УБИЙСТВО В КАТЕДРАЛАТА

Т. С. Елиът

web | Убийство в катедралата

Второ действие

Действащи лица:

Трима свещеници
Четирима рицари
Архиепископ Томас Бекет
Хор на жените от Кентърбъри
Присъстващи

В първата сцена действието се развива в архиепископския дворец, а във втората - в катедралата, на 29. 12. 1170 г.

Хор. Птица ли пее на юг?
Само чайка пищи, подгонена към земята от бурята.
Дава ли знак пролеттта на годината?
Само за смъртта на старото; нито шум, нито стрък,
                                                                  нито дъх.
Дали се удължават дните?
Всеки ден по-дълъг и по-тъмен става, а нощта - по-къса
                                                                  и по-ледена.
Въздухът е вкочанен и неподвижен; но от изток
          се промъква вятър.
Гладни врани се тълпят по нивите и чакат;
в лесовете бухали повтарят пустите извивки на смъртта.
Какво подсказва пак добрата пролет?
Какво, нима когато на Коледа се ражда Господ,
на земята няма мир, доброжелателство сред хората?
На този свят мирът е винаги несигурен, дорде мира на
          Господа го пазят люде.
Войната между хората разбива този свят, смъртта във
          Господа го обновява.
И трябва в зимата светът да се пречисти, защото иначе
          ще имаме
горчива пролет, сухо лято, пусти ниви.
Какво ще трябва да се свърши между Коледата
                                                    и Великдена?
През март орачът ще излезе и ще обърне същата земя,
която е обръщал и преди, а птицата ще пее същата си
                                                                  песен.
Когато по дървото се развият листите, девойките и
          бъзовината се втурват
срещу бурята, а въздухът е чист и извисен,
и гласовете тръпнат във прозореца, а дечурлигата
          се купчат пред вратите,
каква ли работа ще трябва да се свърши, каква беда
пак ще покриe песента на птицата, зеленината на
          дървото, каква беда
пак ще покрие росната земя? Ние чакаме и времето
                                                                  е кратко,
дълго е очакването.

(Влиза I свещеник с хоругвата на св. Стефан, развята пред него.)

I свещеник. Един ден след Коледа; и денят на св. Стефан,
първият мъченик.
Князете седнаха и свидетелстваха лъжливо срещу мен.
Денят, особено почитан от архиепископ Томас.
Той коленичеше и викаше високо:
Господи, не им зачитай този грях.
Князете седнаха.

(Чува се тропарът на св. Стефан.)

(Влиза II свещеник с хоругвата на св. апостол Йоан, развята пред него.)

II свещеник. Един ден след св. Стефан; денят на св. апостол
Йоан.
И сред събралите се той продума.
И това, което беше отначало, чухме,
което сме видяли със очите си и нашите ръце извлякоха
от словата на живота; това, което чухме и видяхме,
ви го съобщаваме.

(Чува се тропарът на св. Йоан.)

(Влиза III свещеник с хоругвата на св. Невинни Младенци, развята пред него.)

III свещеник. Един ден след св. Йоан: денят на св. Невинни
Младенци.
От устата на много младенци, о, Господи.
Като гласа на много извори, на гръм, на арфи,
те пееха и сякаш беше нова песен.
Кръвта на Твоите светци като вода се лееше
и нямаше човек, за да ги погребе. Въздай, о, Господи,
                                                                         кръвта
на Твоите светци. И в Рама чу се глас, ридаейки.
От устата на младенците, Господи!

(Свещениците застават един до друг с хоругвите пред себе си.)

IV свещеник. Един ден след св. Невинни Младенци; четвъртият
ден след коледа.

Тримата свещеници. Нека се възрадваме всички ние, които славим светия ден.

I свещеник. Както заради людете, така и заради себе си
            той се пожертва в изкупление.
            Живота си положи заради Агнеца.

Тримата свещеници. Да се възрадваме ний всички, които пазим
                                                                                          светия ден.

I свещеник. Както заради всички хора, тъй и заради себе си той
                                            се принесе в жертва.
Живота си положи заради овцата.

Тримата свещеници. Да се възрадваме ний всички, които пазим
                                                                                          светия ден.

I свещеник. Днес?

II свещеник.         Днес, какво е днес? Денят наполовина свърши.

III свещеник. Днес, какво е днес? Друг само ден, годината
                                                                                                  залязва.

II свещеник. Днес, какво е днес? Друга нощ и друго съзоряване.

II свещеник. Какъв ден е денят, който знаем, за който се
надяваме или от който се страхуваме?
Денят е всеки ден, от който се страхуваме или на който се надяваме. Всеки миг
е тежък, колкото и другият. Само в спомена, в подбора,
          ние казваме, че беше той денят. Критичният момент
е винаги сега и тук. Дори сега, в такива тъжни
                                                                  обстоятелства,
може да се прояви предвечният модел.

(Влизат четиримата рицари. Хоругвите се оттеглят.)

I рицар. Служители на краля.

I свещеник.                       И нам познати.
Добре дошли. Отдалеко ли пристигате?

I рицар. Днес не много отдалеко, но бърза работа ни
                                                                                  призова
от Франция. Първо на коне, после вчера с кораб, слязохме
          на суша миналата нощ,
защото имаме работа с архиепископа.

