* * *

web

Едромащабно като при Гог или Магог
слънцето излезе над града.
Блестят кафявите стъкла на банка "Биохим"
на горния етаж в параклиса на Богословския
Шестопсалмието чете студент.
Коминът в двора на "Пирогов"
над Стерилизацията хвърля гълъби
а аз и мойто расо покрай Ректората бродим
с научна степен вписана на челото.
Не ни е лесно.
Някои хора вървейки с нас
от самочувствие пърпорят.
На други не им пука
а пък трети
интимно ни разглеждат като нещо гнусно
прокиснало на дъното на родовата памет.
Eдна толчаава лимузина разсвирва размишленията
както някога еврейски пълководец бе срутил Йерихон -
макар че пълководец не е точна дума.
Връщаме се в първоначално положение смирено
край реките на Вавилон седим и плачем -
това са подстъпите към трансценденталната медитация
ако искате ще ви я обяснят
на всяка хипарска тлака.