Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОГРЕБЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНИКА

Павол Ранков

web

- Не, изкрещя премиерът и удари с юмрук по масата с такава сила, че охранителната сигнализация се включи.

- Трупа му няма да им дадем нито днес, нито утре. Никога няма да го получат. Разрежете това тяло и го залейте с формалин. Ще е в услуга за образованието на медиците... В края на краищата, истинският президент трябва да служи на народа си и след смъртта.

Когато политическите съюзници на убития президент разбраха, че властта е разпоредила да не им се дава разстреляния труп, започнаха да търсят решение. Според съвета, даден от тези, които разбираха, че след президента, премиерът ще отстрани и тях, бяха предложени повече възможности. Накрая спечели идеята на председателя на парламентарната опозиция. Верен на първоначалната си професия на актьор, той предложи да намерят двойник на президента, предан на борбата срещу премиера. После ще могат да устроят погребение и да изложат този двойник в ковчег. Та нали не ставаше въпрос за нищо друго - просто да съберат народа на президентското погребение. След това нещата ще се задвижат и сами. Трябва да се задвижат.

Държавната служба за сигурност този път се провали. Агентите й отбелязаха бурно раздвижване на премиерските опоненти, но не откриха причините за него. Предполагаха, че се подготвя всеобща стачка или нова серия демонстрации против властта. Изобщо не подозираха за акцията, чиято цел бе изнамирането и погребването на президентски двойник.

Според съобщението на Държавната информационна служба, властите се готвеха да отблъснат нападението срещу патологичния отдел на централното полицейско управление, където се намираше тялото на убития президент. То представляваше сива двуетажна сграда с безброй подземни помещения, построена точно на принципа, че от айсберга над повърхността се показва само една десета част. В нея се помещаваха десет бронетранспортьора и един полк бойци, обучени както за прогонване на невъоръжени демонстранти с палки, така и за ефективна стрелба по организирани групи терористи. Полкът бе на разпореждане на полицейския началник. Открай време в страната считаха армията за нерешителна и неблагонадеждна.

Адмиралът на военновъздушните сили бе единственият военен, повикан в премиерския кризисен щаб. По собствена инициатива и като евентуален подарък за премиера разпореди да се приведат в бойна готовност девет бомбардировача. В случай на крайна нужда трябваше да унищожат сградата, в която се намираше президентското тяло. Първият заместник шеф на полицията подготви подобна изненада като заповяда ускорено да минират цялото полицейско управление.

На третия ден пред координационното ръководство на опозицията бяха представени трима двойници на бившия президент. Единият от тях бе отделен още след първоначалния психологически тест. Оказа се, че няма да е способен да се справи с всички задачи, които стоят пред мъртвия държавник. Действително изпитваше ненавист към премиера, но това не бе достатъчно. Поради това се взе решение този мъж да бъде скрит на безопасно място не само до края на погребението, но и до момента, в който опозицията, защитаваща идеалите на бившия президент не превземе властта в страната. След това може да бъде използван по някакъв начин.

Останалите двама кандидати за имитиране на мъртвеца се оказаха като че ли еднакво подходящи. Лицето на единия от тях бе прорязано от малък белег на брадата, но повиканият американски гримьор, който участваше в правенето на повечето касови научно-фантастични филми, успя да го скрие. Другият пък имаше щръкнали уши, но прическата ги прикри.

Опозицията обяви президентското погребение за неделя следобед, за да могат в него да участват и гражданите, които през цялата седмица са принудени да стоят неотлъчно на работното си място. Премиерът разбра, че му е убягнало нещо важно. Предполагаше, че командващият полицейския полк, охраняващ патологията е във връзка с опозицията и иска да предаде тялото преди самото погребение. Но и след неговата екзекуция премиерът не стана по-спокоен.

Когато трескавите приготовления за погребението ни най-малко не намаляха, премиерът реши да действа. В обкръжението на най-близките си слезе в неприветливото хладилно помещение на патологичното отделение на полицейското управление. Нареди да му донесат електрическа резачка и голям месарски сатър. След изтощителни усилия раздели тялото на бившия президент на двайсет отделни части. Тях после ги доразрязаха неговите приближени.

