СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ, СВЕТЛОТО МИНАЛО

Веселин Веселинов

web

Бъдникът грее (парното, без притеснение за сметката), цокам си бутилка бонарда (от страна, за която не се предполага изобщо да произвежда вино), слушам джаз (то едното споменаване лошо, камо ли да призная и какво точно. Или както преди време Христо Карастоянов ми каза по друг повод „Недей, че гражданите спонтанно ще те набият.“), сърмите къкрят (лъжа, но как точно се пише - „сърма“ или „сарма“?). Навън вият вълци и виелици (вали дъжд и Макдоналд`с ми обещава „страхотно“ преживяване барабар с дядо Мраз или както там те си му викат). Коледен рахат... и в него мисли витаят из кратуната. Умните люде предлагат „размишления“, а на мен винцето просто е разбъркало каквото има в куфелника, както компютърът ми кавичките и скобите. Нова година наближава, светло бъдеще... още малко и ще захване...

Още малко и ще започне... ами ще започне поредната година от „прехода“. Навъртяха се вече 20... 45 години комунизъм, а преходът вече навъртя половинката на предхождащия го период. Волю-неволю, се сещам за светлото минало - все повече хора и все по-често споменават светлото минало, дори великанът премиер. Пожарникарят-доктор по психология-футболист гарантира, че преходът ще настигне и задмине комунизма... и като се вгледам през чашата в бъдещето, 9 септември виждам. Не нов, ами тоя от 1944-та. Мъгла една такава, като „Октомврийската революция“, празнувана на 7 ноември. Минало, бъдеще... иди го разбери.

За 9 септември малко вече се пише, щото се знае. От всички - и все повече с носталгия. За 10 ноември малко се пише - тази дата все повече се превръща в срамна. Като псувните... срамуваме се да ги сложим в „текст“. Е, 10 ноември е вече чиста история... що да се занимаваме с отживелиците. От дъжд на вятър ще се сети някой да спомене - Деян Енев примерно. „Ноември: минало просто и сегашно продължително“ (Електронно списание LiterNet, 01.12.2010) е от една страна, бяла врана, а от друга - като чета статията, непрекъснато се сещам какво се говореше някога за 9 септември. Не от всички, не открито, и не в печата, разбира се... сега може, но кой пък го е еня и комай само дотолкова е разликата... и ако комунистите се бяха сетили, че „дума дупка не прави“, до преход едва ли щеше да се стигне. А да се чете Деян Енев е по-скоро тъжно... той говори за неслучилото се. В миналото неслучило се. За което и прави равносметка, с изводите от която аз не съм съгласен. Не съм съгласен с тъга... а не защото смятам Енев защитник на вредна кауза. Едни „дреболийки“ ме дразнят - и не у Енев, ами в „народопсихологията“. Думичката „свобода“ отсъства в статията на Енев. 10 ноември се случва от досада... „Гнилото управление на Тодор Живков наистина беше досадило на всички.“ Според мен Енев не бърка тук, но изводът, към който води, е повече от тревожен. Не да се освободим от оковите си, ами от скуката си... през 1991-а година мой древен приятел видя същото малко по-точно: „българите нямат нищо против социализма, стига магазините да са пълни“. Парафразирам - за да не търся сега интервюто със Стефан Пашов в прашясалите броеве на отдавна оттеклия се вестник „Демокрация“. Мизерно желание и недоволство... досадно управление. Не жестоко, не тоталитарно, не насилствено - само досадно. И според мен само това искаше масовият българин - респективно, това и получи... ей го на магазин „Фантастико“.

И оттам вече иде любопитна равносметка - положителното за 20 години се изчерпва в три точки, а отрицателното може да продължава до безкрайност. Везните наклоняват в полза на миналото някак от само себе си... след като за 20 години се е пръкнало само толкоз положително, а и поне две от трите положителни точки са съмнителни. „Няколко поколения българчета се изучиха навън“ звучи добре, докато не се прибави въпросът: „Где ги?“ Съдейки по биографичните справки на ключовите капацитети, които чат-пат ми попадат пред очите, то не се виждат изобщо 25-годишни възпитаници на Харвард, ами два пъти по-дърти калпаци, завършили съветски университети. Тия посткомунистически българчета очевидно правят повече от учене навън - те там си и остават, което за България може би в някакъв смисъл е по-добре, съдейки по приноса на Милен Велчев и Симеон Дянков.

