Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХУМОРЪТ МЕЖДУ ЕЗИЦИТЕ И КУЛТУРИТЕ ИЛИ ПРЕВОДИМ ЛИ Е ХУМОРЪТ

Ана Димова

web

Хуморът1, както е известно, създава една от най-непреодолимите междукултурни бариери. Кой, кога и на какво се смее - този въпрос отдавна си задават психолози, антрополози, философи и социолози, лингвисти и литературоведи2. И ако в рамките на една култура има все пак неща, които се смятат за еднозначно комични, неща на които всеки би се засмял, то извън тази култура те могат и да не се възприемат като смешни. Често се цитира по този повод Хегел, който казва, че не съществува нищо по-несъвместимо от нещата, на които хората се смеят ("sich nichts Entgegengestzteres auffinden läßt als die Dinge, worüber die Menschen lachen")3. Говори се и за различни "смехови култури", за различни "смехови светове", за "смеха като мироглед"4, говори се дори за "смехови нрави и обичаи"5. Бихме могли значи да допуснем, че междукултурното разбирателство би било възможно едва тогава, когато хората започнат да се смеят на едни и същи неща, респ. да живеят в един и същи смехови свят, в който царят едни и същи смехови нрави и обичаи.

Хуморът и смехът са наистина много сродни явления, но те не са задължително обвързани помежду си6. Между комизъм, комично, хумор и смях естествено съществува връзка, но изследователите обикновено ги разграничават7. Тук ще разбираме хумора в смисъла на Ян Бремер и Херман Роденбург по един доста неутрален и обобщен начин като "всяко предадено чрез действие, чрез устна или писмена реч, чрез изображение или мимика послание, което има за цел да презизвика усмивка или смях."8 Смехът, респ. усмивката, следователно се разглежда като реакция на наличието на хумор, при което трябва да се отбележи, че хуморът не е свързан с определени текстови жанрове, напротив, съществуват "надтекстови" прояви на хумор.9

Би могло да се очаква при така формулираната тема акцентът да се постави най-вече върху етническите и културни разлики, респ. прилики, при рецепцията на онези текстови жанрове, които съдържат хумор, респ. предизвикват смях.10 Тук (между)културната и (между)езикова релевантност на хумора ще бъде осветлена най-вече от гледна точка на превода.

Много образно и впечатляващо е следното описание на превода, което дължим не на някой друг, а на Якоб Грим:

"Übersetzen ist übersetzen, traducere navem. Wer nun, zur seefahrt aufgelegt, ein schiff bemannen und mit vollem segel an das gestade jenseits führen kann, musz dennoch landen, wo anderer boden ist und andre luft streicht." (Превод означава превеждане през нещо, traducere navem. Който иска да тръгне на път по море, да екипира кораб и с опънати платна да го преведе на отвъдния бряг, трябва един ден да спре на този бряг, където има друга земя и друг въздух.)11

Когато човек превежда, влиза следователно в допир с "другото", с "чуждото", което трябва да разбере, за да може след това да го направи досегаемо и разбираемо за родното на родния си език. Ролф Кльопфер вижда същността и целта на превода в това "да прави разбираемо непознатото чрез познатото"12. Какво обаче е непознато в изходния текст за читателя на превода? Естествено на първо място чуждия език, после обаче естествено и културата, която е оказала влияние върху този език и неговата употреба от езиковата общност. Какво ще разбираме под превод слеводателно ще зависи от това, какво и колко от непознатото ще се опитаме и ще успеем да направим разбираемо чрез познатото.13

Общуването с "другото" и "чуждото" при превода поради различията между езиците става още по-трудно отколкото при едноезиковата комуникация, когато чуждото просто се изразява на чуждия език, без да се съотнася с родния. Двата езика обаче - все едно дали съзнателно или несъзнателно - постоянно се съпоставят помежду си и различията, дори противоречията понякога се усещат болезнено, защото те насочват към невъзможността да се преведе.

В есето си "Miseria y Splendor de la Traduccion" (Нищета и блясък на превода) Ортега-и-Гасет казва следното: "Не бихме разбрали удивителното явление език из основи, ако не проумеем, че говоренето се състои най-вече от премълчавания... Всеки народ не изрича някои неща, за да може да изрече други; защото да се каже всичко е невъзможно. Оттук произтича невероятната трудност на превода: там се налага на един език да каже именно онова, което този език обича да премълчава"14

А онова, което в нормалната езикова употреба може да се нарече "премълчаване", в текстове, съдържащи или предизвикващи хумор, е доведено до крайност, защото такива текстове често се градят на игрословици и езикови трикове15. Би могло да се каже, че съотнасянето с другия език при възприемането на езиково и културно специфични феномени като хумора действа като увеличително стъкло.

