АРГУМЕНТАТИВНАТА СЪЩНОСТ НА ЛИТЕРАТУРНОИНТЕРПРЕТАТИВНОТО СЪЧИНЕНИЕ

Иван Симеонов

web

Съгласно с учебната програма по литература за 11. клас - задължителна подготовка, разновидности на текстовете от аргументативен тип са: литературноинтерпретативното съчинение, есето, базирано върху интерпретация на литературна творба, и есето на свободна тема (вж. Учебни програми за задължителна и профилирана подготовка - ІХ, Х, ХІ и ХІІ клас, І част. Културнообразователна област: Български език и литература. София, МОН, 2003, с. 69). Настоящата статия разглежда някои методически аспекти на литературноинтерпретативното съчинение с акцент върху неговата аргументативна същност.

Работата върху литературноинтерпретативно съчинение започва в 8. клас на българското училище и продължава и в 12. клас. Например в учебната програма по български език за 8. клас (ядро 4, колона 3, тема 3) е записано: „- литературноинтерпретативно съчинение с акцент върху анализа на литературната творба“ (Методическо указание за прилагане в учебната практика на новите програми по български език и литература за VІІІ, ІХ и X клас на СОУ. София, ИК „Анубис“, 2000, с. 26). В 9. клас учениците се запознават с основните изисквания към литературноинтерпретативното съчинение, с начините за цитиране и позоваване, с избора на композиционен модел и с принципите за анализ и интерпретация; в 10. клас - с построяването на аргументативна верига и с подбора на изразни средства; в 11. клас - с техниките за изграждане на литературноинтерпретативно съчинение и с разновидностите на този аргументативен жанр, а именно: отзив, рецензия, анотация, характеристика на автор; в 12. клас също се пишат литературноинтерпретативни съчинения по избрана или зададена тема. Основните понятия, свързани с този вид съчинение, които се усвояват от 8. до 12. клас включително, са: аргументативна верига, аргументативни техники, аргументация, доказателство, интерпретаторски подход, интерпретация, ключови думи, логически преход, надфразово единство, позоваване, съждение, тема - микротема, тематична мрежа, текст - микротекст, умозаключение и др.

Прегледът на учебните програми по български език и литература навежда на един съществен методически проблем, а именно как да се структурира учебното съдържание по отношение на работата над литературноинтерпретативното съчинение, която продължава цели пет учебни години. Необходимо е да се набележат в краткосрочен план знанията и уменията, които следва да бъдат усвоявани в течение на отделните учебни години, т.е. дидактическите цели в това направление трябва да бъдат конкретизирани. Това е важно, за да не се допусне механичното натрупване на голямо количество писмени упражнения, без да се овладее в дълбочина същността на този писмен жанр и да се отработят съответните техники, необходими за неговото писане. От друга страна, петте учебни години, през които в училище се работи върху литературноинтерпретативното съчинение, предоставят благоприятни възможности за повишаване на ефективността на учебния процес чрез изпълнението на достатъчен брой тренировъчни упражнения, наблюдения и коментари на образци. Успешното решаване на поставения по-горе проблем може да се осъществи чрез използването на следните дидактически принципи (вж. Лалов, Б., Ив. Марев, К. Стоилов. Нова парадигма в образованието - гледища. - Народна просвета, 1989, № 1, с. 64):

1. Принцип на постепенността. Степента на трудност на изпълняваните дейности се увеличава постепенно, като се върви от простото към сложното, от конкретното към абстрактното, от фактите към изводите, от близкото към далечното.

2. Принцип на зрелостта. Дейностите от по-висше йерархично равнище се извършват, след като са овладени съответните операции и умствени дейности от по-ниско равнище.

3. Принцип на варирането. При усвояването на определена дейност се извършват много опити, като се изменят несъществени признаци и параметри и по този начин се открояват закономерното и специфичното.

4. Принцип на изолирането. Дейностите се програмират така, че се дава възможност за изолиране на дадена дейност за нейното овладяване, преди да се премине към едновременното изпълнение на група от дейности.

