Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"НАШЕНЦИ" В АКВАРЕЛ И СЛОВЕСНИ КРАСКИ:
ДОМЪТ МУЗЕЙ НА ЧУДОМИР В КАЗАНЛЪК

Вера Бонева

web


The article reveals the main facts of the development and current status of the House Museum "Chudomir" in the town of Kazanlak. The museum presents biographies and a big amount of creative pieces of a famous Bulgarian artist - Dimitar Chorbadgziyski - Chudomir (1890-1967), and his wife - the painter Mara Chorbadzhiyska (1895-1974). The Museum was created in 1968 at the artists’ home. In 1979 a new exhibition was designed sheltered in special built premises equipped with all technical conditions for a good functioning museum establishment. In this way in 1980s the museum becomes an important cultural center. Like the most Bulgarian museums, in 1990s Choudomir’s Museum experienced a number of serious difficulties - remained without a legitimate director for three years and even was closed for more than a year (1991-1993). Some circumstances connected to the management of Choudomir Foundation also caused complications - starting in 1994 and continuing until 2010 almost without interrupting. During the last ten years the Museum has acted more actively in some important fields - publications of writer’s works, organisation of annual exhibitions, hosting of some local and national cultural events. Nevertheless, a radical improving of the museum work is going to be done - mainly in the field of safeguarding of Choudomir’s copyright on written works and in the field of exhibition activities for appropriate promotion of the Choudomir’s watercolour and graphic masterpieces. The more active and precise popularisation of Chudomir’s creative heritage in the Imternet is an urgency imperative.

 

Домът - храм

Влизайки в Чудомировия двор1, първом минах покрай гроба на твореца, положен всред свежата морава пред фасадата на къщата, построена по план, който живописецът сам е създал виртуално - като скица. Следвайки скицата, през 1925 г. местно строително сдружение издига неголемия градски дом на учителското семейство Димитър и Мара Чорбаджийски2. Мисълта за нетипичната близост между тленните останки на магнетичния писател и художник и домът му - музей и стожер на културната памет и на местните легенди за Чудомир, се разположи в оста на пиршеството от впечатления, мнения, съмнения и емоции, с които краткото ми пребиваване в екс-дома на Димитър и Мара Чорбаджийски засипа съзнанието ми - изкушено и изкушавано десетилетия наред от хитроумностите, прозренията и акварелните мечтания на твореца проникновеник. Споменатата близост дори и за миг не провокира представата за гробище, която в конкретния случай автоматично се неутрализира от съседството на училищния двор и от оживените улици на близкия градски център. Друга представа обаче се появи, прорасна и трайно обримчи мислите ми, свързани с къщата на Чудомир - представата за храм. Градският център и сладкогласните училищни шумотевици наоколо, прохладата на поовехтелите експозиционни зали с надничащите от акварелите-икони неподправими образи на тукашните светци-нашенци, застиналите към датата 26 декември 1967 г.3 къщни стаи, папките с жълтеещите ръкописни и машинописни страници, приглушената светлина, осезаемият аромат на овехтяващи вещи и книги - всички тези директни провокации на осезанието за храм придобиха завършеност при финалния ми престой около мраморното надгробие, увенчано с подписа/надпис Чудомир. В противовес на жилавите казанлъшки слухове, които преповтарят тезата, че творецът не е погребан в градското гробище, защото е самоубиец, застана твърдото ми убеждение, че самият той е режисирал сценария, при който гробът му остава в двора на съзидания от самия него дом - храм на местния интелектуален и творчески кипеж в продължение на десетилетия. И оттам, изпод тежката гранитна плоча магнетичният архиерей4 на създадената от самия него духовна епархия продължава по неведом начин да наблюдава и назидава своето несговорно паство.

 

Домът - музей

Решението за създаване на музей на Чудомир в Казанлък е взето от отговорните национални и местни структури веднага след смъртта на твореца. То е лансирано публично още през май 1968 г. (вж. Къща музей 1968). През юли с.г. е назначен и първият директор на новата институция - учителят по литература Младен Марков. Пред 1971 г. е назначен и уредник - Методи Ташев. [ПТ]. Двамата музейни специалисти са натоварени с функции по систематизиране и обработка на документалното и художествено наследство на популярния писател и художник. Те получават за канцелария бившето ателие на Мара Чорбаджийска, която до смъртта си през 1974 г.5 е принудена да отстъпи части от дома си на новия общински музей [ПТ]. Крайно конфузната ситуация, свързана със съжителството на старата жена и новия музей, се усложнява и от тежкото здравословно състояние на съпругата на Чудомир, страдаща през последните години от живота си от тежка форма на атеросклероза. Отговорността за фактическото посегателство върху личния живот на Мара Чорбаджийска и за грубото незачитане завещанието на именития й съпруг не лежи върху двамата музейни специалисти, явяващи се по правилата на социалистическата бюрокрация редови изпълнителски кадри. Политическите лидери (национални и локални) на тогавашна България6 са водещите фактори за конструирането основите на новия музей върху психическата драма на една възрастна жена и върху пълното пренебрежение към институциите на частната собственост, личната неприкосновеност и персоналното право на завещание.

През 1971 г. започва строителство на неголям музеен комплекс от западната страна на Чудомировата къща (Ташев 1971). За целта в предходния период са "отчуждени" няколко парцела със стари къщи на улица "Трапезица" - от началото на улицата до дома на твореца. Къщите са съборени и през есента на споменатата година започват строителни дейности. Проектът предвижда към музейния комплекс да има и прилежаща градинка, което е реализирано. И досега общият обхват на имота е около 3 дка, като от западната част на двете сгради е оформено добре поддържано пространство с дървета и тревни площи. Описаният пейзаж придава допълнителна притегателност и завършеност на музейния комплекс, чиито устойчиви параметри са предпоставка за превръщането му в един от най-примамливите мемориални музеи в страната.

