Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОБЩИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИТЕ И СРЪБСКИТЕ ХАЙДУШКИ ПЕСНИ

Цветана Романска-Вранска

web

Една важна празнина във фолклористиката на южнославянските народи представя недостатъчното още проучване на сходствата във всички жанрове на тяхното народно поетично творчество, сходства, които се дължат на близостта между тия народи, на тясното им общуване в продължение на столетия и на почти еднаквото им историческо и социално-обществено развитие. С изключение в областта на Кралимарковския епос1, в тая насока почти няма по-цялостни изследвания. А несъмнено твърде необходимо е преди всичко южнославянският исторически епос да бъде проучен по-подробно в сравнително-исторически аспект. При това проучване могат да се установят важни особености, свързани със специфичните черти на отделните народи. Чрез него ще се открие и тясната връзка между народнопоетичното творчество и историята на южните славяни.

Хайдушките песни се отделят като един сравнително по-млад цикъл на народното песенно творчество между историческите епически песни на южнославянските народи. Те се отличават от останалите ясно и определено преди всичко по основното си съдържание - възпяват героичната борба на хайдутите против турския гнет и притесненията на турските феодали в епохата от XVI-XIX в.. В сравнение с юнашкия епос те се характеризират със своята конкретно-историческа и социална тематика.2 С тях не трябва да се смесват песните за хайдути-разбойници, които често отразяват социалния протест, но не са пряко свързани с народните борби за извоюване на свободата, и които принадлежат към групата на социалните (класови) песни.3

Хайдушките песни се създават като отражение на хайдутството, което се развива у южните славяни, угнетявани от турския феодализъм, като една от формите на тяхното националноосвободително движение. Лишени напълно от политически права потиснати икономически, без възможности за стопанско и културно развитие, балканските народи провеждат отрано настойчива борба за отхвърляне на турското владичество.4 Омразата срещу завоевателите и стремежът към свобода намират израз както в постоянна пасивна съпротива, така и в активна борба против турската феодална система и феодална класа. Мнозина, засегнати от поробителя по отношение на най-свещените си човешки права, избягали по горите и планините и повели смела борба. По класовата си същност тая борба представя движение на угнетените селяни срещу феодалните отношения за разкрепостяване. А по характера си тя е партизанска борба срещу политическите и икономически угнетители. Изобщо хайдушкото движение се развива като изразител на народната воля за свобода и човешки правдини, като отговор на народа срещу гнета и зверствата на потисниците5

В България хайдутството започва още от втората половина на XV в. През 1454 г. се съобщава за заловения в София войвода Радич. През 1615 г. в Софийско действувала хайдушката дружина начело с Кьосоглу Вълко, а в Софийско и Златишко - дружината на Бързак войвода. През средата на XVII в. голям брой габровци хайдутували из Шипченската планина.6 Има точни исторически сведения за някои хайдути от по-късна епоха-за Дончо Ватаха от Копривщица, Кара Танас от Жеравна, Ангел войвода от с. Новаково Хасковско, Ильо войвода от село Берово, Малашевско, Стоян войвода Гълъб войвода и др. В народните песни се пее за много войвод като Чавдар, байрактаря му Лало, Страхил, Мануш, Индже, жени като Рада, Еленка, Тодорка, Бояна и др.7 Най-много хайдути са действували в Стара планина и Средна гора, но също так Пирин, Рила, Витоша - около София, в Родопите, в Югоиз България и другаде. През средата на XIX в. българското на; хайдушко движение прераства в организирана революционна борба.

Както в България за българските хайдути, и за сръбските хайдути има исторически сведения скоро след като Сърбия загубва независимостта си. През XVI-XVII в. излизат многобройни сръбски хайдушки чети. От Балкана до каменистото далматинско крайбрежие нямало планина, която да не криела сръбски борци, които се борели срещу тиранията и потисничеството.8 Като един от най-известните борци-хайдути през края на XVI в. се възпява Старина Новак, който станал любим народен герой като Крали Марко. Според народната традиция той действувал в Романия близо до Сараево. В неговата дружина влизали побратимът му Радивой, синът му Груица и племенникът му Татомир.9 В Бока Которска и околността и развива дейност в края на XVII в. Байо Пивлянин с дружината си.10 Покрай Байо Пивлянин народът споменава и Лимун хайдук и Вуйо байрактар, Михат Томич, който водил борба в Босна, Костреш харамбаша, Гавран харамбаша, Станко Сочивица11, един от най-известните хайдути от XVIII в., Мато Хорва, Раде Соко, Стари Вуядин и др.12 Както българските хайдути, така и сръбските са избирали за прибежище планински и гористи области или пък са се установявали край пътища, по които са се движели турци и събирачи на данъци.

Като люлка на хайдутството в Сърбия може да се посочат Босна и планината Романия.13 Особено много хайдушки дружини е имало в Шумадия и в Моравската долина, а също и в областта на Котар, Пива и др.14 Наред с мъжете хайдути, както и в българското хайдушко движение, у сърбите вземат участие и жени, които се борят самоотвержено и смело. И сръбското хайдушко движение по-късно се слива с революционните борби на сръбския народ за освобождение. В освободителната борба на сърбите вземат участие известни предводители на хайдушки чети, като напр. популярният и в България хайдут Велко и др.15

Предизвикано от еднакви обществено-исторически условия и развивало се при близка политическа и икономическа обстановка, хайдушкото движение у южните славяни показва много общи черти. Хайдутите са смели, мъжествени и свободолюбиви народни синове и дъщери, които отмъщавали с оръжие в ръка на народните мъчители - турските феодали и паши, несправедливите турски кадии, чиновници и злодеи, и на чорбаджиите, техни помагачи, изобщо на всички народни врагове, независимо от каква националност са те. Обикновено те били предизвиквани да се впуснат в борбата поради насилия и посегателства върху имота и честта им или върху живота, честта и имота на близките им. По време на тежкото турско владичество те са единствените, които отхвърлили ярема на поробителите и са се чувствували свободни. Особено красноречиво изразява това Панайот Хитов в книгата си "Моето пътуване по Стара планина", 1872 (срв. стр. 5): "Нека ми бъде простено да кажа, че в нашето отечество само хайдуците, овчарите и говедарите са свободни хора. Тие хора барем на време са избавени от турското робство и от чорбаджийските насилия; а за една свободна и щастлива минута много българи са готови да пожертвуват всичкия си живот."

Хайдутите действували обикновено в дружини, които през покъсна епоха - през XVII и XVIII в. - наброявали понякога повече от стотина човека. В Сърбия чета от 30-40 души под началството на харамбашията всявала страх на всички турци и съмишлениците им в областта, а чета от 80 души вече изисквала керваните да бъдат пазени от спомагателни отреди. За ръководител на хайдушката дружина бил избиран войвода или харамбашия, проявил обикновено в състезание най-голяма сила, храброст, сръчност и съобразителност. Понякога за войводи били избирани и жени. Второ най-важно лице след него бил байрактарят, определян от войводата. В хайдушките дружини владеела желязна дисциплина. Още при формирането им хайдутите давали клетва за вярност и взаимопомощ. От задружността на хайдутите зависело често и съществуването на дружината. Времето за действие на хайдушките дружини било от края на април (Гергьовден) до средата на септември (Кръстовден), когато окапвали листата в гората, което е прекрасно изразено в сръбската пословица: "Ђурђев данак - хајдучки састанак, Митров данак - хајдучки растанак."16 Зиме се прибирали по села и градове у своите ятаци, които изобщо ги снабдявали и с храна. За безопасността им се грижело цялото мирно население. В това отношение особено голяма роля имали планинските овчари. В песните се говори за богати хайдушки трапези - печени агнета и вино червено, - но споменава се и глад, и оскъдица, когато трябвало да се хранят с листа и треви. Истинска майка-закрилница на хайдутите били гората и планината. Укрити в тях, те устройвали засади на минаващите по пътищата и планинските проходи турски злосторници и народни потисници и правели смели набези в градовете, гдето се разправяли с местните власти и угнетители на раята. Животът на хайдутите винаги бил заплашван от смъртна опасност. Заловените живи били наказвани по най-жесток начин. Обикновено могли да ги заловят само чрез предателство. Затова предателите били най-жестоко преследвани и наказвани от хайдутите.17

В хайдушките дружини господствували висока нравственост и морал. П. Хитов в "Моето пътуване по Стара планина" (срв. стр. 28) отбелязва тия техни добродетели и задължения в думите на един прост стар хайдутин: "Ние сме пратени от бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинците; а ако е така, то трябва да бъдем честни, правдолюбиви и чистосърдечни. Българският народ няма ни царство, ни покровители, ни защитници. Той тряба да се надее на бога, на нас и на своята юнашка снага: а ако е така, то хайдутинът тряба да варди честта му, да варди нещастните и вдовиците и да утешава беззащитните."

