Вера Бонева

web

Столица на Чудомировия свят

На 25 март 1960 г. вестник "Стършел" публикува кратка хумористична автобиография на Чудомир (1890-1967). Поводът е 70-годишнината на твореца, чествана с многошумна тържественост в цяла България. Както може да се предположи, текстът започва с думи за родното село Турия. "Роден съм - свидетелства писателят - в едно малко балканско селце в Долината на розите, но по-малко съм изпитал аромата на тези рози, а повече тръните им. Понеже селото ми се пада в центъра на държавата, би трябвало да се развива и да стане столица, а то всяка година все по-малко и по-малко става." (Чудомир 2013: 248). Зад тези умилителни изречения стои силната привързаност на омайния разказвач към селото, разположено в котловината между средногорските върхове Голям Братан и Гьозтепе, в което са преминали детските му години и към което цял живот го влекат детски спомени, стари приятелства, тежки роднинства. Там са и повечето прототипи на "Нашенци"-те¹ - хитроумните художествени герои, на които Чудомир в най-голяма степен дължи писателската и художническата си слава.

Чудомир и Турия

Художник и учител по професия, писател и общественик по призвание, Димитър Чорбаджийски - Чудомир от 1920 г. до трагичния край на жизнения си път в края на 1967 г. живее и работи в град Казанлък (Димитрова 1980; Билярска 2010), като често пребивава и в село Турия. През десетилетията на най-активната си дейност своенравният интелектуалец не се поддава на изкушението, подклаждано системно от съпругата му Мара, да се преселят и установят трайно в София. Сам той многократно казва, че в столицата се чувства неуютно, при все че повечето му приятели и колеги са там и при системните си отсядания в големия град Чудомир продължава да поддържа творчески контакти и да следи отблизо развитието на литературата, театъра, изобразителното изкуство. Срещите му в София с писатели, артисти и художници, които познава още от студентските си години или от по-сетнешни съвместни дела, са истински празници за него и за неговите събеседници. След тях обаче Чудомир отново и отново се връща в основните си местообиталища - Казанлък и Турия².

Връзката на Чудомир с Турия след 1920 г. е не толкова топографска и битова, колкото социална и лирична. В очерка "Маслодайната роза", публикуван през 1960 г. в списание "Пламък" - пространните и полезни за сетнешните изследователи обстоятелства по отглеждането, беритбата и дестилирането на маслодайни рози в Казанлъшката долина са примесени с цветния и ароматен детски спомен за боричкане и търкаляне в купчините с розови листа, насипани под ореха до родната му къща (Чудомир 2013б: 250). В любовно писмо до бъдещата си съпруга от 10 юли 1920 г. младият учител пише на дамата на сърцето си, че не може да отиде до Казанлък при нея, защото в момента е усилна жътва и трябва да помага на семейството си³. До смъртта на майка си Мария Чорбаджийска Чудомир често пътува до своето село (отстоящо на 24 км от Казанлък) помага на майка си и с удоволствие пребивава в родната си къща, която, по споразумение с брат му и с двете му сестри, още през 1920 г. остава в неговия дял на наследството (Димитрова 1980: 18-29).

След като на 28 юни 1943 г. творецът погребва 97-годишната си майка, той затваря вратата на родната си къща и не стъпва там до края на живота си. Част от движимите вещи са пренесени в домовете на роднините му, а старата паянтова сграда постепенно рухва от тежестта на годините. "Ходих си в Турия - пише на 2 април 1958 г. той. - Неразбории, кавги, несправедливости, мънички хора, дребни айнаджии и егоистчета. Предадох на председателя на ТКЗС Димитър Милев моята офицерска мушама да я даде на кооперативния овчар, който по цял ден е на дъждове и ветрове, а той я обсебил и идвал с нея да се курдисва в града даже. Дворът ми [е] разграден, из него кучета, прасета, гаменории; не ми се гледаше и си отидох." (Чудомир 2013в: 296).