През 1974 г. сградата е завършена, но присъщите на тогавашния управленски модел междуинституционални безпорядъци и йерархически диспропорции забавят довършителните работи (Монов 1975). Пет години по-късно - в края на март 1979 г. официално е открита новата част от музейния комплекс (Нова експозиция 1979; Хлебаров 1979), състоящ се от три експозиционни зали, фондохранилище, павилион за продажба на билети и рекламни материали и офиси за уредниците. В една от залите е подредена постоянна експозиция, проследяваща жизнения и творчески път на видния казанлъчанин. В другата зала са експонирани негови творби - графики и акварели. Така, само едно десетилетие след смъртта му, паметта за Чудомир е увенчана с един от най-модерните за тогавашната епоха музейни комплекси с мемориален характер. Издигането и обзавеждането на новото здание създава условия автентичният дом на художническото семейство да бъде освободен от други функции и да бъде възстановен във вид, който е много близък до вида, поддържан от стопаните му през 60-те години на ХХ век [ПТ].

По стечение на ред обстоятелства основната веществено-документална експозиция на Чудомировия музей, подредена в най-голямата зала на новото здание, е запазена и до наши дни. По тази причина коментара си за нея ще направя тук, в контекста на разказа за 80-те години на ХХ век - време, когато институцията е сред най-престижните от своя жанр. Решена в черно-бялата гама и в суховатата хронологично-патетична стилистика от епохата на "развития социализъм", тази експозиция представя жизнения път на твореца като низ от съзнателно правени крачки и целенасочени действия - основно в полза на обществото (Костов 1979; 1981). Отсъстват естествените за твореца колебания, падове, тревоги, диспропорции, конфликти - външни и вътрешни. Възстановявайки чрез снимки и текстове ключови факти от биографията на бележития казанлъчанин, визуалният разказ основателно поставя акценти върху приносите му за проучване на локалната история, за развитието на музейното дело в страната, и разбира се - върху ярките му изяви като художник и писател. Малко са поставените във витрини лични вещи и автентични документи - един недостатък, който се компенсира от експозицията възстановка, осъществена в дома на семейство Чорбаджийски. Приемам, че за времето си тази експозиция е била информативна и въздействаща. Тя е изпълнила полезни функции за поддържане жив спомена за твореца и за укрепване самочувствието на извънстоличната ни интелигенция7, която през 70-те и 80-те години на ХХ век беше подкрепяна от тогавашните власти, но при ясно подчертаване на нейната второ- и третостепенност в йерархиите на националната култура.

През 80-те години на отминалото столетие обновеният музей в Казанлък работи успешно в относително стабилната система на тогавашните институции на културната памет. Любопитното в случая е, че по закон и по обществени очаквания, тогавашните музеи са здраво прикрепени към постулатите на социализма. Без да са създадени в интелектуалната и идеологическа парадигма на този модел, Чудомировите "нашенци" се вписват в него почти безпроблемно - заради бедняшкия си корен и заради приковаността си към устоите на традиционното общество - разграждано привидно от индустриализаторския напън на новия строй, но укрепвано вторично от фамилно-корпоративния маниер на управление. Изтъкнатото обстоятелство може да послужи и за тълкувание на устойчивата тенденция на нарастваща популярност на Чудомир като писател по това време, независимо че неговото словесно творчество и към настоящия момент е извън канона, закрепен с учебните програми на българското основно и средно образование.

Разгръщайки в последното десетилетие на социализма типични за профила си дейности, Музеят на Чудомир се оказва ключово средище за опознаване на художника Чудомир, на музейния деец Димитър Чорбаджийски, на художничката Мара Чорбаджийска, на Читалище "Искра" като светилище на българския дух в града на розите, на Казанлък и Казанлъшкия край като топос на българската социална и културна история през ХІХ и ХХ век (Разнообразна 1979; Бонев 1980; Данков 1981; Чудомир 1983; Ташев 1984). Тези съществени и в дългосрочен порядък дейности и продукти са успоредени с периодични публикации в местния и националния печат, посветени на патрона на Музея. За съжаление обаче, съществени усилия за попълване на фонда и за задълбочена издирвателска работа върху творчеството и жизнения път на видния творец не са правени - поне от страна на музейните специалисти, чиито служебни задължения включват и работа в споменатата насока. Не са полагани и специални усилия за проучване на периодичния печат - столичен и местен, в който Чудомир е публикувал статии, бележки, карикатури. Нещо повече - проверките с по-късна дата на фондовите наличности и на резултатите от фондовата работа на институцията като цяло показват наличие на тенденции за занемаряване и на очевиден непрофесионализъм при документирането и каталогизацията на фонда8. Пряката отговорност за очевидната музейна немара към Чудомировото наследство през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век тежи върху служебната дейност на тогавашния директор на Музея - Методи Ташев.

 

Домът - публичен скандал

Развихрилите се след 10 ноември 1989 г. остри политически страсти засягат по неочаквано драстичен начин и Чудомировия музей. На 4 ноември 1991 г. действащият директор Методи Ташев става депутат в 36-то Обикновено народно събрание. Активистът на Българската социалистическа партия остава в Парламента до края на мандата - 17 октомври 1994 г., без да подаде молба за напускане или да предаде по действащия ред фонда, на който е единствено материално отговорно лице. По тази причина Музеят остава затворен в продължение на година и половина. Днес, две десетилетия след тези събития, трудно ще разберем самоуправството на бившия директор или страховете на тогавашните общински лидери да предприемат по-решителни действия за опазване на културните ценности, свързани с творческото наследство на Чудомир. Опасението "той беше депутат и много силен човек" [ПТ], и днес в представите на (въз)приелите само формално ценностите на парламентарната демокрация, би звучало сериозно; преди десетилетия това опасение е имало и страховита окраска.