II рицар. Неотложна работа.

III рицар.                       Кралска.

II рицар. По заповед на краля.

I рицар.                         Хората ни чакат вън.

I свещеник. Познавате гостоприемството
                                                                  на лорд-архиепископа.
Тъкмо за вечеря се приготвяхме.
Добрият ни архиепископ ще се сърди,
ако не ви угостим
преди това. Вечеряйте със нас.
Вечеря преди работата. Обичате ли свинско печено?

I рицар. Работата преди угощението. Първо ще изпечем бика ви,
после ще вечеряме.

II рицар. Трябва да се видим с архиепископа.

III рицар. Върви да кажеш на архиепископа,
че гостоприемството му не ни трябва.
Вечерята си трябва да приготвим ний самите.

I свещеник (на един от придружаващите го). Върви,
извикай Негова светлост.

IV рицар. Колко ще ни карате да чакаме?

(Влиза Томас.)

Томас (на свещениците). Колкото и да е сигурно очакването ни,
моментът, който сме предвиждали, може да е и нечакан,
когато дойде. Той идва, когато сме заети
с дела от друга неотложност.
На масата ми ще намерите книжата в ред,
а документите посписани.
(Към рицарите.)
Добре дошли, каквато и да е целта ви.
Казахте, че идвате от името на краля?

I рицар.                                       Да, съвършено вярно,
от краля. Трябва да говорим с вас. Сами.

Томас (на свещениците). Тогава сами ни оставете.
Каква е работата?

I рицар.                      Ей такава.

II рицар. Вие сте архиепископът, бунтуващ срещу краля;
         въстанал срещу краля и срещу закона в таз земя;
архиепископ ви направи кралят;
той сложи ви на този трон да изпълнявате повелята му;
на краля вий сте роб, оръдие, слуга,
дара му носите връз своята глава;
от него сте получили и почести, и чест;
ръката му дари ви със печата, с пръстена, с властта.
Ето, този е синът на лавкаджияата, роден в Чийпсайд,
         това е изтърсакът,
пионката, която се надигна срещу краля,
надула се от кръв, от гордост и позлата,
измъкната от лондонската кал,
надигнала се като въшка по дрехата на своя крал,
това е мошеникът, лъжецът, изнудвачът,
престъпил всяка клетва, предател на монарха.

Томас. Невярно е това.
Преди и след момента, когато взех печата,
за миг не съм преставал аз краля си да тача;
аз пазя длъжността си и нему служа аз
като васал най-верен - преди и в този час.

I рицар. Той пазел длъжността си! Не ви ли пази тя?
Не виждам основание и днес да е така!
Искате да кажете, че служите на гордостта,
на своята амбиция, тъгата си и завистта!

II рицар. Служите на своето безочие и алчност.
Да не би да искате за вас да се помолим?

III рицар.                                   Да, ще се помолим!

Тримата рицари. Ще се молим! Бог да ви помогне!

Томас. Но, господа, нима онази работа,
която беше бърза, неотложна,
е само ругатни и богохулства?

I рицар.                         Това е само израз
на възмушението ни като лоялни люде.

Томас. Лоялни? На кого?

I рицар.                         На краля!

II рицар.                                   Краля!

III рицар.                                           Краля!

Тримата рицари. Бог нека го благослови!

Томас. Тогава новата си дреха от лоялност
трябва внимателно да носите, за да не се изцапа или скъса.
Имате ли нещо да ми кажете?

I рицар.                                     По заповед на краля.
Сега ли да го кажем?

II рицар.                   Без отлагане,
преди стария лисан опашка да подвие и изчезне.

Томас. Каквото имате да кажете по заповед на краля -
ако това е заповед на краля -
ще го изкажете пред всички. Ако има обвинения,
аз трябва публично да ги отхвърля.

I рицар. Не! Сега и тук!

(Опитват се да го нападнат, но свещениците и придружаващите ги се връщат и се намесват.)

Томас. Сега и тук!

I рицар. За старите ви престъпления не ще говоря.
Тях знаят ги добре не малко хора.
Но след като във Франция разпрата бе решена
и върнаха правата ви, как благодарността ви
                                                                  беше изразена?
Побягнахте от Англия, но не в изгнание или под заплаха,
         забележете, а със вяра,
че неприятности ще ни докарате във френския кралски
                                                                                двор.
И там насъскахте вий папата и краля
срещу Хенри с вашите немерни обвинения.

II рицар. Защото кралят ни, поради свойта добрина
и от приятелите ви подбуждан, милостиво
сключи мир със вас и свадата забрави
и, както искахте, при паството ви ви остави.

III рицар. И тъй, погребал спомена за стари прегрешения,
той ви възвърна чест и положение.
Каквото искахте - получихте от краля.
Къде е благодарността ви, искам аз да зная?

I рицар. Отстранихте този, който короняса принца,
и отрекохте законността на коронацията.

II рицар. И наложихте оковите на анатемата.

III рицар. И се възползвахте от всички начини във ваша власт,
за да попречите на преданите кралски хора
да вършат работата си във негово отсъствие.

I рицар. Това са фактите.
И говорете, сякаш че пред краля отговаряте.
Защото той ни е изпратил.