Ханс-Георг Гадамер също се занимава с феномена превод в своята Истина и метод: "Тук никой не може да се съмнява, че преводът на един текст, колкото и да се вживее и вчувства преводачът в своя автор, не е просто възстановяване на първичния психически процес на писане (...). Друга светлина пада върху текста за читателя откъм другия език. Изискването за вярност, което се отправя към преводача, не може да премахне принципната разлика между езиците. Колкото и да искаме да сме верни, ще се наложи да вземаме съмнителни решения. (...) Всеки превод, който се отнася сериозно към задачата си, е по-ясен и по-плосък от оригинала."16

Другата светлина на другия език предизвиква при превода двойна оптика, наслагване както на езикови проявления, така и на културни. Неизбежното опростяване, съмнителните решения на преводача определят картината на чуждото в контекста на родното. Защото: ако човек иска да се запознае с други литератури и култури, той е принуден да разчита на преводи; дори полиглотите не владеят всички езици. Много рядко обаче - за да не кажем почти никога - при четенето на преводи се задава въпросът: какво чета аз всъщност? - Всъщност едно чуждо разбиране на един чужд текст, възникнал в чужда култура. Преводачите носят следователно много голяма отговорност при осъществяването на общуване между културите.

Тук преводната релевантност на хумора ще бъде представена чрез два текстови жанра, които доста рядко са привличали интереса на преводознанието: афоризъм и виц17.

Афоризъмът обикновено се дефинира като "котекстуално изолиран елемент от поредица писмени нефикционални текстове в проза, който е формулиран в едно изречение, респ. по концизен начин, и съдържа езикова или смислова поанта"18. Характеристиките на афоризъма Фрике разделя на необходими и алтернативни19: необходими характеристики са (всички трябва да са налице): котекстуална изолираност, прозаична форма и нефикционалност; алтернативни характеристики са (от които поне една трябва да е налице): едно изречение и/или концизност и/или езикова поанта и/или смислова поанта.

Вицът се различава от афоризъма, от една страна, по своята първична устност и по своята анонимност. Освен това като проявление на устното повествование вицът за разлика от афоризъма е фикционален текст. За разлика от афоризмите жанрът виц е маркиран с ясни конвенционализирани сигнали за фикционалност - напр. с характерния "епически презенс", със специфични за жанра персонажи, с "подготвена концизно и по определена схема" почти винаги "езиково подхранвана поанта". А тази епическа фикционалност на вицовете може много лесно да придобие формата на сценичен диалог20. Що се отнася до контекстуалната изолираност, вицът има, от една страна, общи черти с афоризмите, защото и вицове могат да се разказват серийно, без задължителна връзка помежду им (Ами тоя знаеш ли го...). Но вицът се отличава от афоризъма по специфичното си вграждане в един модел на интеракция21 - ‘разказване на вицове’, където всъщност котекстуалната изолация изчезва и вицът заживява именно чрез интеракционалното вграждане. Алтернативните характиристики на Фрике - едно изречение и/или концизност и/или езикова и/или смислова поанта, са валидни и за вица:

- Вицовете също могат да се състоят от едно изречение (вж. пример 20).

- И вицовете, подобно на афоризмите, могат да имат езикова и/или смислова поанта, съществуват понятията "предметен" и "словесен" виц (Sach- und Wortwitz)22.

- Вицовете също са формулирани концизно. Концизност има според Фрике не само в случаите на екстремална краткост, каквато е налице особено често при афоризмите. По-пространни текстове също могат да бъдат формулирани концизно. "Защото да се пише концизно означава не ‘да се пише малко’ или пък ‘да се пише само необходимото’: концизност означава да се пише по-малко отколкото е нужно, а нужните допълнения да се предоставят на собствените усилия на читателя"23.

Играта на думи е текстоизграждаща както за афоризъма, така и за вица. През 1949 година Алберт Велек заявява, че играта на думи е в известен смисъл "зародишът" на остроумието и вица24. Остроумното хрумване винаги съдържа някакакъв езиков трик като корелат - заявява Волфганг Прайзенданц двадесет години по-късно25. Играта на думи и езиковите трикове са релевантни както в междукултурно, така и в преводоведско отношение. Съпоставянето на преводи и на национални традиции в тази сфера могат да доведат до интересни изводи. Изследването на афористичните техники при Лихтенберг, Краус, Канети и Тухолски в съпоставка с преводите им на български език и с афористичните техники на български автори показва, че наличието на сходства в афористичните традиции в различните култури дава възможност да се опираме при превода върху аналогии на формата, като прилагаме преводаческата техника компенсация или отместване на еквивалентите.

