 97).

Символно значение ‘чуждост’ и ‘неразбираемост’

Прилагателното böhmisch е придобило в немски фразеологизми символното значение ‘чуждост’ и ‘неразбираемост’. Das sind mir böhmische Dörfer означава ‘нещо чуждо, непознато, език, който не разбирам’ (Грим 1991; Рьорих 2001). Предполага се, че изразът е възникнал по време на Трийсетгодишната война, тъй като за немските войници, които не са разбирали чешки, селищните названия в Бохемия са звучали странно и неразбираемо (Рьорих 2001). Подобно значение има прилагателното spanisch - Das sind mir spanische Dörfer. Както се вижда, чуждото и неразбираемото в немската фразеология се въплъщава от имената на най-близките съседи. В български обаче чуждостта и неразбираемостта се символизира от китайски и патагонски, или тъмна Индия, сиреч чрез географска отдалеченост.

Символно значение ‘необичайност’ и ‘странност’

Непознатото и неразбираемото често създава усещането за нещо странно, неприятно, дори опасно. Така се е развило символното значение на етнонимите böhmisch и spanisch във фразеологизмите Das kommt mir böhmisch/spanisch vor. Обяснението за това символно значение на spanisch се търси във времето на германския крал Карл V, испанец по произход, когато той въвежда в немския двор испански нрави и обичаи, които за немците са били необичайни и странни. Съществуват и изразите Da geht es spanisch zu и Da sieht es spanisch aus със значение ‘става нещо странно, нередно’. По разбираеми причини подобни изрази съществуват и в нидерландската фразеология: Het gaat er Spaansch toe, Het ziet er Spanisch uit (Рьорих 2001: 4).

Символно значение ‘разбираемост’

Познатото и разбираемото естествено се идентифицира със собственото име. Изразите Deutsch mit jemandem reden и etwas auf gut deutsch sagen означават ‘говоря ясно, разбрано, без заобикалки’. А изразът Er versteht kein Deutsch означава ‘той не иска да разбере какво му се говори’. Французите казват в такива случаи Ne pas comprendre le Français. Ние казваме: Той не разбира от български. Аз на български ли ти говоря бе? Подобни изрази съществуват в почти всеки език.

Символно значение ‘неучтивост’

Sich (auf) französisch empfehlen/verabschieden/verdrücken означава ‘измъквам се незабелязано, без да се сбогувам’ (Дуден 1993: 4; Рьорих 2001). По този начин немците приписват на французите неучтивост, липса на възпитание, макар че общоразпространеният стереотип е образцовата учтивост на французите. Проявява се, както твърди и Лутц Рьорих, неудържимото желание на всеки народ да приписва на съседите си всякакви отрицателни черти. В западните и северните области на Германия се използват изразите sich auf polnisch empfehlen и holländisch abfahren; англичаните казват to take a French leave, а французите filer à l’anglaise. Навярно чрез френски изразът е навлязъл в руски - уйти по английски, в български той е рядкост, въпреки че е фиксиран в речниците - измъквам се по английски (ФРБЕ 1974-1975; РБЕ 1977-1993). Но и българите са в състояние да обвиняват в неучтивост и невъзпитаност най-близките си съседи, които всъщност са известни със своята доброта и гостоприемство; например чрез изразите арменско гости и арменска уста.

Интересно символно значение е развил в българската (а може би в балканската) фразеология етнонимът французин и производните му. Това е и единственият европейски етноним в българската фразеология (ако изключим сравнително новият израз изпаднал германец). От една страна, всичко френско е символ на елегантност и мода. Показателен е българският моден етикет алафранга. Или поговорката: За женско - чак до френско (ПРС 1972). Но, от друга страна, етнонимът французин и вариантите му символизират в много пословици и поговорки недоверие към западния морал: Хващам някого като френец - ‘спипвам някого в момента, когато върши нещо лошо, някакво зло’ (ФРБЕ 1974-1975); Французакъллия - ‘човек, който взема отношение по всички въпроси, многозайник’ (ФРБЕ 1974-1975); Френец безнабожник. Франсъз имансъз (БНМ 1968: 2511). Турчин побратим, калугер девер и френк ортак не хващай (Геров 1895-1904). Найден Геров формулира френк като ‘французин, а понякога и всякой европеец’. Може би това обяснява липсата на други европейски етноними във фразеологията.

Символно значение ‘нечистоплътност’

Символ на нечистоплътност и битова неуреденост в българската фразеология са етнонимите циганин и чифутин и техните производни:

Ходи като цинанин/като циганка, като катунарка, дрипава като циганка; като в цигански ишлик/катун; В цигански ишлик разтребено не бива (ФПЛЕ, ПРС 1972).

Като в чифутска хавра; като чифутска чаршия (ФРБЕ 1974-1975; ПРС 1972).