Структуриране на учебното съдържание по години

8. клас. Очакваният резултат на равнище учебна програма е ученикът да владее структурата на литературноинтерпретативното съчинение и да умее да пише такова съчинение с акцент върху анализа на литературната творба. В 8. клас учениците трябва да се запознаят със същността на литературноинтерпретативното съчинение като съчинение от аргументативен тип по даден литературен проблем, с неговите задължителни структурни елементи (теза, подтеза и аргументи). Добре е да се стъпи върху знанията за съчинението разсъждение, които осмокласниците са получили през предишните учебни години. Важно е да се отбележи, че тезата се разчленява (декомпозира) на подтези. Следва да се разграничат понятията тема и теза, респективно подтема (микротема) и подтеза (микротеза). Аргументът (доводът) обосновава подтезите и тезата. Аргументите биват три вида: твърдения, примери и съчетания от съждения, които - комбинирани в система по логически път - водят до умозаключение. Изясняване на ролята на позоваванията на литературния текст - цитати и частични преразкази и описания на фрагменти от текста на литературната творба, които се използват като примери. От голямо значение е да се подчертае, че понеже литературният текст не е еднозначен, всяко съчетание от съждения, от които се извежда умозаключение, убеждава, а не доказва обективно съществуващи истини, т.е. доказването в литературноинтерпретативното съчинение е логическо убеждаване. Разграничават се задължителните композиционни елементи: увод (начало, встъпителна част), изложение (средищна част, главна част) и заключение (край, обобщаваща част). Материалът по изложените по-горе въпроси е представен сполучливо в синтезиран вид в учебника по литература за 8. клас на Адриана Дамянова и Николай Чернокожев (вж. Дамянова, Адр., Н. Чернокожев. Литература за VІІІ клас на СОУ. София, Просвета, 2000, с. 193).

Полезно е да се има предвид характеристиката на разсъждението, която прави Лиляна Ставрева: „Разсъждението е определена структурно-смислова единица на речта и същевременно логическа категория. Като тип на речта то е съставено от съждения, чрез които се прави преход към умозаключения, а те се съчетават в развита цялостност. При прехода на съждението в умозаключение се постига ново знание, защото се разрешават противоречията между частно и общо, низше и висше, просто и сложно“ (Стеврева, Л. Изучаване на текста като основна комуникативна единица. София, 1988, с. 24). Следователно изложението на литературноинтерпретативното съчинение представлява система от взаимно свързани твърдения, примери и умозаключения, чрез които се доказва тезата.

В 8. клас е наложително да се очертае разликата между анализа и интерпретацията на литературен текст в достъпен за учениците вид. По този въпрос учителят може да използва като теоретична база следните научни трудове: Добрев, Д., Т. Тенева. Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен, 1992; Сапарев, О. Разбиране, интерпретация, херменевтика. - В: Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. 1993; Тенева, Т. Интерпретацията - технология на литературния прочит в образователния дискурс. - Български език и литература, 2002, № 4-5. Според нас в 8. клас е достатъчно тези две понятия да се разграничат примерно по следния начин: анализът и интерпретацията са два етапа на литературния прочит. Анализът разглежда видимите, обективните дадености на произведението, онези негови компоненти, които са устойчиви и еднозначни при възприемането им, например: заглавие, литературен род, жанр, архитектоника, сюжет, фабула, персонажи, художествени похвати и изразни средства и др. Интерпретацията се осъществява като взаимодействие между разбирането и анализирането на текста, при което интерпретаторът се стреми съобразно със своя житейски, социално-исторически, културен и естетически опит да си обясни, да разтълкува, да открие смисъла на това, което прочита в творбата. Учебната програма по български език и литература за 8. клас изисква акцентът в литературноинтерпретативните съчинения да се постави именно върху анализа на литературния текст. Следователно задълбоченият идейно-естетически анализ на изучаваните литературни произведения трябва да предхожда тяхната интерпретация.

