УБИЙСТВО В КАТЕДРАЛАТА

Т. С. Елиът

web

Интерлюдия

Архиепископът,
проповядващ в Катедралата сутринта на Коледа, 1170 г:

"Слава на Бога във висините, а на земята мир за всички хора с добра воля." Четиринадесети стих от втора глава на Евангелие от св. Лука. В името на Отца, и Сина, и Светаго Духа. Амин.

Възлюбени чада на Бога, тази коледна утрин моята проповед ще бъде съвсем кратка. Само искам вие в сърцата си да размислите за дълбокото значение и тайната на нашата литургия в този ден. Защото, както се казва в литургията, ние отново съпреживяваме Страданието и Смъртта на нашия Господ; и в този коледен ден ние го правим заедно с празнуването на Неговото Рождество. Така в един и същ ден ние се веселим заради Неговото идване, което ще спаси хората, и отново принасяме в жертва Богу Неговото тяло и Неговата кръв с причастието, нафората и отпускането на греховете на целия свят. В същата тази нощ, когато небесното мнозинство се появи пред очите на овчарите във Витлеем, казвайки: "Слава на Бога във висините, а на земята мир на всички хора с добра воля!", в същото това време през всички години ние празнуваме заедно с Раждането на нашия Господ и Неговите Страдания и смъртта Му на кръста. Възлюбени чада, както хората виждат, това по особен начин се съотнася. За кого в света едновременно плачем и се радваме по един и същ повод? Защото или радостта ще победи скръбта, или скръбта ще победи радостта; но само в нашит християнски тайнства можем да плачем и да се радваме хопаси една и съща причина. А сега нека размислим за миг върху значението на думата "мир". Чудно ли ви се вижда, че ангелите възвестиха мир, когато светът непрекъснато се разтърсва от Войната и от огъня на Войната? Мислите ли, че ангелските гласове са сгрешили и обещанието е било само разочарование и измама?

Спомнете си сега как нашият Господ говори за мира. Той каза на учениците Си: "Мир ви оставям, Моят мир е върху вас." Дали Той е разбирал мира като нас: английското кралство в мир със съседите си, бароните в мир с краля, земевладелецът управлява в мир своите хора, с кротко сърце, приготвил най-доброто си вино за приятел на масата, а жена му в това време пее за децата му? Онези ученици, учениците Му, не познаваха такива неща: те тръгнаха на далечен път, за да страдат по море и суша, да познаят мъки, и затвор, и разочарование, да изстрадат мъченическа смърт. Тогава какво е искал да каже той? Ако питате така, то спомнете си тогава, че Той също е казал: "Не както дава светът ви давам Аз." И така, Той даде мир на учениците Си не, както светът дава мир.

Да се спрем на още нещо, за което може би никога не сте мислили досега. На коледния празник ние празнуваме заедно с Рождеството на нашия Господ и Неговата Смърт; но на следващия ден ние празнуваме и мъченичеството на първия мъченик, блажения Стефан. Дали това е случайно, мислите вие, че денят на първия мъченик следва непосредствено след деня на Рождество Христово? Не, разбира се. Тъй като ние оплакваме и се възрадваме едновременно на Страданията и Раждането на нашия Господ, така също и в един по-малък образ ние едновременно празнуваме и оплакваме смъртта на мъчениците. Ние плачем, защото греховете на света са ги погубили; радваме се, защото още една душа се е присъединила към светците на Небето, за слава на Бога и за спасение на хората.

Възлюбени чада, ние не мислим за един мъченик като за добър християнин, който е бил убит, защото е християнин: за това би трябвало да плачем. Ние не мислим за него просто като за добър християнин, който е бил избран, за да бъде причислен към светците; за това би трябвало само да се радваме: но нито радостта, нито скръбта ни са като на останалия свят. Едно християнско мъченичество никога не е случайност, защото светците не стават светци случайно. Затова най-малкото християнското мъченичество е последица от човешкото желание да бъдеш светец, тъй както човек с желание и подготовка може да стане управник на човеци. Мъченичеството винаги е замисъл на Бога, на Неговата любов към хората да ги предупреждава и да ги води, да ги върне отново към пътя Си. То никога не е човешки замисъл; защото истински мъченик е този, който става инструмент на Бога, който повече не иска нищо за себе си, освен само славата да бъде мъченик. Така на земята Църквата оплаква и се радва едновременно по начин, който светът не може да разбере; така на Небето светците са нависоко, защото сами са се поставили ниско, и могат да се видят не, както ние ги виждаме, а в славата на Бога, от когото са взели своето съществуване.

Говоря ви днес, скъпи чада на Бога, за мъчениците от миналото, молейки ви да си спомните особено нашия мъченик от кентърбъри, блажения епископ Елфрид; проповядвам на самия ден на Христовото Раждане да си спомните какъв е Мирът, който Той дава; защото, скъпи чада, аз мисля, че няма да мога да ви проповядвам пак; и защото възможно е в скоро време да имате друг мъченик и той може би няма да е последен. Аз ви моля да запазите в сърцата си думите, които ви казах, и да мислите за тях от време на време. В името на Отца, и Сина, и светаго Духа. Амин.

Второ действие >>>

© Т. С. Елиът, 2002
© Васил Дудеков-Кършев, 2002
© Издателство LiterNet, 03. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.