СЛУЧАЯТ С ЦВЕТАРКАТА

Павол Ранков

web

Този ден трябваше да се срещна с една млада жена, на чиято обява в рубриката "Запознанства" отговорих. Когато минути преди уречения час на нашата среща се разхождах около малък цветарски магазин в една от напречните улички, се сетих, че съм забравил да купя цветя.

Влязох в магазина с представата, че ще купя скромен букет. Такъв, който да не пречи и най-вече да издържи без вода по време на цялото театрално представление, на което възнамерявах да поканя жената от обявата. Някак си така го казах и на продавачката (за обявата, разбира се, не споменах).

- За съжаление не мога да ви услужа. Не продаваме отрязани цветя, само растения в саксии - отговори доста дръпнато.

Изненадано я изгледах. В миналото купувах цветя само по изключение и изобщо не подозирах, че може да има и такъв цветарски магазин, където да не продават цветята на стръкове.

- Значи не можете да ми направите букет? - попитах.

- Традиционен? Обикновен букет? Не. Но мога да ви предложа няколко растения в саксии. Ще издържат не само до края на представлението, ами много по-дълго - отвърна цветарката с усмивка.

Посочи рафта. Изборът беше голям. Имаши някакви сини цветя с ниско стъбло, високи растения с червени листа, величествени бели цветове, напомнящи дребни балончета. Някои от цветята дори бяха жълти, лилави и оранжеви. Най-силно ме привлече растение с прелестни розови цветове и листа, на които бледозелената повърхност беше ярко откроена от тъмната.

- Бих желал онова цвете там - показах с ръка. - Това с петна по листата.

Продавачката кимна с глава, сякаш моят избор я успокои. Внимателно взе саксията и я постави пред мен. Каза някакви латински думи, които несъмнено бяха името на растението.

- Красиво е нали? - въздъхна. В гласа й имаше родителска гордост.

Гледах пръстите на продавачката, които сръчно опаковаха растението в декоративната хартия. После погледнах лицето й. Искаше ми се жената, с която имах среща да бъде също толкова хубава, колкото тази любителка на природата.

Преди да платя, подробно ми обясни как трябва да се грижа за растението. Би било добре да се постави там, където няма течение. Не точно до кухнята, изпаренията могат да му навредят. Трябва да се полива всеки ден, но само в малки количества. Когато го присаждам, почвата трябва да има алкален химически състав.

- И добре е с по-малко тор - прибави накрая.

- Толкова е много, че трябва да дойда утре и да си запиша всичко това - й казах. Исках изречението ми да прозвучи като шега. От друга страна обаче бях толкова повлиян от нескритата й любов към природата, че едновременно го мислех напълно сериозно.

Като излязох от магазина погледнах часовника си. От пет минути вече трябваше да съм край фонтана, на мястото, където предложих да бъде срещата. Но още доста време ми трябваше, докато наистина пристигна там.

През целия път си измислях извинения. Да пристигнеш с десет минути по-късно още на първата среща, това изисква да намериш сериозен довод за закъснението си. После реших да кажа истината. Задържали са ме, защото съм купувал това цвете и продавачката твърде подробно ми обяснявала как да се грижа за него.

В края на краищата не се наложи да се извинявам. Авторката на обявата вече я нямаше при фонтана. Огледах се внимателно, но никъде не видях жена в кафяв костюм и с вестник в ръце (това бяха уговорените отличителни знаци).

Почувствах облекчение. Цветарката всъщност толкова ме заинтригува, че която и да е друга жена в този момент би ми била безлична и скучна. Помотах се още наоколо. В мислите ми изплуваха, спомени за пръстите, които опаковаха саксията, за бледите, но пък красиви устни, които разясняват как се полива растението.

Бързо взех светкавично решение, което изненада и мен самия. Реших, да се върна до цветарския магазин и да се опитам да се запозная с продавачката.

Когато стигнах до магазинчето, беше вече затворено. През стъклените врати видях как младата цветарка пренася някои от саксиите някъде в задната част на магазина.

