Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МОДЕЛЪТ И НЕГОВИЯТ ХУДОЖНИК
(седем ескиза към един портрет)

пиеса

Веселин Стоянов

web | Моделът и неговият Художник

ЕСКИЗ ШЕСТ - СИНЬО

Ателието. Художникът работи пред статива. Моделът разлиства албуми, пръснати по леглото около нея.

ХУДОЖНИКЪТ: - Искам да нарисувам един цикъл от малки етюди - “През девет села в десето”. Една селска кола, в която, впрегнати като нещастни облаци, пристъпват едва-едва черни волове. Една невеста забулена с неизвестност. Самотният керван от коли за чеиза. Ужасно веселите сватове и девери с пощурели коне и ниското есенно слънце, което обгръща всичко живо с усета за предстоящо жертвоприношение...

МОДЕЛЪТ: - Сякаш прогледна за съдбата ми, макар и прочетена по друг начин. Понякога си мисля за Трявна и детството си и тогава усещам, че съм на една тъмна крачка от теб.

ХУДОЖНИКЪТ: - Харесвам Трявна...

МОДЕЛЪТ: - Баща ми имаше вкус към живота. Наследила съм го от него. Беше корав човек и обичаше да повтаря, че детето не се прави от мляко, а от бой. Но към мен винаги се държеше гальовно, навярно защото е усещал, че съм сигурният му залог за бъдещето. А, може би, защото останах от малка без майка.

ХУДОЖНИКЪТ: - Моят баща гледа овце. От малък ходех с него и макар всичко това да беше моят живот, истинският ми свят бяха небесата и балканите, които виждах пред очите си. Баща ми ходеше из града с два бакъра, за да продава прясно овче мляко по 5 стотинки литъра.

МОДЕЛЪТ: - Растях крехка, но здрава. Редовно през октомври и ноември старият пращаше двама ратаи с една стара жена да обикалят влажните дъбрави около Трявна, за да вадят млади корени от бял оман или дивясил, както бе чувал да му викат, пък и това име той сам превеждаше на себе си като дива сила. Старицата режеше месестите коренища и увиваше в конопени торбички, а после ги сушеше. Баща ми ги топеше в тънко червено вино и всяка вечер, преди ядене, даваше на децата да пият по една ракиена чашка. Това е дива сила повтаряше, когато видеше някой да се мръщи, даже циганите слагат от него в лулите си.

ХУДОЖНИКЪТ: - В Италия исках да купя овни на баща си, да бронзирам витите им рога и да къносам челата им. Не виждах нищо - нито Цезар, нито Вергилий, нито Данте... Струваше ми се, че виждам баща ми да води овните из долината под тези сини планини...

МОДЕЛЪТ: - Самият той имаше специално гледжосано гърне, в което слагаше, четвърт килограм зачервени до бяло на огъня нови пирони, които заливаше с вода и в продължение на 10 дена я пиеше, за да получел желязо, както сам обясняваше. Една пролет, преди Великден, децата се бяхме разлудували, освободени от тежките си зимни дрешки. На него му се видяхме слабички и той мигом реши да приложи рецептата си към мен и двамата ми братя. Три дни бълвахме зелено-черни лиги, а старата вещица от козарските колиби разправяше, че това са гущерите, които изпивали силата на децата. Защо заговорихме за бащите си?

ХУДОЖНИКЪТ: - Защото се върнахме към детството си... Само там не сме стъпвали. Понякога си мисля, че и двамата сме аргонавти, които се докосват на случаен сал, мокри и пълни със страх и ужас, защото наблизо нашите кораби потъват.

МОДЕЛЪТ: - Двама аргонавти, които търсят едно и също Златно руно, за да получат различни неща. Ние сме от различни експедиции...

ХУДОЖНИКЪТ: - Сега сме вкопчени един за друг и, признай го!, нетърпеливи, защото всичко ще бъде кратко и само за миг...

МОДЕЛЪТ: - Обществото няма да позволи тази връзка да продължи повече отколкото изисква клюката, за да бъде забавно, без да става банално. Повярвай ми, защото разбирам тези неща...

ХУДОЖНИКЪТ: - Не би позволил и съпругът ти...