Доста много сведения за хайдушкото движение, за отделни хайдути и техните героични подвизи се намират в пътеписите на различни пътешественици, минавали през Балканския полуостров или обикаляли из балканските земи от XVI-XVIII в., както и в турските държавни архиви от същата епоха.18 Но един от най-важните източници, в който могат да се намерят много подробни и точни сведения за хайдутството, несъмнено са народните хайдушки песни. Те са най-яркият израз на дълбоката почит и на искрената обич на широките народни маси към смелите народни синове заради юнашките им дела, заради тяхното родолюбие и заради беззаветната им и самоотвержена служба на най-възвишените народни идеали. В хайдушките песни българи, сърби и останалите потиснати балкански народи възпяват героите, които поддържали у тях надеждите за освобождение и разпалвали жаждата им за свободен живот, в тях те отразяват реалистично и правдиво героичната им борба и свободния им живот. Като епоха, през която почват да се създават хайдушките песни у южните славяни, може да се посочи XVI в. През XVII-XVIII в. те се разпространяват извънредно много, а в България те се пеят и съчиняват до средата на XIX в. - до периода на подема на националноосвободителната борба.19

Породени от едни и същи обществено-исторически обстоятелства, възникнали като правдиво отражение на хайдушкото движение, хайдушките песни у южните славяни притежават общи особености и разработват близки мотиви. Покрай това обаче в сръбските и българските хайдушки песни може да се открият и доста основни различия, които се дължат на националната специфика на хайдушкото движение у отделните народи и на различната им историческа съдба. Така българските хайдушки песни, поради обстоятелството, че българите по-късно добиват своята национална независимост, се развиват и процъфтяват по-дълго, отколкото сръбските хайдушки песни и в тях проникват отгласи от бита и борбите на XIX в Трудно е в обсега на една статия да се разгледат по-основно особеностите на хайдушките песни на южните славяни, да се анализират приликите и отликите помежду им. Засега тук ще се постарая да изтъкна най-характерните близки мотиви и особености на българските и сръбските хайдушки песни, които ясно ги отделят от останалите видове исторически епос на славяните като самобитни и неповторими народни поетични произведения.20 Проучването и на генезиса на отделните сръбски и български хайдушки песни представя важен въпрос и интересна отделна тема, която досега е разработена недостатъчно в научната литература. В бъдеще той би трябвало да се проучи по-основно, а също и критично.

Тъй като хайдушките песни на българи и сърби представят отражение на хайдутството у тия народи, чиято главна цел е борбата срещу политическия гнет, издевателствата и жестокостите на завоевателите, като един основен мотив в тия песни се явява тая именно борба срещу политическото потисничество, във връзка с която се обрисува и безправното положение на народа:

- Дончо, българско коляно,
я си запаши сабята
и си нарами пушката,
па иди в гора зелена,
събери момци юнаци -
да си земята отнемем,
да си децата откупим,
да си жените избавим,
да си бащите поменем,
да си за майките отмъстим!

Л. Каравелов, Събрани съчинения, I, стр. 146

В песента ясно и конкретно народният певец набелязва политическата и бойна програма на българските хайдути като закрилници на народа и пазители на правата му. В областите, гдето са действували хайдушките дружини, потисниците са ограничавали своеволията си. Щом като хайдутите се отдръпват, те отново се развилняват. В песента "Стоян войвода" овчари разказват на разболелия се хайдутин, че откак той ги е напуснал, те нямат спокойствие от турците:

Рахат от турци нямаме,
секи ден гости тук идат,
остри ножове се въртят
агнета да им печеме,
ракия да заливаме,
невести да им търсиме,
невести и млади девойки,
на гърди турят вериги,
верига нагорещени.

СбНУ XXVI, № 98, "Стоян и дружината му", стр. 115

Своеволията и безчинствата на политическите господари, като една от основните подбуди и конкретни причини да подемат борба хайдутите, се представят в много хайдушки песни, напр. "Татунчо хайдутин" (Върб.21 № 326, стр. 418-421 - Преслав, Бердянско) и др. В една от тях Кара Кольо се оплаква на гората, закрилница на хайдутите, че не може да търпи повече турските произволи:

Мен ми се е додело
да гледам турчин как бесне
низ бащини ми дворове,
низ бащини ми ягнила :
баща ми овце да коле,
майка ми манджи да готви,
братя ми коня да йоздат,
жена ми стол да подава,
сестра ми чибук да пали!

Народният певец чрез думите на горското пиле посочвана Кара Кольо пътя на хайдушката борба:

Ти заби муждрак сред село,
сред село, сред мегданьето,
ти збери верна дружина
и наби гора зелена
да си турците изгониш!

Тракийски песни, № 232

Този мотив заема важно място и намира богата и художествена разработка и в сръбските хайдушки песни22:

Вино пије Плавша арамбаша
у планину под зелену јелу,
поред Плавше Лазо барјактаре,
наоколо тридест отметника,
који бјагу скоро побјегнули
од зулума ага босанскије.
Невоља им бјеше додијала.
Јунаци су срца јуначкога,
турски зулум подњет' не могоше,
у зелену гору умакоше,
арамбашу Плавшу поставише,
од Турака млоге јаду граде,
роба робе, а сијеку главе.

Караџић VII, 414 (вариант на № 43, "Ливљанин кадија и Михат харамбаша")

Турските зулуми потикват мирните селяни - земеделци и орачи - да мъстят за погазените си права, те потикват и мирния чобанин Михат да стане хайдутин. След неплодородна година, останал без храна за стадото си, той е принуден част от него да продаде, за да набави сено, а част му измира. Останалите стотина югича и триста яловици му раждат триста агнета. Но минават турци и грабват тридесет от тях:

Кад припуштих овце и јагањце,
стаде блека тридес подојницах,
свака блеји, гледа на Михата,
откуд ћу им јагњад припуштити !
Пуче, пашо, мене срце живо.
Па повиках десет пауновах,
потрчасмо на друм пред Турцима,
посјекосмо тридес сератлијах
и отесмо тридес јагањацах,
те дадосмо овцама јагањце.

Караџић III, № 62, "Човјек-паша и Михат чобанин", стр. 416

В тая песен ясно се изобразява как мирните селяни под натиска на произволите са били принудени да станат хайдути и да се борят срещу притеснителите.

Политическият гнет и жестокостта на поробителите като причина да започне героичната хайдушка борба се разкриват и в песента "Старина Новак и кнез Богосав" (Караџић Ш, № 1, стр. 3-4), и в близката до нея "Како си Старина Новак добавио оружја" (Српске народне пјесме слијепца Раде Рапајића, Збирка српских народних умотворина, књига II, у Новоме Саду, 1892, № 38, стр. 221 -222), а също и в песента "Са шта Новак оде у хајдуке" (Караџић VII, № 33, стр. 349-350). Жестоко бит с оловни камшици от турчин, комуто нищо не е направил, Старина Новак го убива и, ако и да е престарял, поема тежкия път на хайдутството. В песента "Са шта Новак оде у хајдуке" (Караџић VII, № 33, стр. 346-348) са обрисувани още по-големите жестокости на завоевателите:

Тек ми седам баша додијаше,
зулум мени тежак учинише,
једну ноћцу све седам дођоше,
ја иг добро јесам дочекао,
сиромашку совру поставио.
На то баше нису задовољне,
но скочише, па ме уфатише,
бијеле ми савезаше руке,
што имаде добра, покупише,
моју кућу празну оставише,
свезана ме собом поведоше,
са ногу ми обућу скидоше,
па ме боса воде по камену ...,
па ме воде бијелу Травнику,
тамо мисле мене објесити.

Новак успява да се освободи и избива седемте "пашалии", взема дрехите и оръжието им и става хайдутин. В песента обаче се подчертава, че хайдутинът Новак не се бори само за лично отмъщение. Той си поставя за цел да бъде народен отмъстител. Краят на песента говори вече за пробуждането на националното съзнание:

А од сад сам доста учинио,
сто и тридес Новак погубио
и млоге сам Србе осветио.
Још се Турка оканути нећу,
док е моја на рамену глава.

Караџић VII, стр. 348

Тъй като не може да понася турските "зулуми", става хайдутин и Видак харамбаша:

Што одврже мене у хајдуке :
Турски зулум не могах сносити
ни твојега од Босне везира
прште рају, глобе неправедно,
па ев' има двадесет година
да четујем да се љебом раним,
као хајдук у празно планини,
зулуме сам много поградио...