Разпространена в много езици игра на думи е според класическата риторика амфиболията, тоест многозначност (полисемия или омонимия) на думи или словосъчетания, която не се отстранява от езиковия контекст:

В афористиката тази техника е много популярна, особено често я прилага Карл Краус, който дори я дефинира афористично чрез амфиболия:

(1) Ein Aphorismus braucht nicht wahr zu sein, aber er soll die Wahrheit überflügeln. Mit einem Satz über sie hinauskommen. (Kraus1 117).

Ето още няколко примера от Карл Краус, при когото поантата в повечето случаи е езикова:

(2) "Würde” ist die konditionale Form von dem, was einer ist. (Kraus1 156)

(3) Das Wort "Familienbande” hat einen Beigeschmack von Wahrheit. (Kraus1 67)

Курт Тухолски също използва тази техника:

(4) Deutschland ist eine anatomische Merkwürdigkeit. Es schreibt mit der Linken und tut mit der Rechten. (Tucholsky 138)

И за Хайнрих Хайне амфиболията е предпочитана игра на думи:

(5) Die Namen aller Studenten und aller ordentlichen und unordentlichen Professoren hier herzuzählen, wäre zu weitläufig..., und unter den Professoren sind manche, die noch gar keinen Namen haben. (Heine 214)

Тази игра на думи почива всъщност на интертекстуалната връзка с един стар виц, цитиран и от Зигмунд Фройд:

(6) Der Unterschied zwischen ordentlichen und außerordentlichen Professoren besteht darin, daß die ordentlichen nichts Außerordentliches und die außerordentlichen nichts Ordentliches leisten26.

Като замества außerordentlich с unordentlich Хайне поставя акцент върху амфиболията и интертекстуалността и същевременно прилага още една афористична техника - вариацията на цитати. Чрез това позоваване на професорския виц и ние направихме прехода към жанра виц. Защото вицовете също често се градят на амфиболии, както се вижда от следния виц от времето на ГДР:

(7) - Was ist der Unterschied zwischen den Schweinen in der Bundesrepublik und den Schweinen in der DDR?

- In der Bundessrepublik werden die Schweine gegessen, und in der DDR werden die Schweine G/genossen.

Подобни амфиболии Алберт Велек бе нарекъл "зародиши на вица"27. Ясно е, че такива текстове представляват предизвикателство за преводача. Играта на думи на почти всички езици води до непреводимост, особено многозначността рядко съвпада в различните езици. По тази причина непреводимите афоризми просто се прескачат28. А при по-пространни текстове, в които амфиболията на микротекстово равнище е текстоизграждаща, невъзможността да бъде възпроизведена в превода прави текста "по-плосък"29. Такъв е случаят с българския превод на "Harzreise" (Пътуване по Харц), където пасажът с ordentliche, unordentliche Professoren е станал едноизмерен, тъй като липсва многозначността и следователно интертекстуалната връзка със споменатия виц.

В редки случаи (но тогава с голяма доза езикова наслада) е възможно да се възпроизведе амфиболията от един език в друг. Например в следния български (не особено изискан) виц:

(8) Въпрос към радио Ереван:
- Кой е най-важният орган на жената?
Радио Ереван не може да отговори, но се намесва радио София:
- Най-важният орган на жената е списание "Жената днес".

(8’) Anfrage an Radio Erewan: "Was ist das wichtigste Organ der Frau?”
Radio Erewan weiß keine Antwort, dafür aber Radio Sofia:
"Das wichtigste Organ der Frau ist die Zeitschrift "Die Frau von heute”.

За превода особено релевантна е и друга игра на думи от класическата риторика, тъй като е разпространена в много езици, но е обусловена не толкова от езиковите структури, колкото от културната традиция: става дума за вариацията на цитати, тоест видоизменянето на крилати слова, фразеологизми и поговорки. И при Лихтенберг, и при Карл Краус, и при Курт Тухолски се срещат многобройни вариации или продължения на крилати слова (много често цитати от библията), фразеологични съчетания или поговорки:

(9) Wer zwei Paar Hosen hat, mache eins zu Geld und schaffe sich dieses Buch an. (Lichtenberg 39)

(10) Seine Frau mußte ihm alle Abende die ehliche Pflicht leisten, seine Prahlereien anzuhören. (Lichtenberg 179)

Особено Карл Краус, който с всеки свой текст се бори с "публичното блудство, което се извършва с немския език", с "блатото на фразите"30, постоянно се стреми да разрушава обичайните клишета, закодирани като "народни мъдрости".