Практическата урочна работа за придобиване на знания и умения за писане на литературноинтерпретативно съчинение в 8. клас най-общо може да се организира в три основни направления: 1) изясняване на същността на анализа и интерпретацията на литературен текст; 2) наблюдения над образци - дело на ученици, учители и литературни историци; 3) изпълнение на достатъчен брой тренировъчни упражнения, при които най-вече се прилагат изложените по-горе дидактически принципи, в т.ч. разработване на фрагменти (отделни елементи) от предполагаеми съчинения, а също и цялостни литературноинтерпретативни съчинения. Сполучливи примери за такива упражнения са дадени в учебното помагало по български език за 8. клас от Кирил Димчев, Ина Комарска и Ангел Петров (Димчев, К., И. Комарска, А. Петров. Български език - помагало за 8. клас. София, 2001), групирани в три глави: „Аргументативен текст“, „Литературноинтерпретативно съчинение“ и „Анализ и редактиране на литературноинтерпретативно съчинение“.

Ето някои типове тренировъчни упражнения: 1) разпознаване на аргументативен текст (микротекст) сред други текстове (микротекстове); 2) откриване на структурните елементи (теза, аргументи, умозаключения) и на композиционните елементи (увод, изложение, заключение) на аргументативен текст; 3) съставяне на план на аргументативен текст; 4) редактиране на чужд аргументативен текст; 5) формулиране на теза, микротеми и микротези; 6) подбиране на подходящи аргументи; 7) планиране на изложението, увода и заключението; 8) извеждане на умозаключения чрез демонстрация; 9) съставяне на план и коментиране на готов план на чуждо литературноинтерпретативно съчинение; 10) довършване на започнат подобен план; 11) критичен коментар на чуждо съчинение с оглед формулирането на тезата, подтезите, подбора на аргументите и изграждането на умозаключенията, оформяне на абзаците и др.

9. клас. Добре е това, че работата върху аргументативен текст по български език (като по-общо понятие) подпомага работата върху литературноинтерпретативно съчинение (като разновидност на аргументативния текст). Така например според учебната програма по български език за 9. клас на първо равнище се изучава създаването на аргументативен текст (ядро 4, стандарт 2, тема 1) и структурирането и композирането на съчинение разсъждение в жанра на статията (тема 3), като основните понятия са: комуникативна задача, съждение, умозаключение, аргументативни техники, смислова цялостност и членимост на текста, надфразово единство, тематично-смислова част, микротекст, логически преход, структурен модел, композиционен модел.

По литература в 9. клас, І равнище, учебната програма предвижда да бъдат усвоени понятията аргументация, аргументативна верига, доказателство, пример, композиция, изразни средства. Учениците следва да се научат да построяват аргументативна верига, да използват различни видове композиционни схеми, да подбират изразните средства (стандарт 3), а също и да работят с различни източници на информация (стандарт 4). Трябва да бъдат задълбочени техните знания и развити по-нататък уменията им за писане на литературноинтерпретативно съчинение и в тази връзка да овладеят понятията цитат, позоваване, композиционен модел, анализ, интерпретация (стандарт 5). На второ равнище по литература в 9. клас е необходимо да се разграничат различните интерпретаторски подходи към литературния текст.

Според нас в 9. клас трябва още да се разгледат различните видове теми на литературноинтерпретативни съчинения. Нужно е на учениците да бъде предложен алгоритъм за анализ на темата на съчинението. Важно е учителите да избягват да задават теми за литературноинтерпретативни съчинения, в които е заложен първообразът на тезата. В 9. клас е редно да бъде изяснено мястото на тезата - обикновено в края на увода или в началото на изложението. Трябва да бъде отработено събирането и систематизирането на материала за литературноинтерпретативно съчинение и оформянето на микротематичните ядра. Целесъобразно е да продължи работата по разграничаването на анализа и интерпретацията на литературен текст, като се изисква в съчиненията на учениците анализът да се ограничава за сметка на интерпретационния компонент. В тази връзка Огнян Сапарев пише, че „в даден момент всеки анализ - повече или по-малко - се превръща в интерпретация, между тях има известна граница: трудно уловима, защото е подвижна“ (Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив, 1993, с. 27). Необходимо е в 9. клас да се обяснят двата основни типа интерпретация - литературоведска и творческа, и да се изтъкне ролята на проблемността при тях. При литературоведската интерпретация проблемността „се реализира чрез т.нар. проблемен въпрос, който предполага възникването на проблемна ситуация (т.е. ситуация на дискусия)“ (вж. Добрев, Д., Т. Тенева. Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен, 1992, с. 63).