Караџић VII, № 39, Јовљевић Видак и од Задра Тодоре", стр. 384

Още много български и сръбски хайдушки песни разработват мотива за борбата на хайдутите срещу политическите угнетители и жестокостите на завоевателите. По тоя начин те отразяват правдиво робската действителност и стремежа на народа да отхвърли оковите на чуждото владичество.

Като втори важен мотив в българските и сръбските хайдушки песни може да се посочи борбата срещу икономическия гнет, бедственото положение на народа като причина за развитие на хайдушкото движение. Този мотив извънредно богато е разработен в сръбския хайдушки епос.23 В ред песни се разкрива как немотията и жестоката експлоатация принуждават мнозина да станат хайдути. Особено красноречиво социалният мотив е изтъкнат в поменатата вече по-горе песен "Старина Новак и кнез Богосав" (Караџић III, № 1, стр. 1-2), гдето се набляга именно на икономическата експлоатация на народните маси от страна на феодалите:

Ако мореш знати и памтити,
кад Јерина Смедерево гради,
па нареди мене у аргатлук,
аргатовах три године дана,
и ја вукох дрвље и камење
све уз моја кола и волове,
и за пуне до три годинице,
ја не стекох паре ни динара,
ни заслужих на ноге опанке !
И то би јој, брате, опростио.
Кад сагради Смедерева града,
онда стаде па и куле зида,
позлаћује врата и пенђере,
па наметну намет на вилает,
све на кућу по три литре злата,
то је, брате, по триста дуката !
Ко имаде и предаде благо,
ко предаде, онај и остаде.

В песента правдиво се изразява как, лишен от възможност да изплаща исканите от феодалите тежки налози, народът е намирал спасение в хайдутството:

Јасам био човек сиромашан,
не имадох да предадем благо,
узех будак, с чим сам аргатов'о,
па с будаком одох у хајдуке.

Немотията и бедственото положение като причина за излизане на хайдутите се изтъкват и в песента "Са шта Новак оде у хајдуке" (Караџић VII, № 33, стр. 345-348), гдето на въпроса братима си Радивой, какво го е накарало да стане хавдутин, той отговаря:

Немаштина и сиромаштина,
и бабова рђава баштина:
ора, копа, не дадоше Турци,
овце пасо, поклаше иг вуци.

Караџић VII, стр. 346

Или пък във вариант на песента у Караџић VII, стр. 348-350, гдето се посочва как, разорен икономически, селянинът е принуден да продава труда си като наемен работнйк:

Ора, копа, погазише Турци,
чура овце, подавише вуци.
Кад ја види да ту леба нема,
ја се диго да ти аргатујем.
Копао сам винограде, сине,
нит промену капе, ни хаљине,
ни у торбе проје, ни сланине,
ни у тиква вина, ни ракије.

Караџић VII, стр. 349

Видак харамбаша също съобщава като причина да излезе хайдутин народното бедствие:

Нагнала ме тешка сиротиња:
куће немам, а баштине немам,
него имам старе родитеље,
једно клесто а друго сакато,
те их раним и ода зла браним.

Караџић VII, № 39, "Јовљевић Видак и од Задра Тодоре", стр. 384

От подобно естество са и причините, които потикват и Байо Пивлянин да стане хайдутин в песента "За што Бајо оде у хајдуке", Караџић III, № 67, стр. 433: Ришнянският хаджия наложил толкова големи данъци върху стадата му и му нанесъл толкова големи щети, че бил принуден да остави къщата си да запустее и да стане войвода: "Те сам тада љуто штетовао /и своју сам кућу раскућио,/ постао сам горски харамбаша" (срв. пос. песен, стр. 434).

Експлоатацията на безплатния труд на раята, принудена да работи ангария на турските бейове, се рисува в песента "Са шта Пивљанин Бајо оде у ускоке" :

Кад сам кућу у Пиву имао,
имао сам агу старешину
по имену Копчић Асан агу.
Асан зове рају сиротињу,
да му косе зелену ливаду.
Сакупио педесет косаца,
мене Турчин звао за козбашу.
Сви му косци рано долазили,
ја му јесам доцкан долазио.
А ага се на ме наљутио,
ђе му нема пред косце козбаше,
па му ружну ријеч проговара:
"Курве сине, Пивљанине Бајо,
што с', ђауре, тако одоцнио ?"
Па потеже плетену канђију,
удари ме ага Асан ага.
Колико ме Турчин ударио,
пуче кожа и потеже крвца.

Караџић VII, № 34, стр. 350-351

Почувствувал се пред останалите косачи унизен и с наранена гордост, Пивлянин Байо съсича Асанага, взема оръжието му и забягва.

Икономическият гнет и социалното неравенство по време на робството са богато разработени като мотив и в българските хайдушки песни. Българските хайдути също се борят не само срещу чуждите потисници, но и срещу турските и българските чорбаджии - икономически потисници на народа. В една от многобройните народни песни за Стоян хайдутин се рисува реалистично икономическата експлоатация и борбата на хайдутите срещу нея:

Снощи кехая викала
в голямо село Бакаджик -
бея си имал меджия,
да иде мало и голямо
нивята да му пожънат.
Който не рачи да иде
главата ще му отреже ...
Яжте, дружина, и пийте,
че щем, дружина, да идем
бея да си уловим.

СбНУ XXVI, № 98, "Стоян и дружината му, стр. 116

Като покровител на икономически слабите е изобразен Стоян войвода от народния певец и в песента "Стоян войвода на сиромасите закрилник". Когато през неплодородна година единствен той има в житниците си храни, събрани от него предната година, през която по съвета на майка си не е хайдутувал, то той -

На сиромаси харизва,
на лайншперите заимва,
на чорбаджии продава -
окица по за жълтица.

СбНУ XIII, стр. 183 - Копривщица

В българските хайдушки песни напълно реалистично се разкриват средствата и начините, чрез които чорбаджиите, помагачи на турските потисници, трупат богатствата си. Така напр. правдиво се изобразява грубата и безчовечна експлоатация на наемните работници бичкиджии и нечестният образ на чорбаджията в песента "Настас чорбаджи и хайдути" (Д. Осинин, Заплакала е гората, София 1943 г., стр. 25-26)24:

Настас-ле, Настас чорбаджи!...
Ти ни бе дъмгаджията,
на дъски дъмги туряше,
полвината ги крадеше,
та ги одъре правеше
турците да кондисуват,
турците от конаците,
гърците от чардаците!
Ние си пари немахме
харача да си платиме,
и ти ни, Настас,
накара да си дъските бичеме
на хубавия Великден,
по-хубавия Гергьовден,
гато момите играят,
момите с бяли фустани,
булките с тенки чукмани.
А ние в дама лежахме,
конските лайна тъптахме,
през метериза гледахме
и ти се молба моляхме:
- Настас-ле, Настас чорбаджи,
и ние жени имаме,
и ние деца храниме,
пусни ни да си подиме.
Пък ти ни, Настас, казваше:
- Лежите, гиди габровци,
лежите да изгниете,
харача да си платите.

В тая песен е обрисувана покъртителна картина на теглата на народа, принуден и на най-големите празници да работи и да бъде отделен от близките си. В края й безсърдечният чорбаджия бива справедливо и жестоко наказан от измъчваните от него работници, които, за да въдворят правдата, стават хайдути.

В песента "Млад Еленко и вуйка му" (СбНУ XXVI, № 14, стр. 39-40) се изобразява пак безсърдечният и безчестен чорбаджия, който, като погазва всички родствени отношения, пожелава жената на племенника си срещу парите, които ще му даде да изплати дълговете си. За безчестието си той получава справедливо наказание от племенника си, станал хайдутин.25

Могат да се посочат още редица песни, в които чорбаджиите са наказвани от хайдутите за своята алчност и користолюбие като потисннци на безимотните. Между всички тях особено внимание заслужава песента "Димчо и плевенският кадия" (Кар., Съч., I, 163- 165), известна в няколко варианта. Особено характерен за психологията на чорбаджията в тая песен е отговорът на кадията, когато служилият като ратай при него Димчо поисква заплатата си:

Кой те е, Димчо, научил
от мене пари да искаш ?...
Нигде се не е видяло
кадии пари да плащат.

Димчо бива принуден да потърси правдата чрез вуйчо си Страхил войвода. Когато Страхил наказва алчния кадия, той казва на дружината си за парите му:

Тие са пари кървави,
от вдовици са земени,
от сираци са грабнати.

Разгледаните тук образци от песни ясно показват, че борбата срещу икономическата експлоатация на народа и изобразяването на социалните противоречия представят един богато разработен мотив в българските и сръбските хайдушки народни песни. Те свидетелствуват, че народът, създал тия песни, правилно схаща социалната същност на хайдутството като борба срещу експлоататорите на трудовия народ по време на турския феодализъм.