Както обикновено, първите сигнали за нередността на ситуацията идват от печата. Част от тогавашните местни и национални вестници повдигат темата за престъпното безстопанствено отношение към мемориалния музей в Казанлък (Депутатът 1992; Захариева 1993; Стоилов 1993; Музеят 1993; Николов 1993). Пак чрез печата - но вече след разпускането на 36-то ОНС се поставя и въпросът за повдигане на официални обвинения срещу директора (Йорданов 1994), който се самоосвобождава от отговорността за фонда на Музея, без да напусне длъжността и без да предаде ценностите по реда на действащите тогава Закон за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) и Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата (НООДПК).

Междувременно, в края на юни 1993 г. комисия от експерти, ръководена от директора на Исторически музей "Искра" д-р Косьо Зарев, отваря фондохранилището на заключения Музей в отсъствието на директора-депутат и започва проверка на наличностите. Целта е да се осигури прехвърлянето на материалната отговорност върху ново длъжностно лице и да се възстанови работата на институцията. За такова длъжностно лице е определен Пеньо Терзиев, който след приемането на фонда е временно изпълняващ директор - до изтичането депутатския мандат на Методи Ташев (Терзиев 1995; Ташев 1995). За изненада на опитния музеен специалист д-р К. Зарев основният фонд на Музей "Чудомир" не е описан и документиран според строгите изисквания на НООДПК, действаща от 1974 г. Намерени са неинвентирани оригинали, както и материали, подлежащи за вписване в научноспомагателния фонд, които са влезли в основния. Неподредеността на ценностите е друго обезпокоително обстоятелство - особено по отношение на оригиналните произведения на изобразителното изкуство. Не са спазени и правилата за документиране на културните ценности без повтаряне на инвентарни номера (Какво става 1993). Принципите на формиране на колекциите също са силно проблематични. Независимо от констатираните нередности, фондът е поет от новия служител и в късното лято на 1993 г. Музеят е отворен за посетители [ПТ]. Приемайки съжденията на настоящия директор, г-н Пеньо Терзиев, че основната тежест за описаната ситуация тежи върху съвестта на предшественика му - г-н Методи Ташев, подчертавам твърдо, че случаят е показателен и за безстопанственото отношение на институциите, управляващи културата през 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, и изпълняващи контролни и методически функции спрямо мемориалните и общински музеи - това са Комитетът за култура (1977-1990) и Окръжните музеи до 1989 г., които по силата на ЗПКМ би трябвало да наблюдават и да проверяват фондовата работа на подведомствените им институции, опазващи движимите културни ценности. Констатираната ситуация, за съжаление, е валидна и за последните две десетилетия, но за това ще стане дума в следващия параграф на този текст.

Един от конструктивните жестове от началото на 90-те години на ХХ век, насочени към по-добро управление на Чудомировото наследство, е създаването на едноименна фондация. Идеята е провокирана от съответна инициатива на Димитър Чорбаджийски, реализирана след получаването на огромен за времето хонорар от 20 000 лева като откупка на всички произведения, включени в последната му самостоятелна изложба "Нашенци" (1966 г.). Чрез тази откупка Община Казанлък става собственик на 80 от най-ярките художествени творби на Чудомир, който от своя страна с получените пари учредява фонд за управление на културните ценности, свързани с него, и за стимулиране на творчески изяви на ученици и студенти от града на розите. Пак по волята на твореца авторските права върху всички творби, създадени от него, са прехвърлени на Община Казанлък в лицето на нейния представител според действащото към момента на смъртта му законодателство - Председателя на Градския народен съвет. Поради промяната на публичноправния модел на управлението на общините, след приемането на Конституцията от 1991 г. е решено, че легитимен представител на тази воля е Общинския съвет, който е определен и за Общо събрание на регистрираната през 1994 г. Фондация "Чудомир"9. Фондацията е сто процента общинска собственост. Тя е юридическо лице с нестопанска цел, която се ръководи от Управителен съвет и е натоварена със задача за опазване и популяризиране творческото наследство на именития казанлъчанин. Фактът на създаването на структурата е израз на обществена воля за изпълнение както на буквата, така и на духа на завещанието на писателя/художник. Към момента на създаването на Фондацията обаче въпросите около статуса на Музея и около собствеността на целия имот продължават да пребивават в присъщата на 90-те години на ХХ век публичноправна мъгла, свързана с уредените в законодателството, но непонятни за множеството граждани и административни лица правила за управление на собствеността, финансите и активите на обществени и държавни институции по прагматичен, отговорен, изчистен от личностни пристрастия и прозрачен начин.

 

Домът - културно средище

След създаването на Фондация "Чудомир" Музеят се превръща в една от основните дейности на структурата, запазвайки юридическата си самостойност спрямо другите музеи и музейни обекти в Казанлък, които са части от Исторически музей "Искра". Собствеността върху парцела и върху недвижимите имоти, издигнати на него, е прехвърлена от Общината на Фондацията - без обаче да се реализират всички изискуеми от закона стъпки, които да предадат пълна легитимност на споменатата процeдура. Пряката подчиненост на Чудомировия музей на Общинския съвет (Управителен съвет на Фондацията) дава известни предимства на културното средище - основно по посока по-оперативно решаване на някои текущи административни и финансови въпроси. Това предимство проличава ясно през 2010 г., когато с лобистичната подкрепа на местната власт от националния бюджет са отпуснати 115 716 лв. за реализиране на належащ ремонт на покрива на новата сграда на музейния комплекс (Държавата 2010; 115 716 лв. 2010).