(11) Man lebt nicht einmal einmal. (Kraus1 178)

(12) Menschsein ist irrig. (Kraus1 300)

(13) In der Nacht sind alle Kühe schwarz, auch die blonden. (Kraus1 33)

(14) Sie richten, damit sie nicht gerichtet werden. (Kraus1 45)

(15) Wer andern keine Grube gräbt, fällt selbst hinein. (Kraus1 57)

Карл Краус изполва тази техника толкова често, че критиците му се опитват да го иронизират по този повод. Ето неговият отговор на тяхната ирония:

(16) Ein Literaturprofessor meinte, daß meine Aphorismen nur die mechanische Umdrehung von Redensarten seien. Das ist ganz zutreffend. Nur hat er den Gedanken nicht erfaßt, der die Mechanik treibt: daß bei der mechanischen Umdrehung der Redensarten mehr herauskommt als bei der mechanischen Wiederholung. (...) Dabei unterscheidet sich aber die Redensart noch immer zu ihrem Vorteil von einem Literaturprofessor, bei dem nichts herauskommt, wenn ich ihn auf sich beruhen lasse, und wieder nichts, wenn ich ihn mechanisch umdrehe.” (Kraus1 332)

(16’) Един професор по литература изказа мнението, че моите афоризми били само механично обърнати известни изрази. Това е много точно наблюдение. Само че той не е схванал мисълта, която задвижва тоя механизъм: че от механичното обръщане на изразите има повече полза, отколкото от механичното им повтаряне. (...) При това един известен израз е за предпочитане пред един професор по литература, от когото няма никаква полза, все едно дали ще си го оставим такъв какъвто е, или ще го обърнем механично."

Трудността при възприемането и най-вече при превода на текстове, съдържащи варации на цитати, се състои, от една страна, в откриването на цитатите, а от друга страна, във възпроизвеждането им, тоест в запълването на онази кухина, възникваща при варирането. На българската афористична традиция тази техника не е чужда. Много разпространена е например следната шеговита вариация на една поговорка:

(17) Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш вдругиден.

На немски език е възможна следната вариация:

(17’) Was du heute kannst besorgen, das verschiebe nicht auf morgen, wenn du es auf übermorgen verschieben kannst.

Eдин от най-добрите афористици на българската литература, Радой Ралин, добър познавач на европейската традиция и майстор на езика, използва тази техника често, и което е много радващо, някои от тях могат да се преведат на немски език:

(18) Да се греши е човешко, ако грешките не са безчовечни. (Ралин 67)

(18’) Irren ist menschlich, wenn die Irrtümer nicht unmenschlich sind.

(19) Ако имаш две кирливи ризи, предостави и двете на другия. (Ралин 76)

(19’) Wenn du zwei dreckige Hemden hast, gib beide deinem Nächsten.

На българския израз ‘да имаш кирливи ризи" съответсва на немски по-скоро изразът `keine reine Weste haben`, можем следователно да предложим още един вариант на този афоризъм:

(19’’) Wenn du zwei unreine Westen hast, gib beide deinem Nächsten.

Паралелите са очевидни:

Karl Kraus: Menschsein ist irrig.

Радой Ралин: Да се греши е човешко, ако грешките не са безчовечни.

Lichtenberg: Wenn du zwei Paar Hosen hast, verkaufe das eine und kaufe dir dieses Buch.

Радой Ралин: Ако имаш две кирливи ризи, предостави и двете на другия.

Афористичната техника вариация на цитати функционира и при вица по подобен начин. Нека сравним следния едноизреченски виц31 с един афоризъм на Мари фон Ебнер-Ешенбах:

(20) Jeder Menschen hat einen Vogel, nur die Bischöfe glauben, es sei der Heilige Geist.

(21) Jeder Mensch hat ein Brett vor dem Kopf. Es kommt nur auf die Entfernung an. (Ebner-Eschenbach 69)

Дали едноизреченски текстове като цитирания наистина трябва да се схващат като вицове, е друг въпрос. По-горе дефинирахме вицовете като повествователни текстове, обикновено в сегашно време или като текстове с диалогична структура (вицове, състоящи се от въпрос и отговор)32.

Доротея Адер дава за пример още един едноизреченски виц:

(22) Im Kapitalismus wird der Mensch vom Menschen ausgebeutet, und im Sozialismus ist es genau umgekehrt33

Но това всъщност е само поантата на един много разпространен в бившия социалистически лагер виц с диалогична структура:

(23) Каква е разликата между капитализма и социализма?
При капитализма има експлоатация на човека от човека, а при социализма е тъкмо обратното.