Всички исторически сведения, спомени и предания за хайдутите особено много изтъкват тяхната смелост и героизъм.26 В неравната борба с поставения при много по-изгодни условия противник чрез своето юначество те побеждавали враговете и им вдъхвали страх и уважение. Това е и главното качество на хайдутите, което се изтъква и в българските и сръбските народни песни. Често при изобразяване на този героизъм народните певци не излизат от рамките на реалното, но понякога, потиквани от преклонението си пред подвизите на героите и от любовта си към тях, те прибягват до хиперболизация и дори ги рисуват надарени със свръхестествена сила. С чудни качества са надарени и оръжията на хайдутите - пушката бойлия убива девет сеймени, а сабята френгия е "десет педи юнашки". Когато сеймени нападат Татунчо, който мирно оре нивата си, той взема тежката копраля -

Че се Татунчо развъртя
наляво, още надясно,
га се назади повърна
главите им се търкалят
като на бахча зелето . . .

Върб., № 326, Преслав - Бердянски уезд, стр. 420

Страхил войвода сам се справя с потеря, голяма "колко на небе звездите, /колко на поле тревите, / колко на гора листето". Когато тя идва при него, Страхил -

Извади сабя френгия,
па са наляво завъртял,
дор са надясно обърнал
сам си войвода останал.

Кар., Съч., 1,169

В песента "Неделчо войвода" (с. Гьокче бунар, Ивайловградско, СбНУ XXXIX (Стоин), № 76, стр. 39) Неделчо се противопоставя сам на пратената от султана войска и я избива цялата. Също и в песента "Младенчо хайдутин и пашата ямболски" (с. Хаджилари, Северна Добруджа, СбНУ XXXV, № 219, стр. 204) Младенчо избива всички турци начело с ямболския паша. Юнаците в хайдушките песни имати подходящо на храбростта им въоръжение -

Дълги им пушки на рамо,
златен ятаган на пояс,
от чисто злато паласки,
и двойки пъстри пищове.
Не можеш да ги познаеш
кой им е юнак войвода!

П. Хитов, Моето пътуване по Стара планина, стр. 108 (Върб., № 549, "Кара Танас", стр. 717)

С юначеството и смелостта си хайдутите всяват ужас у потисниците и не им позволяват да се движат свободно:

Прочу са Ненчо войвода
по тая Стара планина,
по това поле широко
със седемдесет юнака.
Заварди Ненчо, заварди,
заварди царски пътища,
пътища - царски друмища.
Не дава пиле да фръкне,
ни царска хазна да мине,
камо ли чиляк да мине.
Та се е чуло до царя.

В. Чолаков, Български народен сборник, Болград, 1872, стр. 300, № 42, Калофер

С геройството си като страшилище за враговете-злосторници се прочува и Ильо войвода:

Прочул се Ильо войвода
по тая Рила планина,
по тая гора зелена,
по тая трева зелена,
при тая вода студена.
Ильо е юнак над юнак
Не дава хайта да мине,
не дава обир да стане,
не дава золум да бъде
по тая Рила планина
от резаните читаци.

П. Хитов, Моето пътуване по Стара планина, стр. 132-133

Като страшилище за притеснителите са изобразени хайдутите и в ред сръбски хайдушки песни. В песента "Ливљанин кадија и Михат харамбаша", Караџић VII, № 43, стр. 411, се говори за Михат, че е затворил царските пътища и "харач царски не да покупити,/ ни у Стамбол цару оправити". От Костреш харамбаша (Караџић Ш, № 46, стр. 317) се е уплашил дори султанът. Стойко Митрович сам се справя с турците, които са го пленили (Караџић VII, № 41, стр. 393-400). Турците изпращат оплаквания до султана от силния хайдутин Йовлевич Видак, който хайдутува с дружината си от тридесет хайдути и

Робље води, а сијече главе,
а плијени из планинах овце,
а запада у тијесне кланце,
те отима карван трговцима.

Караџић VII, № 39, "Јовљевић Видак и од Задра Тодоре", стр. 378

Старият хайдутин Мият прави невъзможен животана турските аги и бегове:

Протужили Турци Удбињани,
тужи јадни и невоља им је,
јер никако живјети не могу
од хајдука старога Мијата.
Гуле браде, а о јаду раде,
и не знаду шта је и како је.

Караџић VII. № 38, "Смрт Томича Мијата", стр. 371-372

Изпращат писмо до царя, писано с кръвта на агите и беговете, в което те се оплакват:

Изгинусмо лудо и срамотно
од јунака хајдука Мијата,
који даном лежи по пећинах,
а по ноћи у Удбину сиђе
су тридесет његови ајдука,
куле пали, а сијече Турке,
робје води, а плијени благо.
Ми овако живјет' не можемо.

Караџић VII, № 38, "Смрт Мијата", стр. 372

Вследствие стремежа на народа да идеализира борците и в българските, и в сръбските народни хайдушки песни понякога хайдутите са надарени с чудотворна сила. Прочутият Индже войвода не може да бъде убит с обикновен куршум, а сръбският хайдутин Малкета е неуязвим поради чудотворното си оръжие:

Овђе нема доброга јунака
да удари Малкети ајдуку,
није слике нити је прилике.
Ни виле га не би савладале,
не може га пушка промакнути,
носи, кажу, запис у њедрима,
а сабља га посјећи не може,
на њега је панцијер кошуља,
те преламја сабље на комаде.
А у њега чудну пушку кажу,
чудна чарка, чудније цијеви,
те му ждере оку тученика
и дванаест тешки синџирлија,
да погоди јелу по корјену,
пребиће је и превалиће је,
камо л' неће месата јунака.

Караџић VII, № 46, "Хајдук Малкета и везир из Травника", стр. 441

Както Кара Танас и дружината му (срв. по-горе) така и старият Вуядин и синовете му, уловени от турците, са облечени в богати дрехи:

На њима је чудно одијело :
На ономе старом Вујадину,
на њем' бињиш од сувога злата,
у чем паше на диван излазе ;
на Милићу Вујадиновићу,
још је њем' љепше одијело ;
на Вулићу брату Милићеву,
на глави му чекркли челенка,
баш челенка од дванаест пера,
свако перо по од литру злата .

Караџић III, № 50, "СтариВујадин", стр. 344

Героизмът на хайдутите не се изобразява в хайдушките песни само в битки и стълкновения, в които те унищожават противниците си. Още по-величествено е представен той, когато ги заловят враговете им. И най-страшните мъки не са в състояние да ги накарат да предадат своите ятаци и помагачи. Пълни с трагичен героизъм са думите на стария Вуядин към синовете му, с които ги заклева при най-тежките мъки, когато ги бият и мъчат, когато режат нозете и ръцете им и им избождат очите, да не изкажат тия, които са ги укривали:

О синови, моји соколови!
Не будите срца удовичка,
но будите срца јуначкога,
не одајте другани једнога,
не одајте ви јатаке наше,
код којих смо зиме зимовали,
зимовали, благо остављали;
не одајте крчмарице младе,
код којих смо рујно вино пили,
рујно вино пили у потаји.

Караџић III, № 50, "Стари Вујадин", стр. 345

С твърда решителност и презрение към смъртта са изпълнени последните думи на Вуядин, отправени към неговите мъчители:27

- Не лудујте, Турци Лијевњани!
Кад не казах за те хитре ноге,
којено су коњма утјецале ;
и не казах за јуначке руке,
којено су копља преламале
и на голе сабље ударале;
ја не казах за лажљиве очи,
које су ме на зло наводиле
гледајући с највише планине,
гледајући доље на друмове,
куд пролазе Турци и трговци.

Караџић III, пос. песен, стр. 346

Същата твърда решителност да не издаде дружината си, същото героично посрещане на смъртта и презрително отношение към враговете въпреки страшните мъки, на които е подложен, намираме и в българската народна песен "Вързан хайдутин":

- Ох кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ща ти секам, хайдут холан,
твои хайдут ръки.
- Ох сечи, сечи, булюкбаши,
пусти останали,
кога право пушка не държали.
- Ох кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ща ти вадям, хайдут холан,
твои черни очи I
- Ох вади, вади, булюкбаши,
пусти останали,
кога право очи не гледали
право в тънка пушка.
- Ох кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ща ти секам, хайдут холан,
твоя хайдут глава!
- Ох сечи, сечи, булюкбаши,
пуста останала,
кога глава ум немала,
не имала как да ва разправя.

