БАЛАДИЧНО

web

Седим в кръчмата с името на този град.
Древен като света е той и отдавна
границите на местата и събитията,
които дават име на нещата,
са изчезнали.
Къде сме всъщност?
На римския стадион - в очакване на лъвовете?
Или на форума - в очакване на лавровите венци?
Кои сме? Триумфатори или обречени?
Седим в тази кръчма и си говорим
за Рим, Париж и Берлин,
за нашите пътувания натам
и техните пристигания под тепетата.
Говорим си за световните столици
и за световната слава.
"Sic transit…" Слава-плява!
Може ли да нахраним с нея децата си,
да им купим палто и обувки?
Или поне един билет до Америка.
Както пита вечният поет Левчев:
"Колко струва билета до Америка?"
Седим в тази кръчма, пием и се готвим
да бъдем изядени от Световната Слава.
И всички ще ни аплодират -
колко сме щастливи и усмихнати
под блясъка на светкавиците!
Фотографите са случили момента,
защото, ако не бяха побързали,
баладичното време настъпва.
И ние политаме над града!
Летим и пеем дорде осъмнем,
летим и пеем дорде осъмнем.
И така нататък.