Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОВАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА

Ришард Капушчински

web

Когато се намирам в африканско село, винаги мисля как по-бързо да стигна до града. Защото африканското село не е просто глад. Това е и кошмарът да спиш на глинен под, това са дървеници и паразити, постоянна липса на вода, а най-вече - това е тъмнина. В тропиците слънцето залязва в шест вечерта. От този миг до шест сутринта се живее в пълна тъмнина. Китайското фенерче струва един долар, но в селото, в което последния път живях в Сенегал, никой нямаше дори един долар, за да си го купи.

Обществата, живеещи на нашата планета, съществуват в две контрастно различни култури: в културата на консуматорството - а следователно, в лукс, изобилие, излишество - или в културата на бедността, т.е. в недостиг на всичко, безпокойство за утрешния ден, празен стомах, липса на шансове и перспективи. Границата между двете култури, толкова очевидна, когато пътуваме по земното кълбо, е изпълнена с напрежение, неприязън, враждебност. Това е най-важната и най-драматичната граница, разделяща днес нашата планета.

Културата на бедността

С бедността и глада е свързано чувството за срам. Бедният човек се срамува, чувства се унизен, а и в много култури бедността се смята за грях. Човек, който поколения наред е живял в бедност, вече не е способен да съществува в различни условия.

Друга черта на бедността е конфликтът между жителите на града и селото. Земеделието в страните от Третия свят е бедно, защото държавата поддържа градското съсловие и понижава цените на земеделската продукция така, че селянинът често няма сметка от производството на хранителни продукти и самият той емигрира в града. Оттук се раждат градовете на бедността, където въпреки всичко се живее по-добре, отколкото на село.

Защото в града, дори в страшните гета, поне има електричество, а заедно с това има светлина и музика от радиото - значи някакво развлечение. Хората са притеглени там и веднага се ражда конфликтът: вчерашният селянин става враг на земляците от своето собствено село.

Това са типичните черти на културата на бедността, която вътре в себе си създава източници на напрежение, агресия и противопоставяне на интересите. Бедните общества не са способни на организирана форма на действие, защото са раздробени и разкъсани от вътрешни конфликти.

Не само глад

Не всички хора, които живеят в бедност, са постоянно гладни. Ограничаването на проблема, свързан с Третия свят, изключително до проблема с глада е манипулация. Свеждайки проблема на всички бедни до проблем с глада, се омаловажава явлението за несправедливото делене на света. Говори се, че хората, които гладуват, са около 800 милиона, а населението на нашата планета достига до 6 милиарда. В действителност в бедност живеят две трети от населението на света, или около 4 милиарда души.

Най-важната от етична гледна точка манипулация е именно свеждането на проблема с бедността изключително до проблем с изхранване на гладуващите.

Подобен подход принизява човека до нивото на храносмилателна система. За да се успокои съвестта, се създават отдели на международните организации, чиято цел е снабдяването на хората с храна от първа необходимост. Тук и там се доставят малко ориз и царевица.

Та нали зад глада се крият ужасни битови условия, болести, неграмотност, агресия, разбити семейства, разхлабване на обществените връзки, липса на бъдеще и непродуктивност. Това, което телевизията показва, масата хора, получаващи някъде помощ, не разкрива същността на нещата. Не показва, че в лагерите милиони хора са лишени от работно място. Виждал съм го много пъти, главно в тропиците, където, ако земята престане да бъде обработвана дори за миг, то тя се руши. А нали тези хора в лагерите - предимно селяни - нямат нито добитък, нито оръдия, нито дори мотика. Имат само рогозки, на които спят. И ще живеят толкова дълго, колкото дълго получават международна помощ.

Това е един много важен проблем. Гладът, при добро желание и при сегашното състояние на техниката, можем да го ограничим. Но как да ограничим бедността?

Стената на безразличието

В един от репортажите си описвах, че в страните от Третия свят изчезва образованието, защото децата не могат да си купят химикал, който струва 5 цента. В Африка постоянно срещах деца, които ме молеха не за хляб, вода, шоколад или играчка, а за химикал, защото ходят на училище, а няма с какво да пишат.

Тези общества с нежелание приемат нововъведенията - тъй като, ако имам 100 долара и реша да рискувам, инвестирайки 10 долара, мога смело да го направя, защото дори и да загубя, пак ми остават 90 долара. Но когато имам 10 долара и трябва да ги инвестирам, то като ги загубя - губя и живота си.

Не става въпрос само за капитала, но преди всичко за липса на добра воля и интерес. Развитият свят се обгражда с кордон от санитарно безразличие, строи световна берлинска стена, защото смята Третия свят за варварски. Информацията, идваща оттам, се отнася само за войни, убийства, наркотици и обири, заразни болести, бежанци и глад, а следователно, за нещо, което ни застрашава.

В същото време, ако се съгласим, че всички хора по света, независимо от географското положение, историята, климата и културата, би трябвало да живеят достойно, то имаме моралното задължение да променяме съзнанието на хората, възпитани в културата на бедността.

Нова концепция, насочена към по-голяма самостоятелност, към създаване на собствена визия за развитие, трябва да се появи в тези държави. В самия Трети свят трябва да се родят интелектуалци и политици като тези, които му извоюваха политическа независимост.

Но това не означава, че имаме право да забравяме за света на бедността и да не правим опити да му помогнем.

Януари 1998

 

 

© Ришард Капушчински, 1998
© Гергана Танева, превод, 2003
© Издателство LiterNet, 22. 07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Публикация в: http://www.digest.com.pl.