Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЧЕРКЪТ НА ПЪТЯ

Юлия Николова

web

"Почеркът на пътя" се насочва към спецификата на отношенията XIX век - пътуването-писането. Тук се проследява потенциалът на пътешествието да поражда текстове с различна мисия, приложимост и жанрова природа, но винаги да остава свързано с търсенето на идентичностите на пътуващия човек при срещите с непознатото. Това е изследване на пътя като процесуалност и цивилизационен модел, на пътуването като предизвикателство и сюжет, на пътеописанието като идеология и изкушение."

Рядко специалист съумява така точно да назове своята книга и да дефинира нейната същност. Това е едно от големите завоевания на Елена Гетова. То произтича и е свързано с прецизността и точността на езика, с увлекателността на изказа, чрез които читателят с лекота преодолява и осмисля богатството от факти и сложността на научните интерпретации. Това е книга, която трябва да бъде прочетена не само заради поставената проблематика, но заради начина, по който тя е отразена "във" и "чрез" словото. А направеното от издателство "Фабер" - чрез илюстрацията, обема, цвета и качеството на хартията, доказва как техническите параметри могат наистина да прочетат и да внушат зримо изреченото в книгата.

"Почеркът на пътя" включва четири основни раздела: "Пътуването - реално и въобрацаемо", "Възрожденското пътеописание", "Пътешественически сюжети" и "Пътешественически изследвания". Смисълът на заявенити анализационни "почерци", тяхното логическо и теоретично присъствие е осъществено още чрез подзаглавията във "Въведение" - "XIX век", "Куфарът", "Ханът", "Пресата и въобразените пътувания", "Пътешественикът", "Пътуването и писането", "Разбирането", "Картата", "Пътуването, живеенето" и "Изследването" (с. 7-31). Представената в края библиография, която обхваща над двеста и петдесет научни и фактологични източника, дава представа за сериозността на тая нафлед не толкова обемна книга, заявила още чрез уводните думи толерантност и познание за трудовете на предшестващи я изследователи.

Първият от разделите очертава пътешественическия образ на Балканите чрез описанията на странстващите европейци. Акцентът е върху очерците на Ами Буе и Виктор Грегорович. Гетова с право ги нарича "уроци по Балканско ориентиране", защото те се явяват указатели, своеобразни дидактически проспекти, родени от различността спрямо своето. Изводът, който тя прави, е не само от хорографско естество. Той засяга твърде важни въпроси от символното поведение на човека, от неговата психока, от разноликостта на неговата културноантропологична идентичност.

"Пътникът обикновено взема със себе си знаците и вещите на домашното, на личностната топонимия. Това е средството да се укрепи неговата идентичност, осъщественост в миналото, именно когато тя е подложена на изпитанията на пътя в настоящето. По този начин съхраненото "свое място" чрез вещите на родното, познатото гарантира емоционалната устойчивост и цялостнос на пътуващия човек. Защото пътят подлага на изпитание точно тази цялост и вътрешна единност. И не само това - пътуването добавя нови перспективи при познанието и самопознаването - "интелектуалните ресурси на преоценката", на преосмислянето на родното и близкото. То предлага възможности за нова идентичност или множество идентичности" (с. 43).

В тази част са представени още вде интересни визии на "реално и въображаемо" пътуване, разкриващи възрожденските интерпретации на топоса "Китай" (като семантична посока и граница) и единението на житейското и журналистическо "пътуване" на Иван Богоров. Разказът за Богоров продължава и в трети раздел, където той, заедно със Стефан Панаретов, е положен в рамките на "направата" на българския възрожденски пътепис". Четвъртият раздел за "пътешественически изследвания", посветен на научната студия на проф. Иван Шишманов "Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград до Цариград" (СбНУНК, т. IV, 1891) анализира любопитството на учения, но представя и неговата научна програма за изучаване на пътеописателните жанрови структури.

Българските "възрожденски "странствания" на един просвещенски роман" ("Робинзон Крузо" на Даниел Дефо), осъществени през три различни десетилетия от Иван Богоров, Йоаким Груев, Петко Р. Славейков и др., според Елена Гетова характеризират динамичните процеси на културното (и литературното) пътуване към Европа. То продължава чрез питеписите на Алеко ("Пътешественикът като преводач. Алеко Константинов") - не само в едно друго време, но и с една друга цел:

"Ако в началото на развитието на българския пътепис пътеописанието е предимно национална история, то в края на XIX век пътните бележки трябва да запълнят празнотите в световната история, според които върху старата карта на Балканите се е появила нова свободна държава. И това също ще се опита да обясни Алековия пътепис, т.е. да осъществи и една друга процедура на общуването - да преведе родното на езиците на другостта" (с. 155).

Може би най-интрегуващ от текстовете остава "Дрямката на времето. Път, пътуване и време. Йордан Йовков". Толкова четените "Вечери в Антимовския хан" получават нова осмисленос - не само защото в това кръстопътно средище "се завръщат по познатите пътища коне, хора и спомени", а защото "тук се случва невъзможното - срещата на минало с настояще (Витан Чауш), на блян и реалност (дядо Моско), на смешното и трагичното (учителят Палазов), на видимото и невидимите послания на битието (дядо Гено), на красотата и смъртта (Сарандовица)" (с. 163). Ханът е "припомняне", "той е хранилище на паметта", "тук нищо не се променя, не се губи и в това е очарованието на завръщането", "ханът не е само мястото на спрялото време", "той е самото време, което се подчинява на други закони" (с. 165-166).

В този смисъл всеки текст от "Почеркът на пътя. XIX век. Пътуването. Писането" не е само хранилище на паметта и история на пътеписа от миналия век. Очарованието на тази книга е в нейното отворено интерпретативно "дописване", защото тя носи не само атмосферата и иконографския образ на авторовия "почерк" на "писането-пътуване", но предизвиква към риска за собствено пътешествие, а както посочва Елена Гетова, "носталгията по пътешествие се преодолява по два начина - или като се отдадеш на пътеописание, или като се опиташ да изследваш ония, които вече са го направили" (с. 7).

 

 

© Юлия Николова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 3
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2007, № 10 (95)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 3.