Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАВНОВЕСИЕ
web
Улицата, която докосваше страха ми
Всяка пролет
Когато минавах покрай разкъсаните ризи
на магнолиите,
Когато зениците на нощта се отваряха
Големи и топли като очите
На бездомно куче приютено в училищния двор
В каналите кафявата вода отнася
разкъсани дантели и корени
Скитници изтупват старите си шапки
Улицата, която докосва страха ми
Всяка пролет е едно различно равновесие.
© Гергана Попова, 2002
© Издателство LiterNet,
22. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|