И ако тези стереотипни представи могат да се възприемат като обичайни, поради вековното съжителство на българи с роми и евреи, неясно е наличието на фразеологизмите ходи като хърватин със значение ‘нестегнат, развлеканест’ (ПРС 1972: 53); ‘развлечен, небрежен за външността’ (ФРБЕ 1974-1975) и изпаднал германец - ‘човек с окаян външен вид, развлечен, неспретнат, зле облечен’ (ФРБЕ 1974-1975). Според преводача и писателя Михаил Матлиев обяснението на израза изпаднал германец може да се търси след Първата световна война, когато в България е имало много представители на движението Wandervögelbewegung, които са били в неугледен вид, просели са по кръчмите и са нарушавали стереотипната представа на българите за германците - спретнати, чисти, почтени, заможни.

В немски език абсолютната бъркотия и неразбория се окачествява като eine polnische Wirtschaft.

Символното значение ‘жестокост’

Символното значение ‘жестокост’ в немската фразеология се въплъщава от етнонима Schwede и неговите производни, Die Schweden kommen! - казват немците при наближаваща опасност. Dass dich der Schwede! е разпространена ругатня. Es sieht aus, als habe der Schwеde hier gehaust се употребява при големи разрушения и опустошения.

Възникването на тези фразеологизми се съотнася с Трийсетгодишната война, оставила в колективната памет на германците грубостта и жестокостта на шведските войници.

Подобно символно значение в българската фразеология се въплъщава от етнонимите турчин, грък, арнаутин и техните производни; особено често това значение се реализира в поговорки:

В конаците турци владеят, в черквите гърци виреят (ПРС 1972); Турците с сила, гърците с книга, докарали са ни до този хал (Геров 1895-1904); Грък дето стъпи, трева не никне (ПРС 1972); Грък като влък (ПРС 1972); Господ не е арнаутин (ПРС 1972).

Естествена последица от общата историческа съдба е наличието на подобни фразеологизми и поговорки и в други езици на Балканите, напр. в сръбски: Поп книгом, а турчин силом влада (БНМ 1968: 1855), а в гръцки `O qeoz den einai `Arbanìthz (БНМ 1968: 380).

Символно значение ‘коварство’

В българската и сръбската фразеология етнонимът турчин може да въплъщава и символното значение ‘коварство’: На турчина достлукът е на коляното му (ПРС 1972; БНМ 1968: 1329). У турчина вjера на кољену. -ВукКараджич дава следното обяснение на тази поговорка: “Не можеш му се ослонити на вjеру и на риjеч. Може бити да се мисли: док сjеди, кад ти вjеру задаjе, дотле му и вjера стоjи на кољену; а како устане, онда и вjера с кољена спадне и нестане jе (БНМ 1968: 1329).

Символно значение ‘презрение’

Особено интересни са фразеологизмите, много често това са пословици и поговорки, които изразяват пренебрежително и презрително отношение към другите. В езика на българските турци съществуват следните поговорки:

Bulgara eziyet ver. На българина мъка дай (ПРС 1972; БНМ 1968: 1270); Bulgar kafası, katran kovası. Áългарска глава - кофа за катран(ПРС 1972; БНМ 1968: 108); Bulgara padişahlık olmaz, olsa da yakişmaz. За българин царство не бива; бъде ли, не му прилича (БНМ 1968: 109); Bulgarın aklı sonradan gelir. На българина акълът му идва късно (БНМ 1968: 110). Тази поговорка съществува, според свидетелство на български турци, и във варианта На турчина акълът му идва късно.

Особено дискриминационно отношение е изразено в поговорката Ако гледаш циганите, власите са пак хора, съществуваща в турски вариант Cigeneye bakarsan, kürt müslümandır - ‘ако гледаш циганите, кюрдите са все пак мюсюлмани’ (ПРС 1972: 59). Тези поговорки не са особено разпространени, както показва допитването до сега живеещите в България турци, но те отразяват все пак колективната памет на една етническа общност.

Накрая ще приведа няколко примера за фразеологизми и поговорки, съдържащи антитези от стереотипи, както по отношение на другите, така и като самооценка, често самоиронична:

Българин като забогатее, къща прави, а турчина - жена зема (ПРС 1972: 95).

Да та пази господ от влах погърчен и от шоп потурчен (ПРС 1972: 162).

Да та пази господ от българин погърчен и от чифутин потурчен (ПРС 1972: 162).

Гърците ги съсипва салтаннатът, а българите инатът (ПРС 1972: 146).

Подобни междусъседски и междуетнически отношения се ширят не само на Балканите. В 32-томния речник на братя Грим има множество илюстрации на взаимни подигравателни оценки:

Schwabenlandt gibt huren gnug, Frankenlandt rauber und betler gnug, Böhem ketzer, Beyer dieb, Schweitzerlandt hencker, Sachsen sauffer, der Rein frässig, Frieszlant und die Westvaler, trewlosz und meyneydig.

