ИНТЕРЕСНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Иван Симеонов

web

Авторът^* е роден през 1951 г. в семейството на бесарабски българи в с. Кортен, Молдова. Завършил е руска филология в Кишинев (1979) и второ висше образование по специалността българистика в София (1997). Защитил е докторска дисертация в България на тема: „Кортенският говор в Бесарабия“ (1993). От 1983 г. В. Кондов живее и работи в България. От 1998 до 2002 г. е преподавател по методика на обучението по български език и литература в Тараклия, Молдова, изпратен след конкурс от МОН.

Предлаганото помагало е предназначено за студенти, докторанти, преподаватели, ученици, които в една или друга степен владеят българския език на диалектно равнище и го ценят като духовно богатство, завещано ни от деди и прадеди. Най-ценното в този труд е последователно осъщественото сравнение между звуковата система на книжовния ни език и българските диалекти, от една страна, а така също между българския и руския книжовен език, от друга. В книгата са използвани материали от езиковедски изследвания, посветени на българските говори в бившия Съветски съюз, направени от различни изследователи, както и лични наблюдения и проучвания върху езика на тези българи.

В увода е направена кратка характеристика на общонародния български език, споменати са някои опити за създаване на негови регионални книжовни варианти и са изложени най-съществените особености на граматичния му строеж. Уводът съдържа още кратка историческа справка за преселването на българско население в Бесарабия, Таврия и полуостров Крим, както и обща характеристика на българските народни говори върху българското езиково землище като цяло и в частност на територията на бившия Съветски съюз.

Приложена е таблица на българската азбука и са указани случаите на несъответствие между изговор и правопис. Изчерпателно е описана фонетичната система на българския книжовен език, придружена от съответните таблици на гласните и съгласните.

Четвърта глава съдържа материал за звуковите промени при гласните (редукция, акавизъм, ыкане, променливо и непроменливо я, епентеза, елизия, метатеза, асимилация, дисимилация, лабиализация, делабиализация и др.), а пета глава - при съгласните (палатализация, депалатализация, десоноризация, соноризация, йотация и дейотация, стягане, вокализация и др.). Авторът доказва, че акавизмът и ыкането в българските говори в Молдова и Украйна са придобити под руско езиково влияние.

Шеста глава е посветена на особеностите на българското ударение и са описани отклоненията от него в българските диалекти в Молдова и Украйна. В тази връзка е отбелязано и влиянието на руския език.

Към книгата е приложена подробна библиография, разпределена в три раздела.

Този труд има не само научнопознавателно значение. Той несъмнено ще допринесе за по-доброто усвояване на съвременния български книжовен език и за укрепването на българския народностен дух у нашите сънародници в Молдова и Украйна.

© Иван Симеонов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 6
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 6.