Томас. Не съм поисквал никога
да развенчавам принца или пък да го лиша
от славата му, нито от властта му.
Защо тогава той ще иска да ме отдели
от хората ми и ще нареди
във Кентърбъри да стоя затворен?
Желая му аз три, а не една корона.
Що се отнася до епископите, не измислих сам
това, което ги е сполетяло там.
При папата да идат. Той ги е отлъчил.

I рицар. Чрез вас отлъчени те бяха.

II рицар. Чрез вас неправдата ще се изправи.

III рицар. Простете ги.

I рицар. Простете ги.

Томас.                   Не, не отричам аз,
че стана тъй чрез мен. Но не е в моя власт
това, което папата е вързал, да развържа.
При него нека идат, нека той да заличи обидата,
нанесена на мен и Църквата.

I рицар. Щом е така, то има кралска заповед тогаз:
със хората си да напуснете страната още този час.

Томас. Ако това е кралска заповед, то аз съм длъжен
да заявя: седем години тук лишени бяха
хората от мен; седем години бедност и страдание.
Седем години в просене на чуждо милосърдие
аз влачих жалки дни, седем години
не е малък срок.
Не ще ги върна.
Никога отново, не се съмнявайте в това,
море не ще се плиска между пастиря и неговото стадо.

I рицар. Съда на краля, кралското величие
обиждате по недостоен начин вие;
надменен луд човек, когото нищо не въздържа,
за да осъди своите слуги и приближени.

I рицар. Не аз съм този, който оскърбява краля;
има един, по-висш от краля и от мен.
Не съм аз Томас Бекет от Чийпсайд,
не срещу мене, Бекет, вие се опълчвате,
анатемоса ги не Бекет,
а правото на Църквата Христова и съдът на Рим.

I рицар. Говориш, попе, с риск за свойта кожа.

II рицар. Говориш, но мисли за ножа.

III рицар. Предателски, изменнически думи.

Тримата рицари. Предател поп, закоравял във злото!

Томас. Предавам делото си на съда на Рим.
Но знайте, ако ме убиете, от гроба си ще стана
и делото си ще представя пред Божия престол!

(Излиза.)

IV рицар. Свещеници, монаси! Хей, слуги! Задръжте го, вземете
          го под стража,
пратете го в затвора във името на краля!

I рицар. Или сами ще отговаряте!

II рицар. Достатъчно слова.

Четиримата рицари. Във името на краля дойдохме с меч
                                                                                              в ръка!

(Излизат.)

Хор. Подуших миризмата им, носители на смърт, неясните
поличби изострят сетивата; чух
флейти в мрака, бухали и флейти, видях на съзоряване
люспести криле във остър полет, огромни и ужасни.
                                                                             Почувствах
         вкуса на гниещо месо в лъжицата. Усетих
тежината на земята в здрача, безпокойна и нелепа. Чух
хохот сред шума на зверовете, издаващи най-странни
         звуци: чакал, магаре, гларус; на мишки суетнята,
         смеха на северната чайка, безумна птица. Видях
да се поклащат сиви гърбове, да се извиват опашките на
плъхове в неясните отблясъци на здрача. Вкусих
гладки живи същества с острия солен вкус на всичко,
         що живее във морето; ядох
скариди и омари, стриди, миди, мекотели, те живеят
и хвърлят семето си в мойте делви и делвите ми се
         разпадат в мрака. Усетих
миризмата на смъртта във розата и розмарина, в нежния
         грашец, в игликата, зюмбюла и тревата. Видях
хоботи и рога, бивни и копита по места най-странни;
лежах върху пода на морето и дишах със дъха
         на морските актинии, поглъщани от неутолимите
         сюнгери. Лежах в пръстта и критикувах червея.
                                                                  От въздуха
участвах във любовната игра на китовете и треперех
         с мушитрънчето. Усетих рога на бръмбара,
         люспата на змията, подвижната и твърда,
         нечувствителна кожа на слоницата, изплъзващия
         се хълбок на рибата.
Подуших
дъх на разложение в чинията, тамян в отходните
         места, клоаката в тамяна, сапунен дъх на чисто
         над горската пътека, сладък, демоничен дъх над
         шумата, докато се гърчеше земята. Видях
все по-надолу да се спускат кръгове от светлина
и да се свеждат над ужаса на човекоподобната
маймуна. Не знаех ли, не знаех ли какво ще дойде? То беше
тука, в кухнята, на улицата,
в конюшните в обора и в краварника
и във вените и вътрешностите и челепите ни
както и в интригите на властелините
така и на съвета на могъщите.
Каквото се заплита в неясната съдба,
каквото се заплита на съвета на князете,
плете се още и във вените на нашите утроби
плете се като модел на живи червеи
във лоното на нас, жените на Кентърбъри.

Подуших ги, носители на смърт; сега е твърде късно
за действие или противодействие,
не е възможно нищо друго, освен засраменото стихване
на съгласилите се на последно унижение.
Приех, архиепископ Томас, съгласих се,
откъсната, подвластна и насилена,
съединена на природата с плътта духовна,
управлявана от животинските инстинкти на духа,
подчинена на сластта на саморазрушението,
на окончателната, абсолютната и най-последната
                                                                  духовна смърт
и на последния екстаз на пустотата и срама.
О, лорд-архиепископе, архиепископ Томас, прости ни,
                                                                              прости ни,
            моли се за нас, за да можем и ние да се молим за
            теб, без да се срамуваме.