Цитираният по-горе пасаж е израз по-скоро на моментно раздразнение, отколкото на цялостна нагласа. През 50-те и 60-те години Чудомир продължава да се връща в Турия при всяка попаднала му възможност. Отсяда в къщите на сестрите си или при по-големия си брат Георги. На 28 май 1951 г. той записва в дневника си следното: "Бях в родното си село. Прекрасна пролет. Богата реколта обещават нивите. Розите също са добри." (Чудомир 2013в: 173). По-нататък с тревога споделя опозиционните настроения на съселяните си срещу кооперирането, потискането на земеделското население и периодичните натурални безвъзмездни вземания от страна на властта, поставящи турийци на границата на физическото оцеляване. След като завършва насилственото коопериране на земята, съселяните на Чудомир продължават да недоволстват за отнетите земи и животни, както и скритом да псуват управниците. При все това общоселското им кооперативно стопанство бързо се налага сред първенците в "социалистическите съревнования", а през 60-те години то е водещо в региона (Димитрова, Зарев 1973). Нашенците обаче не спират с подмолното си опозиционно мърморене: "Бях на село - пише на 5 септември 1961 г. Чудомир, - срещнах се все със старци като мене, които все мърморят и не харесват нищо. Особено са недоволни от тия мизерни земеделски пенсии." (Чудомир 2013в: 319). Въпреки раздразнението от неуредиците в селото и от подмолното неудовлетворение на своите съселяни, писателят пази в сърцето си дълбока и искрена обич към хитроумните и издръжливи "нашенци". След отшумяването на националните тържества по повод 70-годишнината на Чудомир, когато приятели, познати и непознати му изпращат поздравления, телеграми, дарове и хвалебствия, той отбелязва в обобщение: "Подаръците също са много, но най-[много] ме трогна[ха] печеното агне и ракията от моите турийци." (Чудомир 2013в: 306-307).

Чудомир със свои съселяни в Турия - началото на 60-те години на XX век.
Съхранява се в Музей "Чудомир", село Турия

Привързаността на твореца към родното му село намира израз и в един важен творчески акт. В началото на 60-те години той се заема с написване на исторически очерк за Турия, за който отдавна събира материал. На 2 юни 1964 г. отбелязва в дневника си: "Пиша историята на моето село Турия. Така ще се отплатя и на моите съселяни. Работата върви бързо, благодарение на бележките ми отпреди много години и спомените на брат ми." (Чудомир 2013в: 350). Очеркът, възлизащ на около 35 печатни страници, е публикуван циклостилно като отделна книжка през 1965 г. Излиза и като поредица във вестник "Казанлъшка искра"⁴. При все че няма изчерпателността и изворовата подплатеност на класическо историческо изследване, студията на Чудомир "Село Турия" и до днес е надежден източник на информация за селото - за местната топонимия, за локалния диалект, за личности и събития от османския период, както и за традиционната народна култура на турийци (Краев 1979; Димитрова 2013; Данева-Дамянова 2014).

Междувременно, Чудомир дарява половината от парцела, върху който е бащината му къща, на селския народен съвет в Турия с изрично изразена воля върху земята да се построи културен дом/читалище⁵. Поземленият имот се намира в центъра на селото до църквата "Свети Димитър" и до брега на река Турийска. На съселяните си творецът предоставя по-равната част на парцела, възлизаща на 1,7 дка (Чудомир 2013в: 276, 435). Частта, намираща се на изток от ореха и от кладенеца, върху която днес е издигнато копието на родната му къща, първоначално остава негова собственост. В окончателното завещание и тя е дарена на селото.

Първите опити да се разчисти имотът от стопански сгради и от самосъборилата се къща на Георги Чорбаджийски датира от първата половина на 60-те години. По това време Чудомир е общински съветник в региона, а от 11 май 1966 г. е и депутат в Петото народно събрание. Ползвайки се с авторитет и контакти, той неколкократно прави опити да осигури средства за строителството или поне начеване на проектна дейност, но без успех. Междувременно, турийци лансират идеята да се възстанови бащината му къща и в нея да се направи мемориален музей на твореца с негови вещи и творби. В писмо от 27 май 1964 г. той остро отхвърля тази идея. Смята, че къщата не се отличава от останалите селски жилищни сгради и не може да се преустрои в галерия. От друга страна е кощунствено да се създава музей на жив човек. Чудомир окачествява начинанието като "излишно прахосване на народни средства". Вместо да се влагат пари в музей или галерия за него самия, той препоръчва да се инвестират средства в поправка на улиците, урегулиране на реката, ремонт на мостовете и разширяване читалищната дейност. "Чак след това можете да помислите на кой ваш съселянин и как трябва да отдадете някаква почит" - завършва художникът наставническото си писмо до турийци (Чудомир 2013б: 431).