(В Швабия е пълно с блудници, във Франкония с разбойници и просяци, в Бохемия с богохулници, в Бавария с крадци, в Швейцариня с палачи, в Саксония с пияници, в Рейнската област с лакомници, във Фризия и Вестфалия с неверници и измамници)

Или: Schwab ein schwätzer, Böhm ein ketzer,
Pol ein dieb, Preusz ein nimmerlieb (Грим Bd.15)

(Швабите са празнодумци, бохемците богохулници,
поляците крадци, прусаците никой не ги обича)

В заключение могат тезисно да се формулират няколко предварителни, може би твърде дръзки, извода:

• Сравнителното разглеждане на фразеологизми в немски и български език (частично и в други езици) показва, че етнонимите въплъщават най-вече значенията на чуждото и родното. Негативните (съ)отношения се ословяват най-често с етноними, назоваващи съседни или малцинствени етноси. Понякога, макар и по-рядко, отрицателни характеристики се приписват и на собствения етнос като иронична самооценка.

• Символното значение жестокост и коварство във фразеологията е обусловено от исторически събития (войни, чуждо владичество); стереотипите в тази сфера избледняват, което се потвърждава от слабото разпространение на тези фразеологизми в наши дни.

• Взаимните подигравателни оценки са характери както на Балканите, така и в Западна Европа. В повечето случаи обаче става въпрос по-скоро за безобидни стереотипи, не толкова за непреодолими предразсъдъци.

• Балканите и Европа почти не се отразяват взаимно в огледалото на фразеологията. Като се изключат изрази от типа einen Türken stellen и etwas ist getürkt (и двата израза означават измама) в немската фразеология липсват етноними от Балканите. В българската (а и в балканската) фразеология Европа се символизира от френското.

• Ако наистина приемем схващането, че във фразеологията е закодирана културната памет на народите, то може би имаме право да направим извода, че Балканите и Европа винаги са били - и може би все още са - разделени от културно-исторически граници.

БИБЛИОГРАФИЯ:

БНМ 1968: Балканска народна мъдрост. Успоредици на български, сръбски, турски, румънски, гръцки и албански пословици и поговорки. Съставил Николай Ил. Икономов. София: Изд. на БАН, 1968.

БНФР 1968: Николова-Гълъбова, Жана, Гълъбов, Константин. Българско-немски фразеологичен речник. София: Наука и изкуство, 1968.

ФРБЕ 1974-1975: Ничева, Кети и др. Фразеологичен речник на българския език. Т. І и ІІ, София: БАН, 1974-1975.

Геров 1895-1904: Геров, Найден. Речник на блъгарский язык. Част І-V. Пловдив, 1895-1904, с допълнение Кн. VІ от 1908

Грим 1991: Grimm, Jacob und Wilhelm. Deutsches Wörterbuch. Lizenzausgabe des Deutschen Taschenbuchverlages. München, 1991 (Original: Bd. 1 - 1854; Bd.32 - 1954; Bd.33 Quellenverzeichnis - 1971).

Доброволский, Пирайнен 1996: Dobrovol’skij, Dmitrij, Piirainen, Elisabeth. Symbole in Sprache und Kultur. Studien zur Phraseologie aus kultursemiotischer Perspektive. Bochum: Brockmeyer, 1996.

Дуден 1993: Duden. Das große Wörterbuch der deutschen Sprache in 8 Bänden. Mannheim/Leipzig/Wien/Zürich, 1993.

Канети 1981: Канети, Елиас. Спасеният език. Прев. Елисавета Кузманова. София: Народна култура, 1981.

НБФР 1976: Николова-Гълъбова, Жана, Гълъбов, Константин. Немско-български фразеологичен речник в 2 тома. София: Наука и изкуство, 1976.

Палм 1995: Palm, Christine. Phraseologie. Eine Einfuhrung. Tubingen: Narr, 1995.

ПРС 1972: Славейков, П. Р. Български притчи или пословици и характерни думи. Събрани от П. Р. Славейков. Под редакцията на М. Арнаудов. София, 1972.

РБЕ 1977-1993: Речник на българския език. Т. 1.-8., София: БАН, 1977-1993.

Рьорих 2001: Röhrich, Lutz. Lexikon der sprichwörtlichen Redensarten. Band 1-5. Freiburg/Basel/Wien, 2001.

Щрьобе 1980: Stroebe, W. Grundlgen der Sozialpssychologie I. Stuttgart, 1980.

Тодорова 1997: Todorova, Maria. Imagining the Balkans. Oxford University Press, 1997.

Тодорова 1999а: Todorova, Maria. Die Erfindung des Balkans. Darmstadt, 1999.

Тодорова 1999б: Тодорова, Мария. Балкани и балканизъм. София: Фондация “Българска наука и култура”, 1999.

Флайшер 1982: Fleischer, Wolfgang. Phraseologie der deutschen Gegenwartssprache. Leipzig, 1982.

© Ана Димова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2004, № 9 (58)