(Влиза Томас.)

Томас. Мир, мир вам, мир на вашите видения и мисли.
Всичкото това ще трябва да ви стигне и да го приемете,
това делът ви е от вечния товар
и от славата предвечна. Това е само миг,
но зная, че и следващият
ще ви прониже със внезапна болна радост,
когато обликът на Божието намерение ще е съвсем
                                                                          завършен.
После всичко ще забравите, превити над имота си,
ще си го спомняте, когато отпочивате край огъня,
когато възраст и забрава вече ще са облекчили
                                                      паметта ви -
само като сън, който често са разказвали
и се е променял често в разказа - и то ще ви изглежда
          недействително,
човек не може да носи дълго в себе си товара на премного
          истинност.

(Влизат свещениците.)

Свещениците (един през друг). Господарю, не бива да стоите
          тук. Към църквата!
През манастира! Няма време за протакане. Те се връщат
          въоръжени. Към олтара, към олтара!

Томас. Цял живот са идвали, тез стъпки. Цял живот
          съм ги очаквал. Смъртта ще дойде само, когато съм
                                                                                      достоен -
достоен ли съм, няма никаква опасност.
Остава ми едно: да изразя най-пълно свойта воля.

Свещениците. Господарю, идват! Ще се вмъкнат тук.
Ще ви убият. Елате във олтара!
По-бързо, господарю! Не спирайте, за да говорите.
          О, не сте прав!
Какво ще стане с нас, ако ви убият, господарю?
          Какво ще стане?

Томас. Тихо! Успокойте се! Спомнете си кои сте и какво
                                                                                      ще стане.
Не искат ничий друг живот, а само моя,
но аз не съм в опасност, а само близо до смъртта.

Свещениците. Господарю, на вечеря! Не бива да ви няма
на вечернята, не трябва да отсъствате от литургията.
На вечерня!
В катедралата!

Томас. Вървете на вечеря и ме поменете в своите молитви.
Те ще намерят тук пастира; и стадото ще е спасено.
Почувствах трепета на благослова, небесна тръпка,
шепот, и не съм отречен вече; отива всичко
към своя радостен завършек.

Свещениците. Хванете го! Насила да го отведем! Задръжте го!

Томас. Ръцете долу!
Свещениците. На вечерня! Бързайте!

(Хващат го. Докато хорът говори, сцената се премества в катедралата.)

Хор (в това време в далечината друг един хор пее на латински Dies Irae).

Безсилни ръцете, сухи очите,
ужас, ужас, но по-страшно
се гърчи утробата.

Ужас - но дваж по-страшно е
да ти извиват пръстите
и да те бият по главата.

Повече - от стъпки по паважа
и от сянка върху прага,
и от ярост в залата.

Изчадията адови изчезват, човеците, те се свиват
                                                                  и се разсипват
на прах от вятъра, забравени, без памет; тук е само
бялото плоско лице на смъртта, тихата Божа
                                                                  служителка,
а отвъд лицето на Смъртта - Правосъдието,
а отвъд Правосъдието - Пустотата, по-страшна и от
                                          протегнатите ръце на дявола.
Празнота, отсъствие, отделеност от Бога;
ужасът на безсилното пътуване към пустата земя,
която не е земя, а само празнота, отсъствие, Пустота,
където онези, които са били хора, не могат повече да
       върнат съзнанието си
към разума, към самозалъгването, не могат да избягат
       в съня, в желанието,
където душата вече не се заблуждава, защото повече няма
       нито предмети, нито звуци,
нито цветове, нито форми, за да отвличат вниманието,
       да отклоняват душата
да съзерцава сама себе си, завинаги напълно съединена,
       нищо с нищо,
не това, което ние наричаме смърт, а онова, отвъд което
       смъртта не е смърт,
страх ни е, страх ни е. Кой ще се застъпи за мен,
кой ще се намеси заради мен, когато най-много се нуждая?

Спасителю, умрял върху дървото,
не е напразен Твоят труд, защото
ще ми помогнеш в моя сетен страх.

Аз прах съм и на прах ще се превърна
и злата си съдба, за да отвърна,
на Теб се моля, Боже, в моя страх,

защото близък е последният ми час.

(В катедралата. Томас и свещениците.)

Свещениците. Вратата залостете. Вратата залостете!
Вратата е залостена. Вратата е залостена.
Спасени сме.
Те няма да се осмелят да я разбият.
Не могат. Нямат сила.
Спасени сме. Спасени сме.

Томас. Освободете входа! Широко разтворете дверите!
Не ще допусна домът за молитви, църквата Христова,
светилището да обърнете на крепост!
Църквата сама ще се опази и по начин свой, а не
като дъба и камъка; дъбът и камъкът изгниват,
не остават, но ще пребъде Църквата -
църквата ще е отворена дори за враговете ни!
          Вратите разтворете!