Последната положителна точка, за свободните медии също е под въпрос... Освен за калабалък, не знам каква е ползата от вестник „Атака“ или от телевизионен порно канал, но друго знам - вестник „Демокрация“ умря и дори сините бабички и Иван Костов не жалят по покойника. Аз самият не жаля по вестник, който спрях да чета още през 1991-а - още тогава ми се чинеше, че бе недолюбвано отроче на собствените си родители. Крехкото създание така и не издържа напъна на съществуването... което говори за „цивилизационен избор“ все пак.

А що се отнася до негативните точки - тук съвсем не съм съгласен с Енев. Не са това новопоявили се в „прехода“ тъжни явления - всичките си съществуваха в предишния период. Единственият коментар, повече за прецизиране, отколкото за качествена разлика, би бил, че назначените поети тогава финансово процъфтяваха, докато нотариусите никой не ги бръснеше за слива и множеството университетски светила наистина бяха по-подходящи за таксиметрови шофьори, докато келнерският акъл си остана същият и когато тия се трансформираха в олигарси. Там, там, преди 10 ноември се оформи днешният „елит“ - там беше неговата хранителна среда и моралната му закваска. И наистина този негативен списък може да продължава до безкрай, но не е нещо ново - просто продължение на същото „старо“, дето ни било само досадно. А досада не води до несъгласие с установения ред - води единствено до козметика. Е, не бойте се деца, да си келнер сега не е престижна професия, водеща „нагоре“, ами е за ниско платени младежи, на някои от които дори им се забранява да слушат любимото „фолкче“ в работно време. И да си „бакшиш“, вече не е престижно. Но другото си е досущ, както си беше... което ще рече, че никой не го е намирал за възмутително, нередно, и съответно е нямал никакво желание за коренна промяна.

Интересно ми е, че Енев изобщо не споменава това, което „политическия елит“ от всички цветове преграква да сочи като достижение на „прехода“ - влизането в ЕС и НАТО. Но така се грачеше преди 10 ноември за СИВ и Варшавския договор. Военните се озаптявам да спомена, че като рукнат едни спомени... които се покриват с настоящите дела на фуражките. А за СИВ ще се огранича да цитирам дърт разговор на чашка. „Цялата полза от СИВ е, че скапаните домати заминават за Новосибирск без гък и мък“, вяло каза събеседникът ми. „А къде отиват хубавите домати, като и ние ядем скапани?“, полюбопитствах. „Абе, какво се чудиш - нали и ние сме в СИВ. Целият зор е да се намери приложение на скапаната продукция и за да няма неясноти и ала-бала, свестна чисто и просто не се произвежда.“ Така си бъбрехме от досада... а Енев не споменава още и великите „бойци на тихия фронт“. Вярно, какво да ги споменава... те, както знаем, са „патриоти“, неуморно бдяли и бдящи над сигурността на България. Коритарчето ни опазил от попълзновенията на Китай, както знаем... това звучи като виц и може би е, след като гореспоменатият Стефан Пашов очевидно е „припознат“ за Китай, съдейки по публикуваните „дела“ на Коритаров. Същите неуморни труженици напоследък се прославиха с неразкриването на фалшивата диплома и бремеността на тази... как й беше името... явно по-важни дела са имали... справка: епичните акции на СБОП. Нещо качествено ново, характерно за „прехода“? Ако нещо е наистина досадно, то е припламването на „дебата“ по отваряне на досиетата, вече 20 години, и от всички досегашни парламенти кой знае защо все в края на календарната година.

И не е крив Енев... той е просто тъжен... като част от микроскопично малцинство по комунистическо време, което наистина не можеше да търпи действителността и искаше радикална промяна. За мнозинството цялата мечта се изчерпваше в това да има редовно и навсякъде кока-кола, резервни части за колата, и да бичи сръбско. И кой знае - може би бай Тошо щеше да уреди това, стига да не бяха го гътнали неговите си... той си знаеше работата.

Боже... е... е... колко пъти съм чувал непринуденото „Бай Тошо си знае работата.“ А сега вече и „отговорно“ се припомня същото - не като носталгия, ами като обективни постижения. Голата историческа статистика моментално навежда на такава мисъл: не в новата, ами в цялата българска история колцина са управлявали над 30 години? Е, не ще да е бил пълен некадърник тогава... може и още как... но я колко е построено през неговото управление, я как нямало безработица, я какви социални придобивки имало, я как България била чак на не знам кое си място в света... я какви панелки, и пр., и пр. Това вече и бившият му охранител твърди без свян... и няма как да се свали „портрета от стената“... или да се извади от читанката. Фактът си е факт - цървул или не, държавен глава. Но имах предвид „знае си работата“...