Автентичната Чудомирова къща се поддържа в добро състояние с приходите на Фондацията. За съжаление, отчетите на споменатото гражданско сдружение, дори и след коригирането на дейността му през 2010 г. в посока на по-голяма прозрачност и законосъобразност, не са достъпни на гражданите на Казанлък и на другите заинтересовани страни. Доколкото може да се съди от текущи публикации в сайта на сдружението и в местния печат, приходите са достатъчни за осъществяване на предвидените в Устава дейности. Част от тях се влагат и за обгрижване на родната къща на Димитър Чорбаджийски в село Турия, както и за създаване на някои съвременни печатни и филмови продукти, посветени на Чудомир. На конкурсен принцип се разпределят и суми за стипендии на ученици и студенти от Казанлъшка община.

Основните усилия на екипа10 на Литературно-художествен музей "Чудомир" през последните две десетилетия са насочени към популяризиране творческото наследство на Димитър и Мара Чорбаджийски [ПТ]. Подчертаният интерес на четящите българи към текстовете (сатирични, мемоарни, епистоларни, документални) на видния казанлъчанин се удовлетворява чрез периодични препечатки на добре известни сборници (включително двутомни и тритомни). Създават се и нови текстови композиции, адаптирани към различни аудитории. Изключително активни са усилията за осигуряване преводи на част от творбите на Чудомир на други езици (английски, руски, турски, гръцки, румънски, сръбски и др.) и за разпространението им в съответните страни. Все по-осезаемо е и присъствието на Чудомировото творчество в електронното пространство11. Сред най-продуктивните стъпки в тази насока е отпечатването през 2013 г. на шесттомен корпус от произведения на твореца, включително и един том с пълноцветно възпроизведени художествени творби (акварел, темпера, туш) (Чудомир 2013). Библиографската стойност на това издание натежава и от обстоятелствения справочен апарат, който съпътства всички текстове и изображения, както и от прецизната редакторска и издателска работа. Посочените особености са отчетени и от експертите по книжовна продукция на български език. През декември 2013 г. Асоциация "Българска книга" връчи на издателите на Чудомировия шесттомник наградата "Златен лъв"12 в рамките на ежегодния Панаир на книгата, който се провежда в София.

Не са за пренебрегване и усилията на екипа на Фондацията и на Музея за поддържане жив интереса към творбите на художника Чудомир. Останал през десетилетията в сянката на писателя и общественика, този сегмент от творчеството на казанлъшкия автор е зареден с неимоверен креативен и народоопознавателен ресурс. Ясен сигнал в тази насока дават отзивите за ежегодните художествени изложби с разнообразно съдържание, организирани в Дома музей, както и периодичните гостувания на най-популярните творби на Чудомир в чужбина13. Макар и по фрагментарен начин, Чудомировите акварели и графики стават все по-видими и по-разпознаваеми и за милионната аудитория на интернет - чрез сайта на Фондацията, Фейсбук страницата на Музея и чрез любителски публикации на лични страници или в публични форуми.

Независимо от посочените позитивни резултати на инициативите за по-плътно вписване Чудомировото творчество в съвременния културен пейзаж, не може да пренебрегнем и някои очевидни пропуски и несъответствия в работата на Община Казанлък, Фондация "Чудомир" и Литературно-художествен музей "Чудомир". Крайно нелицеприятни и негативни по въздействената си сила бяха скандалите около незаконосъбразното функциониране на Фондацията до 2010 г.14 Тези скандали позатихнаха след пререгистрирането на структурата през споменатата година и след промяната на Управителния съвет през 2012 г. При все това въпросът за некомпетентното и непрозрачно управление на авторските права върху творчеството на един от най-издаваните към момента български писатели продължава да стои с цялата си правна и етична тежест. Открити са и въпросите за състоянието на фонда на Музея, който независимо от силно критичните констатации на експертната комисия, предала през 1993 г. 15-те хиляди ценности на настоящия директор, не е преинвентиран и не е организиран по начин, съответстващ на действащите музейни норми15. Основателни или не, периодичните слухове за некоректна работа с този фонд и за неадекватно управление на Музея като цяло, създават атмосфера на несигурност по отношение вещественото, документалното и художественото богатство, завещано ни от семейство Димитър и Мара Чорбаджийски.

Регистрацията на Музея в Министерството на културата16 и включването на Чудомировата къща в списъка на недвижимите културни ценности с национално значение17 не изчерпват задълженията на Община Казанлък по отношение на един от най-именитите й граждани, доказал през втората и третата четвърт на ХХ век, че корелацията център/периферия в областта на високите културни стойности е една имагинерна величина, зависима само от творческия потенциал и от отдадеността на личностите, обитаващи съответното географско пространство. По законите на страната и по правилата на наследническия дълг местните управници би трябвало да упражняват по-системно и по-строго контрол върху работата на Музея и на Фондацията, за да се излезе от порочния кръг на свършените факти и несвършените дейности, в чиито нескончаеми лабиринти се лута през последните десетилетия съдбата на Чудомировото наследство.

 

Домът - дълг на поколенията

Няма съмнение, че Домът на Чудомир в Казанлък има потенциал да се превърне в общонационално културно средище. Средище, омайващо със специфичното творческо лъчение на личност с пространни и (не)съразмерно пръснати приноси в областта на изобразителното изкуство, литературата, публицистиката, приложната музеология, краезнанието, приложната етика, сатиричния хуманизъм, човеколюбието и народопознанието. Регистрирани с различна мяра и разнородни по вид артефакти (от драскулки по случайни тетрадки и тефтери до изящни живописни творби), следите от специалното присъствие на Димитър и Мара Чорбаджийски в техния казанлъшки дом имат свойството да не избледняват с времето, а да стават все по-плътни и все по-откроими на фона на ценностните разрези, присъщи на съвременния социален живот. Защото, отдалечавайки се от конюктурната политичност и търсейки идентичности в семпли образи и неидеологизирани смислови полета, съвсем естествено е все по-често да се спираме пред Чудомировите нашенци и да се оглеждаме в тях в желанието си да преподреждаме по-естествено и по-приземено битовите си приоритети и интелектуалните си тежнения.

