Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Троянски поети
Страннико, ти виждал ли си
Как кон понякога
Измъчен до смърт, диво завъртайки око
Върху тихата повърхнина на сини води
Отронва пяна.
Ти знаеш ли, че конете
В страдания и мъки
Плачат с пяна? Те нямат сълзи.
Страннико, погледни ето онзи облак
Чернеещ с разкъсани краища
Единствен в лазура на небесата.
Знай - това земята е отронила
Върху лазурните води на небесата
В миг на страдание - мига на падане под ярема на съдбата
Отронила е тази пяна.
В миг, когато проклятието е готово
Да се откъсне дръзко от кротки уста.
Така говореше арабин беловлас
На камъка - връстник на света - седейки
И с тоягата тревожейки на ручея многоструйния бяг.
© Велимир Хлебников
© Владимир Сабоурин - превод от руски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.12.2019
Троянски поети. Избрани преводи. Съст. и прев. Владимир Сабоурин. Варна: LiterNet, 2019
|