Вариации на това точно изречение чувам до ден-днешен. Преди десет години мой приятел с „буржоазен мироглед“ ме шашна като ми изтърси „Иван Костов си знае работата.“ Аз недоволствах от липсата на преследване на бандюгите - които без никакъв зор вече бях видял в „акция“ (и такива спонтанни гледки монотонно се повтарят при всяко мое припълзяване в родината. Ударение - на първата сричка.) - и в отговор чух горното... Явно, много тъпо съм се блещил, та приятелят ми ми разясни - Иван Костов ги оставил да се изпострелят един друг и след патакламата вече става чисто, „преходът“ приключва и започва „светлото бъдеще“. Още малко остава, пет-шест пълнителя за Калашников примерно, щото какво искам аз за някакви си десет годинки при такова тежко наследство. Аз се облещих още по-диво... „След като за десет години нищо не се е случило, какво ще ми кажеш след още десет?“, попитах. Сега вече събеседникът ми разшири очища и безпомощно вдигна ръце, какво да говориш с идиот... А хипотетичните десет години изминаха, палатите си стоят и размножават, пълнители дал Господ, един го стрелят, друг заема „нишата“, в затвор никой не отива... те така те.

Те така те, падна един спасител, дойде следващият, малко мистифициран, хем цар, хем гражданин, хем „лицето“, който също на първо време „си знаеше работата“, и доживяхме Бойко Борисов, който следвайки традицията, тоже „си знае работата“. Под този лозунг „народът“ ръкоположи пожарникарят-телохранител... за да измете помията. И нямало начин да не я измете, щото той я знаел лично и отвътре. По времето на този пикантен аргумент бат Бойко вече се беше „проявил“ като секретар на МВР при царското правителство и като действащ кмет на София. Амнезията очевидно е основна черта на българския национален характер, след като се възлагаха надежди на човек, свършил точно нула до момента. Прощавайте десакрализацията, но аз съм си идиот... до ден-днешен първата ми асоциация при споменаване на цар пожарникар е рефренът на Хиподил „Бате Гойко, ти си мъж/ Бате Гойко е веднъж“. Мускулест, наперен, маа ръчища, секс символ на българската жена (сигурно още е), говори „свойски“ на хората (не като бившата г-жа Михайлова, чиято моминска фамилия много точно отговоря на разбираемостта й за тълпата - тя чете лекциите си на Неински. Ако могат, да ми простят сините бабички... Хубавото Наде беше омъжено за съученика ми Камбука. Мъжкар отвсякъде... та нещо не успях да вложа надежда и в съпругата), смело влезе през една шахта в софийската канализация и откри някакви клошари, и пр., и пр., широко отразени в медиите лични присъствия. Мъжкар, та мъжкар, имам си го на снимка с лопата в ръка, правещ първа копка при засаждане на борче. Едно! Зад него мощен багер за довършване на копката ли, за зариване ли... като Крали Марко... не е по силите на простосмъртни да зарият копката му, яка техника трябва. И напълно подобащо е такъв гигант да се посреща (в Пловдив, от кмета или нещо подобно) с мелодията от „Кръстника“. И ако обичате, не влизайте в нездрави заключения - такъв чиляк с какво друго да посрещнеш? И той влиза... после излиза.

Бате Бойко е веднъж... аз му четох биографията в Уикипедия и силно се зачудих какво точно е извършил като професионално ченге. Като гледам, генерал лейтенантът има точно една „професионална“ акция: „По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново след масовите изселвания на местните жители в Турция”. Как ви звучи този цитат? Абе, хайде дори да не ходим в „превеждане“ - нека да речем, че е някак по пожарникарската му специалност: пазил е „обектите“ от пожари, след (много ме заинтригува това „след“) като тружениците отишли на екскурзия и ги изоставили на произвола. И по същата причина е прибирал реколта... в което, сигурен съм, е бил компетентен офицерин: съдейки по рождената му дата и „факултета“ му, опитът ще да е придобит на бригада в пловдивското село Рогош. Там аз също се „подвизавах“ и от близо изучавах икономическата мощ на социалистическа България, конкретно и тясно в селскостопанската област... с години пращах на тракийските си хазаи зрял боб от София... С бате Бойко може и да сме се срещали - от цялото Симеоново само низшият пожарникарски факултет ходеше на кърска бригада, в случая брулеше ябълки за износ в СССР. Ретроспекциите може и да са прелюбопитни, но нека се задоволим само с това, че след Рогош бат Бойко е бил достатъчно подготвен да брули реколта и в Каолиново. Това хубаво, но не е точно в ченгесарската професия. За сравнение, след трийсетгодишна чисто полицейска работа шефът на Ванкувърската полиция е додрапал едва до чин констабъл - най-низшият офицерски чин, да речем, на български младши лейтенант. А бат Бойко е генерал лейтенант... уви, колкото и драматична да е охранителската му дейност, не мога да я прибавя към полицейската му - частен бизнес е. Излиза таман като първите копки и професионалната му кариера... нещо веднъж, и при това доволно незначително. Те такъв е човекът, за който религиозно се вярва, че „си знае работата“.