Добрата новина в случая е, че част от "твърдите" параметри на съзижданата през последния половин век културна система за опазване и популяризиране на Чудомировото наследство са устойчиви, представителни и хомогенни. Къщата на семейство Чорбаджийски е в много добро физическо състояние и с интериори, носещи осезаеми отпечатъци от всекидневието на именитото семейство. Това обстоятелство придобива допълнителна стойност от подчертаната липса на музеефицирани домашни интериори от ранния период на социализма - епоха като цяло много предпазливо и повърхностно представена в действащите музейни експозиции на страната. Фондът, концентрирал по стечение на обстоятелствата голяма част от оригиналите на над 2-те хиляди Чудомирови изобразителни творби, значим обем от платната на съпругата му, както и оригинали на някои техни приятели, е съкровищница с неизчерпаем експозиционен, художествен и образователен потенциал. Не са за пренебрегване и документалните материали, предметите, книгите, ръкописите, писмата и др. артефакти, предпоставящи възможности на експониране, интерпретиране и (пре)осмисляне на реченото, написаното и стореното от Чудомир и неговите приятелски кръгове. Позитивни сигнали за добро бъдещо експониране на визирания културен феномен дават и наченалите промени в управлението на Музея, свързани с пререгистрацията на Фондация "Чудомир" и със заявената от управителните й органи воля за привеждане на всички основни дейности в руслото на легитимизма, прозрачността и обществения интерес.

Движейки се по посока на очертаните цели, Музеят и Фондацията са призвани да разширят и прецизират своите дейности в няколко основни насоки. Най-належащата от тях е преинвентаризацията на фонда в съответствие със съвременните музейни норми. Успоредно с това би трябвало да се подготви и реализира средносрочен проект (от три до пет години), в пределите на който ценностите да се дигитализират изцяло - като съдържание и като метаданни. Разработването и представянето на нова постоянна експозиция е приоритет, който не подлежи на отлагане, защото е крайно неетично разказът за един от най-многопластовите и многоцветни творци на ХХ век да е прикован към избледнелите черно-бели фотоси и схематизирани текстове, прикрепени към интерпретативните послания на късносоциалистическата епоха. Пренебрегваната през целия период на съществуването на Музея научноизследователска работа върху фонда и върху всички аспекти на творчеството на Чудомир трябва постепенно да начене в някакви форми - като начало може би в сътрудничество с автори и/или институции, заявили чрез публикации, изложби, форуми интерес към Чудомировата тематика18. В тази насока би било полезно по-активно муждуинституционално сътрудничество с катедри на някои хуманитарни университети и с някои звена на държавните архиви. Съществени усилия в екипни структури е необходимо да се положат и за издирване на документи, публикации и материали от разнообразен порядък от и за Чудомир, съхранявани в други институции - архиви, музеи, галерии, библиотеки, включително и в частни колекции. Без да е задължително да се откупуват и регистрират в основния фонд, тези материали би трябвало да попълнят информационния ресурс на Музея, като обогатят възможностите за проучвания, експозиции, публикации и други популяризации. Наивно е да се мисли, че мащабна фигура като Чудомир може да се заключи само в един музеен фонд или пък между страниците на шест обемни книги, заявени като "събрани произведения" на твореца19, но фактически представляващи една пространна подборка на Чудомировия корпус от знания и послания, който тепърва предстои да опознаваме и усвояваме в безкрайните му детайли и в множеството му ракурси. Надеждата ми е, че независимо от перманентните веществени, финансови и административни трудности, които пресрещат българското музейно дело още от времето, в което Димитър Чорбаджийски е издирвал, интерпретирал, рисувал и експонирал ценности от и за Казанлъшкия край, перспективата за превръщането на Чудомировия дом в един от най-примамливите мемориални музеи в България е реалистична като потенциал и реализуема в обозримия времеви порядък на следващите пет или шест години.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Преките ми впечатления от дейността и атмосферата на Литературно-художествен музей "Чудомир" в град Казанлък са от 9 април 2014 г., когато посетих институцията и проведох обширен разговор с директора - господин Пеньо Терзиев. Поради липса на академични публикации върху историята на този музей, част от информацията в настоящия обзор е систематизирана върху основата на споменатия разговор, но при стриктно консултиране с налични официални документи и публикации в печата. Не съм правила справки в архива на Музея, който по думите на директора, не е във форма, подходяща за цитиране и анализ. Не съм провеждала разговори с други лица, работили или работещи в Музея, за да избегна въвличането си в междуличностни отношения с усложнен и напрегнат характер. Целта на този текст е преди всичко популяризиране на безспорните обстоятелства, свързани с историята на културното средище, както и открояване на перспективите за развитието му като музеен топос с уникален облик и с още по-значима национална тежест. С оглед коректността спрямо читателите и моя основен информатор, в края на изреченията и/или абзаците, в които се позовавам основно на негови сведения, посочвам в прави скоби абревиатурата на името му - Пеньо Терзиев [ПТ]. [обратно]

2. Поради специфичния предмет на настоящата статия - мемориалния музей на Чудомир в Казанлък, не отделям специално място за биографични сведения за твореца и неговата съпруга, обитавали построения от тях дом до края на дните си. Данни от този порядък са налични в многобройните книги и статии за Димитър Чорбаджийски (1890-1967), в поредица от документални и мемоарни публикации, появили се през последния половин век. Не без читателско и изследователско пристрастие тук посочвам част от тези публикации с бележка, че относително изчерпателни библиографски данни върху публикациите от и за Чудомир са налични в електронните ресурси на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София и в каталозите на Библиотека "Искра" в Казанлък. [обратно]