Така, положението остава непроменено до смъртта на твореца на 26 декември 1967 г. След погребението, при разкриване на завещанието, е констатирано, че последната му действителна воля включва значими дарения за родното село. Дарява 2000 лв. за построяване на читалище. Разпорежда стотина книги от личната му библиотека да бъдат предадени на читалището в Турия. Оформено е и дарението на споменатия по-горе парцел: "Целият бащин двор в село Турия, който при подялбата остана на мен, подарявам на селото за постройка на читалище, градина и пр. с молба да бъде прилично ограден. В предвидената в читалището стая да се наредят етюдите ми от Париж, някои "Нашенци", пейзажи от село и пр."⁶ Цитираната еднозначна воля е скрепена с указ на Президиума на Народното събрание⁷ и е предадена за изпълнение на Градския народен съвет в Казанлък, чийто председател е определен от Чудомир за изпълнител на завещанието.

(Пре)създаването на Чудомировия дом в Турия

Чудомировата последна воля не се изпълнява в пълнота и веднага. Трансформирането на родната му къща в мемориален музей е осъществено още през 1968 г., при все че творецът настоява това да стане след смъртта на съпругата му Мара (Бонева 2014). Библиотеката му не е предадена на читалищните библиотеки в Казанлък и Турия, а остава във фонда на Литературно-художествения музей в Казанлък. Фондът с финансовите средства до 1989 г. на практика е погубен, а начинът, по който се управляват авторските права на Чудомир през последните няколко десетилетия е неясен и проблематичен. Налични са и известни нарушения и по отношение на частта за село Турия. Волята на дарителя в селото да присъства експозиция с негови оригинални творби не е изпълнена. Не са предоставени на читалището около стотина книги за библиотечни нужди. Мястото и до наши дни не е оградено, както категорично настоява дарителят.

Въпреки споменатите по-горе несъответствия при изпълнение волята на дарителя, мемориален комплекс за Чудомир в центъра на село Турия е създаден. В периода 1977-1980 г. е построена съществуващата и в наши дни сграда на читалище "Чудомир"⁸. Зданието е двуетажно, просторно и създадено като естествен архитектурен контрапункт на старата турийска черква, разположена на около 100 метра на север от читалището - на отсрещния бряг на реката. Както при създаването си, така и днес читалището има достолепен вид, както и много активна дейност. Споменът за неговия патрон и дарител се пази от черна мраморна паметна плоча с образа на твореца, цитат от негов текст и литографско копие на картина от поредицата "Нашенци"⁹. Плочата е поставена до входа на читалището, на чиято фасада с големи златисти букви също е изписано името на патрона.

Мемориална паметна плоча, поставена върху сградата на читалище "Чудомир".
Снимка В. Бонева - 31.01.2020

В хода на строителството на съвременната читалищна сграда са разчистени останките от старата Чудомирова къща и е издигнато нейно копие на запад от ореха и кладенеца, които за бившия собственик на парцела са имали не само топографско, но и ценностно значение. Старата къща се е намирала върху строителното петно на съвременната читалищна сграда. По размери, вътрешно разпределение и интериорни елементи копието следва оригинала в голяма близост. То обаче е издигнато не от непечени тухли (кирпич) върху каменна основа, както е бил оригиналът, а от съвременни печени тухли, като основите са направени от камък и бетон. Малката сграда е едноетажна, без избени помещения, каквито е имало в старата къща, която при това е била разположена на терен с по-голяма денивелация. Пространството около нея е оформено с калдъръм от обли речни камъни и поддържани цветни градинки¹⁰. Около къщата няма ограда, както заръчва Чудомир в завещанието си.

Мемориалният музей

Музеят на Чудомир в село Турия¹¹ е разгърнат в четирите жилищни стаи на къщата копие. В три от стаите се влиза откъм малката веранда, отделена от градината с дървени парапети. Само малката спалничка в североизточната част на дома е с вход откъм основното помещение с огнището. Дървената дограма, симетричните прозорци, ореховият долап в най-голямата стая, огнището и дървеният под създават неповторима атмосфера на автентичност и старовременност. Стените - външно и вътрешно - са боядисани в бяло. Това придава изчистеност на формите и разширява усещането за обем при пребиваването в относително ниски и непросторни жилищни помещения.

