НАШИТЕ КУЛТУРНИ ЗАДАЧИ

Константин Гълъбов

web | Култура и критика. Ч. I

Не бива поезията и живописта да правят култ от селото, особено когато неговият живот е толкоз беден откъм съдържания и форми, колкото живота на нашето село, ала нека не се забравя, че главно в селото трябва да дирим ония черти на българския живот, които го отличават от живота на други народи. Ние сме селяни и физиономичното в душата на българина е изразено предимно в селския живот. А поезията и живописта ни, както изобщо изкуството, е длъжно да отрази физиономичното в българската душа, за да бъде българско. Но то трябва да се оглъби в него, да отиде отвъд всекидневните му прояви и ни го даде пречистено и приведено в отношение към човешката душа изобщо. Защото изкуството е длъжно да бъде национално и все пак общочовешко. Едно изкуство, завлечено в тесния кръг на националното, има значение само за народа, който го е създал; то не може да бъде вклад в общата художествена съкровищница. А ние трябва да се стремим към този идеал и то не само що се отнася до литературата ни, но и до всички културни прояви. В досегашното си изолирано положение ние не бива да останем, защото рискуваме да загинем като народ. Трябва да оглъбим националните си културни прояви до степента на общочовешкото, ако искаме да придобием международно значение. Тогава чужденците ще престанат да гледат на нас като на колония, ще ни чувстват като ценен елемент и ще ни скъпят. А ние можем да сторим това. Аз презирам ония българи, които считат нашия народ за негоден и само хленчат. Не съм шовинист, но не виждам защо трябва да смятаме българина за по-малко способен от други. Надникнете в нашия университет - вие ще останете учудени от способностите на оня голям брой младежи, който при крайно оскъдни средства и лоши условия за научно занимание, събира градиво за бъдеща културна България. Неотдавна Ас. Златаров ми писа едно колкото хубаво, толкоз и съдържателно писмо от Париж. След като говори за живота на големия град, той добавя: “Но за България тъгувам. Не мога без нея, не мога! Мисля си за изоставената работа, за своя кабинет, за близки в нея мене хора, за моите студенти. И не ще съжалявам, когато ще си тръгна за у нас. Много нещо научих тук, но най-полезното е, че и ние не сме от последните в делото на мисълта. Нямаме само материални условия да дадем разраст на силите си. И в това е нашата трагедия”.

Ние трябва да оглъбим културните си прояви до степента на общочовешкото и пътят за това е по-голямо приобщаване към ценностите на Запада, чиято култура е културата на цялото човечество, защото доминира над всички останали култури, защото, где повече, где по-малко, е успяла да им се наложи. Целият ни живот трябва да се превъплъти и приеме съдържанията и формите на западния, като ги обагри със своето, българското, от което трябва да запазим само несъмнено ценното. Нататък вървим! Огледайте се: шапката, която носите, чашата, с която пиете вода, влакът, който ви вози, хартията, на която пишете - всичко е от Запад. От Запад са и идеите, с които живеете. В късо време ние усвоихме толкоз много неща от Запад, че е немислимо да не усвоим и останалото. И то ще бъде усвоено - дори ако му се противопоставяме. Наша съдба е да бъдем европеизирани и само човек заслепен може да отрича това. Западната култура се наложи на страни отвъд океаните като Япония - тя не ще остави да дремят народите по кюшетата на Европа. Ще ни залее със своята светлина, ще ни събуди за живот - непременно! Има неотменности в живота, с които трябва да се примирим и една от тях е, че ще бъдем европеизирани. Да не си въобразяваме, че можем да създадем автохтонна култура, защото редица причини не ще ни позволят това, както не са позволили на други много по-големи народи от нас. Нека прочее се европеизираме драговолно, съзнателно, а не както досега сляпо, подхвърлени на един процес, за който не сме си давали сметка. Преимуществото от съзнателното европеизиране е там, че ще можем да го напътваме, ако не изцяло, то поне отчасти: да се противопоставяме на влияния, които могат да спънат развитието ни - да запазим от затриване ценните и физиономични черти в нашия живот, в нашите културни прояви. Само при едно съзнателно подхвърляне на европеизирането ще бъдем в състояние да си изработим постепенно липсващия критерий за ценното и физиономичното в нашия живот, в нашите културни прояви, заслужващо да бъде запазено от похищението на западното.

Ние, хората от “Стрелец” нямаме още този критерий, както го няма и никой друг, ала ние ще ратуваме за неговото постепенно изработване като въвлечем нашата мислеща младеж в сферата на културноисторическите въпроси, без чието уясняване не можем да имаме поглед и върху литературата ни. Докато нашите списания ограждат литературния ни живот с китайските стени на един тесногръд естетизъм, отживял времето си, увяхнал като ланитите на стара мома, ние искаме да бъдем писателите на новото време: искаме литературата да бъде близо до живота и неговите големи въпроси - слагаме затова един тежък акцент върху културно-историческите проблеми. Българският писател е длъжен да си даде сметка каква насока трябва да следва литературата ни, а това той ще успее да стори само ако се замисли и върху посоките изобщо на културния ни живот. И той трябва да разбере, че европеизирането е повеля на здравия разум и да се стреми към него - да бъде негов апостол. Българският писател може да изиграе важна роля в процеса на европеизирането, като бъде проводник на културните идеи и чувства, с които живее човекът на Запада. Вярно е, че нашият народ, състоящ се в грамадното си мнозинство от селяни, се нуждае от материална култура: хигиенични жилища, чисти улици, организирана медицинска помощ и пр., ала той се нуждае и от духовна. - Духовната култура ще му даде училището - ще му я даде и писателят, понеже под духовна култура ние не разбираме само онова, което се изучава в училището, а приобщаването с идеите и чувствата на Запада. Литературата, както изкуството изобщо, е едно мощно средство за облагородяването на човека и то трябва да изиграе своята роля у нас. Ние не смятаме, че преди да се насажда духовна култура, трябва да се работи за създаването на материална. Нужна е успоредна работа и в едната, и в другата насока, защото духовната култура е немислима без материалната, както и обратно.

© Константин Гълъбов, 1926
© Издателство LiterNet, 31. 07. 2002
=============================
Публикация във в. "Изток", 1926, бр. 44.
Публикация в "Култура и критика. Ч. I: Културни зигзаги", съст., предг. и ред. Албена Вачева, LiterNet, 2002.