3. Обстоятелствата около смъртта на Чудомир са добре документирани в националната ни културна хронография. След почти едногодишна борба с рака и със съпътстващите го болести и страдания творецът слага край на живота си на 26 декември 1967 г. като пациент на тогавашна Правителствена болница - София. Самоубийството му е съзнателен акт, регистриран в поредица от предсмъртни писма и в завещание, засягащо двата аспекта на наследството му - веществена и невеществена. За последните месеци и дни разтъжено разказва приятелят му Константин Колев, цитирайки показателно писмо, получено през есента на 1967 г.: "Коста, от началото на месеца съм в София да доуреждам документите си за оня свят. Клаха ме пак, драха ме - не ти е работа. Че закачили долната част на езика ми, та изгубих дикция и буквата "р" я изговарям с френски акцент. Хранят ме само с течности и то безалкохолни, за съжаление. Поради операцията не мога да се обръсна, та е набола една брада - същински Хемингуей. Това донякъде ме възвърна самочувствието, но да имах и неговата пушка!" (Колев 1979: 124-125). Вж. и: Стоянов (2012). Темата за последните дни и трагичната смърт на Чудомир е интерпретирана пространно и в документалния филм на Би Ти Ви "Чудакът Чудомир", произведен през 2012 г. с финансова подкрепа на Фондация "Чудомир". [обратно]

4. Както е известно, в дворовете на православните църкви в България - по традиция и по канон, е допустимо да се погребват само част от духовните лица, служили в храма - свещеници и архиереи, както и най-изявените дарители на институцията и на местната православна общност. [обратно]

5. Мара Чорбаджийска (р. 1895 г.) умира на 8 май 1974 г., практически прогонена от дома, построен и поддържан и с нейно финансово и житейски-битово участие, и който, според последното си завещание, Чудомир повелява изцяло да се ползва от жена му до края на дните й. Вж. Събчев (2001: 364-366). [обратно]

6. По спомени на съвременници най-съществена заслуга за придвижването на тези въпроси в споменатата насока има тогавашният първи секретар на Градския комитет на Българската комунистическа партия Петко Влаев, който впрочем приживе е бил приятел на Чудомир (вж. Стоянов 2013). [обратно]

7. Този специфичен акцент на Чудомировия музей е сполучливо отразен в една вестникарска публикация, отнасяща се за въздействието на творчеството на художника върху работата на русенските му колеги. Вж.: Хаджиев (1970). [обратно]

8. Тук имам предвид констатациите на д-р Косьо Зарев (директор на Музей "Искра" в Казанлък по това време), направени при проверката на музейния фонд през 1993 г., на които се спирам по-подробно в следващия параграф на текста. Вж. Какво става (1993). [обратно]

9. Вж. Фондация (1994), Символ (1995). Част от обстоятелствата около първата регистрация и първото десетилетие от работата на Фондацията са отразени и на сайта на структурата (ЛХМ 2014). [обратно]

10. Към момента щатният състав на Музея се състои от трима души - директор, уредник и чистач. Членовете на Управителния съвет на Фондацията работят безвъзмездно, като приходите на Фондацията се изразходват за поддържане на Музея, за организиране на ежегодните Чудомирови празници и за други събития, свързани с предмета на дейност на сдружението. Вж. Устава на Фондацията от 2010 г., който е публикуван на сайта на Общински съвет - Казанлък (Решение 2010). [обратно]

11. Специализираните сайтове за литература и литературна критика отдават дължимото както на оригиналните Чудомирови творби, така и на аналитични текстове върху тях. В случая обаче се отдава приоритет на най-популярните произведения или на критични текстове, чиито автори са предоставили за електронно публикуване. Така в електронното пространство почти липсват писма на твореца, текстовете му по музейно дело, документални материали от и за него и др. Вж.: Чудомир (б.г.) и Чудомир (2000-2011). [обратно]

12. Събитието е подробно отразено в електронните медии - локални и национални. Политическите и културни фактори от Казанлък, които имат съществен принос за реализиране на изданието, не пропускат във връзка с него да поставят въпроса за включването на творчеството на Чудомир в задължителните части на учебните програми по български език и литература в средното образование. [обратно]

13. Подробна информация за споменатата кураторска дейност се съдържа на сайта на Фондация "Чудомир". Тя е отразена по професионален начин и в четириезичния каталог на Чудомировите изобразителни творби, отпечатан през 2009 г. за нуждите на международната изложбена дейност. Вж. Чудомир (2009). [обратно]

14. Тук няма да цитирам конкретни публикации от местния печат и от интернет портали, за да не принизя настоящия текст до нивото на някои крайни по форма и съдържание изявления. Заглавията на въпросните публикации биха могли да се издирят в електронния каталог на Библиотека "Искра" или да бъдат намерени по ключови думи в активни интернет портали. Ще си позволя само да отбележа две драстични обстоятелства, свидетелстващи за безхаберие на институциите спрямо Чудомировото наследство: 1) неремонтираният в продължение на повече от 10 години покрив на Музея, чиито течове пряко са застрашавали ценностите във фондохранилището; 2) фактът, че в продължение на няколко години преди 2010 в Управителния съвет на Фондацията са фигурирали покойници, от чието име са взимани или не са взимани съответни управленски решения. [обратно]