Председателят на държавната комисия за пропаганда, който отдавна бе отвикнал от физически труд, претърпя нещастие. Отсече си палеца на лявата ръка. И така в буркана, където сложиха дясната президентска китка, безучастно плуваше и някакъв чиновнически пръст с изгризан нокът.

В премиерския екип на този ден липсваше председателят на парламента. За него най-важно беше да защитава своето прозвище Младия хуй. И точно поради тази причина дори в тия часове пренебрегваше служебните си задължения в патологията. Младия хуй пребиваваше във вилата си, която бе превърната във фитнесцентър. Имаше басейн, сауна, физкултурен салон, бюфет, зала за масаж и кабинет за диетолога. Не липсваше и дискотека с бар. Най-важната част от вилата обаче беше ателието. Състоеше се от спалня, стаичка за асистента и наблюдателница, обурудвана с японска техника за нощно виждане.

Сценарият на Младия хуй винаги бе еднакъв. Довеждаше във вилата си млада или каквато и да е жена. Първо танцуваше с нея и пийваше в бара. После я отвеждаше в спалнята. В момента, когато двамата се събличаха, осветлението изгасваше. В тъмното Младия хуй бягаше от стаята и вместо него вътре влизаше двайсет и една годишен трениран асистент. Той бе със същото тегло и ръст като Младия хуй, прическата и мустачките му също бяха подобни. Беше мулат, което обаче нямаше значение в тъмното. Различаваше се по това, че езикът му бе отрязан, а гласните му струни ампутирани и жената в тъмното не можеше да установи по гласа и въздишките, че при нея, на нея или под нея лежи някой друг. Когато след неколкократен полов акт измореният асистент излизаше от стаята, Младия хуй се връщаше обратно свеж. Лампите се включваха и жената виждаше край себе си председателя на парламента. Понякога се случваше, че Младия хуй успяваше и сам да осъществи контакт, но през последните години това бе изключително рядко. В края на краищата това беше излишно, та нали присъстващата госпожица или госпожа и без друго от собствен опит потвърждаваше мита за основателността на неговото прозвище.

Заради това, значи, Младия хуй не бе с премиера в тези съдбоносни мигове.

Истината обаче е такава, че въпреки че правеше това, което и опозицията - тайно подменяше умрялото тяло с живо - си оставаше верен на премиера докрай.

Не всички приближени на премиера му бяха действително полезни. Някои дори в тези критични моменти не успяваха да се отърват от лошите си навици и пороците. Към безполезните спадаше и Жената-министър. Преди няколко години още бе пълна с идеи, нали точно тя предложи системното решение, което трябваше трайно да подобри финансовото състояние на старческите домове. Да, точно тя бе автор на идеята домовете да се занимават с производството на консервирана храна за кучета и котки. След години вегетиране телата на починалите обитатели на пансионите намериха пълноценното си приложение, а дажбата на живите им приятели се повиши.

Жената-министър обаче в най-тежките за премиера мигове мислеше само за това как да намери алкохол. Вече няколко десетилетия бе денем и нощем пияна и сега беше застрашена да изпадне в трезво състояние. Да си набави пиячка бе невъзможно тъй като сградата на полицейското управление беше напълно изолирана от останалия свят. Поради недостатък на жизнено важни елементи у Жената-министър се появиха проблеми със зрението и се възобнови болестта на детството й - запекът.

През живота си Жената-министър бе изпила огромно количество алкохол. Познаваше най-различни видове вина, ликьори и твърди дестилати. Няколко пъти бе опитвала и чуждоземни концентрати, в които плуваха чушки, плодове, че дори и влечуги. За нещо такова сметна и това, което намери в нетипична широка бутилка в един от шкафовете в сутерена. Вътре имаше някаква дълга навита змия, която навярно трябваше привнесе пикантен вкус в питието.

Жената-министър лакомо надигна бутилката, но вкусът на формалина бе отвратителен. Повдигна й се и едновременно с това няколкодневният запек чувствително се раздвижи. Тя не успя дори да изплакне подлютената си уста, защото трябваше да търчи в тоалетната. Голямото твърдо изпражнение, което изпадна от нея, строши порцелановата чиния на тоалетната. Майорът, пазещ в този коридор, помисли, че опозицията нахлува в сградата през канализацията. Заповяда да хвърлят в тоалетните сноп нападателни гранати. А това не можа да го преживее дори такава витална премиерска помощница, каквато беше Жената-министър.