Къща музей Чудомир в село Турия - външен вид.
Снимка В. Бонева - 31.01.2020

По своя тип музеят е възстановка на старинната къща с елементи на веществено-документална експозиция, представени в спалнята и в бившето складово помещение. По думите на уредничката, веществените материали, с които е обзаведен Чудомировият дом, са дарени от турийци - битови тъкани, ракли, керамични, порцеланови и медни съдове, мебели, стара икона, снимки, стари книги, ръкописи. Единични са образците, които произлизат от рода Чорбаджийски - основно семейни снимки и някои лични вещи, предадени от братовчеди и племенници на твореца. Независимо от това, материалите в музея са подредени с усет и естетическа мяра. Чистотата и порядъкът са осезаеми, а възможностите за достъп до всеки предмет и до всички части на интериора - пълни.

Къща музей Чудомир в село Турия - интериор.
Снимка В. Бонева - 31.01.2020

Промислена е и подредбата на помещенията. Основното жилищно пространство повтаря традиционното "вкъщи" на старата българска къща. В него изчерпателно присъстват местата за спане, хранене, готвене, домакинска работа от жените, както и прикътан в ъгъла семеен олтар. Цялото обзавеждане на споменатото помещение следва модела на селския бит, присъщ на Турия и на околните населени места. По-скоро градски е интериорът на прилежащата към импровизираната "всекидневна" малка спалня, в която е поставено високо пружинено легло с метални свежо боядисани табли, бюфет от средата на XX век и лични вещи на други представители на фамилията Чорбаджийски. В третата жилищна стая също има легло с метални табли, влизащо в известна колизия с миндерите под ъгловите прозорци. Високата кръгла маса с типичните за 50-те и 60-те години на миналия век виенски столове и домашни тъкани насочват посетителя към следващата епоха в историята на селото и на рода, която също е белязана с лично участие на твореца в делниците и празниците на местната общност. Приятна реминисценция към адета на Чудомир да се почерпва с приятели и роднини, когато пребивава в Турия, задава поставеният на масата ретро ракиен сервиз от цветно стъкло, украсен със загатнати цветя и гроздови листа¹². Присъщото на повечето къщи музеи на български писатели тежнение към етнографиране на пространството (особено при липсата на веществено-документална експозиция) е факт и в турийския дом на Чудомир, който по същество изпълнява и функцията на етнографска сбирка за селото.

Единствената по-сериозна несполука на експозицията е видима в четвъртото помещение с първоначално складово предназначение, което е необемно, тясно и дълго; няма и прозорец. В него на земята покрай стените са подредени спукано дървено корито, стара буталка за масло, четири големи керамични съда за течности, стар сандък и стилна черга с геометрични мотиви. По стените над тези несистемно подбрани (иначе автентични) предмети на домашния бит стоят рамкирани снимки на Чудомир от различни възрасти, както и цветни копия в естествен размер на четири негови творби със сюжети от селския живот¹³. Както стана дума по-горе, творецът е пожелал в родното му село да бъдат експонирани негови оригинали от Париж, както и оригинали от турийския живот. Такава експозиция няма нито в музея, нито в читалището, създадено с негово щедро дарение и увенчано с ярката му харизма.

Турийски неразбории

Както споменах по-горе, уредничката на музея е на щат към местното читалище. Тя посреща посетителите и с подробна беседа, включена в таксата за посещението, разказва за връзката на твореца с родното му село. Представя експозицията и дейностите на местната общност за запазване паметта на забележителния им съселянин. Годишно посетителите са между 2000 и 3000, като мнозинството от тях са почиващи в близките балнеоложки комплекси, разположени в град Павел баня. Не се полагат достатъчни усилия за популяризиране на мемориалния обект чрез интернет, при все че община Павел баня е публикувала информация за комплекса в центъра на село Турия на туристическата си платформа. Тази информация обаче е твърде обща и не съдържа контактни данни (Село Турия б.г.).

В стопанисването и управлението на обекта също са налични известни несъответствия. Парцелът, който Чудомир е подарил на селото си, при актуването на новата сграда на читалището (1981 г.) преминава в собственост на Община Павел баня. Към момента комплексът, включващ читалището, музея и прилежащия парцел, продължава да е собственост на споменатата община, а не на кметството в родното село на твореца. Читалище "Чудомир" има учредено безвъзмездно право на стопанисване и управление на двата обекта, като периодично получава малки суми за поддържането на сградите от собственика. За двора и околното пространство се грижи местното кметство. Уредничката е на 1/2 щат към читалището и музеят се отваря при телефонно обаждане от посетители, тъй като служителката има ангажименти и към читалищната библиотека. Въведената такса от 2 лв. на посетител не се ползва за нуждите на музея или читалището, а се заприходява в общинския бюджет на Павел баня и после се преразпределя за други дейности.

