ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ

Златко Ангелов

web | Комунизмът и угризенията...

Тази книга бе написана за западния читател, на английски език. Западноевропейците (особено американците) се интересуват малко от България. И още по-малко знаят къде е България, какво е България и как изглеждаше комунистическият режим в България. За повечето от тях България не е нищо повече от име, прикачено към геополитическото петно, наричано Централна и Източна Европа. А най-характерната представа за източно-европейския комунизъм, вкоренена през десетилетията Студена война, е за концентрационен лагер, т.е. нещо свирепо, заплашително и потискащо.

Един мемоар едва ли може да промени тази представа, но важното е да се опита. Докато пишех книгата, не ми минаваше през ума дали ще бъде издадена в България. Преди година, когато работата по редактирането й беше напреднала, жена ми подхвърли идеята за български превод. Тогава това ми се видя като най-естественото нещо. Сега, след като прочетох направения с любов, точен и професионален превод на нашата отдавнашна приятелка Диана Банова, осъзнах, че и за българския читател моят мемоар ще изглежда като опит да се промени една дълбоко вкоренена представа: представата, че сме били жертви на анонимни потисници, заради което сега заслужаваме ореола на мъченици.

Признавам, че с известно неудобство и пълна смиреност очаквам моите изводи и произтичащите от тях неизлечими угризения да предизвикат противоречиви реакции у хората от моето поколение в България. Сигурен съм обаче, че уникалността на тази книга се състои в моята искрена и безкомпромисна самокритичност - качество напълно чуждо на българската психология. Затова надеждите ми са, че хората от младите поколения, които не знаят как се живееше при комунизма, ще приемат с чисто сърце онова, което не се опитвам да скрия. Аз и моите връстници и приятели се нагаждахме и погаждахме със системата, каквото и да приказваме сега. Ние крием какво сме правили при комунизма, за да забравим моралната осъдителност на нашите компромиси. Ние не можем да скрием обаче неспособността си да разсъждаваме и действаме демократично. И ако ние имаме интерес да забравим комунизма, България няма интерес уроците от нейното комунистическо минало да останат неизвестни на нейните утрешни строители.

Повечето хора по света са цинично настроени спрямо морала, идеалите и големите приказки, стига да са материално задоволени. Парадоксът е в това, че колкото по-задоволено е обществото като цяло, толкова повече са тези, които не мислят цинично. Пък и във всяка страна има хора, които милеят за историята, националната памет, чистотата на намеренията и моралността на средствата, с които постигат целите си. Надявам се, че такива хора има още в България, колкото и обедняла да е тя. Няма да крия надеждата си, че те ще разберат защо моят мемоар има място в паметта й.

Признателен съм на Диана за чудесния превод и на Димитър Калев за прецизната редакция. Неговата вяра, че, макар и далеч от България и с космополитен манталитет, с нещо продължавам да принадлежа на българската интелигенция, беше главната подбуда да се съглася тази американска книга да се появи в родината ми. Там са по-голямата част от хората, които обичам и които ме научиха да изпитвам любов към всичко и всички, въпреки превратностите на съдбата. На всички вас посвещавам това издание с любов!

Айова Сити, 28 април 2002