15. Това положение за мен лично е източник на сериозно безпокойство за съдбата на оригиналите, ръкописите и веществените ценности на Чудомир и съпругата му. Без да съм склонна да се вслушвам в слухове и градски легенди по отношение на този фонд, приемам, че една рутинна проверка от Инспектората на Министерството на културата или от съответния регионален инспекторат е крайно наложителна. Дори и само поради факта, че поради спецификата на Музея фондът не е проверяван - цялостно и/или репрезентативно, през последните две десетилетия. Тази моя идея се уповава основно на изискването на действащото законодателство (чл. 29-31 от Наредбата за формиране и управление на музейните фондове от 29 декември 2009) музейните ценности да се инвентаризират (проверяват) от експертни комисии най-малко веднъж на пет години (Наредба 2010). [обратно]

16. Музеят е включен в Регистъра на музеите и музейните обекти в страната в категорията Общински музеи. [обратно]

17. Къщата музей "Димитър Чорбаджийски - Чудомир" е вписана в Регистъра на културните ценности с национално значение с протокол № 15 от 30 декември 1998 г. на Националния съвет за опазване паметниците на културата. [обратно]

18. Обективно дисперсиран, академичният интерес към Чудомир е представен плътно в съвременното литературознание, изкуствознание, краезнание, в документалистиката и в музеологията. Част от авторите, проучващи творческото наследство на бележития казанлъчанин, поддържат контакти с мемориалния му музей, други не поддържат. Сред функциите на Музея и Фондацията, по мое мнение, влиза и ангажиментът да издирват и подкрепят тези автори, да им предоставят материали от фонда на Музея и да лансират заедно с тях продуктивни изследователски, образователни и арт проекти. Без амбиция за изчерпателност тук ще посоча само някои от стойностните академични публикации (вкл. и документални), появили се през последните десетилетия, свързани пряко с фигурата на казанлъшкия творец. Вж.: Стаменова (1990); Ножарова (1992); Георгиев (2003); Терзиева (2004); Билярска (2010); Котев (2011); Станева (2013). [обратно]

19. Тук визирам последното шесттомно издание (Чудомир 2013). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

115 716 лв. 2010: 115 716 лв. от резерва за Чудомир. // Национална бизнес поща, бр. 28, 18.06.2010.

Билярска 2010: Билярска, В. Документи за живота и творчеството на Чудомир. // Известия на Държавните архиви. Т. 99. София, 2010, с. 58-72.

Билярски 2010: Билярски, Цочо В. За Чудомир на сериозно! Моят Чудомир! // Сите българи заедно, 2010 <http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=498:2013-01-09-17-03-56&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61> (22.06.2014).

Бицилли 1994: Бицилли, П. Творчеството на Чудомир и българският хумор. // Летописи, 1994, кн. 11-12, с. 51-62.

Бобева 2012: Бобева, Деляна. Фондация "Чудомир" с нов Управителен съвет. // DarikNews, 18.12.2012 <http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1012970> (22.06.2014).

Бонев 1980: Бонев, И. Литературните музеи на Старозагорски окръг. // Септември, бр. 77, 26.06.1980.

Георгиев 2003: Георгиев, Н. Път към Европа ли? Не съм от тях. (Разказите на Чудимир някога и сега). 2003. // Георгиев, Н. Нова книга за българския народ. Варна: LiterNet, 2003 <https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/nova/chudomir.htm> (22.06.2014).

Данков 1981: Данков, Б. Светът на Чудомир. // Работническо дело, бр. 16, 16.01.1981.

Депутатът 1992: Депутатът Методи Ташев. // Искра, бр. 7, 09.02.1992.

Димитрова 1980: Димитрова, Л. Чудомир. [Разговори и беседи]. София: Издателство на БАН, 1980.

Държавата 2010: Държавата отпусна 115 716 лв. за ремонт на Литературно-художествен музей Чудомир. // Старозагорски новини, бр. 135, 17.06.2010.

Захариева 1993: Захариева, Ек. Чудомир е на двойно подчинение. // Точно време, бр. 58, 26.03.1993.

Злоупотреби 2010: Злоупотреби със завещанието на Чудомир? // Телевизия Стара Загора, 09.11.2010 <http://tvstz.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80-2400.html> (22.06.2014).

Йорданов 1994: Йорданов, Й. Да се потърси отговорност на Методи Ташев. // Искра, бр. 63, 25.10.1994.

Кабаиванова 2013: Кабаиванова, Димка. Издължиха се на Чудомир със шест тома. // nikak.bg, 2013 <http://nikak.bg/?p=6308> (22.06.2014).

Какво става 1993: Какво става във фонда на Къща музей Чудомир. // Искра, бр. 26, 02-09.06.1993.

Колев 1979: Колев, К. Живот в провинцията. Размисли и спомени за Чудомир. Пловдив: Издателство "Хр. Г. Данов", 1979.

Костов 1979: Костов, Р. Чудомирови прозрения. // Земеделско знаме, бр. 292, 14.12.1979.

Костов 1981: Костов, Р. Пристрастията на Чудомир. // Музеи и паметници на културата, 1981, кн. 1, с. 44-45.

Котев 2011: Котев, Ст. Чудомир: непризнатият класик и непознатият народопсихолог. София: Захарий Стоянов, 2011.

Къща музей 1968: Къща музей "Чудомир". // Работническо дело, бр. 141, 20.05.1968.

Къщата 2013: Къщата на Чудомир. // Georgige, 18.08.2013 <http://georgige.wordpress.com/tag/%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80> (22.06.2014).

ЛХМ 2014: ЛХМ и Фондация "Чудомир". 2014 <http://chudomir.eu> (22.06.2014).

Людмил Стоянов, Чудомир, Ламар 1981: Людмил Стоянов, Чудомир, Ламар в спомените на съвременниците си. София: Български писател, 1981.

Матев 1978: Матев, Г. Срещи и разговори с Чудомир. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1978.

