РУСАЛКА

Сантяго Мойа

web

Харесва й безмълвно да ми загатва разни неща. Измина много време, откакто престана да ми говори, но все си мисля, че по свой начин ме обича и ми подсказва как се чувства. С времето се научих да разгадавам тайните й послания; подреди ли, например, фигурите на шаха така, че царят и царицата да стоят в противоположните краища на дъската, означава, че ми е ядосана; ако пък всички фигури образуват съвършена окръжност, знам, че е настъпил щастлив ден в нейния свят. Късче пяна, оставено в ъгъла на огледалото означава "днес е слънчево, с облачета, отивам на разходка". Нахапана червена ябълка на леглото ни ми казва: "не питай откъде се връщам".

Някои от посланията й са наистина изкусни. Върху любимото ми червено кресло днес намерих "Одисея", отворена на една определена страница. Зачетох. Беше пасажът, в който сирените пеят, за да изкушат Одисей. Обръщам се и морските й очи се изпречват пред мен. Какво има, русалке? След всичкото това време... искаш да правим любов ли?

© Сантяго Мойа, 2002
© Ева Тофтисова - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 26. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.