Свещениците. Господарю, не са те хора, не идват като хората,
а сякаш побеснели зверове.
Не идват като хора с почит към светия храм, готови
          да се преклонят пред Тялото Господне,
а като диви зверове. Човек затваря портите
пред лъв, пред леопард, пред вълк или пред мечка,
защо - и още повече! - не давате да ги затворим
пред зверове с души на прокълнати хора, пред човеци,
сами обрекли себе си на гибел като диви зверове.
                                                      Господарю, господарю…

Томас. Мислите си, че съм полудял, обзет от отчаяние безумец.
Спорите за резултата - тъй прави и светът, -
за да решите праведно или неправедно е делото
и се стъписвате пред фактите. Всеки живот обаче
                                                                  и всяко дело
като последица от злото и доброто могат да се разберат.
Както във времето се смесват резултатите от толкова
                                                                  деяния,
така добро и зло се сливат в края.
И не във времето смъртта ми ще се знае;
от времето извън е взето моето решение,
ако наричате решение това,
с което цялото ми същество дълбоко в същността си
        е съгласно.
Живота си аз давам,
за да пребъде Божият закон и над Човешкия.
Не сме ний тук, за да тържестваме чрез битки, чрез
        познания военни или съпротива,
не да воюваме със зверовете като с хора. Бихме се
        със зверовете
и бяхме победени. Сега сме длъжни чрез страдание
да победим. Това е най-леката победа.
Тържеството днес принадлежи на Кръста. Вратите
        отворете!
Заповядвам! Вратите отворете!

(Вратите се отварят. Влизат свещениците, леко подпинайли.)

Свещениците. Оттука, господарю! Бързайте към стълбите…
Към покрива… Там… Към подземието… Бързо! Следвайте
        ни! Принудете го!

Рицарите. Къде е Бекет, предателя на краля?
        Къде е Бекет, наглото кюре?
Слез, Данииле, в ямата на лъвовете,
        слез за клеймото на звера!

Изми ли се в кръвта на Агнеца?
        Поставиха ли ти клеймото на звера?
Слез, Данииле, в ямата на лъвовете,
        слез, Данииле, и празнувай радостта!

Къде е Бекет, копелето от Чийпсайд?
        Къде е попът, престъпил верността?
Слез, Данииле, в ямата на лъвовете,
        слез, Данииле, и празнувай радостта!

Томас. Праведният като храбър лъв
не ще се побои.
Ей ме.
Не съм предавал краля. Свещеник съм
и християнин, спасен с кръвта Христова,
готов с кръвта си да пострада.
През вековете този е на Църквата печатът.
Печатът на кръвта. Печатът кръв за кръв.
Кръвта Му, да изкупи мен,
кръвта ми, да платя за Неговата кръв.
Смъртта ми заради Неговата смърт.

I рицар. От вас отлъчените опростете.

II рицар. Откажете пълномощията, които дръзко
        искахте.

III рицар. Върнете кралските пари, които взехте.

IV рицар. Възстановете подчинението, което нарушихте.

Томас. Готов съм да умра за своя Господ,
за да има тази Църква мир и свобода.
Правете с мен каквото сте решили, за ваш позор и срам,
но в името на Бога, никого от хората ми там,
слуга или послушник, не докосвайте.
Това ви забранявам.

Рицарите. Предател! Предател! Предател!

Томас. Ти, Реджиналд, си триж предател:
предател като мой васал,
предател на духовния си повелител,
предател и на Бога, като оскърбяваш Църквата.

I рицар. На отстъпник не дължа покорство,
сега ще платя това, което длъжен съм.

Томас. Сега на всемогъщия Бог, на непорочната Дева Мария, на блажения Йоан Кръстител, на светите апостоли Петър и Павел, на светия мъченик Денис и на всички светци предавам своето дело и делото на Църквата.

(Докато рицарите го убиват, слушаме).

Хора. Прочистете въздуха! Изчистете небето! Измийте
                                                                            вятъра!
Отделете камъка от камъка и го измийте.
Страната е безумна, вятърът е луд, нашите животни
          и самите ние сме покрити с кръв.
Кървав дъжд ни заслепява. Къде е Англия? Къде е Кент?
          Къде е Кентърбъри?
О, далеч, далеч в миналото; и аз вървя през някаква
          страна, покрита с ялови клонаци; ако откъсна клон,
          от него капе кръв; вървя през някаква земя от сухи
          камъни; ако ги докосна, кървят.
Как сега да се завърна към спокойните годишни времена?
Над нас се спусна нощ, о, спрете слънцето; задръжте
                                                                  времето,
          нека денят не идва, нека пролетта не идва.
Мога ли да гледам пак деня и всичко в него, да ги видя
          покрити с кръв и през завеса от струяща кръв?
Не искахме да става нищо.
Разбирахме отделното нещастие,
личната загуба, общата нищета,
живеейки и полуживеейки;
ужаса на нощта, който завършва в ежедневните дела,
ужаса на нощта, който завършва в сънищата;
но разговорите в пазарен ден, ръката върху метлата,
натрупването на пепел през нощта,
горивото, които слагахме сутрин в огнището,
тези действия определяха пространството на нашето
                                                                  страдание,
всеки страх си имаше наименование,
тъй или иначе всяка скръб отминаваше:
в живота няма време за дълга скръб.
Но това, това обаче е извън живота, извън времето,
мимолетна вечност от неправди и злини.
Затрупани сме с мръсотия, която не можем да изчистим,
          обединени в надприродна гмеж -
не самите ние, не домът и не градът е осквернен,
а този свят, напълно луд.
Пречистете въздуха! Изчистете небето! Измийте
вятъра! Изтръгнете камъка от камъка! Смъкнете
кожата от плещите, одерете мускулите от костите,
измийте мозъка, измийте душата, измийте ги,
измийте ги!