СбНУ II, № 12,стр. 137 - Устово

Характерът на хайдушката борба е изисквал от хайдутите пълно себеотрицание и жертвоготовност. За да могат да служат всеотдайно на народа си, те трябвало да се откажат от всички удобства на всекидневния живот, от близките си, от създаване на собствено семейство. Поради еднаквия характер на хайдушката борба това себеотрицание на хайдутите също се отразява в много и български, и сръбски, хайдушки песни. Така напр. напразни са увещанията на майката към сина й Стоян да го ожени "за гюзел вакла Тодорка". Записал се вече в хайдушката дружина и определен за неин байрактар, той отхвърля предложението:

- Каква главилка хортуваш,
каква женилка бълнуваш ?
Я дай ми, мале, я дай ми
дядова пушка бойлия,
тейкова сабя френгия,
чичови кобур пищови,
уйчови дрехи юначки -
да ги разгърна, прегърна !

П. П. Славейков, Книга на песните, стр. 182-183

Широко разпространена в много варианти е песента за Ангел войвода, дом на когото е зелената бука, майка - гората, булка - пушката, а куршумите - дребни дечица (срв. напр. СбНУ ХLVI, № 38, стр. 31 - Копривщица). Без близки и без дом трябва да бъдат и хайдутите в четата на Пивлянин Байо, както го съветва Ташо Николич:28

Пак ти купи под барјак јунаке,
све крвнике и бескућанике,
који нема ни оца ни мајке,
а за вјерну љубу и не знаде;
ком је кућа диван-кабаница,
мач и пушка и отац и мајка,
два пиштоља два брата рођена,
кој' се рани мачем по крајини,
као соко крил'ма под облаку . . .

Караџић III, № 69, "Шта освета чини", стр. 447

В песента "Бајо Пивљанин и Але Новљанин" (Караџић VII, № 47, стр. 450), се посочва, че Байо Пивлянин събира в дружината си "десетеро црне лацманчади, /којикућени баштине нема,/ него само пушку шеишану". Млади неженени и без близки са хайдутите, събрани в дружината на харамбаша Джаче (Караџић VII, № 45, "Харамбаша Ђаће и Осман барјактар", стр. 425).

Българските хайдушки песни сбито и поетично изобразяват тежкия и лишен от всякакви удобства живот на хайдутина, накогото е29 -

Мермерен камък възглаве,
зелена трева постилка,
ясното небе завивка.

Кар., Съч., I, "Юнак и орли", стр. 163

Поради особения характер на хайдушкото движение като партизанска борба срещу много по-превъзхождащ по численост противник всред големи опасности, налагало се е хайдутите да действуват организирано в по-многобройни бойни единици. Индивидуалната храброст на отделния герой добивала още по-голяма сила, когато той бил подкрепен от дружина юнаци. И в сръбските, и в българските хайдушки песни се подчертава голямата роля на хайдушката дружина, винаги "вярна исговорна". В песента "Са шта Новак оде у хајдуке" (Караџић VII, № 33, стр. 348) изрично се споменава, че много по-леко е за Новака да погубва турците, "док имаде брата Радивоја / и Грујицу нејакога сина". Особено красноречиво се подчертава тая връзка между отделния хайдутин и дружината в песента "Дружина Михата хајдука" (Караџић III, № 63, стр. 417):

Одметну се Мијате ајдуче,
одметну се у гору зелену
од зулума бега Љубовића,
од глади је црну земљу јео,
а од жеђи с листа воду пио,
док је јунак дружбу сакупио
бојца Вука, рођена нећака,
и Жегавца његова нећака... 30

Свързани в хайдушката дружина здраво с клетва за вярност, отделните бойци са задължени да си помагат взаимно при беда и нещастие. Особено ясно се подчертава това тяхно задължение в българската песен "Стоян и дружината му", гдето Стоян подканя останалите хайдути:

Ой ми ви вази дружина,
дружина вярна, сговорна!
Вяра и клетва да сторим,
който се болен разболей
по редом ше го гледаме,
на ръце ше го носиме,
както го мама носила
девет месеца на сърце,
до три години на ръце,
както го' й мама гледала,
гледала и го' й пазила
дору до седем години . . .

СбНУ XXVI, № 98, стр. 112

Когато Стоян се разболява, дружината му го носи, докато "ръце им се откъснали" и "голи и боси тръгнали".

Свещено задължение за дружината е да подпомага и да спасява заловените от врага или попаднали в нещастие хайдути. Това е един мотив, широко разпространен в народното творчество. Напр. в песента "Чавдар войвода и Лалуш", СбНУ II, стр. 320-322 - Щип (срв. и вариант в СбНУ ХШ1, № 231, стр. 416) Лальо спасява уловения с измама войвода. В песента "Стоян войвода и Будимският кадия" (СбНУ XXXVIII, № 207, стр. 126, Бяла черква) Мирчо войвода с дружината си спасява затворения в тъмница хайдутин. В сръбската народна песен "Мали Радојица и Бан Задранин" (Караџић VI, № 71, стр. 490-498) братът на Радоица хайдутинът Михал го освобождава от тъмницата на бана, а в песента "Мали Радоица" (Караџић III, № 51, стр. 346-351) Радоица изтърпява най-страшните мъки, за да се спаси, след което отървава от тъмницата и дружината си. В песента "Хајдук Малкета и везир из Травника" (Караџић VII, № 46, стр. 436-447) дружината на Малкета го спасява, когато турците го улавят. В "Свађа и несрећа" (Караџић VII, № 44, стр. 417-425) Мият Томич отмъщава на турците за убийството на хайдутина Маленица и дружината му. Жестоко отмъщава дружината на Мият за убийството му в песента "Смрт Томића Мијата" (Караџић VII, № 37, стр. 365-371). Успехът и благополучието на дружината зависи от това, доколко хайдутите спазват дисциплината в нея.31 В песен у Караџић III, № 3, "Старина Новак и Дели Радивоје", стр. 11-14, Дели Радивой бива наказан за лошото си отношение към войводата, когото изоставя, тъй като бил "остарио тешко". Характерен е завършъкът на песента, който звучи като поука:

Тешко оном свакоме јунаку,
што не слуша свога старијега!

По същия начин завършва и песента за Виде Даничич (Караџић VII, № 65, стр. 430), а и други песни с подобно съдържание.

Особено оригинална и интересна тема, разработена в българските и сръбските хайдушки песни, представят подвизите на жените хайдутки. Според изображението на народните певци те не отстъпват нито по юначество, нито по безстрашие на мъжете войводи и хайдути. Възпяването и на жени в хайдушките песни доказва, че тяхното участие в борбата не е имало само случаен характер, а е било явление, което се е срещало често. То доказва също, че хайдушката борба действително е имала всенароден характер.

В българските хайдушки песни са възпети множество образи на жени героини.32 В повечето случаи те са поемали пътя на борбата по вътрешна подбуда, както се изразява в песента "Бойна войвода" от с. Бейдаут, Северна Добруджа, СбНУ XXXV, № 239, стр. 232-233:33

Мали мо стара, мали мо!
Упустяло ти й фуркъта,
фуркъта, мамо, вритену !
Гура са, мамо, развива,
развива, раззилинява,
мойту са сърце налива
със ясни кърви гурещи-
яс със хайдути ша ида!

Широко известна е песента за Бояна войвода, която се оженва за Мирчо войвода и получава в дар хурка сребърна и златно вретенце, но след сватбата трябвало да освобождава мъжа си от потеря (П. Безсонов, Болгарския песни, 1855 г., № 27). Мома Драганка (Доз.34, стр. 29-31) пленява по поръка на болния си брат-хайдутин царска хазна. В песен с много варианти се възпява как бременна сестра помогнала на брат си да оберат турска хазна и да разбият турците (срв. напр. "Трудна булка обира царска хазна", СбНУ XXXV, № 242, стр. 235 - с. Башкьой, Сев. Добруджа, № 243, стр. 236-237 - с. Хаджигьол, Сев. Добруджа, и др.). Жена, взела участие в хайдушката борба, трудно можела да се откаже от нея. Животът на обикновените жени вече не я привличал. В песента за Стоянка хайдутка (Кар., Съч. I, стр. 224-225) се разказва как тя по молба на майка си хвърля "рухо вдовишко", облича "рухо девишко" и взема "фурка шарена" и "позлатено вретенце" да си изпреде тънки дарове. Когато обаче вижда зелената гора, тя захвърля всичко и повежда отново дружината си. Според народните песни често пъти жените хайдутки били избирани и за войводи на дружина поради смелостта и юначеството, което проявявали, и поради умението и сръчността, които показвали при състезанията за войводи - скачали най-високо, хвърляли камък най-далеко, прокарвали при стрелба куршум през пръстен (срв. напр. песента за Рада войвода, Г. Янков, Български народни песни, Пловдив 1908, стр. 22-23, или за Еленка войвода, СбНУ XXVII, № 194, стр. 66-67, Бесарабия, и мн. др.). В песен с подобно съдържание се възпява и македонската войводка Сирма от Дебърско, която по сведения на братя Миладинови и като старица държала пищовите си под възглавницата и пушката на стената над леглото (срв. Д. и К. Миладиновци, Български народни песни от Македония, 1861, № 212, стр. 328). Изобщо участието на българката в хайдушката борба е тема, разработена широко, многообразно и с голяма любов в българската народна поезия. Както се посочи вече, тя свидетелствува за дълбоко внедрените всред народа вековни борчески традиции.