(23’) - Was ist der Unterschuied zwischen Kapitalismus und Sozialismus.
- Im Kapitalismus wird der Mensch vom Menschen ausgebeutet und im Sozialismus ist es genau umgekehrt.

Този виц съществува и във вариант "Въпрос към радио Ереван".

Но такива преходи не са нищо необичайно и при афоризмите. При дефиницията на жанра Фрике посочва трудността да се разграничат афоризмите от крилати слова, цитати и сентенции, които са извлечени от по-пространни текстове и се представят в различни сборници като афоризми34. Следният цитат от Гьоте често се представя за афоризъм или максима:

(24) Wer sich nicht selbst zum besten haben kann, der ist gewiß nicht von den Besten.

Всъщност това са последните два стиха от стихотворението Meine Wahl от цикъла Epigrammatisch:

(25) Meine Wahl
Ich liebe mir den heitern Mann
Am meisten unter meinen Gästen:
Wer sich nicht selbst zum besten haben kann,
Der ist gewiß nicht von den Besten.

А Карл Краус сам използва цитати от свои есета и ги включва в сборници с афоризми. От есето "Хайне и последиците" е следният пасаж:

(26) Ihren besten Vorteil dankt sie jenem Heinrich Heine, der der deutschen Sprache so sehr das Mieder gelockert hat, daß heute alle Kommis an ihren Brüsten fingern können. (Kraus2 23)

В сборника афоризми Pro domo et mundo се появява следният вариант:

(27) Heine hat der deutschen Sprache so sehr das Mieder gelockert, daß heute alle Kommis an ihren Brüsten fingern können. (Kraus1 241)

Често явление е много популярни афоризми да се включват в сборници с вицове. Например Йоханес Кунц в своя сборник Der österreichische Witz, в главата Nazis und Krieg, включва следния виц:

(28) Das Volk der Dichter und Denker ist jetzt das Volk der Richter und Henker. (Kunz 82)

Но той всъщност е само вариант на афоризъм от Карл Краус:

(29) Die Deutschen - das Volk der Richter und Henker. (Kraus1 159)

Тези плавни преходи показват, че комуникативната функция на двата жанра в определени ситуации може да съвпада. За разлика от вица при афоризмите не е задължително да присъства хумор. На афоризми - като писмени текстове - не е задължително да се реагира със смях. Защото четенето е самотно занимание, а онези, които сами се смеят, обикновено са подозрителни35. Но претенциозната формулировка, поантата, която съдържа всеки афоризъм - все едно дали езикова или смислова - може да се превърне в източник за хумор. А е известно, че майстори на афоризъма като Карл Краус и Курт Тухолски са обичали да поднасят своите текстове пред публика, където са можели да разчитат на хора, които се смеят заедно.

Може ли обаче да се разчита на такава смееща се публика, ако се прояви дързостта да се превеждат афоризми и вицове?

Хенк Дрисен е включил в своята статия Humor, Lachen und Feldforschung (Хумор, смях и теренни изследвания)36 един виц за крал Хасан II, който са му разказали млади бербери в Мароко. Вицът се разказвал от местното население на местния език, берберите му го разказали на испански, Хенк Дрисен си го записал на нидерландски, а в текста на неговата статия той се появява на немски (навярно преди това е съществувал на английски, защото цитираната статия е превод от английски). Дрисен прави следния коментар: "Това многократно превеждане, многократната интерпретация и текстуализация е много деликатен процес, при който експресивността на вица се пречупва многократно. Първото от тези пречупвания е същинският смисъл, второто е дистанцията във времето и пространството, третото - различията на всички ‘участващи’ езици с тяхната различна референциалност." (Срв. още при Гадамер - другата светлина на другия език). Проблематично е освен това записването на устни тектове. И това особено важи за жанрове като вица, където интонацията, жестовете, мимиката, мястото и времето - цялостната комуникативна ситуация, в която се разиграва интерактивният модел ‘разказване на вицове’ - играят много съществена роля. В сборника с еврейски вицове Йенс Рихтер е включил следния виц:

(30) Drei Reisende sitzen im Bahnabteil und erzählen sich pausenlos Witze. Irgendwann ist der Vorrat erschöpft. "Wißt ihr was”, sagt einer, ”wir schreiben alle Witze auf und numerieren sie” Sie rufen sich dann Nummern zu - und lachen wieder.