Сериозни проблеми произтичат и от липсата на регистрация на обекта като обществена колекция в Министерството на културата, която е задължителна по действащата правна рамка (Наредба № Н-9 2012). Предметите не са описани в инвентарни книги, при все че уредникът по длъжностна характеристика носи материална отговорност за музея, но предметите в него са заприходени като вещи, а не като културни ценности или материали с историческо значение за селото. Излизането от тази неблагоприятна ситуация би трябвало да се осъществи с подкрепа на Регионалния исторически музей в Стара Загора, който отговаря методически за музейните колекции в областта по цитираната наредба¹⁴. Исторически музей "Искра" и Литературно-художествен музей "Чудомир" в Казанлък също биха били полезни за привеждането на селския мемориален обект в съответствие с действащото законодателство - Закона за културното наследство (2009) и Наредбата за реда за създаването и управлението на обществените колекции (2012).

Независимо от горните констатации, музеят на Чудомир в Турия е затрогващ и уютен културен топос, пазещ духа и посланията на твореца и създаващ пряка връзка с ярките му художествени герои. За времето на своето 40-годишно съществувание скромната белосана къща под стария орех се е превърнала в средище и емблема на селото, покривайки с Чудомирова лекота околното пространство с магнетизма на своя обичан от всички българи имагинерен обитател. Фактът, че домът е копие, а не оригинал, е леко позаличен от времето, а липсата на лични Чудомирови вещи по естествен начин се компенсира от предметите, обграждали неговите "Нашенци" и "Нашенки". Така, по правилата на истинското художество светът на литературните образи завладява света на техния създател, превръщайки въображаемото в действително, а действителното в скромен фон на изящното художество.

Легендата Чудомир

Между 21 и 29 април 1964 г. Чудомир отбелязва в дневника си, че е пребивавал известно време в родното си село. Получил е творческа командировка от Окръжния народен съвет в Стара Загора и е решил да я прекара в Турия (Чудомир 2013в: 346, 348). Рисувал е. Издирвал е местни старини. Радвал се е на напиращата пролет. Общувал е със съселяните си.

От работите, създадени в хода на споменатата командировка, във фонда на Казанлъшкия му музей има запазен акварел, подписан и датиран към визирания момент (Чудомир 2013г: 110). От пръв поглед личи, че творбата е рисувана от натура и че отразява физически реалности от селския пейзаж. Композицията е умела, а гледната точка е подбрана с дълбок умисъл. Буйстващата и замътнена река Турийска и калният ѝ бряг покриват първия план, но са загатнати с ефирност и лекота, присъщи големия майстор. В центъра на композицията е хармоничната двукатна сграда на училището. В далечината на юг се кипри първенецът на Средна гора връх Голям Братан, покрит с буйстваща дъбова зеленина и едва докосващ прозрачната синева на пролетното небе. Обсипаните с цвят плодни дървета, разположени по брега на реката, разчертават пейзажа на вертикални цветни ленти, зад които плавно се разстилат къщи, огради, утъпкани селски пътеки. Старото дървено мостче свързва зрителното поле на художника със спретнатите турийски домове; и ги разделя. Така както в продължения на векове е свързвало и разделяло "горненци" от "долненци", местните жители от пришълците, миналите от бъдещите поколения.

Пейзаж от Турия, Чудомир, 1964, от фонда на ЛХМ "Чудомир" - Казанлък (Чудомир 2013г: 110)

Днес в центъра на селото няма дървени мостчета. Преходът от Чудомировата къща и читалището към църквата "Свети Димитър" и към останалата северна част на селото се осъществява по неголям бетонен мост, строен през 70-те години на миналия век. В западния край на старинното селище над Турийска река стои използваем каменен мост, който местните наричат "Скокът", "защото там водата скача от скалата във вид на малък водопад" [Чудомир]. Според местните легенди, мостът е римски, но краеведът Чудомир с основание предполага, че съоръжението е от османския период (Чудомир 1981: 384)¹⁵. Последващи учени също възприемат цитираната теза, дори и само поради факта, че в предосманската епоха населените места и пътищата в региона са били разположени по различен начин. При все това римската легенда продължава да живее в селото, поради по-високия цивилизационен престиж на Римската империя пред Османската. Легендата Чудомир обаче засенчва и нея, и всички останали наративи и митове в Турия и в околността (Нашенци 1996), пазейки живи художествените образи, облепени с неизчерпаемата жизненост на чешитите, обитавали приказната котловинка, прикътана между върховете Голям Братан и Гьозтепе.