В деня на президентското погребение от две различни предградия на метрополията поеха тъжни шествия. Начело вървяха катафалките. В тях се намираха неудобните ковчези, в които лежаха двойниците, имитиращи мъртвото президентско тяло. Лицата им бяха силно избелени, за да покажат ясно колко много кръв е изгубил при убийственото нападение.

Премиерът, който реши лично да поеме командването на частите отбраняващи патологията, търсеше подходящо място да сложи револвера. Беше нервен и в подмишниците му се събираше смрадлива пот, извикваща спомени за всички злодейства, които бе извършил. Един от личните му гардове, горила, която никога не можа да свикне с човешката миризма, припадна.

Пилотите на хеликоптерите вече известяваха премиера, че в крайните квартали се сформират две погребални шествия, но той не се съмняваше, че става дума за поредните заблуждаващи маневри на непримиримите му врагове. Искат да го подмамят да излезе от сградата, за да откраднат тялото. Имат шпиони навсякъде и със сигурност знаят, че президентът е разрязан. Биха били способни обаче да съберат в ковчега всичките седемдесет и седем съда, в които почиват сега неговите органи и крайници. Премиерът не се и съмняваше, че е длъжен да предотврати такъв безвкусен и неприличен начин на погребване. Трябва да се осуети подготвяната измама на века.

Прекаленият ентусиазъм в някои моменти и лошата координация струваха скъпо на премиерския лагер. Изгубиха например много време в изслушването на подозрителен тип, който преди да го заловят бе зазидал няколко прозореца на приземието на полицейското управление. Този тип разтовари тухли и цимент от луксозен автомобил в крещящи цветове. Под внимателните - но изненадани - погледи на стражата запретна ръкавите на смокинга си и с охота се залови за работа. Когато накрая премиерските бойци го арестуваха, твърдеше, че трябва да зазида прозорците, за да не могат президентските хора да влязат в сградата. Повтаряше тези думи дори по време на непоносимите мъчения и едва преди да умре си призна, че от осемгодишна възраст изпълнява мисия, в която го е посветила малко известна китайска ложа на свободните зидари.

В този момент две могъщи шествия приближаваха гробищата. Хората крачеха мълчаливо и решително. И стрелба не би ги спряла. Навярно биха настъпвали и с простреляни сърца и куршуми в мозъка. Бяха решени да погребат своя президент. Обградени от огромна маса хора, към гробищата бавно напредваха две черни катафалки. Пристигнаха едновременно до задния вход на моргата. В този миг всеки от двамата шофьори бе благодарен за хитростта на опозицията, че е организирала и второто шествие - фалшивото, за да заблуди с него премиерската полиция.

В моргата чакаха всички, които знаеха за двойниците. Изгониха навън и шофьорите на катафалките, сигурно за да могат най-напред самите те да се разделят с мъртвия президент.

Още малко и по-предните представители на опозицията щяха да хвърлят монета, за да решат кой фиктивен труп да използват, когато в помещението влязоха двама мъже. Бяха епископи от католическата и протестантската църква и се държаха подмишница. Дългите години борба против премиерската диктатура бяха направили от тях истински приятели. Някои чуждестранни коментатори често обръщаха внимание, че партньорското отношение между църквите в борбата им за душата на вярващите е единствената действитело свободна и конкурентна среда в страната. Само тук гражданинът можеше да избира най-изгодното за нуждите му предложение. Навсякъде другаде се ширеха корупцията, шуробаджанащината и лъжите на масмедийната пропаганда.

Епископите знаеха, че президентската майка е била католичка, а бащата протестант. Кръщението и конфирмацията бе приел по католическата традиция, но съпружеството му беше според вероизповеданието на жена му - евангелско. И децата му бяха членове на протестантската църква. Редовно посещаваше евангелските служби, а имаше католически изповедник. Затова всеки от епископите си мислеше, че президентското погребение му принадлежи.

