|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАЛОГ Сивата стая на мечтите и заблудите е затворена само от щастливия жокер, който спи и не става, само той буди безпомощните портокали и ламарини. Той е господар на бездната, той е брат на Бог, но като оставам, и с него ще поговоря, той трябва да бъде нещастен, наказан. Застоялата вода - тя е виновна - кой друг освен нея. Тя подтикна Бог да си направи брат - гадния жокер. Жокерът е облечен в червено-жълто-бели дрехи с вдигнати нагоре обувки, усмивката му направо подлудяваше всеки, та да се върнем на проблема - портокалите и ламарините чакат в гнусната сива стая, застоялата вода (от учебника по природо) не е наказана, Бог си седи и гледа в една точка, а жокерът прави простотии. Събуди се Одисей, отиде при Бог и го попита: "What's the problem?" (Одисей беше вече англичанин). Бог го погледна, засмя се и пак седна. "What?" - каза пак на английски Одисей, после тръгна и наговори разни неща на застоялата вода, тя се обиди и се върна в учебника по природо при ученика, който търсеше тази страница. Одисей се споразумя с жокера - той да отвори сивата стая и да се освободят портокалите и ламарините, а в замяна Одисей поиска пак да умре (жокерът трябваше да го заколи) - то така и стана. Но жокерът се сдуха, че остава на сухо - за к'во му е на него да освобождава портокалите и ламарините - негови братя, и да ги даде на Бог, а пък той - жокерът, да седи и цяла вечност да гледа в една точка като пуйка, но това вече е (от) друга история.
© Виктор Иванов, 2003 |