В 9. клас трябва да се подчертае, че интерпретацията зависи от своя предмет, който може да бъде структурата, съдържателната страна на творбата, обществената й роля, начините за въздействие. Този предмет намира вербален израз в темата на съчинението. Основните обекти за анализ и тълкуване в 9. клас са: връзката между хуманитарен проблем и художествен конфликт, функция на героите и тяхната връзка с въздействието върху възприемателя и особености на строежа (ядро 3, стандарт 2, точки 1, 2, колона 3). Полезно е от 9. клас нагоре учениците да възприемат и прилагат следната логическа последователност на операциите при работа върху литературноинтерпретативно съчинение: задълбочен прочит на произведението - общ анализ - анализ на темата на съчинението - подбиране на литературния материал - конкретен анализ на съответните структури във връзка с темата - планиране на изложението (формулиране на тезата, микротемите и микротезите) - подбор на аргументите - изграждане на умозаключенията - осъществяване на логическите преходи - писане на изложението - планиране и писане на увода и заключението - редактиране на съчинението.

10. клас. В 10. клас по български език, І равнище, учениците продължават да работят върху аргументативен текст, като се запознават с езиковите средства за изграждане на аргументативна верига (ядро 4, стандарт 2, тема 2). На ІІ равнище те задълбочават знанията и уменията си за организиране на извлечената от различни информационни източници информация (ядро 4, стандарт 1, тема 2). По литература в 10. клас, І равнище, се развива техниката за построяване на аргументативна верига и се усъвършенстват уменията за анализ и интерпретация (ядро 4, стандарти 3, 5). На ІІ равнище по литература се усвояват следните три основни разновидности на интерпретацията: 1) от гледна точка на художествените идеи; 2) с оглед на възприемателско-въздействените очаквания; 3) от гледна точка на „вътрешния“ строеж на мотивите и изразните средства (ядро 3, стандарт 2). В 10. клас анализът трябва да отстъпи място на литературната интерпретация, като се запази само като подготвителен етап. В същия клас е целесъобразно да се разгледат различните видове умозаключения: дедуктивно, индуктивно и традуктивно.

11. клас. В 11. клас по български език се разглеждат същността и структурата на аргументативния тип текст (структурни компоненти, предмет, проблем, твърдение, аргументация) и аргументацията чрез разсъждаване, описване и повествуване (колона 3, тема 2). По литература се изучават разновидностите на текстовете от аргументативен тип и техниките за изграждането им, а също и разновидностите на литературноинтерпретативното съчинение: отзив, рецензия, анотация, характеристика на автор (колона 3, т. 1). Според нас в този клас е уместно да се разгледат някои техники за осъществяване на литературната интерпретация, като: механизма на дублиране на текстови структури, разкриване на образа на времето в творбата, културните универсалии, използване на универсални топоси или темпорални модели при структурирането на художествената идея, интертекстуалността, вътрешнотекстовото декодиране (вж. Добрев, Д., Т. Тенева. Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен, 1992, с. 75), интерпретация на повествователя, титрологичната интерпретация (вж. Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив, 1993, с. 205, 243) и др.

Таблица 1. Конкретизиране на някои основни понятия от 8. до 11. клас

В горната таблица представихме конкретизацията на някои основни понятия от 8. до 11. клас.

12. клас. В 12. клас учениците трябва да пишат литературноинтерпретативно съчинение по тема, избрана от тях, или по зададена тема (български език, колона 5, т. 3). По наше виждане в този клас не трябва да се въвеждат нови понятия, а да се усъвършенстват уменията на учениците за писане на литературноинтерпретативно съчинение, като се ограничават наблюденията над образци и се акцентира върху цялостната разработка на съчинения, върху тяхното редактиране, коментиране и оценяване.

