Мариана Бакърджиева

web

Гимназиалното обучение у нас се изгражда в търсене на максимална разбираемост. Ролята на преподавателя в процеса на израстване на младия човек е отговорна, тъй като в повечето случаи учителят е единственият коректив на напрежението между каноничността на текущите образователни изисквания и стремежа у всеки човек да освободи мисленето си от догмите на всекидневието.

В годините на реформи в средното образование понякога очакванията са в остро противоречие с възможностите на действителността. Търсеният преход към гъвкавост на образователната система, която да бъде адекватна на динамичните процеси в съвременното общество, се оказва сложен процес. В многостранните измерения на средното образование водеща е ролята на учителя. Тя би трябвало да бъде съществена и при създаването на авторски колективи за писане на учебници, но засега все още е ограничена. Причините са не само в липсата на опит или в инерцията на постоянно ритмизираното учителско всекидневие, или само в липсата на технически възможности и време за изследователска дейност (Наков 2002). Както не са и само в привилегията на издателствата (като правило) да избират авторски колектив за даден учебник. А за издателството изборът на престижни автори е задължителен за конкурентността на издавания учебник. Основната причина да се изгради представата за малко пишещия учител е в липсата на регламентирана текуща квалификация на учителя, която освен всички останали съдържателни аспекти би могла да бъде и своеобразно предизвикателство, разрушаващо унифициращи нагласи в рутинната учителска работа - не само да преглежда и да оценява чужди писмени работи, но и да създава свои (Наков 2002).

В същото време е очевидно, че учителят е експертът в практиката. Рационалното осмисляне на опита му би могло да се окаже близо до редица социологически проучвания в системата на средното образование, които да дадат солидна основа за коментар на методическата концепция на учебника, на неговата композиция, на идейно-тематичната му проблематика, стил и т.н. Подобни проучвания у нас не са правени или поне не са известни на широката общественост. Тази констатация се задълбочава като недостатък и от липсата на аргументирана цялостна концепция за литературното ни образование, което на свой ред се отразява върху ефективността на учебника в 12. клас - последен клас, с който се завършва гимназиалната образователна степен. Оценъчното му определяне като последен мотивира очакването към него - да означава завършени модели на литературното образование.

В този смисъл остава открит въпросът - дали би могло да има универсален учебник по литература, или той неминуемо се „разслоява“ в спецификата и разнообразието на ученическата аудитория?

Съобразявайки се с нагласата на моите ученици да се занимават с литература и в кандидатстудентска перспектива, препоръчах два основни учебника - на издателство „Сиела“ (Дамянова 2002) и на издателство „Булвест 2000“ (Кръстева 2000), които са твърде различни като концепция и стилово изпълнение. Те обаче се допълват тъкмо чрез различието си и насочват учениците към интерпретаторски търсения при осмислянето на литературния текст и социокултурния контекст.

Учебникът на издателство „Сиела“ използва разнообразни подходи към литературната творба. Преобладава есеистичният стил, с прецизно използване на понятийния език.

Колективът на „Булвест 2000“ е силен в отчетливо изразената рационалност на смисловата декомпозиция на стегнато поднесените литературни анализи. Избраният подход е съобразен с непосредствената преподавателска практика, без това да е свързано задължително с търсене на универсалност на анализа.

Позитивният ефект от едновременното ползване на двата концептуално различни учебника е резултат от възможността да се черпи от различните тълкувания на художествените текстове, които те предлагат. В някаква степен използването на два концептуално различни учебника е резултат и на битуващия модел в литературния свят, където възможностите за експериментиране са максимално усилени днес от нарастващата сила на интернет и електронните медии. Комбинираното използване на двата учебника разрушава представата за статичност и единичност на тълкуванията, което би било признак за изолиращо отношение към живота въобще. Статичността не е сред представите за съвършенство на днешните млади хора, в чието всекидневие до голяма степен преобладава контактът с виртуалната реалност на хипертекста.

Учебниците въздействат основно по интелектуален път - чрез прочита, за разлика от устното общуване, където въздействието идва и чрез породените от прекия контакт емоции. Работата в часовете по литература се гради върху коректния избор на теза за разсъждения (вж. Дамянова 2000). На тази основа стъпват тематичните литературни етюди в учебника по литература на „Булвест 2000“, от които учениците получават указания за посоката и границите на тезисните постановки. Ролята на преподавателя е насочваща. Учениците доосмислят усвоените виждания за художествената творба чрез вариантите на анализ и тълкуванията, предложени в учебника на „Сиела“, чрез зададените в него въпроси. Подобно изследване освобождава въображението на ученика, притиснато днес от хаоса на постмодерното общество и от вноса на евтина западна култура.

Няма възвишена мисъл без качествено слово. Неговото присъствие е необходимо в учебникарската литература. Масмедиите създават постоянно разширяваща се сфера на непристойност, която има непосредствено влияние и върху съзнанието на учениците. За ограничаването на този процес е нужно словото да въздейства като модел за хуманистично общуване, което откриваме и в двата учебника.

Оказва се, че в нашата съвременност вече не е драма да се ползва учебник по литература. Напротив, предпоставя се тезата, че в множеството учебници може да бъде откроен най-ефективният за самоподготовката на ученика. Засега изборът на учебник се прави от учителя като израз на редица съображения, които са свързани с целите на преподаването на литература. И тъй като у нас липсва цялостна концепция за литературно образование, тези съображения са свързани най-вече със спецификата и особеностите на училището и на съответния клас от ученици. Класът - това динамично, но и завършено микрообщество, което интуитивно „попива“ разнообразните „щедрости“ на същинското общество.

Ако стратегията на българското образование възприема възгледа за ученика не само като основен, но и като активен елемент в образователния процес, то в скоро време изборът на учебник би трябвало да стане негов - на ученика. Това ще е избор, насочван от всички елементи на образователната система - от стратегията на обучение по съответния предмет до учителя с неговата висока мисия.

ЛИТЕРАТУРА

Дамянова 2000: Дамянова, А. „Субективен“ смисъл на литературнообразователния дискурс на учителя и учениците като събеседници: илокативни аспекти на речевото въздействие като диалогични. // Български език и литература, № 1. <https://liternet.bg/publish3/adamianova/subektiven.htm> (07.02.2004).

Наков 2002: Наков, Ю. Учебниците трябва да се пишат от учители. // Стандарт, 16 ян.

Дамянова 2002: Дамянова А., Личева, А., Арнаудов, В., Тивидошева, В., Петрова, В., Христова, М., Янакиева, М. Литература за 12. клас. София: Сиела.

Кръстева 2000: Кръстева, И., Петрова, М., Котева, В., Костадинова, Е., Георгиева, Ст. Литература за 12. клас. София: Булвест, 2000. Второ издание, 2002.

© Мариана Бакърджиева, 2003
© сп. Български език и литература, 2003
© Издателство LiterNet, 07. 02. 2003
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2003, бр. 4.