Противно на разни коментиращи и прогнозиращи спецове, които общо взето повтарят негативния списък на Деян Енев и вещаят, че бат Бойко ще изчезне на следващите избори, вярата в него не угасва... „Знае си работата“ за последно спрямо днес видях вчера: статия в „7 дни спорт“ под заглавие „Само Бойко може да сложи ред в кочината“ (20 декември 2010). Ей сега на генерала ще му писне, ще се появи със свитата си журналисти и телевизионни камери в БФС, ще размаха мускул, и българският футбол моментално ще се превърне в английски. Абе, той може и да се появи... достойният за книгата на рекордите „Гинес“... едва ли има по-възрастен дебютант в организиран футбол - на около 45 години изигра първия си официален мач за Витоша (Бистрица). Вярно, В група, но знаейки Бойко, наистина вярвам, че след има-няма десет години ще стигне и до А група (и отсега се обзалагам, че ще играе в ЦСКА, щото е левскар). Той цяло крачище строши в мач, на патерици пропусна предизборната си кампания и пак спечели, та един футбол няма да оправи... Но играч на Витоша... от Бистрица, в полите на нежна Витоша и току отвъд постижението на строителя Бойко... дето го отнесоха вражеските дъждове преди 15-тина дена... и не разбрах точно като как е пропуснал да види какво има построено из Бистрица, та великото ченге откри незаконните луксозни имоти другаде и благодарение на заснетото от хеликоптер (не само премиерът „откри“ съмнителни митничарски постройки в името на истината - според друг един Бойко, Ламбовски от вестник „Сега“, и в селският хоремаг цъкали с изненада, пили по още една мента и мъдро заключили, че избраникът им няма да ги изложи. Явно до момента с хеликоптера никой нищо не бил виждал и чувал, ни цар, ни пъдар.). Па като се разсърди бат Бойко, па като наду оня ми ти бицепс, па като изпрати немедленно багер и събори един брой барака на брега на язовир Искър... „знае си работата“.

А за футбола не берете грижа... бат Бойко ще уволни заместник-министъра на шахматното министерство (в един хубав ден ще питам Дарзи Дерелиев от какъв зор реши да се прави на политик точно с тази партия.) По-добре би било да се замислите как така бат Бойко е сляп... айде, да приемем, че замъците в полите на Витоша е пропуснал, концентрирайки се „психо-физически“ за тежкото дерби с Малеш (Микрево)... но как така секс символът на българската жена и полицейският генерал лейтенант не успя да забележи бременност у госпоица Калина Илиева и тя му избега по тъча в родилното? Ама той и верните му „професионалисти“ изобщо успяха ли да я открият, или се наложи да я уволнява „в неизвестност“? За пропускането на фалшива диплома му прощавам... в пожарникарския факултет се изучава накъде да насочиш водната струя (встрани от себе си, след това - желателно, но не задължително, към горящото), а не чужди езици. Ама какво да се замисляте... бат Бойко е симпатяга (като не вярвате на мен, барем на Димитри Иванов повярвайте), след дълги години на грешни опити най-после българинът постигна мечтата си - двойник на бай Тошо. Наистина си е така... образецът на ултра-десният премиер е комунистът Живков по собствените му думи. Което напълно обяснява отсъствието на политическа програма даже и като куп хартия... с образеца бе напълно безпредметно да се обсъждат съчиненията не само на Маркс, Енгелс, Ленин, ами даже и тия на Сталин. Но „чукча не читател, чукча - писател“. По народному... бай Тошо най-после намери наследника си бат Бойко.