МОДЕЛЪТ: - Кой ще се осмели да се бунтува срещу изневерите на жена си. Това може да го направи само смешен. Един мъж може да изисква от жена си само дискретност. Бракът за моя съпруг е една дълга до смъртта история, в която любов, омраза и безразличие се преливат като цифрите в счетоводните му книги.

ХУДОЖНИКЪТ: - Прибавено едно към друго тези състояния правят ли живота поносим?! Питам се защо все пак той търпи това?

МОДЕЛЪТ: - Само заради едно - богатата съм аз! Такива са законите. Голяма част от сметките, имотите, капиталовложенията са на мое име.

ХУДОЖНИКЪТ: - Защо тогава ти се съгласяваш на това?

МОДЕЛЪТ: - Защото съм жена. И имам нужда да бъда закриляна, обичана... Съпругът ми единствен го прави.

ХУДОЖНИКЪТ: - Как го прави? Като те праща в леглата на противниците си? За бога, ти не си Мата Хари. Ти си неговата жена, ще бъдеш и майка на децата му...

МОДЕЛЪТ: - Ти ревнуваш ли?!

ХУДОЖНИКЪТ: - Не знам. Не съм сигурен. Но усещам, че съм толкова близко и едновременно толкова далеч от теб.

МОДЕЛЪТ: - Недей така. Погледни истината в очите. Всички играем в един театър и е пълна липса на въображение, ако не се включиш в играта. Мислиш ли, че съпругът ми не страда от похотливите погледи на мъжете към мен?

ХУДОЖНИКЪТ: - Най-малкото - засегнато е мъжкото му самолюбие.

МОДЕЛЪТ: - Което е страшна рана в душата на мъжа. Но той е наясно, че не може да ме нарани, защото между двама ни ще зейне именно онази пропаст, която дели мъжете от жените. И понеже не желае да има най-опасната тревога в дома си и най-ненаситната война, тази между съпрузите, господинът ме направи свой агент. Най-вярната и здрава връзка, която можеше да ни свърза беше именно унижението и унищожението на другите, изграждането на общата крепост на фамилията.

ХУДОЖНИКЪТ: - А какво получи ти?

МОДЕЛЪТ: - От своя страна аз получих свободата да дебна дивеча във вечните ловни полета на съперничеството. Осъзнах своето предимство на Диана, Венера и Афродита едновременно пред другите жени и с удоволствие издърпвах изпод треперещите ръце на разтресените от злоба и страх съпернички и най-последната хапка. Виждам ги да страдат, наранени от честолюбието на отритнати жени и това ме кара искрено да се забавлявам. Сигурно ще горя в Ада ила на кладата, защото умея да наранявам.

ХУДОЖНИКЪТ: - Душата ти е нестинарка... Ти самата си вградена в това нещастие. Има една легенда за Павльов мост. Тук, в околностите на градеца, майсторът вградил в темелите на моста сянката на своята млада невеста. И сега, нощно време, случайни пътници, които минават оттам, чуват гласа й да зове: “Павле, Павле...” Искам да я нарисувам...

МОДЕЛЪТ: - Нали рисуваш мен, а то е същото. Понякога старата жена, която ме учеше на тайните на билките и единствено си позволяваше да ме кори, казваше: “Пази се, Бог ще те накаже така, че ще страдаш много и дълго...” Само че Бог трябваше отдавна да е наказал нея, самата старица, заради тайнствените билки, причинили човешка смърт, от която се роди богатството на фамилията. Знаете ли тази история?

ХУДОЖНИКЪТ: - Чувал съм да говорят, че има нещо с откраднати пари...

МОДЕЛЪТ: - Не само откраднати пари. Още в турско една леля на стария чорбаджия, бащата на моя свекър, заминала за Русия. След години се върнала като монахиня, която обикаляла села и градове, за да събира пари за построяването на женски манастир. Тя починала в тази къща, съвсем внезапно и никой не видял нищо от събраните пари. Когато пристигнах в този дом отровата беше проникнала отдавна и още от годежа си бях зазидана в това престъпление...

ХУДОЖНИКЪТ: - Да, душата ти е нестинарка и се питам как ли оцелява в този огън.

МОДЕЛЪТ: - Само тя си знае... Моли се за мен, защото не можеш да ме спасиш!

>>>

 

© Веселин Стоянов, 2003
© Издателство LiterNet, 17. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.