Ein vierter Reisender setzt sich hinzu und fragt, was dieses kuriose Spiel zu bedeuten hat. Man klärt ihn auf. Er nimmt die Witzliste und ruft: "32!” Niemand lacht. "Aber das ist doch ein ausgezeichneter Witz”! - "Na ja, aber erzählen muß man ihn halt können.” (Jens Richter, 8)

(30’) Трима пътници във влака си разказват вицове. Когато запасът им от вицове се изчерпва, един от тях предлага да запишат вицовете и да ги номерират. След това те само назовават номера на някой виц и се заливат от смях. В купето влиза нов пътник и пита какво означава тази странна игра. Обясняват му я. Той взема списъка с вицовете и казва: 32. Никой не се смее.

- Но това е прекрасен виц - казва новият пътник.

- Да, ама човек трябва да може и да го разкаже като хората.

(Превод А. Д.)

При вица следователно "превеждането" включва и разказването. Нееднократно съм се опитвала в интернационална "компания", в каквато всеки чуждестранен германист в Германия често попада, да разказвам вицове, които в родината ми или пък в "балкански" контекст се приемат много добре и предизвикват бурен смях. Мисля, че липсата на смях при някои вицове не се дължи на "езиковия" превод, не се дължи и на "лошо" разказване. Известно е, че при вицовете обикновено се нарушават определени табута37, което за представителите на различни култури може да ги направи неприлични или неприемливи. Това обаче не означава, че трябва да се откажем от опитите да създадем за човечеството общ "смехови свят", за да не се смеят винаги най-добре онези, които се смеят последни. Записването на вицове също не е безсмислено начинание. Многобройните сборници с вицове и хумористичните рубрики във вестниците имат много (по)читатели38, а много често там се публикуват "интернационални" вицове, "преведени" от други езици и култури. Може би това е един от пътищата към общия смехови свят.

А що се отнася до превода на афоризми, който понякога наистина граничи с невъзможност, също има и преки, и обиколни пътища, които човек трябва да потърси. Винаги съм завиждала на поляците, че най-големият им майстор на афиризмите Станислав Йежи Лец намери в лицето на Карл фон Дедециус такъъв конгениален преводач, че афоризмите на Лец се чувстват като у дома си в немския език, че те постоянно се преиздават39. Може да изглежда много дръзко, но се осмелих да преведа български афоризми на немски. Вместо заключение предлагам няколко от тях двуезично40.

 

Стоян Михайловски:

Да бе си дал труда да напише историята на своето канцлерство, Бисмарк би избрал следния епиграф:

- Като не смогнах да усиля правдата, оправдах силата!

Wenn sich Bismarck die Mühe gemacht hätte, die Geschichte seines Kanzlertums niederzuschreiben, hätte er folgenes Motto gewählt:

"Da ich nicht dem Recht die Macht geben konnte, gab ich der Macht das Recht."

* * *

Димитър Подвързачов:

Всичко друго мога да простя в нелепостите на мирозданието, но това, дето са дадени криле на мухата - никога.

Jede Unzulänglichkeit der Schöpfung kann ich verzeihen, nur die nicht - daß die Fliege Flügel bekommen hat.

* * *

Радой Ралин:

Защо бързаш да избликнеш, изворе?
Чака те нанадолнище...

Сила ли е знанието, че си безсилен?

Човек тежи ли повече на местото си, ако е във вериги?

Warum beeilst du dich zu entspringen, Quell?
Es wartet auf dich ein Bergab...

Ist das Wissen darüber, daß man machtlos ist, Macht?

Hat man ein größeres Schwergewicht, wenn man in Ketten liegt?

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Срв. Jan Bremer, Hermann Roodenburg (Ed.). Kulturgeschichte des Humors. Von der Antike bis heute. Darmstadt, 1999 (engl. Titel: A Cultural History of Humor, dt. Übersetzung von Kai Brodersen). [обратно]

2. Вж. напр. Wolfgang Preisendanz, Rainer Warning (Ed.). Das Komische (Poetik und Hermeneutik VII). München, 1976. [обратно]

3. Цитирано по Susanne Schäfer. Komik in Kultur und Kontext (Studien Deutsch, Band 22). München, 1996, S. 7 (цитатът е поставен и като мото на цялото изследване). Тук и навсякъде, където не е посочен преводач, преводът на цитатите е мой - А. Д. [обратно]

4. Д. С. Лихачев, А. М. Панченко. "Смеховой мир" Древней Руси. Ленинград, 1976. Вж. също М. М. Бахтин: Творчество Франсуа Рабле и народная култьтура средневековья и Ренессанса. Москва, 1965. [обратно]