Минчева 2009: Минчева, Г. Чудомир, видян отблизо. София: Захарий Стоянов, 2009.

Монов 1975: Монов, Г. А новопостроената музейна сграда... ще се ремонтира. // Отечествен фронт, бр. 9404, 21.03.1975.

Музеят 1993: Музеят все още е под ключ. // 7 + 7, бр. 59, 26.03.1993.

Наредба 2010: Наредба за формиране и управление на музейните фондове от 29 декември 2009. // Държавен вестник, бр. 2, 08.01.2010.

Николов 1993: Николов, Д. Музейни истории с продължение. // Искра, бр. 25, 25.05.-02.06.1993.

Нова експозиция 1979: Нова експозиция в Къщата музей Чудомир. // Септември, бр. 45, 14.04.1979.

Ножарова 1992: Ножарова, Н. Из архивното наследство на Чудомир, съхранено в Централния държавен исторически архив. // Известия на Държавните архиви. Т. 62. София, 1992, с. 43-66.

Открито 2010: Открито е ново оригинално завещание от Чудомир. // София прес, 09.11.2010 <http://www.sofia-press.com/2010-11-09-14-32-54> (22.06.2014).

Разнообразна 1979: Разнообразна културна дейност. // Искра, бр. 34, 17.08.1979.

Решение 2010: Решение № 540, взето на заседание на Общинския съвет - Казанлък, проведено на 09.11.2010 г., Протокол № 37. // Общински съвет - Казанлък, 2006 <http://obs.kazanlak.bg/new/index.php?p=view&page=3052> (22.06.2014).

Роднинска 2013: Роднинска среща събра наследниците на Чудомир. // Черно и Бяло. Списание за култура и свободна журналистика, 09.08.2013 <http://blackandwhitemag.bg/?p=3566> (22.06.2014).

Северняк 1983: Северняк, Серафим. Чудомир. София: Български художник, 1983.

Символ 1995: Символ на благотворителността. // Искра, бр. 91, 21.11.1995.

Стаменова 1990: Стаменова. В. Езикови и стилистични средства за постигане на хумор в произведенията на Чудомир. Дисертация. София, 1990.

Станева 2013: Станева, М. Дейността на писателя Чудомир за формирането на фонда на музея в град Казанлък. // Известия на Националния исторически музей. Т. 25. София, 2013, с. 201-213.

Стоилов 1993: Стоилов, М. Депутат държи под ключ Музея на Чудомир. // Дума, бр. 70, 26.03.1993.

Стоянов 2012: Стоянов, Веселин. Малко известно за трагичната съдба на Чудомир. // Дума, 29.12.2012 <http://www.duma.bg/node/45537> (22.06.2014).

Събчев 2001: Събчев, Ив. Мара Чорбаджийска - съпругата на Чудомир. // Казанлък в миналото и днес. Кн. VІ. Пловдив: Вион, 2001.

Ташев 1971: Ташев, М. Направена е първата копка. // Искра, бр. 44, 30.10.1971.

Ташев 1984: Ташев, М. С аромата на веселото слово. // Септември, бр. 61, 22.05.1984.

Ташев 1995: Ташев, М. Право на отговор. // Искра, бр. 7, 27.01.1995.

Терзиев 1995: Терзиев, П. Доколко фактите на Методи Ташев са факти. // Искра, бр. 7, 27.01.1995.

Терзиев 1999: Терзиев, П. Чудомир и българският културен елит: Върху материал от писма и ръкописи, съхранявани в Литературно-художествен музей Чудомир. // Кула. Списание за литература и изкуство (Казанлък), 1999, кн. 1, с. 3-12.

Терзиева 2004: Терзиева, К. Исторически музей "Искра" - Казанлък в дневниците на Чудомир. // Известия на Регионален исторически музей Велико Търново. Кн. 19. Велико Търново, 2004, с. 435-441.

Хлебаров 1979: Хлебаров, П. В дома на Чудомир. // Ехо, бр. 25, 22.06.1979.

Фондация 1994: Фондация Чудомир се роди официално. // Искра, бр. 11, 18-25.03.1994.

Фондация 2009а: Фондация погазва завещанието на Чудомир. // Шум.бг, 10.09.2009 <http://shum.bg/index.php?item=38824> (22.06.2014).

Фондация 2009б: Фондация "Чудомир" връчи Декларация на ръководството на ОбС. // Общински съвет - Казанлък, 08.10.2009 <http://obs.kazanlak.bg/new/index.php?p=view&page=2435&r=6> (22.06.2014).

Хаджиев 1970: Хаджиев, Д. Чудомир продължава да се шегува. // Отечествен фронт, бр. 8083, 29.09.1970.

Чудомир б.г.: Чудомир. // Читанка.инфо, б.г. <http://chitanka.info/person/chudomir> (22.06.2014).

Чудомир 1983: Чудомир - непознатият. // Кооперативно село, бр. 79, 03.04.1983.

Чудомир 2000-2011: Чудомир. // LiterNet, 2000-2011 <https://liternet.bg/publish2/chudomir> (22.06.2014).

Чудомир 2004: Чудомир. Дневник 1947-1967. Варна: LiterNet, 04.11.2004 <https://liternet.bg/publish2/chudomir/dnevnik/index.html> (22.06.2014).

Чудомир 2005: Чудомир. Писма от Голо Бърдо. Кореспонденция, документи, пародии и карикатури. Съст. Ц. Билярски. София: Синева, 2005.

Чудомир 2009: Чудомир. Нашенци. [Каталог на български, английски, немски и руски език]. Пловдив: Вион, 2009.

Чудомир 2013: Чудомир. Събрани произведения. Т. 1-6. София: Фондация "Чудомир", Издателство "Абагар", 2013.

 

 

© Вера Бонева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.06.2014, № 6 (175)