ФРАГМЕНТИ

web | Троянски поети

1
Дръж кораба на острието на вълни и ветрове

2
много пяна около устата имаше

3
на кура
аз съм прав

4
с копие изкарвам хляба ръжен, с копие изтънченото
исмарско вино, за пиене възлягам на копие облегнат

5
с крилца плющеше връз щръкнала скала
подобна на рибарче земеродно

6
като забелваше тъй всяка мъжка кожичка

7
защото зная аз на господаря Вакх красива песен да подема
дитирамба, щом виното подобно мълния опие ми ума

8
очила часовник три презерватива
сутрешен триъгълник

9
чуй молбите ми, о господарю Хефест, и в битката ме милостиво
придружавай, дари ме с онова, с което можеш само ти да одаряваш

10
с дарове, отварящи рани, от сърце ще дарим враговете си

11
жадувам за битката с теб, както жаден
жадува за глътка

12
Сърце, сърце, затрупано от безизходни мъки
изплувай и се защити от всички, желаещи ти зло, ти посрещни ги
с гръдта си. От враговете си брани се, като подириш близостта им
без колебание - и победиш ли, не показвай явно гордостта си,
победата за тях ли е обаче, проснат у дома на пода, в жалби не изпадай

13
само когато не искаш да имаш един задник
можеш да го наречеш красив

14
подгизнала вулва

15
избягвайки тъмна подводна скала

16
като шиба жена

17
щом веднъж се позовах на Пиндар
смятал, че от поетическа безпомощност
наслаждавам се на хули изпълнени
с омраза и злоба на син на робиня
на тебе причу ти се важно
съобщение до медиите

18
славейче
място дет’ не огрява
място за блъскане
путка

19
много знае лисана
таралежът едно-единствено голямо нещо

20
както тракиец или жител на Фригия бирата смучат със сламка
изгърбена смучеше тя

21
господар на овцете отхранваща Азия

22
да не те сполети само черна опашка

23
понеже нямаш жлъч в дроба

24
гаврите на оня не ще останат ненаказани

25
който греши, го духа
сгреших
значи ще го духам

26
триждиоплакан

27
сина на омацания
в кърви бог на войната

28
ти хвана за крило цикада, мой човек

29
ще го сънуваш в себе си
щом се обади първата птица

30
обърна гръб на тежка клетва
на сол и на трапеза

31
мекорог

32
съюзникът другар е, Главке, дордето се сражава редом с нас

33
полетя червеният бук

34
Софийо, курво любима, кога най-накрая ще пуснеш
на Сабоурин? Одъртя, дуеш се все, докога

35
вдъхвай кураж и на младите, но на победата венецът
е в ръцете на боговете

36
ти, стара сливо, много гарги храниш
любезно ти приемаш странници, любимката на всеки

37
душите ни в ръката на вълните

38
бъди свободен от страха, не го пробуждай в другите

39
работен добитък

40
кучешки лайна, дълбоко вмръзнали в леда
изплуващи напролет

41
много слепи змиорки пое ти

42
този остров лежи като сплъстения гръб на магаре
гъсто обрасъл с диворастящ храсталак

43
на раменете му косите низпадащи на къдри
избръснати до кожа

44
облегнали се на стена в дебела сянка

45
като у дома си ширеше се, гнусната клюкарка

46
по пътя за морето ти си пътник в рехав извънсезонен
пътникопоток вкочанен от студ в соленогорчивата пяна
цял покрит с водорасли като куче лежейки безсилен
на самия край на прибоя черно е желязото в илиада
стоманено зимното черно море

47
забравѝ за Парос, за ония ми ти смокини
и тоя моряшки живот

48
и той самият свършека държи в ръката си

49
когато дървото разцъфне
ще ти трябва изглед с дърво

50
шибан от вълни
и край Салмидес нека го тракийци
с космалаците си щръкнали гол хванат, каквито мили са
там нека зло да види много
робския си хляб той да яде
вкочанен от студ, в соленогорчивата пяна
водорасли да повръща
нека му зъбите тракат
като куче ничком лежейки безсилен
на самия край на прибоя
това нека видят очите ми
защото неправда с мен стори, стъпка клетвата с крак
а някога бе мой приятел

51
мисли
страдай

52
но боговете лек за неизлечима болка
приятелю, са дали: силата да я понасяш.
Сега сполита този, утре онзи. На ред сега сме ние

53
и нито ямби, нито пиршества не ми доставят радост

54
голям
робски

55
защото изведнъж
на жените
на Арес

56
курът му бликащ
кат’ на катър Приенски зърнояден за разплод

57
да знаеш, че знам да обичам, който мене обича
а врага си да мразя, зло от мене да види
също като мравката

58
защото истински общ е за хората единствено Арес

59
и като виснаха сами
до капка изповръщаха надменността си

60
амфибрахичен кур
потънал в плътта ти
се хващам за сламка

61
жена
много

62
косите покриваха с мрак раменете и шията

63
съдбата е будилник
който си навил за шест
а той звъни във осемнайсет

64
труженичка

65
на боговете всичко остави. Възправят често от злощастие човеците
отново, когато те лежат на черната земя.
Често ги повалят, карат устояващите твърдо на краката си
Възнак да паднат. Сполитат ги тогава многобройните злини
Лишен от сила за живот човек залутва се с блуждаещо сърце

66
милия ми Парос

67
джоджен джоджен
о боже джоджен

68
и на Тантал скалата
над този остров да не висне

69
сияйната си младост би отдал
та мен, оставения сам, да видиш
как в мрака аз лежах
и отново в светлината бях изведен

70
в стаята е светло
дървото е цъфнало

71
рапан

72
гол бос обръснат до кожа

73
да бе главата му грижливо, членовете му красиви
Хефест увил в неопетнен саван

74
през храсталака миртов да проникна

75
кой бог
кому гневи се

76
грижа ли го е някой за хорските укори
никога няма да види нищо прекрасно

77
защото нямаш гняв в дроба

78
на удавници избелелите кости

79
щом умреш, забрави да си тачен и славен сред гражданите
живите ухажват живите, за мъртвите най-лошото остава

80
на Земетръсеца
мрак

81
от петдесет гребци коневладетел Посейдон
остави жив единствено Койранос

82
Дионис
зрънцата неузряло грозде
смокини за Ебача

83
само балъка движения резки в мрежата прави

84
все по широкото хубавокъдро посивяло море
да молим за сладко завръщане

© Архилох
© Владимир Сабоурин - превод от немски и английски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.12.2019
Троянски поети. Избрани преводи. Съст. и прев. Владимир Сабоурин. Варна: LiterNet, 2019