(Като извършват убийството, рицарите се изтеглят на авансцената и се обръщат към публиката.)

I рицар. Молим ви да ни отделите няколко минутки от вниманието си. Знаем, че сте готови неприязнено да осъдите нашата постъпка. Вие сте англичани и затова вярвате в правилата на играта; и когато видите един човек, изправен срещу четирима, тогава вашите симпатии ще са на страната на поваленото куче. Аз уважавам такива чувства, аз ги споделям. Но въпреки всичко се обръщам към вашето чувство за чест. Вие сте англичани и затова няма да осъдите някого, преди да изслушате и двете страни по делото. Това е в съответствие с нашите дълго изграждани традиции за съда със съдебни заседатели. Самият аз не бих желал да представя проблемите си, за да ги разглеждате вие. Аз съм човек на действието, не на думите. Заради това няма да направя нищо повече от едно въведение към речите на другите оратори, които с техните различни качества и различни гледни точки ще бъдат в състояние да изложат пред вас същността на този, особено заплетен, случай. Ще се обърна към нашия най-възрастен оратор, нека той говори пръв, моят съсед по имение: барон Уилям де Трейси.

III рицар. Боя се, че не съм толкова опитен оратор, както моят стар приятел Реджиналд Фиц Юърз иска да ви накара да вярвате. Но има едно нещо, което бих искал да ви кажа и ще го направя толкова добре, доколкото умея. То е следното: ние съвсем не бяхме заинтересувани в това, което стана, каквото и да си мислите вие. (Другите рицари: "Слушайте, слушайте!") Ние не чакаме никакви облаги от това. Ние губим много повече, отколкото печелим. Ние сме четирима английски земевладелци. Осмелявам се да кажа, че не направихме твърде добро впечатление, когато влязохме преди малко. Истината е, че знаехме, че сме се забъркали в нечисто дело. Ще говоря само за себе си, но доста си пийнах, въпреки че обикновено не пия, за да се реша на това. Когато стигнете до същността на работата, вие ще бъдете против убийството на един архиепископ, още повече, ако сте били възпитани в духа на истинската църковна традиция. И така, ако изглеждме малко по-буйни, вече можете да разберете защо е станало така; а от своя страна аз страшно съжалявам. Ние разбрахме, че това е наше задължение, но в същото време трябваше да се насилим. Крал Хенри - Бог да го благослови! - ще трябва да каже от държавнически съображения, че никога не е и мислил, че ще стане така. Изглежда, получи се ужасна бъркотия и в най-добрия случай ние ще трябва да прекараме остатъка от живота си някъде надалеч. И дори, когато разсъдливите хора разберат, че архиепископът трябваше да бъде премахнат - аз лично изпитвах най-дълбоко уважение към него, - вие трябва да сте схванали какво чудесно представление ни приготви той накрая - но дори и тези хора няма да ни отдадат никакво признание. Не, ние го направихме не заради себе си, в това няма никаква грешка. И, както казах в началото, моля ви да ми повярвате, че ние нямаме абсолютно никаква облага от цялата тази работа. Струва ми се, това е всичко, което имах да ви кажа.

I рицар. Ще се съгласите, мисля, че Уилям де Трейси говори добре и направи много важно изявление. Същността на неговия аргумент е тази: ние бяхме съвсем безкористни. Но нашето деяние само по себе си изисква повече оправдания; и вие ще трябва да изслушате и другите наши оратори. Следващият, когото ще призова, е Хюг де Морлив.

II рицар. Първо, бих искал отново да се върна към въпроса, който толкова добре постави нашия водач, Реджиналд Фиц Юърз: че вие сте англичани и оттук следва, че вашите симпатии винаги са на страната на победеното куче. Това е английският дух по отношение на правилата на играта. Сега достойният архиепископ, от чиито отлични качества толкова се възхищавах, представлява това победено куче. Но дали проблемът действително е там? Бих желал да се обърна не към вашите чувства, а към вашия разум. Вие сте хладнокръвни хора, доколкото виждам, и не е лесно да бъдете вкарани в емоционално задънена улица. Оттук бих искал да ви накарам да решите трезво: какви бяха намеренията на краля? В отговора на този въпрос лежи ключът към цялата загадка.

Целта на краля беше съвсем ясна. По времето на покойната кралица Матидла и намесата на злощастния узурпатор Стефан кралството беше много разделено. Нашият крал видя, че за възстановяването на реда е необходимо едно: да сломи голямата сила на дребните провинции, обикновено използвана за себични и метежни цели, и да обнови законодателството. В началото той се надяваше, че Бекет, който се беше изявил - и никой не се съмнява в това - като извънредно добър администратор, ще обедини службите на канцлер и архиепископ. Ако Бекет беше вървял по волята на краля, ние щяхме да имаме идеална държава: съюз на духовната и държавната администрация под централна власт.