БЕЛЕЖКИ

1. Авторът многократно свързва част от литературните си герои с техните прототипи турийци. На 24 април 1952 г. той пише в дневника си следното: "Бяха ми на гости "стършелите" [редактори във вестник "Стършел"] Ганчо Краев и [Васил] Чертовенски. Между другото ги водих и в село Турия да видят Лъжлив Съби и пр." - Чудомир (2013: 196). Вж. и Нашенци (1996). [обратно]

2. Темата за съзнателно избраната дистанцираност на Чудомир от шумотевицата на столичния живот е интерпретирана многократно в биографии и мемоари за него. Без да спекулирам с подробни (раз)съждения по нея, тук ще си позволя да споделя, че тази дистанцираност осигурява на твореца и общественика онази приземеност на ситуациите и случванията, която го предпазва от мълниите на естественото хорско любопитство към интимните светове на успешните люде. Ведно с това, трябва да признаем, че поради добрата транспортна връзка чрез подбалканската железница, Казанлък не е фатално отдалечен от столицата през десетилетията, когато творецът живее е работи там. Напротив, прибежките му до София са системни, лесни и понякога продължителни. Вж.: Колев (1979), Северняк (1983), Терзиев (2000: 54-61), Димитрова (2017). [обратно]

3. Баща му е починал още през 1914 г. и в усилни дни Чудомир поема и част от земеделската работа в стопанството на майка си. Според правилата на обичайното право, като най-малък син в семейството той наследява бащината къща с двора ѝ, но поема ангажимент да се грижи за старата си майка (Чудомир 2013: 291). [обратно]

4. По неизвестни причини съставителят на т.нар. "Събрани произведения" на Чудомир (отпечатани в шест тома през 2013 г.) Пеньо Терзиев не включва тази сериозна краеведска студия в книгата с изследвания на локалната история и култура, публикувани от Чудомир основно през 50-те и 60-те години на XX век. Знайно е, че издателският модел събрани произведения предполага изчерпателност и строга библиографска дисциплина при подбор и представяне на текстовете. И двата споменати принципа не са следвани с подобаваща за Чудомир почтеност в цитираната поредица. Това е валидно в още по-голяма степен за последния том шести, включващ рисунки, акварели и живописни творби, общият брой на които е несъизмерим с хилядите Чудомирови произведения, съхранени във фонда на музея му в Казанлък. По причина на липсата на текста "Село Турия" в т.нар. "Събрани произведения", тук цитирам третия том на поредицата "Съчинения", отпечатана през 1981 г. под редакцията на Петър Пондев и Серафим Северняк - Чудомир (1981: 382-404). [обратно]

5. Тук използвам двете формулировки, тъй като в различни източници, излезли изпод ръката на дарителя, фигурират и двата варианта. В края на живота си той е категоричен за читалището, като идеята за негов отделен музей в родното му село като цяло му е далечна. [обратно]

6. Материали по издаване на указ на Президиума на Народното събрание за валидиране завещанието на Чудомир - 29 ноември 1968 (ЦДА, ф. 405, оп. 9, а.е. 422, л. 15-20). [обратно]

7. Причината за привеждането в изпълнение на завещанието на Чудомир чрез акт на Президиума на Народното събрание е свързана с факта, че към момента на смъртта си творецът е депутат. Поради възникнали спорове с други евентуални наследници съпругата му Мара Чорбаджийска пише писмо до Народното събрание с искане парламентът да се произнесе по казуса. Цитираният документ от Централния държавен архив е екземпляр от проекта за указа, с който се обявява действителната посмъртна воля на Чудомир по отношение имуществото и творческото му наследство. Саморъчно написаното завещание се пази в чернова в Литературно-художествения музей "Чудомир" в Казанлък (Чудомир 2013: 435). [обратно]

8. Изпълнители на обекта са Строителни войски. [обратно]

9. В момента читалището поддържа дейността си на основа на скромна държавна субсидия, собствени приходи, дарения и помощ от Община Павел баня. В него работят две служителки - читалищен секретар и библиотекар. Библиотекарят по съвместителство изпълнява и длъжността уредник екскурзовод към Чудомировия музей. Вж.: Регистър на читалищата (Чудомир-1905). [обратно]