Има време „бат“ да порасне и той в „бай“... противно на спецовете ми се струва, че бат Бойко наистина е веднъж, ама за дълго. Демек, ще спечели следващите и още повече избори. Народът си го обича... щото си обичаше бай Тошо. Отговорник по успехите, за неуспехите е нещо друго - въпрос само на нюанс е как ще се нарече. Беше „международното положение“ обективната пречка, сега е бившето правителство, вероятно временно, докато пак не се уталожи в „международното положение“ (е, знаем, че ЕС му пречи. А знаем също, че Ангела Меркел му е добър приятел... на бай Тошо беше Брежнев. Друго епохално фото - Бузите пали цигарата на непушачът Тато. Хич отказва ли се на приятел...). Ще има още много първи копки, и да са по няколко пъти за едно и също, няма проблем - копката е за пред камерата. Бай Тошо и той все първи копки дълбаеше. И признаваше недостижими за обхвата му феномени - Балкантурист бе обявен директно по радиото като „друга планета“, за която ръцете на бай Тошо били къси. За бат Бойко същото са бандюгите. „Аз ги хващам, те ги пускат“ - такава една абстрактна обективност, като едновремешното „има предложение“. Достатъчно е да се изкаже намерение... след това се появяват обективни трудности, и преминаваме към следващият „проблем“, а предишното намерение се превръща в документиран факт на изпълнение - „казах“ се равнява така на „направих“. Напред към светлото бъдеще.

Българинът повече не иска, скромни са му щенията. Незабравим е Йовковият разказ за Индже - думите на стареца, че хората сме като овце и ни трябва някой да ни стриже, но и от вълци да ни пази. Домодерно мислене е това - правата и задълженията на господаря и нуждата от такъв. Йовков, естествено, е поставил тези думи в устата на домодерен човек. Живият българин обаче се противи да навлезе в модерността и все се дърпа назад... единственото развитие на манихейството му е в тоталитарна посока: силният човек, дето да мисли и решава вместо нас, пък ние все някак ще преживеем, щом сме освободени от мисловен кахър. Мъничко по-различно от Йовковия старец - на живия българин му е напълно достатъчно вълкът да го стриже. Аз поне не знам друга нация, в която всички социални „етажи“ да говорят еднакво и на един дъх да определят едни и същи хора едновременно за „мутри“ и „елит“. Едновременно отрицателни и положителни. Едновременно предмет на омраза и уважение. Отгоре до долу се говори и мисли именно така... докато поредната елитна мутра я застрелят събратята му. Тогава вече очите навлажняват и се чува чисто и ясно, без никакви двусмислици: „голям българин си отиде“. Бат Бойко мисли по същия начин, каруцата си намери колелото, и най-после може да крета самодоволно. И далеч ще стигне... „преходът“ вече преполови дължината на комунизма. С бат Бойко ще доскрибуца до равенство... дано съм жив дотогава, че да попитам: „а сега какво? Ще кажем 45 години стигат или ще надминем периода на комунизма? Прилично ли е, господа другари, охранителят да се извиси над идола си, или не е и да го катурваме, че да запазим ореола на оригинала? Да го катурваме не щото не се търпи, ами от скука и за запазване на оригинала, а не копието?“ Но това са въпроси за „светлото бъдеще“. Га стигнем до него, тогава и ще ги мислим. Сега нашият орел ще прави нова първа копка, значи вървим, вървим... сакън да не загуби интерес човеко... и да ни зареже, както вече стори с кметството си. Не бойте се, деца... всичко е преходно на този свят, ерго, преходът е завинаги. Бат Бойко всеки момент ще сложи ред в кочината, пък докато manana настъпи, нека се отдадем на нирвана. Коледа е все пак... заклали сме свинята...

Я по непреходна българска традиция да налеем от „марковата“ бъклица! Я, булка, виж там... кървавица, туршийка, туй-онуй... Я по древен български обичай едно фолкче, да се отпусне душата, мамка й и свиня... Нема да се плашиш, бат Бойко си знае работата... айде, на хаирлия да е - тази година полупроводници, догодина цели проводници. И на тоя рогач Деян Енев ще му строшим песимистичната чутура. Де го видим, там му я трошим, от мене да го знаеш! Значи, казвам, нема шест-пет, дето го... кво? Ми нали това ти повтарям, знае си работата човеко... не го ли чу по ютюб? Па да ти рекна и язе - с тая мутра Веселин Веселинов нема нужда бай Бойко да се хаби и да праща СБОП, значи, таковата, я лично че го размажем на пестил. Пелевин ще ми цитира, били сме бананова република, която си внасяла бананите от Финландия... бе, говно, знаеш ли колко ми дреме откъде ми идат бананите. Бай Тошо, значи, бай Бойко де, правилно издигна слогана „Светлото минало е светлото бъдеще“! С чувство на законна гордост, дето му викат по нашенско. Ей, наздравичката, беее!

© Веселин Веселинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2010, № 12 (133)