Аз добре познавах Бекет, с него имах различни служебни отношения; и бих могъл да кажа, че не познавам човек, толкова надарен да заема най-висшите постове в държавната администрация. И какво стана? В мига, в който Бекет по настояване на краля бе направен архиепископ, той се отказа от канцлерството и стана по-католик и от папата, преднамерено грубо отричаше изискания начин на живот, веднага обяви, че има по-висш закон от закона на нашия крал, който той, като кралски служител, толкова години се беше борил да утвърди; и че - Бог знае защо! - двата закона са несъвместими. Ще се съглсите с мен, че подобно вмешателство от страна на един архиепископ оскърбява чувствата на хора като нас. Нещо повече, знам, че имам вашето одобрение: мога да го прочета по лицата ви. Ние трябва да постигнем съгласие само по въпроса за мерките, за да бъде задачата поставена правилно и вие да можете да вземете решение. Никой повече от нас не съжалява за необходимостта от насилие. За съжаление, има моменти, когато насилието е единственият път да се утвърди социалната справедливост. В друго време вие щяхте да осъдите един архиепископ чрез гласуване в парламента, щяхте да го екзекутирате като предател законно и никой нямаше да носи бремето да го наричат убиец. А в по-късни времена дори такава временна мярка като тази би била излишна. Но ако сега вие сте постигнали такова подчиняване на претенциите на Църквата на благото на Държавата, не забравяйте, че първите стъпки бяха направени от нас. Ние бяхме оръдията, които доведоха до това положение на нещата, което и вие одобрявате. Ние служихме на вашите интереси; ние заслужихме вашето одобрение; и ако някъде има вина, вие ще трябва да я споделите с нас.

I рицар. Морлив ни даде достатъчно материал да помислим върху него. На мен ми се струва, че той сякаш каза последната дума за онези, които бяха в състояние да изслушат неговите доводи, неговите твърде изтънчени доводи. Но между другото имаме още един оратор, който като че ли иска да изрази друго становище. Ако все още има някой неубеден, струва ми се, че Ричард Бритоу, който произлиза от семейство, прочуто с предаността си към Църквата, ще може да го убеди. Ричард Бритоу.

IV рицар. Изказалите се преди мен оратори, за да не кажат нищо за нашия предводител Реджиналд Фиц Юърз, говориха много върху същността на въпроса. Нищо не бих могъл да добавя към техните отделни изложения на нашите доводи. Това, което имам да кажа, ще бъде може би изразено във формата на въпрос. Кой уби архиепископа? Вие, които бяхте свидетели на тази, достойна за оплакване сцена, сигурно в известна степен ще бъдете изненадани. Но да уточним хода на събитията. Аз извънредно много съм задължен на останалите оратори за пътеката, която те прокараха. Когато покойният архиепископ беше канцлер, нито един от кралските поданици не направи повече от него, за да поведе всички в страната заедно, да обедини държавата, да я направи устойчива, да създаде порядък, спокойствие и правосъдие, от които тя толкова се нуждаеше. Но от момента, в който Бекет стана архиепископ, той коренно промени своята политика; той показа безразличие към съдбата на страната, всъщност той се превърна в едно себично чудовище. Тази себичност непрекъснато нарастваше, докато накрая без съмнение се превърна в мания. Аз имам неопровержими доказателства за ефекта, който той произведе със заминаването си за Франция, предричайки в присъствието на толкова много свидетели, че няма да живее дълго и ще бъде убит в Англия. Той използваше всяка форма на предизвикателство, от поведението му стъпка по стъпка човек не можеше да си извади друго заключение, освен че е обречен на мъченическа смърт. Дори накрая той ни даде повод: сами видяхте как се измъкваше от въпросите ни. И когато преднамерено ни дразнеше със своето изгнание, той лесно можеше да избяга; лесно можеше да се пази достатъчно дълго от нас, за да позволи на праведния ни гняв да изстине. Точно това той не искаше да става; той настоя, когато ние буквално изгаряхме от ярост, да отворят вратите. Трябва ли да ви казвам нещо повече? Мисля, че тези факти са достатъчни, за да издадете без колебание присъда "самоубийство в болезнено състояние". Това е единствената милосърдна присъда, която можете да издадете срещу онзи, който, въпреки всичко, беше велик човек.

I рицар. Благодаря, Бритоу, мисля, че повече няма какво да се каже, и предполагам, че спокойно ще се разотидете по домовете си. Моля ви да бъдете внимателни и да не се събирате на групички по уличните ъгли, да не правите нищо, което би могло да предизвика някакъв смут сред хората.

(Рицарите излизат.)

I свещеник. О, отче, отишъл си от нас, за нас изгубен,
сега къде ще те намерим, от кое далечно място
ти ни гледаш? Сега си на небето,
кой ще ни води, кой ще ни пази, кой ще ни поучава?
След какво пътуване, през какъв друг ужас
ще можем пак да те намерим? Кой наследи
властата ти? Църквата лежи осиротяла,
сама, осквернена и захвърлена - и следващите поколения
          ще трябва да градят върху руини
своя свят без Бог. Аз виждам. Виждам го.