10. Описанието е на основа на последното ми посещение в село Турия - 31 януари 2020 г. Част от информацията, включена тук, ми е предоставена от двете служителки в читалището - Величка Иванова и Анета Събева, за което им благодаря. [обратно]

11. В пределите на настоящата статия ползвам термина музей в най-общата му лаическа семантика, а не в тесен институционален смисъл. От формална гледна точка обектът би трябвало да има статут на обществена колекция (музейна сбирка по терминологията до 2012 г.) към местното читалище с постоянна експозиция. При липсата на регистрация в Регионалния исторически музей - Стара Загора и в Министерството на културата и този статут е проблематичен и по тази причина квалификацията му като музей, музейна сбирка или обществена колекция следва разговорната практика, а не тясно професионалната музеоложка понятийност. Повече за неглижирания статут, съчетан с важното значение за съвременната ни култура, на обществените колекции вж. Бонева (2014: 182-198). [обратно]

12. Традиционният поминък на село Турия, освен розопроизводство, включва лозарство, винарство и ракиджийство. "Бях на село на гроздобер - пише ва 18 октомври 1952 г. в дневника си Чудомир. - Една нощ варих ракия и тъй ми хареса тази нощ, през която не мигнах! Тъй интересно се разговаряхме с казанбашиите. А на гроздобер не бях ходил може би от преди 40 години. Не е весело обаче. Искат им наряди, а не им доставят щайги. Сами трябва да отидат в Габарево за щайги, да дойдат в село да ги напълнят и след това пък да ги откарат в Павел баня и [да] предадат гроздето. Ангария, неразбория." (Чудомир 2013: 207). [обратно]

13. В разговор с уредничката на музея получих информация, че експозицията е създадена в този вид в началото на 80-те години на XX век и не е променяна основно до наши дни. Тогава консултанти са били етнографи от музеите в Казанлък и Стара Загора. Консултант е и племенницата на твореца Лиляна Димитрова. Отсъствието на изкуствовед и специалист по биографията на Чудомир се чувства осезаемо, както се чувства осезаемо и липсата на методическа помощ от страна на някой от националните музеи - Националния литературен музей или Националната галерия. [обратно]

14. В разговора с уредничката и секретарката на читалището, проведен в село Турия на 31 януари 2020 г., установих, че те дори и не са наясно с необходимостта от регистрация и от водене на инвентарни книги. Причината за това положение, по мое мнение, се дължи основно на пропуски в дейността на Регионалния исторически музей в Стара Загора, на Националния литературен музей и Националната галерия. Това са културните институции, които по закон трябва да консултират методически конкретната обществена колекция, имайки предвид нейния профил и местоположението ѝ; имайки предвид и значимостта на историческата личност, която е представена (вж. Кьосева 2015). Цитираната статия на проф. Цветана Кьосева (1952-2017) остана непубликувана в научно издание, поради безвременната смърт на авторката, но тя има основополагащо теоретично и практическо значение по темата. [обратно]

15. За разположението на селищата в региона през Античността и Средновековието вж. и: Велков (1935: 464-466). [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ

Билярска 2010: Билярска, Василена. Документи за живота и творчеството на Чудомир. // Известия на държавните архиви. Т. 99. София, 2010, 58-72.

Бонева 2014а: Бонева, Вера. Музейната мрежа в България. Велико Търново: Фабер, 2014.

Бонева 2014б: Бонева, Вера. "Нашенци" в акварел и словесни краски: Домът музей на Чудомир в Казанлък. // Известия на Историческия музей Шумен. Книга 16. Културно наследство и културен туризъм: Музейни перспективи. Сборник с доклади от Международната научна конференция, посветена на 110-годишнината на Регионалния исторически музей - Шумен, 25-27 юни 2014. Шумен, 2014, с. 310-324. Също: Електронно списание LiterNet, 24.06.2014, № 6 (175) <https://liternet.bg/publish8/vboneva/chudomir.htm> (18.04.2020).

Велков 1935: Велков, Иван. Новооткрити старини [от Турия, Казанлъшко]. // Известия на Българския археологически институт. Т. 8. 1934. София: Държавна печатница, 1935.

Данова-Дамянова 2014: Данова-Дамянова, Диана. Две командировки на Тодор Джиджев в Казанлъшко. // Изкуствоведски четения, 2014, кн. 9, 174-183.

Димитрова 1980: Димитрова, Лилия. Чудомир. Разговори и беседи. София: БАН, 1980.