5. Вж. Jaques Le Goff. Lachen im Mittelalter. // Jan Bremer, Hermann Roodenberg (Ed.), цит. съч., с. 45 и сл. [обратно]

6. Henk Driessen. Humor, Lachen und Feldforschung: Batrachtungen aus demBlickwinkel der Ethnologie. // Jan Bremer, Herman Roodenberg (Ed.), цит. съч., с. 167 и сл. [обратно]

7. Вж. Susanne Schäfer, цит. съч., с. 15. [обратно]

8. Jan Bremer, Herman Roodenburg. Humor und Geschichte: Eine Einführung. // Jan Bremer, Hermann Roodenburg (Ed.), цит. съч., с. 9. [обратно]

9. Susanne Schäfer, цит. съч., с. 25 и сл. [обратно]

10. Вж. Gabriella Schubert. Formen von Identität und Abgrenzung in Vitzen aus dem Donau-Balkan-Raum. // Klaus Roth (Ed.): Mit der Differenz leben. München, 1996, с. 79 и сл. Срв. също Gert Raetel. Der ethnische Witz. Sam Beispiel Nordamerikas. Frankfurt a. M., 1996. [обратно]

11. Цитирано по Hans-Joachim Störig. Das Problem des Übersetzens. Darmstadt, 1963. [обратно]

12. Rolf Kloepfer: Die Theorie der literarischen Übersetzung. München, 1967, с. 70. [обратно]

13. Срв. Katharina Reiß. Grundfragen der Übersetzungswissenschaft. Wiener Vorlesungen. Hg. von Mary Snell-Hornby und Mira Kadric. Wien, 1995, с. 20. [обратно]

14. Hose Ortega y Gasset. Elend und Glanz der Übersetzung. München, 1976, с. 75, немският превод е на Катарин Райс, на български съществува превод на това есе, но той не съответства напълно на използваната тук терминология; тук българският превод е направен от текста на Катарина Райс, А. Д. [обратно]

15. Срв. Wolfgang Preisendanz. Über den Witz. Konstanz, 1970, с. 18 и сл. [обратно]

16. Hans Georg Gadamer: Gesammelte Werke. Bd. 1 (Wahrheit und Methode. Grundzüge einer philosophischen Hermeneutik). Tübingen, 1990, с. 289; въпреки че съществува превод на български от Димитър Денков, цитатът по-горе е преведен от мен, тъй като много преди излизането на българския превод вече съм цитирала понятията по този начин и те са част от приетата от мен българска преводоведска терминология; курсивът също е мой - А. Д. [обратно]

17. Обикновено интересът на преводознанието е насочен или към поетическата или към специализираната (техническа, научна, публицистична) комуникация. Авторката също се е занимавала досега предимно с проблеми на художествения превод, срв. Ана Димова. Импресионизъм и превод. Велико Търново, 1995; срв също Anna Dimova: Die Übersetzung (in) der geretteten Zunge. // Schriftenreihe der Elias Canetti Gesellschaft. Bd. 1, Röhrig, 1997, S. 305-313; dies.: Masse und Macht auf bulgarisch. // Schriftenreihe der Elias Canetti Gesellschaft, Bd. 2, Röhrig, 1997, S. 170-180; dies.: Ein Gedicht von Paul Celan als hermeneutischer Grenzfall und die (Un)möglichkeit seiner Übersetzung. // Deutsch und Bulgarisch im Kontrast. Sprach- und literaturwissenschaftliche Beiträge. Herausgegeben von P. Petkov und H. E. Wiegand. Hildesheim, Zürich, New York, 1999. [обратно]

18. Дефиницията е по Harald Fricke. Der Aphorismus. Stuttgart, 1984, с. 18. [обратно]

19. Harald Fricke, цит. съч, с. 14. [обратно]

20. Вж. пак там, с. 20. [обратно]

21. Bernhard Marfurt: Textsorte Witz. Tübingen, 1977, с. 39 и сл. [обратно]

22. Срв. Jürgen Macha. Sprache und Witz. Bonn: Dümmler Verlag, с. 12; срв. също Dorothea Adler, цит. съч., с. 695; Фройд говори за словесен виц и мисловен виц (Wortwitz und Gedankenwitz), срв. Sigmund Freud: Der Witz und seine Beziehung zum Unbewußten. Frankfurt/Main, 1958, с. 71. [обратно]