Всред сръбските народни хайдушки песни не могат да се намерят толкова много и разнообразни примери, в които да е разработен мотивът за жената-хайдутка, както всред българските хайдушки песни. Но и там има прекрасни образци, в които се възпява жената-героиня, един от най-характерните от които е песента "Милица дјевојка хајдукује" (Костех. Ристић, Српске народне пјесме, у Београду, 1873, стр. 120-121). Според песента Милица, войвода на тридесет хайдути, хайдутува тридесет години. Когато найсетне турците я залавят и я подлагат на най-страшни мъки - отрязват й гьрдите и я засипват с камъни, - тя изрича думи, изпълнени с национална гордост35:

Не лудујте, буле и хануме,
ја нијесам турска кукавица,
већ сам јунак млада Српкињица.

Пос. съч., стр. 121

Всред сръбския фолклор заслужават внимание и песните, в които се възпяват жени, които не са хайдутки, но сами защищават честта си и се предпазват от посегателствата на турските паши и бейове. Покрай известната в много варианти песен за "Скадарка дјевојка" (срв. напр. текста, обнародван в Српске народне пјесме слијепца Раде Рапајића, Збирка српских народних умотворина из Горње Крајине, књ. II, у Новоме Саду, 1892, стр. 62-65), в която сръбската девойка съобразително и ловко измамва турците, последните намират справедливо наказание и в песента "Љуба Борише сердара и паша", Караџић VIII, № 3, стр. 19-21, и в "Паша Скадранин и попадија попа Бошковића", Караџић VIII, № 4,стр. 22-24. И тия песни доказват, че в годините на тежък политически гнет жените наравно с мъжете не са преставали да бранят националното си достойнство.

В българските и сръбските народни песни, създадени, както се посочи вече, като отражение на хайдушкото движение у българи и сърби, породено от еднакви социално-исторически причини и с подобно развитие, има още много близки мотиви и прилики, които не могат да бъдат изчерпани в рамките на една статия. Тук обаче ще бъдат подчертани още някои техни общи особености, извънредно характерни за тях, които ги отделят от останалите славянски народни исторически епически произведения в специална група.

Една от най-главните общи особености на българските и сръбските народни песни е тяхната истинска народност. Хайдушките песни и на двата народа отразяват най-важното и значителното за тях през епохата на турското владичество - борбата срещу политическите потисници и икономическите експлоататори. Те претворяват в поетична форма най-дълбоките и прогресивни стремежи на двата народа за свобода и независимост, за един по-добър живот, гдето няма експлоатация и потисничество. В тях са изобразени редица народни герои, защитници на народа, борци за независимост и справедливост, а покрай това те представят покъртителна картина на народните страдания и тегло и на активния протест срещу тях. Хайдушките песни разкриват героизма и патриотизма на народните маси, волята им за борба и вярата им в собствените им сили. В продължение на векове на най-тежък политически и икономически гнет те поддържат героичния дух и традиции на двата народа и по тоя начин имат значителна роля в националноосвободителната борба против турското владичество.

Като втора важна особеност на българските и сръбските хайдушки песни може да се посочи техният дълбок реализъм.36 Независимо че в тях често народните певци използуват елементи на героическата романтика и поетическа хипербола, хайдушките песни са реалистични, тъй като изобразяват вярно и правдиво живота на народа под турско владичество и борбата на хайдутите. Много от събитията, възпети в отделните произведения, имат за основа истински реални случки. Отделните герои също не са плод на народната фантазия, а са реално съществували и могат да бъдат исторически установени, както се вижда от редица изследвания за тях. Българските и сръбските хайдушки песни изобразяват също най-пълно и правдиво живота на хайдутите в хайдушките чети от излизането им, тяхната борба и отношението на народа към тях. В тях ясно се посочва колко е тежък животът на хайдутите : "То не е хоро игране,/неми е песен пеяне,/ами е глава гинене". В "Погибија око дјевојке", Караџић VII, № 36, стр. 357, майката съветва дъщеря си Ефимия да не взема Новакович Груйо: "Да те љети по планини вуче, / а да зими на јатаку зими.. ."37

Във връзка с реализма на хайдушките песни стои и отношениетоимкъм историята. Българските и сръбските хайдушки песни по тематика и съдържание са народни исторически епически произведения, те са истински образци на подобен вид творби. Като такива произведения те предават достоверно историческата правда. Никъде почти хайдутството не е обрисувано по-пълно и по-правдиво, никъде не са представени така ясно най-характерните му черти както в хайдушките народни песни. Но в зависимост от специфичните особености на народните исторически произведения те не предават историческите факти с точността на истински исторически документи. Те претворяват своеобразно историческата действителност, като често не посочват точно мястото и времето, а понякога дори смесват и имената на отделни исторически личности (напр. в сръбския хайдушки епос образът на хайдутина Старина Новак се смесва с един по-стар епически герой - Дебелич Новак от XV в.38), подвизите, извършени от един народен герой, се приписват на друг. Но въпреки посочените особености хайдушките песни запазват голямото си значение като народни исторически произведения, които отразяват историческата действителност и борбите на народа цялостно и правдиво от гледището на народа.

Една от най-характерните общи особености на българските и сръбските хайдушки песни, по която те се отделят ясно в самостойна група от предшествуващите ги епически цикли, като напр. Косовския, Кралимарковския и др., е подчертаният им демократичен характер. Тази тяхна особеност несъмнено се дължи на обстоятелството, че хайдушкото движение представя борба на широките народни маси. Според хайдушките песни като хайдути излизали главно селяни-овчари, орачи, ратаи на турци и на чорбаджии, селски свещеници и грамотни хора от народа или пък занаятчии.39 Всички те повеждат борба, за да отмъстят за потиснатите си човешки права. Така напр. Татунчо хайдутин в едноименната песен е орач, а в песен в СбНУ XXXVII-XXXVIII, стр. 252, изрично се споменава, че след като хайдутите премахнат войводата, от когото са недоволни, ще се пръснат - "кой с криво рало да оре, / кой сиво стадо да пасе,/ кой черно писмо да пише". В сръбската хайдушка песен "Са шта Новак оде у хајдуки", Караџић VII, 350, се подчертава селският произход на хайдутите в думите на турските сватове:

Већ говоре ти турски сватови :
"Ко год носи будак и мотику,
вад.а му се уклонити с пута".

Според хайдушките песни Михат харамбаша е чобанин, а и Байо Пивлянин, преди да излезе хайдутин, е бил овчар. В песента "Пивљанин Бајо и Ферат капитан" (Караџић VII, № 49, стр. 455) той казва на дружината си, че иска да иде на връх Голия, за да гледа зелената планина "е сам много у њу паса овце..." В песента той помага на овчарите и ги спасява от турските своеволия. Демократичният характер на хайдушките песни се подчертава и от обстоятелството, че в тях изрично се изтъква, че хайдутите ограбват само богатите - турски бейове, хаджии, търговци, чорбаджии, изобщо само тия, които не са спечелили имота си с труд. Симпатията на народните певци - създатели на песните - е ясно и определено на страната на народа. Народните борци и защитници на народната чест са изобразявани почти във всички песни предимно с положителни черти, както нравствени, така и физически. Срещу това враговете на народа са представени с много недостатъци, те са винаги жестоки и зли, посочва се тяхната глупост и недосетливост.40 Напр. в песента за Манол войвода (К. А. Шапкарев, Сборник от български народни умотворения, I, 1891, № 472 - Карнобат) се изобразява как уловеният хайдутин ги надминава по съобразителност и ум. Те не прозират неговите намерения, тъй като -

Хитри са турци, хитри са,
ама са много глупави,
че му ръчица отвързали...

Особено характерна в това отношение е сръбската хайдушка песен "Бајо Пивљанин и бег Љубовић", Караџић III, № 70, стр. 449-455, гдето народният певец майсторски описва двубоя между двамата. Бег Любович с измама и коварство нарушава поставеното предварително условие да се борят без защитни ризници. Но въпреки че двубоят е при неравни условия, Байо Пивлянин побеждава бега и го изобличава.