Предложението на водача на екологическо-икономическата партия жребият да определи, бе единодушно отхвърлено. Никой не бе способен обаче да вземе бързо друго решение. Когато моментът взе да става мъчителен, се обади говорителят на либералната фракция в консервативната партия. Призова към единство и увери епископите, че ситуацията напълно съответства на сценария на погребението. Католическият обред ще се състои в западната част на гробищата, а протестантският в източната. В едно и също време. При разяснение на по-нататъшните действия използва думите чудо, явление и светец. Епископите удивено поклатиха с глави и се прегърнаха.

Когато излязоха навън, съобщиха решението на президентските последователи пред насъбрания народ. Милионната тълпа започна да се разделя според вероизповеданието си в посоки на запад и изток.

Това беше критичен момент, който можеше да застраши единството на опозицията. След няколко часа обаче, когато хората видяха, че тяхната църква организира истинското погребение с изложения хубав блед президентски труп, се смаяха от добрината и примирението на братята си от другата конфесия. Та те, въпреки че нямаха оригинално погребение с автентичен труп, оставаха непоколебими в общото си дело.

Така бяха употребени двамата двойници и в заключителната фаза на погребението.

Третият, най-нискоинтелигентният двойник на мъртвия президент, изигра ключова роля, когато се наложи за нуждите на медиите да се реконструират някои важни исторически моменти на страната, за които не се беше запазило никакво убедително свидетелство. Двойниците, които употребиха в погребенията всъщност бяха изкопани чак когато положението се успокои и премиерът бе окончателно разгромен. Телата им бяха в напреднал стадий на разлагане. Третият, дотогава безделничещ двойник, трябваше да позира за снимки, заучаваше някои коригирани изказвания на бившия президент, за да могат телевизионните зрители да ги видят в правилната версия. При възобновяването на справедливата политическа система, значи, третият от двойниците изигра също толкова важна роля колкото и погребаните му колеги, само дето неговият профил бе образованието на гражданите.

По случайно стечение на обстоятелствата тъкмо в деня на президентското погребение в страната пристигна японски генетик. Мисията му беше строго секретна. Ръководството на премиерското движение очакваше той да култивира няколко десетки - по-точно 74 - премиерски клонинги. Във все още необнародваната концепция за оздравяване на държавата се включваше и намерението в бъдеще начело на всеки окръг да стои личност от мащаба на премиера.

Японският генетик се изненада, че на летището не му се наложи да премиава през митническа и паспортна проверка. Не знаеше, че през този ден всички държавни служители бяха получили от своите началници задачи и заповеди, свързани с погребението на бившия президент.

След края на погребението водачите на опозицията осъзнаха, че вече никога няма да могат да съберат толкова многобройна тълпа. Следователно трябваше да използват по някакъв начин масата от хора. Като начало я насочиха към центъра на града. От гробищата до централния площад бяха най-малко два часа пеша така че координационният съвет на опозицията разполагаше с достатъчно време да размисли как да продължи.

Премиерът разбра, че от гробищата накъм града се е запътила може би милионна тълпа негови неприятели. За употреба на сила все още имаше достатъчно време. Най-напред искаше да противопостави тълпа срещу тълпата. Имаше на разположение хората от своите митинги.

На премиерските митинги се ходеше предимно заради вкусния гулаш. В него бе сипан силно привързващ наркотик. Този, който веднъж го опиташе, трябваше да идва на митингите отново и отново. Психотропното вещество предизвикваше еуфория и състояние на неописуемо щастие и радост. Затова атмосферата на премиерските митинги бе винаги прекрасна. И самият той ходеше там с удоволствие, въпреки че не бе опитвал гулаша.

В течение на по-малко от час автобусите докараха на главния площад няколко хиляди души от старческите домове и приютите на метрополията и околностите. Някои от тях вече възторжено крещяха овации за премиера. Това бяха тези, които получиха гулаш още в автобуса. Други злобно стискаха юмруци и ругаеха мъртвия президент и привържениците му. Купичките на тези участници в акцията засега бяха празни. След около четвърт час службата за поддържане на реда започна да изнася изялите повече от две порции гулаш. Бяха предозирани.