23. Harald Fricke, цит. съч., с. 16. [обратно]

24. Albert Wellek. Zur Theorie und Phänomenologie des Witzes. // Studium Generale, 2 (1949), с. 171-182. [обратно]

25. Wolfgang Preisendanz, цит. съч., с. 18. [обратно]

26. Sigmund Freud, a.a.O., S. 31. [обратно]

27. Albert Wellek, пак там. [обратно]

28. Като преводачка на Карл Краус мога да потвърдя това. От издателство "Народна култура" за сборник есета и афоризми от Карл Краус бяха предвидени около 500 страници, в крайна сметка се получи томче от 230 страници, защото непрестанно се налагаше да се отказвам от най-хубавите афоризми и есета (напр. цитираните тук под номера 1, 2, 3). [обратно]

29. Hans Georg Gadamer, цит. съч., с. 389. [обратно]

30. Karl Kraus. Die grammatikalische Pest. // Die Sprache. Herausgegeben von Christian Wagenknecht. Fraknfurt/Main, 1986, S. 17. [обратно]

31. Цитиран по Dorothea Ader, цит. съч., с. 702. [обратно]

32. Вж. Harald Fricke, цит. съч., с. 20. [обратно]

33. Dorothea Ader, цит. съч., с. 702. [обратно]

34. Вж. Harald Fricke, цит. съч., с. 21. [обратно]

35. Вж. Susanne Schäfer, цит. съч., с. 21, където тя се позовава на Анри Бергсон. [обратно]

36. Henk Driessen, цит. съч., с. 168. [обратно]

37. Lutz Röhrich. Der Witz. Figuren, Formen, Funktionen. Tübingen, 1977, с. 140 и сл. [обратно]

38. Пак там, с. 3. [обратно]

39. Stansislav Jerzy Lec. Letzte unfrisierte Gedanken. Deutsch von Karl von Dedecius. 8. Auflage. München, 1980. [обратно]

40. Български афоризми от Стоян Михайловски, Димитър Подвързачов и Радой Ралин под общото заглавие "Саморясляци" (Wildgewächse) в мой превод на немски език излязоха в книжка 10 на литературното списаниe Neue Sirene (1999) в Мюнхен. [обратно]

 

 

ИЗТОЧНИЦИ

1. Афоризми

Ebner-Eschenbach, Marie von. Aphorismen. Herausgegeben von Karl Krolow. Frankfurt am Main: Insel Verlag, 1986.

Lichtenberg, Georg Christoph. Pfennigs-Wahrheiten. Ein Lichtenberg-Brevier. Herausgegeben von Rainer Baasner. München: Deutscher Taschenbuch Verlag, 1992.

Kraus, Karl. Aphorismen. Herausgegeben von Christian Wagenknecht. Frankfurt am Main: Suhrkamp, 1986. (Kraus1)

Kraus, Karl. Die Sprache. Herausgegeben von Christian Wagenknecht. Frankfurt am Main: Suhrkamp, 1986. (Kraus2)

Tucholsky, Kurt. Schnipsel. Herausgegeben von Mary Gerold-Tucholsky und Fritz J. Raddatz. Hamburg: Rowohlt , 1973.

Михайловски, Стоян. Недомлъвки. София: Люк, Аугсбург: Галерия Балканика, 1994.

Подвързачов, Димитър. Под чинара. София: Люк, Аугсбург: Галерия Балканика, 1993.

Ралин, Радой. Саморасляци. София: Български писател, 1989.

2. Вицове

Gamm, Hans Jochen. Der Flüsterwitz im dritten Reich. München: Piper, 1993.

Kunz, Johannes. Der österreichische Witz. Wien: Ibera&Molden, 1995.

Landmann, Salcia. Judische Witze. München: Herbig, 1972.

Landmann, Salcia. Als sie noch lachten. Das war der judische Witz. München: Herbig, 1997.

Mostowschtschikov, Alexander. Sender Jerewan antwortet. Witze in der Sowjetunion 1960-1990. Berlin: Dietz Verlag, 1995.

Raeithel, Gert. Der ethnische Witz. Am Beispiel Nordamerikas. Frankfurt a. M., 1996.

Raveling, Wiard. Die Geschichte der Ostfriesenwitze. Schuster Leer, 1993.

Richter, Jens. Da lacht des Rabbis Herz. Jüdischer Humor. Gütersloh, 1995.

Tscheremuchin. Worüber der Bulgare lacht. Sofia: Interpress, 1990.

Йомтов, Мориц. Еврейски вицове. София: Шалом, 1993.

Черемухин. Българинът се смее. София: Интерпрес, 1990.

 

 

© Ана Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.11.2004, № 11 (60)

Други публикации:
Елиас Канети. Международно списание за трансдисциплинарни културологични изследвания, год. ІІ, кн. 2, януари-юни 2000, с. 40-55.