Аргументацията в литературноинтерпретативното съчинение

Изложението в литературноинтерпретативното съчинение представлява система от микротекстове, свързани по смисъл с неговата тема. Тези микротекстове участват в изграждането на доказателството като логическа конфигурация. Уводът, изложението и заключението са композиционни елементи на литературноинтерпретативното съчинение. Изложението е доказателство по темата. Обикновено темата на съчинението означава някакъв важен проблем, свързан със семантиката или структурата на литературното произведение, който предстои да бъде интерпретиран съобразно с личната позиция на пишещия.

Структурата на изложението доказателство е йерархично изградена - всеки негов микротекст е част от общото доказателство. От своя страна, отделният микротекст се състои от други елементи, които помежду си са смислово и логически свързани. Тези елементи, изграждащи микротекста, са микротема, микротеза, аргументи и обобщаващ извод. От езикова гледна точка те са изречения, а от логическа - съждения. Аргументите биват собствени съждения на автора на литературноинтерпретативното съчинение, примери от интерпретираната творба, цитати и умозаключения. Примерите и цитатите се наричат още позовавания. Цитатите биват два вида: цитати от текста на художествената творба и цитати от съчинения на учени и публицисти - научни и обществени авторитети. Полиелементната структура на доказателството произтича от значимостта и обхвата на заложения в темата проблем, който не може да бъде изяснен съвсем лаконично и еднозначно. Съответните изречения в състава на микротекстовете имат свои логически „микроелементи“ - това са ключовите думи, които, взети в своята съвкупност, образуват тематичната мрежа.

Микротемата във всеки микротекст конкретизира темата на съчинението, разкривайки неин аспект. Надфразовото единство на текста на изложението доказателство се формира един път от тематичната мрежа и втори път от смисловата връзка тема - микротема. От всичко казано дотук следва изводът, че изложението на литературноинтерпретативното съчинение не е хаотично натрупване на отделни съждения, набор от твърдения, а стройно логическо образувание, добре обмислено, в което неговите компоненти са пирамидално подредени по вертикала отгоре надолу, като се започне от най-общото (темата) и се стигне до ключовите думи понятия в конкретното изречение съждение.

Аргументите, с които се доказва някаква истина, могат да бъдат преки, непреки или емоционални (вж. Бояджиев, Т. и др. Български език за ХІ клас. София, Анубис, 2002, с. 66). Преките са конкретни собствени или чужди свидетелства, реално описани явления, точни сведения. В литературноинтерпретативното съчинение най-често се използват непреки аргументи, които се свързват в аргументативна верига. А няколко съждения образуват дедуктивно, индуктивно или традуктивно умозаключение. Традуктивното (по аналогия) умозаключение се прилага по-рядко. При дедуктивното умозаключение се върви от общото към частното, т.е. от твърдението към конкретните съждения, които го доказват. При индуктивното умозаключение - обратно - върви се от съжденията, за да се направи върху тях извод, умозаключение. Ето един пример за микротекст от литературноинтерпретативно съчинение, в който умозаключението е от индуктивен тип:

Порочното отношение на Бай Ганьо към жените (микротема) вероятно е резултат от смесването на ориенталското влияние (на жените той гледа като на втора категория хора, стоящи по-долу от мъжа в интелектуално отношение, например: „...па най-сетне, със жени какво ще се церемониш“ - І аргумент) и местното, българското, идващо от една по-низша, маргинализирана кръчмарско-пиянска среда, която възприема младите, изискано облечени жени, а също и жените от сферите на изкуството и обслужването за лекомислени и развратни (микротеза). Например Бай Ганьо опипва, воден от сексуалния си нагон, продавачката в сладкарницата („Бай Ганьо в операта“) (ІІ аргумент), гледа с „маслени очи“ касиерката от банята и пита Стойчо как тук, във Виена, разпознават жените с леко поведение („Бай Ганьо в банята“) (ІІІ аргумент). Бай Ганьо не търси сериозна интимна връзка - за него жените са само сексуален обект, средство за задоволяване на половите му потребности, но никога - равностоен партньор, сериозен събеседник или сътрудник (ІV аргумент). Когато той се завръща в България и се проявява като икономически и политически фактор, не включва в своя антураж жени (съждение). Това е свидетелство, че аморалното му отношение към жените не се е променило (умозаключение).