След това в горната част на площада се появи холограма на трубината, на която стоеше премиерът.

Пред летището японският генетик се качи в първото такси.

Каза адреса на движението на шофьора и в първия момент той изпита желание да го продаде на опозицията. Нямаше съмнение, че тоя човек идва от далечна страна, за да обърне развитието на нещата в полза на премиера. После обаче таксиджията си каза, че е по-добре да продаде азиатеца в седалището на премиерското движение, тъй като там със сигурност ще му платят повече. Винаги плащаха добре.

Японецът трябваше да се яви в центъра на движението около обяд. Вече бяха минали два часа след обяд, а той продължаваше да седи в таксито. Колата не можеше да тръгне от паркинга пред летището, защото по пътя течеше безкраен поток от хора, идващи от гробищата. Японецът започна да брои хората, но когато стигна до 144 375, това престана да го забавлява.

Премиерът тъкмо проверяваше как се е подготвил елитният полк за отбрана на централното полицейско управление, когато честният председател на Държавната информационна служба му донесе лоша новина. Милионната тълпа върви по крайбрежния булевард и затова навярно няма да се срещне с премиерските привърженици, събрани на централния площад. Премиерът умислено въртеше глава. Осъзна, че през последните часове бе притиснат в отбранителна позиция. Случваше му се за пръв път откакто бе влязъл в политиката. Не враговете му се защитаваха от него, а той реагираше на противниковите действия.

Премиерът обичаше народа си. Гласът му бе тъжен, а очите му пълни със сълзи, когато издаваше заповедта срещу демонстрантите идващи от президентското погребение да бъде използвана авиацията.

Когато адмиралът на военновъздушните сили повтаряше заповедта, допусна съдбоносна грешка. В телефонния разговор с началника на авиобазата употреби словосъчетанието крайна нужда. Автоматичният декодер на командите зарегистрира този предварително избран и договорен сигнал и обяви бойна тревога за деветте бомбардировача със специална мисия. Задачата на самолетите бе да унищожат сградата на полицейското управление, ако има опасност тялото на убития президент да попадне в ръцете на опозицията.

Автомобилът с японския генетик най-накрая спря пред сградата на премиерското движение. Таксиджията, който разчиташе, че ще сполучи да продаде чужденеца изгодно, си беше направил лошо сметките. Работата е там, че в центъра на движението вече натърпеливо очакваха учения и се наложи шофьорът - със сигурност шпионин на опозицията - да бъде разстрелян. Незабавно въведоха японеца в специален камион, обзаведен с всичко необходимо за важния чуждестранен учен в близките часове. В задната част на превозното средство се намираха малки охлаждащи кутии, микроскопи, дезинфекционни комплекти, уреди за оплождане, нетипични гинекологични кресла и много химични и фармацевтични препарати. Имаше и компютър свързан с мрежата, за да може японецът по време на операцията да вижда как на сметката му в швейцарската банка постепенно се превежда договорената сума. Автомобилът мигновено излетя към сградата на полицейското управление, където навярно се намираше премиерът. Японецът трябваше възможно най-бързо да вземе от него съответното количество клетки, за да може да започне клонирането на бъдещите окръжни премиери.

Първите редици на огромната тълпа, идваща от гробищата, вече бе в центъра. Тогава някой съобщи на водачите на опозицията, че премиерът се намира в полицейското управление. Тези недоверчиви мъже повярваха на новината чак след като непознатият им каза, че знае за погребването на президентския двойник. Отгоре на това прибави и вестта, че президентското тяло е тъкмо в полицейското управление.

Водачите на опозицията изведнъж се оказаха пред проблема как да обяснят на привържениците си откриването на следващото разстреляно тяло. Тогава пак се намеси говорителят на либералната фракция в консервативната партия. Призова към единство и каза, че ситуацията напълно съответства на подготвения сценарий. При разяснението на по-нататъшните действия използва думите чудо, явление и светец.

