Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
 ПРОБЛЕМЪТ ИЗПИТ/ ИЗПИТИ ЗА ПРИЕМ В СРЕДНИ УЧИЛИЩА СЛЕД ЗАВЪРШЕН 7. КЛАС

Любима Димитрова

web

В живота на човека няма нищо по-сигурно
от изпитите, данъците, смъртта...
Английска сентенция

Изминалите две учебни години са свързани с навременното желание на МОН за промяна същността и характера на изпитите за профилирани училища и паралелки. Съществуващата от дълго време конфигурация - изпити с предпоставено литературно и математическо съдържание - се оказа недостатъчна и остаряла форма, необслужваща оптимално и ефективно дори приема в чуждоезикови профили. Независимо от периодичната смяна или съчетаване на елементи от репродуктивните и интерпретативните стратегии (преразказ с елементи на разсъждение), изпитът по български език и литература например се нуждаеше (и все още се нуждае!) от промяна по посока на по-общите хуманитарни знания на учениците и на уменията им да ги изразяват вербално. Времето показва, че тестовата форма на проверка, включваща задачи на информационно-образователно, на комуникативно равнище, е навярно бъдещият модел на изпит (изпити), в който типологията на задачите ще отговаря на потребностите и параметрите на заявителя (потребителя, т.е. училището) и ще изследва максимално обективно знанията и уменията на учениците.

В този смисъл националните изпити след 7. клас станаха част от образователен модел, който трябва да се усъвършенства, за да намери най-адекватните си и рационални дидактически измерения.

Тестовата проверка в цял свят е наложила се форма за обективно оценяване на знания. На нея следва да се залага и в бъдещите приемни кампании, като се правят повече психометрични изследвания през годината, коментират се резултатите от тях и се спазват основните дидактически принципи в тестологията.

Миналите две национални кампании показват, че предлаганите тестове все още трудно защищават своите най-важни качества - надеждността и валидността. Сложният процес на проверка и оценка на езиковата подготовка, на езиковите компетенции на седмокласниците изисква от езиковия тест да бъде съобразен с възприемането, преработването, запазването и прилагането на лингвистичната информация (т.е. с основни положения в психологията и психолингвистиката). Тестът по български език, а и по останалите дисциплини, трябва да отразява единството между „преподаването и ученето“; да бъде съобразен не само с кодифицираните езикови норми, но и с типичните за учениците психофизиологични особености. Единствено при спазване на основните дидактически принципи и методи и при съвместната работа на педагози, тестолози, методици, психолингвисти ще се избегнат механичните моменти и тестът ще измерва водещи, фундаментални знания и тяхното преработване в умения.

Изпитът/изпитите за профилираните училища може да се мислят и обговарят като един общ изпит, ако тестовата форма прецизира типологията и съдържанието на задачите със „затворен“ и „отворен“ отговор, в това число и на тези с математическо решение, като се включи и задача за създаване на кратък текст, чрез който да се проверят най-общо равнището на мислене, социокултурната ориентация на ученика и овладените от него езикови ресурси. Разбира се, при изпитно време от минимум четири астрономически часа.

Задачата за продуциране на кратък аргументативен текст (в общия изпит) може да бъде от типа съчинение разсъждение по нравствено-етичен или по друг значим за ученика проблем. Чрез нея се изследват най-общо процесът (степента) на мислене и неговата вербализация, уменията да се разсъждава и да се структурира кратък текст, както и правописно-пунктуационните компетенции на ученика. Това са и най-общите параметри (в никой случай не „бариера“!) при оценяване на съчинение със свободна аргументация. В учебните програми по български език и литература за 5.-7. клас (вж. Указанието по предмета, МОН, 1998 г.) е заложен този вид съчинение и в глобалната речева дейност аргументиране се работи устно и писмено върху него (особено в 7. клас).

Предлаганият модел на изпит с посочената задача за създаване на текст ще намали голямото напрежение (и натовареност) от два, три и повече изпита и ще предпази седмокласниците от често възпроизвеждане на чужди, неинтериоризирани литературни постановки. Известно е, че основите на същинския литературен анализ се поставят в 7. клас, а формирането на интерпретативните умения е продължителен процес.

Замисълът и реализацията на националните изпити досега акцентират върху глобални методически въпроси:

- за типологията на текстовете и за „видовете“ писмени работи в учебните програми (7. клас);

- за структуроопределящите прилики и „различия“ между отговора на литературен въпрос и съчинението разсъждение по проблем от литературна творба;

- за връзката и прехода между репродуктивните и аргументативните техники.

Ако се приеме изпитният вариант в бъдеще да е създаване на съчинение със свободна аргументация (по нравствен или по друг значим за ученика проблем), заглавията могат да се формулират и на паратекстово равнище - чрез художествената творба да се провокират социокултурните виждания на ученика: „Порокът и човекът“, „Порокът, от който най-много се страхувам“ (след разглеждане на „Маминото детенце“), „Силата на думите“ - след анализ на „Българският език“). Подобни стратегии биха повишили мотивацията на ученика за участие в комуникативния акт повече от конвенционалните постановки за отговор на литературен въпрос.

Повдигнатите проблеми могат да бъдат част от един по-голям дебат за същността и съдържанието на конкурсните изпити.

 

 

© Любима Димитрова, 2001
© Издателство LiterNet, 02. 11. 2002

=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 5-6, 2001.