Първото изречение съдържа и микротемата, и микротезата. Тук аргументативната верига е съставена от четири аргумента, сред които има и собствени съждения, и позовавания (примери и цитати). Понякога (както е в горния пример) микротекстът е структуриран дедуктивно, а умозаключението, влизащо в неговия състав като аргумент, - индуктивно.

Аргументацията в съчинението разсъждение е добре обяснена в книгата „Съчинението разсъждение. Лесният начин да пишем умно“ на Адриана Дамянова и Венцислав Арнаудов (вж. Дамянова, Адр., В. Арнаудов. Съчинението разсъждение. Лесният начин да пишем умно. София, 2000). В този труд обстойно са изяснени същността на съчинението разсъждение като учеников текст и неговите структурни елементи: теза, подтези и аргументи. Разгледани са примерът като аргумент и позоваванията - цитати и преразкази, а също и съчетанието от съждения, от които следва умозаключение като аргумент. Като възможен, незадължителен структурен елемент на съчинението разсъждение е изложена антитезата - твърдение, противоречащо на основното твърдение. В приложението към книгата са поместени различни примерни текстове разсъждение.

За усвояването на аргументацията като технология са необходими много наблюдения над образци и тренировъчни упражнения. Тази учебна дейност трябва да бъде добре онагледена с набор от текстове и схеми. За целта е нужно в учебниците по литература за горните класове и в другите издавани учебни помагала да има повече такива текстове и задачи върху тях, детайлизиращи учебната работа във връзка с конкретните структурни елементи на литературноинтерпретативното съчинение. Правилно в повечето от учебниците по литература за горния курс се дават примерни теми за литературноинтерпретативни съчинения (например в: Герджикова, М. и др. Литература за 11. клас. София, Булвест 2000, 2001). Целесъобразно е обсъждането и обосноваването на оценката на ученическите съчинения да се базира и върху качеството на осъществената в тях аргументация.

Съвременният персонален компютър предоставя добри възможности за облекчено и интересно наблюдаване на текстове образци. На екрана на монитора учениците могат да откриват структурните елементи на текстовете от аргументативен тип, да ги подчертават и да ги представят в схематичен вид. Ако се работи с Microsoft Word, може да се използва изгледът Document Map, при който във вертикалния прозорец отляво на текста се отбелязва неговата структура. Също така е възможно с табела Table of Contents от диалоговата рамка Index and Tables (Insert) да се генерира съдържанието на съчинението или пък да се създаде индекс, който да включва ключовите думи от текста (Insert, Index and Tables, табела Index).

Интерпретацията на литературна творба. Интерпретационни техники

Думата „интерпретация“ е от латински произход (interpretatio) и означава „тълкуване“ (Речник на чуждите думи в българския език. София, 1993, с. 347). Когато прочете за първи път даден литературен текст, читателят схваща за какво се говори в него, придобива информация за света, изграден от този текст. Анализът на текста е вторият етап от вникването на читателя в неговия свят. При анализа се разглеждат отделни елементи от структурата на текста във възможните им значения и взаимовръзки между тях. Чрез анализа на литературния текст първоначалното схващане се потвърждава или се коригира. При интерпретацията читателят тълкувател въз основа на своя житейски, социално-исторически, културен и литературен опит се стреми да си обясни смисъла на това, което чете, т.е. той се поставя в „ролята“ на съ-творец, защото изменя (допълва или ощетява) представите си за обективните компоненти на творбата. Колкото са читателите на една литературна творба, толкова са и нейните интерпретативни модели, прочити. Въпросът за литературната интерпретация е добре разработен в статията на Румяна Йовева „Текстът интерпретация в системата на ученическите писмени текстове“ (Български език и литература, 1997, № 1-2). В тази своя статия авторката излага целите на текста интерпретация, неговите жанрове, обектите му в средната и горната училищна степен и дава примерни теми за текст интерпретация. В таблица 2 даваме сравнителна характеристика на анализа и на интерпретацията на литературен текст (с. 39).