Обяснението прозвуча убедително и затова бе решено демонстрацията да достигне връхната си точка пред сградата на полицейското управление. Откъм северното й крило паркът бе достатъчно голям, за да се вместят стотици хиляди души. Забележката на заместник-председателя на икономическо-екологическата партия, че тревните площи ще бъдат стъпкани, бе отхвърлена като незначителна с оглед на важността на ситуацията. Тогава екологическото крило на икономическо-екологическата партия излезе от единния противопремиерски блок. Неговите привърженици обаче продължиха да вървят в множеството, което се насочваше към полицейското управление.

Вече само две пресечки деляха първите редици демонстранти от комплекса на полицейското управление. Тогава се чу оглушителен шум на двигатели, взривове и трясък на падащи стени. Въздухът трепереше, а над къщите се появиха облаци прахоляк и дим. Шествието обаче продължаваше да върви. Хората крачеха мълчаливо и решително. И стрелба не би ги спряла. Навярно биха настъпвали и с простреляни сърца и куршуми в мозъка. Бяха решени да свалят премиера.

Точно седем минути изминаха от издаването на заповедта до избухването на първата бомба. Пролича си, че адмиралът на военновъздушните сили е проявил излишна предпазливост или имаше склонност към мегаломания и ексхибиционизъм. Да подготви девет бомбардировача за унищожение на една-единствена - макар и обширна - сграда бе прахосване на хора, техника и муниции. Разрушителните бомби от първата и втората тройка самолети попаднаха в точно определената цел, така че унищожиха не само двата видими етажа, но и осемнайсетте подземни. Последната тройка машини само оптически и акустично подчерта гибелното дело. Бомбардирането й бе преди всичко в чест на добросъвестната работа на хората от оръжейните заводи.

Пътуващата лаборатория, която движението бе изработило за генетика, спря на около сто метра от руините. Навсякъде се стелеше дим, а изпод развалините от време на време лумваха пламъци. Представителите на движението, които съпровождаха японеца, ужасено гледаха остатъците от полицейското управление. В отломъците на сградата навярно беше и тялото на премиера. Тези мъже схващаха, че започва нов период от живота им. Свършва ерата на банкетите, празниците, конгресите и благоденствието, настъпва времето на нелегалността, емиграцията, арестите и мизерията. По лицата им течаха сълзи.

Японецът също плачеше. Въпреки че водачите му засега не казваха нищо, той се досещаше, че ще си замине оттук без хонорар.

Лидерите на опозицията стояха начело на тълпата свои почитатели и мълчаливо гледаха руините на сградата. Мислеха си, че премиерът отново ги е метнал, но не знаеха как. Не можаха да си обяснят защо е заповядал да се бомбардира полицейското управление. Това бе прекалено откачено. Дори и за премиера.

Изведнъж в средата на развалините нещо се раздвижи. Някой бе оживял. Отхвърляше парчетата стена, за да излезе на светло. Най-напред се появи мощна ръка с окървавени пръсти, след това се показа главата, засипана с пепел и мазилка. Когато обаче измежду отломъците навън излезе и тялото, стана ясно, че премиерът е жив. Вечерното слънце осветяваше могъщата му фигура, изпълнена със сили. Изправи се и смело се огледа наоколо. Във вятъра се вееха разкъсаните дрехи на неговото юнашко тяло.

Водещите представители на движението отвориха вратите на автомобила и избягаха навън, за да могат с балсам, миро и ароматни масла да почистят раните на господаря си. Японският генетик задържа единия от тях и го попита дали движението все още разполага с достатъчно пари за реализация на клонирането. Той потвърди. Японецът грабна няколко епруветки, спринцовки и уреди. Бързо изскочи от колата.

След няколко крачки обаче се спря при останалите. Стояха като заковани и от безопасна далечина наблюдаваха как десетки разярени демонстранти разкъсват премиерското тяло. Някой хвърли високо във въздуха кърваво стъпало, друг танцуваше като размахваше откъсната ръка. Две жени се омотаваха взаимно с премиерските черва.

Японецът запази самообладание. Пристъпи към разбеснялата се тълпа, за да изпълни задачата. Там обаче тъпканицата бе прекалено голяма и не успя да се добере да средата, където да намери някакви използваеми остатъци от премиерското тяло. Изведнъж нещо падна на главата му и се изтъркули в краката му. Генетикът го вдигна и мигновено го пъхна в съда, който носеше. После тръгна да излиза.