Димитрова 2013: Димитрова, Лилия. Китка босилек - елмазен пръстен: Принос към духовната култура на с. Турия, Казанлъшко - песни, обичаи, приказки, наричания, легенди и др. любими песни на писателя Димитър Хр. Чорбаджийски-Чудомир. Казанлък: Янита, 2013.

Димитрова 2017: Димитрова, Лилия. С усмивка по житейския друм: Спомени и документални материали за писателя-художник Димитър Христов Чорбаджийски-Чудомир. Казанлък: Янита, 2017.

Димитрова, Зарев: 1973: Димитрова, Лилия, Зарев, Косьо. Турия, Старозагорско: Исторически очерк за селото. София: Издателство на Отечествения фронт, 1973, 52-61.

Колев 1979: Колев, Константин. Живот в провинцията: Размисли и спомени за Чудомир. Пловдив: Христо Г. Данов, 1979.

Краев 1979: Краев, Георг. Типология на категорията пародия в кукерския обред по материали от с. Турия и с. Павел баня, Старозагорско. // Проблеми на българския фолклор, 1979, кн. 4, 154-165.

Кьосева 2015: Кьосева, Цветана. Обществените колекции - места на паметта. Настояща ситуация. // academia.edu, 2015 <https://www.academia.edu/30302770> (18.04.2020).

ЛХМ б.г.: Литературно-художествен музей и Фондация "Чудомир" < http://chudomir.eu> (18.04.2020).

Наредба № Н-9 2012: Наредба № Н-9 от 27 април 2012 г. за реда за създаването и управлението на обществените колекции. // Държавен вестник, бр. 39 от 22 май 2012.

Нашенци 1996: "Нашенци" за Чудомир: Спомени. Съст. Галина Минчева. Пловдив: Хермес, 1996.

Северняк 1983: Северняк, Серафим. Чудомир. София: Български художник, 1983.

Село Турия б.г.: Село Турия, Община Павел баня. // Туризъм в Павел баня <http://tourism-pavelbanya.info/%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%be-%d1%82%d1%83%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bb-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d1%8f> (18.04.2020).

Терзиев 2000: Терзиев, Пеньо. Чудомир и българският културен елит: Елин Пелин. // Кула, 2000, бр. 1, 54-61.

ЦДА б.г.: Централен държавен архив, фонд 405, оп. 9, а.е. 422, л. 15-20.

Читалище 2016: Читалище "Чудомир-1905". Информационна карта за 2016 <https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=67945> (18.04.2020).

Чудомир 1981: Чудомир. Съчинения в три тома. Т. 3. Спомени, пътеписи, статии и бележки. София: Български писател, 1981.

Чудомир 2000-2011: Чудомир. Авторска страница // LiterNet, 2000-2011 <https://liternet.bg/publish2/chudomir> (18.04.2020).

Чудомир 2013а: Чудомир. Събрани произведения. Т. 3. Разкази. Фейлетони. Анекдоти. Афоризми. Миниатюри. Спомени. Пътеписи. Велико Търново: Абагар, 2013.

Чудомир 2013б: Чудомир. Събрани произведения. Т. 4. Статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция. Велико Търново: Абагар, 2013.

Чудомир 2013в: Чудомир. Събрани произведения. Т. 5. Дневници. Автобиографични материали. Велико Търново: Абагар, 2013.

Чудомир 2013г: Чудомир. Събрани произведения. Т. 6. Акварели. Рисунки. Карикатури. Живопис. Велико Търново: Абагар, 2013.

Чудомир 2020: Чудомир с усмивка между четката и перото. Българско национално радио, 25.03.2020. // БНР. Архиви <https://archives.bnr.bg/chudomir> (18.04.2020).

ФИЛМОГРАФИЯ

Кръстева, Олга, Йосиф Йосифов и Хаик Курдян. "Чудният" свят на човека, представен с перо и четка от майстора на смеха Чудомир. БНТ, 1962. 17 мин.

Тошев, Георги. Чудакът Чудомир. BTV, 2012, 47 мин.

Маринов, Мариан, Христо Боев, Иван Драголов. Пътеки между слънцето и тъмнината. New Age Studio, 2015, 18 мин.

Кисимов, Васил, Веселин Младенов, Христо Илиев. Чудомирови разкази. БНТ, 1972, 37 мин.

© Вера Бонева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.04.2020, № 4 (245)