Добрин Добрев предлага следните техники за фокусиране и управление на интерпретацията (вж. Добрев, Д., Т. Тенева. Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен, Глаукс, 1992, с. 75):

- механизъм на дублиране на текстови структури - в различните функционални нива на текста се вгражда една и съща структурна схема, матрица, която играе ролята на интерпретационен ключ, например светът и нравствеността на бедни и богати в разказа „Серафим“ от Йордан Йовков;

- принцип на контрапункта, например в поемата „Градушка“ от Пейо Яворов двата полюса на лирическото чувство;

- образ на историческото време в творбата, например неговата характеристика, направена в защитната реч на „адвоката“ Ботев от повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов;

- културни универсалии, включени в художествените текстове чрез универсални сюжетни схеми, смислови и емоционални опозиции и т.н., например архетипът за отцеубийството, познат ни от мита за Едип цар, претворен частично в разказа „Шибил“ от Йордан Йовков;

- използване на универсални топоси, темпорални модели или хронотопи, като горе - долу, дясно - ляво, център - периферия и т.н.

- интертекстуалност - разкриване на междутекстови връзки, такива са интерпретациите, включени в книгата на Албена Хранова „Български интертекстове“ (София, 2002);

- вътрешно декодиране, например раздвояването на Стефан между доброто, красотата и любовта, от една страна, и първичните инстинкти, от друга („Кошута“, Йордан Йовков).

Таблица 2. Сравнителна характеристика на анализа и интерпретацията на литературен текст

Като разновидности на техниката на вътрешното декодиране ние ще предложим още: митологизиране и демитологизиране (например в книгата „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, вж. Дамянова, А. Mythos & Mimesis. София, СЕМА РШ, 2002), принципа на огледалния образ на света и на архитектониката на творбата (например „Тютюн“ от Димитър Димов и „Две хубави очи“ от Пейо Яворов), принципа на двоичността, на амбивалентната същност на човека и света (например в стихотворението „Две души“ от Пейо Яворов), принципа на образната мултипликация, пораждащ образи подобия или епигони (например в „Бай Ганьо“ - от една страна, това е главният герой, а, от друга, - неговите подобия Асланов, Бодков и др.), релациите етично - естетично и въобще разносистемните връзки и отношения (например в разказите от сборника „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков), авторовата философска и естетическа концепция и действителната й реализация в творбата (например в поемата „Cis moll“ от Пенчо Славейков) и др.

Като интерпретационни техники могат да се използват също и тълкуванията на заглавието на творбата (вж. Протохристова, Кл. Интерпретация и титрология. - В: Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив, 1993) и на повествователя (вж. Козлуджов, З. Повествователят - подстъпи към интерпретацията му - статия от същия сборник). В този случай не трябва да се забравя, че за да не се превърне интерпретацията в обикновен анализ на подобни структурни елементи на творбата, е необходимо към тях да се подхожда от позицията на изградена концепция с по-широк общественокултурен обхват.

Литературноинтерпретативното съчинение е много полезно за учениците - то не само развива тяхното логическо мислене, но и ги приучва да създават аргументативен текст, да излагат свои тези и да ги обосновават. Неслучайно този вид съчинение е основен в горния курс. Необходимо е в учебниците и учебните помагала на неговата технологична страна да се отделя по-широко място.

ЛИТЕРАТУРА

Гадамер 1997: Гадамер, Х.-Г. Истина и метод. София.

Дамянова, Арнаудов 2000: Дамянова, Адр., В. Арнаудов. Съчинението разсъждение. Лесният начин да пишем умно. София.

Добрев, Тенева 1992: Добрев, Д., Т. Тенева. Литературно образование и интерпретация на художествен текст в училище. Шумен.

Йовева 1997: Йовева, Р. Текстът интерпретация в системата на ученическите писмени текстове. - Български език и литература, 1997, № 1-2.

Йовева 2000: Йовева, Р. Методика на литературното образование. Шумен.

Рикьор 2000: Рикьор, П. Конфликтът на интерпретациите. София.

Сборник 1993: Проблеми и аспекти на литературната интерпретация. Пловдив.

© Иван Симеонов
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 3
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2004, № 8 (57)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 3.