Приближи се към по-видните членове на движението на бившия премиер и ги уведоми, че ще успее да изпълни поръчката им. Когато опечалените премиерски хора забелязаха, че частта, която бе спасил японецът е половият орган, почувстваха безспорно удовлетворение. Изработката на клонирани окръжни премиери ще бъде все пак също форма на полово размножаване. Премиерът значи си оставаше мъжко момче - до самия край.

По стечение на обстоятелствата опозицията победи. Още няколко минути след разкъсването на премиера, нейните лидери издадоха първите си важни законови разпоредби. Това бяха Декларация за административното деление, според която се променяше броя на тогавашните окръзи на 77, и Декрет за кучетата и собствениците им, който забраняваше на собствениците да хапят своите кучета.

Разярената тълпа лека-полека се разотиде. Някои от тях носеха за спомен органи от тирана, други трябваше да се задоволят със сувенири. Бившият министър без портфейл в петия от единайсетте премиерски мандата още по време на бомбардировката постави срещу полицейското управление сергия с предмети за спомен. Най-добре вървяха фланелките с надпис Влязох в премиерското движение, за да му вредя и значките с текст Аз линчувах премиера. А ти? Час след смъртта на премиера при този опитен политик дойдоха последователите на завета на бившия президент. Той обаче много бързо отхвърли предложението им да стане министър без портфейл и в новото правителство. Пресметна, че продажбата на сувенири е по-изгодна.

В малък хотел в предградията чакаха седемдесет и четири представителки на вече бившите окръзи. Тяхната задача беше ясна - да износят и съответно да отгледат бъдещите локални премиери.

Въпреки трагичната смърт на премиера мечтата на неговите най-верни започна да се сбъдва. Жените една по една влизаха в преправения камион, където телата им поемаха премиерските клетки. След девет месеца в страната ще има 74 клонирани премиерчета.

Това, което тревожеше обаче водещите личности в премиерското движение, беше Декларацията за административно деление. Тя промени броя и границите на окръзите. От нея произтичаше, че пет от най-новите окръзи нява да имат свои клонирани премиери и обратно - в два окръга ще растат по двама превиери. Мъдрите мъже виждаха в това прекалено голям риск за страната. Перспективата на тези региони бе нестабилност и анархия.

Самият процес на присаждане на премиерските клетки в потенциалните майки на неговите клонинги протичаше гладко. Само японецът знаше, че нещо не е наред. Стигаше и бегъл поглед през микроскопа, за да му стане ясно, че тъканта от премиерския пенис не принадлежеше на човек. Не беше мускул, нито кожа или лигавица, не беше нищо човешко. Не виждаше никакви клетъчни структури, каквито там задължително трябваше да има. Японецът не се съмняваше, че наблюдава органична тъкан, обаче не знаеше каква.

Не показа открито нищо, а продължи да опложда представителките на бившите окръзи. Междувременно хвърляше поглед към монитора на компютъра, който показваше състоянието на банковата му сметка. Всеки път поклащаше доволно глава.

Преправеният камион закара японеца на летището. Радваше се, че след десет минути ще седи на мястото си, а след трийсет самолетът му ще напусне тази страна. Още веднъж чрез компютъра и сателита провери сметката си.

Всичко беше наред.

Всичко, освен клетъчната верига, която видя под микроскопа. Тази органична структура му напомняше нещо, но не можеше да си спомни какво.

Изведнъж нещо му се мярна. С помощта на компютърната мрежа прегледа няколко стари броя на известно научно-популярно списание. Да, това беше. Намери, каквото търсеше. На монитора пред него стоеше голяма цветна картинка - почти напълно същата като органичната структура, която видя през микроскопа днес вечерта.

Под картинката пишеше:

"Така изглежда органичната структура, която бе открита в метеорита от космоса. Трябва ли в такъв случай да се страхуваме от нашествие на извънземни?"

 

 

© Павол Ранков, 2003
© Николай Фенерски, превод, 2003

© Издателство LiterNet, 08. 02. 2003
=============================
Първо издание, електронно.