В края ще трябва да се подчертае още една обща особеност на българските и сръбските хайдушки песни, по която те също така ярко се отличават от останалите песни, създадени през същата епоха. Въпреки че те се създават по време, когато двата народа пъшкат под гнета на чуждестранния военен феодализъм и са подложени на неимоверно тежка икономическа експлоатация, те се отличават с ясно изразен оптимизъм.41 Както изтъква П. П. Славейков, "от всяка такава песен лъхти благо чувство на човещина, дъха бодра воля, прозира енергия, жизнерадост". Те са проникнати с волен дух, с бодра увереност в по-доброто бъдеще, в силата на народните борци и бранители на народната чест. Оптимизмът им се проявява и в пренебрежителното и иронично отношение към притеснителите. Когато Пивлянин Байо започва борбата, гордо и самоуверено заявява:

За Турчина никад и не маре,
а још мање за цара турскога.

Караџић VII, № 34, "Са шта Пивљанин Бајо оде у ускоке", стр. 351.

Същият оптимизъм се проявява и в гордото самочувство на хайдутите, проявено в песента "Мали Радојица и Бан Задранин", Караџић VI, № 71, стр. 490 :

Тешко оном свакоме јунаку,
ко се дира српские ајдука.

Като българско съответствие на тия цитати от сръбските хайдушки песни може да се посочат следните думи на Зчати войвода в едноименната песен, поместена у П. Хитов, Моето пътуване по Стара планина, стр. 118:

Дорде е Стара планина,
на турчин не се покланям...

Но най-ярка проява на оптимизма на хайдушките песни има в тия български образци, в които е изобразено отношението на хайдутина към смъртта. Тя не е в състояние да сломи духа на борците. Често те я посрещат с ирония, като по тоя начин омаловажават нейното значение. Напр. в песента "Хайдутин отива на бесило", СбНУ XV, стр. 29 - с. Буново, Пирдопско, хайдутинът се прощава с гората, гдето е живял свободно, и й съобщава спокойно -

Че ма заводат сеймене,
водат ма да ма оженат
за една млада младица :
тънки конопе кумове,
орлите ми са сватове,
гарване ми са девере,
свахите ми са свраките.

Борческият оптимизъм се проявява и в песните, в които заловеният и затворен хайдутин иска да бъде красив в последните мигове на живота си - на бесилото, гдето ризата му трябва да се "белее", а перчемът- да се "люлее" (срв. напр. Кар.,Съч., I, 210). Същото пренебрежително отношение към смъртта и нейното надмогване се среща освен в българските хайдушки песни и в песни за борци и разбойници у руси42, поляци, словаци, а също и у други, неславянски народи. В българските хайдушки песни в случая е разработен един общ мотив, който се среща в борческата народна поезия на много народи.

Разгледаните общи особености на българските и сръбските хайдушки песни не са случайно явление. Те се дължат на важни и дълбоки причини, свързани с обществено-историческото развитие на двата народа, с борбата им за национална независимост и за премахване на икономическото потисничество през епохата на турския феодализъм. Те зависят от еднаквия облик и характер на хайдушкото движение в двете страни, като поетично отражение на което се създават. В борбата на хайдутите българи и сърби са проявили през епохата на турското владичество най-добрите си качества, в нея те са вложили най-смелите си идеали и тези именно идеали са въплътени в българските и сръбските хайдушки песни. Разгледаните общи особености не са маловажни. Те засягат самата същност на тоя вид народни поетични произведения - тяхната идейна насоченост, тематика, поетични образи и обработка. Вследствие на това те свидетелствуват за дълбоката връзка между тия песни, които пък от своя страна са важно доказателство за голямата близост между двата народа в миналото, близост не само по език, но и по една от най-значителните прояви на народната култура - на народното поетично творчество. Покрай разгледаните близки черти несъмнено в българските и сръбските хайдушки песни има много немаловажни различия, които се дължат на специфичните различия в развитието на двата народа. Тяхното по-основно проучване би допринесло, за да се определи националният облик на българските и сръбските хайдушки песни, тяхната народностна самобитност.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Срв. напр. М. Халански, Южнославянския сказания о Кралевиче Марке, Варшава, 1893-1894. [обратно]

2. Вж. и И. М. Шептунов, Болгарские хайдутские песни, Славинский фольклор. Труды Института этнографии, т. XIII, Москва, 1951, стр. 251. [обратно]

3. Срв. класификацията на българските народни песни в Упътване за събиране на произведения на устното народно творчество, изд. на Етнографския институт с музей при БАН, София, 1957, стр. 7. [обратно]

4. За тежкото и безправно положение на балканските народи в политическо отношение и за икономическия гнет над тях по време на турското владичесгво срв. за българите История на България, I, София, 1954, стр. 245-250; за сьрбите д-р Душан Ј. Поповић, О хајдудима I, Београд, 1930, стр. 55 и сл.; Вук Винавер, Прве устаничке борбе против Турака, Београд, 1953, стр. 5-9, "Тешке године народног живота крајем шеснаестог и почетком седамнаестог века"; д-р Војислав Ђурић, Српскохрватска народна епика, Сарајево, 1955, стр. 13; от постарите А. Л. Погодин, История Сербии, Петербург, 1889, стр. 96-98; М. Вукићевић, Српски народ, црква и свештенству у турском царству од 1459-1557 година, Београд, 1896, стр. 9-27. [обратно]

5. Оценка на българското хайдушко движение вж. у Д. Благоев, Принос към историята на социализма в България, 1956, сгр. 21-22. [обратно]

6. Подробности за масовото развитие на българското хайдушко движение от XVII-ХIХ в. вж. в История на България, I, стр. 275. [обратно]

7. Конкретни сведения за български хайдути и войводи вж. у П. Славейков, Бележки за някои стари войводи, СбНУ II, стр. 317-325 ; П. Хитов, Моето пътуване по Стара планина и животописаниего на някои български стари и нови воеводи, Букурещ, 1872, гл. Х-XV, стр. 104-151 ; за Чавдар срв. П. Р. Славейков, пос. съч., стр. 318-320, Анка Димитрова и Мирослав Янакиев, Предания за исторически лица в българските народни умотворения, Известия на семинара по славянска филология, кн. VIII и IX, София 1948, стр. 556; за Лалуш (Лало) срв. П. Р. Славейков, пос. съч., стр. 318-320, А. Димитрова и М.Янакиев, пос. съч., стр. 156-157; за Страхил войвода срв. Г. Димитров, Княжество Бьлгария, II, Пловдив, 1896, стр. 220, А. Дим. М. Ян., пос. съч., 547-548; за Мануш войвода срв. Г. Димитров, пос. съч., стр. 220; А. Ди М. Ян., пос. сьч., стр. 546; за Дончо Ватаха П. Хитов, пос. съч., гл. XIV, стр. 138-142; за Ангел войвода срв. Г. Димитров, пос. съч., стр. 214-216, А. Дим. Ян., пос. съч., стр. 543 ; за Ильо войвода срв. П. Хитов, пос. съч., гл., стр. 128-138, А. Дим. и М. Ян., пос. съч., стр. 545; за Стоян хайдутин (срв. А. Дим. М. Ян., стр. 524-525; за Кара Танас срв. П. Хитов, пос. съч., гл. X, стр. 106-108; за Индже срв. А. Дим. и М. Ян., пос. съч., стр. 558-559, Горо Горов, Индже войвода, ред. Литературен глас; за Рада войвода с А. Дим. и М. Ян., пос. съч., стр. 546; за Еленка войвода срв. А. Дим. и М. Ян. пос. съч., стр. 570 и т.н. [обратно]

8. За сръбските хайдути и хайдущки чети през XVI- XVIII в. срв. Радован Самарџцћ, Хајдучке борбе против Турака у XVI и XVII веку, Београд, 1952; Вук Винавер, пос. съч. стр. 25-37; Душан Поповић, О хајдуцима, књ. I, 1930 књ. II, 1931; Ковијанић Ристо и Иво Стејповић, Хајдуци у Боки од Морејског Рата, Историски записи, Цетиње 1954; Глигор Станојевић Неколико података о бокељским хајдуцима, Прилози за књижевност, језик, историју и фолклор, Београд, 1957, св. 3-4, стр. 267-270 ; д-р Војислав Ђурић, Српскохрватска народна епика, 1955, стр. 83 и сл. От по-старата литература срв. Р. Агатоновић и П. М. Симић, Српски устанци противу турака у вези са народним сеобама у туђину от 1459-1814 г., I, у Београду, 1895, стр. 12; А. Н. Пыпин, Герцеговинские гайдуки сто лет назад, Вестник Европы, кн. 6-ая, 1877, стр. 714 и сл. [обратно]

