|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИСМОТО Александър Лютов Мила, Елена, В кутията от обувки, в левия шкаф на секцията има пари. Това са, дето съм ги скътал през годините. Харчете ги разумно. Задели една част за Мариана, скоро ще трябва да плати семестъра. Целуни я! Купи си онова, червеното, палто. Наистина ти отива. Може само малко да подгънеш ръкавите. Ланшната ракия дай на баща ти. Кажи му повече да я разрежда, че силна я оставихме. Едно шише запази за гробарите. Не кани много хора на погребението ми, само най-близките. Извикай Сотир и брат му да помогнат за ковчега, че ще видете зор по стълбището. Гробът го засипете с бяла мозайка, не сади цветя, искат много поливане. На Милан кажи, че онова беше недоразумение. Аз също не знаех, че онзи договор не е подписан от него. Кажи му да не ми се сърди и да прощава, дето тогава кипнах. Върни книгите ми от библиотеката. Три са: едната е том на Достоевски, другата беше някаква съвременна фантастика, третата я забравих, но ще я видиш. Дипломите ти и други документи са в средното чекмедже. Там са и фишовете от тока и телефона. Обещай ми, че няма да забуташ някъде документите, големи проблеми ще имате. А, за този месец инкасаторката още не беше минала и са отложили датата за плащането до трийсти. Пази часовника, оня с позлатената верижка, дето ми го подариха колегите за юбилея. Дай, Боже, да го подариш на внуците. Ако Петрова ти говори нещо за мене, не й вярвай. Каквото и да е. Ако отидете на море в Созопол, на тръгване хвърлете стотинки във водата - там от високата скала, помниш ли, дето си загубих запалката. Ами, това е. Твой Сашо.
Елена сгъна листа и го пъхна отново в плика. Погледна часовника си. Той трябваше вече да е в Гърция. Дали беше взел шпрея против насекоми, който му остави върху хладилника? Казват, че около маслините имало много комари. Едра сълза потече по бузата й.
© Александър Лютов Текстът печели Трета награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2008. |