III свещеник. Не. Защото Църквата след този акт е пак
                                                                                      по-силна,
тържествуваща сред бедствието. По-силна стана тя
в гонението; над всичко ще е тя, докато за нея мрат.
Вървете, изморени, тъжни хора, изгубени, греховни
          същества, бездомни на земята и в небето.
Вървете там, където слънцето покрива с пурпур сивата
най-крайна канара на Англия или Херакловите стълбове.
Вървете и рискувайте корабокрушения край мрачни
                                                                                        брегове,
където негри в плен откарват християните;
вървете към северните океани, покрити с лед,
където мъртав дъх превръща в лед ръцете и притъпява
                                                                          мозъка;
открийте оазис под пустинно слънце,
вървете и търсете договор със сарацин езичник
и споделете с него гнусните обряди на рода му,
опитайте се да намерите забрава
в неговите похотливи дворове,
забвение край кладенеца под фурмите;
или седете и гризете ноктите си в Аквитания.
В малкия обръч болка в своя череп
вие пак ще тъпчите и превъртявате
безкрайното кълбо на мисълта,
постъпките си, за да оправдаете пред вас самите,
заплитайки една измислица, която се разплита,
                                                    докато вий плетете,
запътени завинаги към ада на преструвката,
която нивга не е вяра; това е земната ви орис,
И ний не бива повече за вас да мислим.

I свещеник.                                 О, господарю,
чиято нова слава е далеч от нас,
за нас моли се в свойто милосърдие.

II свещеник.                                         Сега край Бога,
радващ се ведно със всички мъченици и светци,
дошли там преди теб, помни за нас.

III свещеник.
Нека благодарността ни да се възнесе към Бога,
Който нов светец ни ниспосла във Кентърбъри.

Хорът (докато един друг хор пее отдалеч на латински Te Deum).
Тебе хвалим, Господи, защото славата Ти се разкрива
          във всяко Твое творение на земята,
в снега, в дъжда, във всички Твои творения еднакво,
          в ловеца и в дивеча.
Защото всичко съществува само чрез Твоя поглед, само
          познато от Теб, всичко съществува
          само чрез Твоя блясък и Твоята слава се
                                                                  провъзгласява
дори от този, който Те отрича; мракът възвестява
          славата на светлината.
Онези, които Те отричат, не биха могли да Те отричат,
          ако Ти не съществуваше; и тяхното отрицание не е
          свършило, защото, ако беше тъй, те нямаше да
          съществуват.
Те Те утвърждават чрез живота; всички твари Те
          утвърждават чрез живота; птиците във въздуха -
          еднакво ястребът и чучулигата; животните на
          земята - еднакво вълкът и агнето; топлината в
          душата и топлината в стомаха.
И затова човекът, когото си призовал да Те познае,
          съзнателно трябва да Те възхвалява с мисъл,
          дума и деяние.
Дори с метла в ръката, с гръб, превит над огъня, с колене,
          прегънати да пречистят сърцето, ние, чистачките
          от Кентърбъри,
с превит от черен труд гръбнак, с подвити от греховете
          колена, с лице, покрито от ръцете ни пред огъня,
          с глава, сведена под скръбта ни,
дори и в нас гласовете на сезоните, зимната настинка,
песента на пролетта, жуженето на лятото, гласовете
на животните и птиците Те славим.
Ние Ти благодарим за Твоите милости чрез кръвта,
          за Твоето изкупление чрез кръвта. Защото кръвта
          на Твоите мъченици и светци
ще натори земята, ще създаде свети места.
Защото всякъде, където е имало светец, където мъченик
          е дал кръвта си заради кръвта Иисусова,
там почвата е свята и светостта й няма да я напусне
въпреки войските, които са я тъпкали, въпреки
          туристите, дошли с пътеводители да я разгледат;
оттам, където западните ветрове и океани разяждат
          бреговете на Йония,
до смъртта в пустинята, до поклонника в забравени
          места край повалената колона на империята,
от такава почва ще отскочи онова, което за всички
          времена ще обнови земята,
въпреки че е било завинаги отречено. Затова, о, Господи,
          благодарим
на Теб, който ниспосла такава милост на Кентърбъри!

Прости ни, Господи, ние знаем себе си като обикновени
                                                                                    люде,
като жени, като мъже, които залостват вратите и
          сядат до огнището,
които се страхуват от Божия благослов, от самотата на
          нощта Господня, от наложеното поражение,
          от наложената загуба;
боим се от човешката несправедливост
          повече, отколкото от праведния съд на Бога,
боим се от ръката върху прозореца, от огъня в сламения
          покрив, от юмрука в кръчмата, от налягането в
          тръбопровода по-малко,
отколкото от Божията обич.
Ние знаем своите грешни стъпки, болестите и грешките
си, ние знаем,
че грехът на мирозданието лежи върху главите ни, че
          кръвта на мъчениците и мъката на светците
          лежи върху главите ни.
          Господи, смили се над нас.
          Иисусе, смили се над нас.
          Господи, смили се над нас.
          Блажени Томас, моли се за нас.

К р а й

© Т. С. Елиът, 2002
© Васил Дудеков-Кършев, 2002
© Издателство LiterNet, 03. 11. 2002
=============================
Първо издание, електронно.