9. За Старина Новак срв. Р. Агатоновић и П. М. Спасић, пос. съч., I, стр. 547 ;Павле Поповић, Преглед српске књижевности, друго издање, Београд, 1913, стр. 85-86, срв. библиография на стр. 308; Ю. Трифонов, Бележки върху развитието на песните за Новака у българите и сърбите, СпБАН, кн. XXIX, клон ист.-фил. и философ.-общ., София, 1923, стр. 103-128; В. Ст. Караџић, Српске народне пјесме III, Београд, 1894, стр. 4-5; Dr F. S. Krauss, Novak der Heldengreis, Slavische Volksforschung, Leipzig, 1908, 5. 292-305 ; Др Т. Маретић, Наша народна епика, у Загребу, 1909, стр. 169-170 с библиография; Миленко Вукићевић, Старина Новак, Београд, 1929; д-р В. Ђурић, пос. съч., стр. 92-93. [обратно]

10. За Бајо Пивљанин срв. В. Ст. Караџић, Српске народне пјесме III, 433; Јов. Н. Томић, Последње две године живота и рада харамбаше Баја Николића Пивљанина (1684 и 1685 год.) по архивским подацима, Београд, 1901; П. Поповић, пос. съч., стр. 124; Т. Маретић, пос. съч., стр. 110 с библиография; Д-р Глигор Станојевић, Бајо Пивљанин, Београд, 1956. [обратно]

11. Подробни сведения за Станко Сочивица (род.около 1715 г.) и живота му вж. у А. Н. Пыпин, Герцеговинские гайдуки сто лет назад. Жизнь Станислава Сочивицы, Вестник Европы, кн. 6-я, 1877, стр. 762 и сл.; П. Поповић, пос. съч., стр. 87, 309. [обратно]

12. За всички тях вж. П. Поповић, пос. съч., стр. 85-87, стр. 308-309; Душан Ј. Поповић, О хајдуцима I, стр. 98-99; В.Ђурић, пос. съч., стр. 92-94. [обратно]

13. Срв. Душан Ј. Поповић, О хајдуцима, I, стр. 92-94, "Колевка хајдучије"; също и стр. 107. [обратно]

14. Срв. Радован Самарџић, пос. съч., стр. 20 и сл.; Агатоновић и Спасић, пос. съч., стр. 529. [обратно]

15. Срв. А. Н. Пыпин, пос. съч., стр. 724; за хайдут Велко срв. и Душан Поповић, пос. съч., II, стр. 121. [обратно]

16. Срв. д-р Војислав Ђурић, Српскохрватска народна епика, Сарајево, 1955, стр. 90. [обратно]

17. Срв. за хайдутите и техния живот и дейност История на България, I, стр. 273-276. За сръбските хайдути интересни сведения са поместени и от Вук Караджич в неговия речник, срв. Српски рјечник, III изд., у Београду, 1898, стр. 826 - 827 ; срв. В. Ђурић, пос. съч., стр. 83 и сл. [обратно]

18. Срв. История па България, I, стр. 314. [обратно]

19. За българските и сръбските хайдушки песни срв. А. Н. Пыпин, Герцеговинские гайдуки сто лет назад, Вестник Европы, кн. 6-я, 1877, стр. 716 и сл.; за сръбските хайдушки песни вж. П. Поповић, пос. съч., стр. 85-87, 308-309; Светозар Матић, Творци народног епа, Хајдуци, Српски књиж. гласник 1931, XXXIII. стр. 509-515; Н. И. Кравцов, Идейное содержание сербского эпоса, Славянский фольклор, Москва, 1951, стр. 356 и сл.; за българските хайдушки песни вж. И. М. Шептунов, Болгарские хайдутские песни, Славянский фольклор, 1951, стр. 251 и сл.; Н. Гридасова, Тема социальной борьбы в болгарских хайдутских песнях, Ученые записки Тамбовского Гос. пед. института, Тамбов, 1951, стр. 5-57; М. Арнаудов, Нашите хайдушки песни, Очерки по българския фолклор, София, 1934, стр. 251-260; П. Динеков, Българска народна поезия, София, 1949, стр. 99- 110 и др. [обратно]

20. Както българските, така и сръбските хайдушки песни са събрани и записани до днес в доста голям брой и са издадени от най-известните събирачи на българ, ски и сръбски фолклор. Бьлгарските хайдушки песии, използувани в настоящата статия, са от различни издания и сбирки с български народни песни, които ще бъдат показани на съответното място. Сръбските песни са взети предимно от извънредно ценното и богато издание на Вук Стеф. Караджич "Српске народне пјесме" (Државно издање), књ. III, Београд 1894, књ. IV, 1896, књ. VI, 1899, књ. VII, 1899, књ. VIII, 1900, в което са издадени едни от най-хубавите записи на сръбските хайдушки песни (в статията отделните томове ще бъдат означавани Караџић III, Караџић IV, Караџић VI и т.н.). Освен това хайдушки песни има обнародвани в сбирките на С. Милутинович, Богишич и др. [обратно]

21. Върб. - Ат.Вас. Върбански, Песните на Бердянските българи, Ногайск, 1910. [обратно]

22. Срв. и Душан Поповић, стр. 114 и сл. [обратно]

23. Срв. Душан Поповић, пос. съч., I, стр. 414 1; сл. [обратно]

24. За тази песен срв. и Н. Гридасова, Тема социальной борьбн в болгарских хайдутских песнях, Ученьге записки Тамбовского Гос. пед. института, Тамбов, 1951, стр. 88 и сл. [обратно]

25. За тая песен също срв. и Н. Гридасова, пос. съч., стр. 86 и сл. [обратно]

26. За храбростта на хайдутите срв. и Душан Поповић, пос, съч., I, стр. 18. [обратно]

27. Срв. за тая песен и Н. И. Кравцов, Идейное содержание сербского эпоса, Славянский фольклор, Москва, 1951, стр. 316. [обратно]

28. Срв. и Душан Поповић, пос. съч., I, стр. 116; В. Ђурић, Српскохрватска народна епика, 1955, стр. 90-91. [обратно]

29. На същия мотив обръща внимание и Arn. Krauss, Slavische Volksforschungen, Leipzig, 1908, стр. 8, който също записва песни, в които се изтъква, че хайдутите трябва да живеят всред най-големи лишения - за тях трябва да бъдат "tvrda stjena mekano uzglavlje / kabanica kuca do vijeka". [обратно]

30. Срв. и Душан Поповић, пос. съч. I, стр. 129, гдето се изтъква и ролята на хайдушката дружина. [обратно]

31. За другарските отношения между сръбските хайдути срв. Душан Поповић, пос. съч., I, стр. 119, 123, 140-141; В. Ђурић, пос. съч., стр. 91. [обратно]

32. Срв. и М. Арнаудов, Нашите хайдушки песни, Очерки по българския фолклор, София 1934, стр. 250. [обратно]

33. Срв. и М. Арнаудов, Песента в Северна Добруджа, Очерки по българския фолклор, стр. 240. [обратно]

34. Доз. - Aug. Dozon, Chansons populaires bulgares inedits, Paris 1895. [обратно]

35. Срв. за тая песен и Н. И. Кравцов, Идейное содержание сербского зпоса, Славянский фольклор, 1951, стр. 321. [обратно]

36. За реалистичното изобразяване на хайдушкия живот в хайдушките песни срв. В. Ђурић, пос. съч., стр. 90. [обратно]

37. За тежкия живот на хайдутите срв. Душан Поповић, пос. съч., II, стр. 149-150. [обратно]

38. Срв. П. Поповић, Преглед српске књижевности, Београд, 1909, стр. 123; Ог Т. Маретић, Наша народна епика, у Загребу, 1909, стр. 169-170. [обратно]

39. За демократичния характер на българските хайдушки песни срв. Шептунов, пос. съч., стр. 264; за сръбските хайдушки песни срв. Кравцов, пос. съч., стр. 319. [обратно]

40. М. Арнаудов, Нашите хайдушки песни, Очерки по българския фолклор, стр. 258-259. [обратно]

41. За оптимизма на хайдушките песни срв. Шептунов, пос. съч., стр. 252; Б. Пенев, История на новата българска литература, т. I, стр. 130-131. [обратно]

42. Срв. напр. Н. П. Андреев, Русский фольклор, Хрестоматия для высших педагогических учебных заведений, Москва, 1938, стр. 354-355. [обратно]

 

 

© Цветана Романска, 1958
© Издателство LiterNet, 28. 11. 2002
=============================
Публикация в "Славистичен сборник", том II, С., 1958, с. 379-407.
Текстът е част от Проект Растко - България : Растко / LiterNet.