Почуках. Дойде до входа и през стъклото ме погледна. После отключи и открехна вратата. Гледахме се един друг. Изведнъж не знаех какво да кажа.

- Бих искал да ви върна това - неочаквано казах и бутнах в ръцете й увитата саксия.

Не каза нищо. Чакаше да добавя още нещо.

- Надявам се да ме разберете - казах, търсейки най-подходящите думи. - Красотата на тези цветя заслужава безупречна грижа. А такава можете да й осигурите само вие.

Промълви нещо в тоя смисъл, че вероятно имам право и че ми благодари за признателността. Преди да заключи вратата ми каза още, че мога да идвам понякога да поглеждам как расте цветето ми.

На следващия ден мислех още от сутринта за цветарката. Не можех да се съсредоточа върху работата си и бях разсеян. Прекрачих прага на магазина приблизително по същото време като вчера. Тъкмо обслужваше някаква стара дама. Поздрави ме, но изобщо не показа външно изненада. Почаках, докато обясни на клиентката как трябва да се грижи за игликата, която си купува.

- Дойдохте да погледате своята красавица? - ме попита с усмивка, когато останахме сами.

- Да - отговорих озадачен от нейната самоувереност. Чак след няколко минути ми светна, че с думата красавица не означи себе се, а моето вчерашно цвете.

Каза ми, че растението е вече в задното помещение. Не може все пак да го остави тук, а после по сто пъти да обяснява, че не се продава.

- Ще наглеждате ли магазина? - попита. - Сега ще ви го донеса.

След миг вече гледах големите цветове на "моето" растение. Имаше хубави розови цветове, но едва сега внимателно разгледах странното оцветяване на листата. Стори ми се, че бледите и тъмнозелените петна по тях напомнят гърбове на жаби или гущери. Листата висяха сякаш бяха уморени. Попитах цветарката дали листата не трябва да бъдат по-разперени. Подробно ми обясни, че през деня те се изправят под слънцето, а вечер клюмват, почиват. Предложи ми да дойда да ги видя някой път около обяд.

- Бихте били изненадан, че това растение тогава излъчва напълно различен чар. Сега е уморена кабаретна танцьорка, но през деня изглежда като балерина при солово изпълнение - добави.

Разбира се, още на следващия ден се възползвах от обедната си почивка, за да се полюбувам на своята балерина.

- Ако я бяхте откъснали, щеше увехне за два-три часа. Точно затова не бих разрешила да се продават отрязани цветя. Това всъщност са някакви свежи трупове - говореше младата цветарка. Стори ми се, че в думите й има не само логика, но и безспорно екологично, та даже морално послание.

- Така поне ще мога да видя своето цвете и утре. А когато тези цветове увяхнат, след време ще разцъфтят нови, нали? Но и тези ще идвам да гледам - казах аз и собствените ми думи ме изпълниха с надежда.

Идвах почти всеки ден. Цветарката напълно ме очарова. Пръстите й между филизите и листата, усмивката й, с която ме даряваше все по-често, очите й с неописуем цвят като че ли придобили сиянието на всички растения, които отглеждаше.

Казваше се Валентина. Поглъщах всяка дума, която изричаше. Учех се как да се грижа за отделните растения. Отгатвах каква почва изискват, кога трябва да се поливат, през кои месеци цъфтят. Макар постоянно да имах проблеми към кое име да отнеса правилното растение, много от тях наистина доста си приличаха, постепенно ставах специалист по флората. Моите предишни познания бяха ограничени всъщност само до това, че мушкатото вони. Сега обаче знаех и че растението, което има множество червени цветчета, е Rhododendron Baden Baden. Вече не бърках розово-жълтите цветове на растението Clemantis montana с ягодата и се запознах с вълшебницата от вида Mimulis. Доказах, че мога да бъда полезен и отделях коренчета иглика, когато се налагаше да се пресаждат.

Обикнах цветарката, а покрай нея почувствах и зеления свят, който я обкръжаваше.

Веднъж отивах при Валентина по време на обедната почивка, друг път се отбивах на връщане от канцеларията. Но понякога се възползвах да свърша нещо през работно време и в учрежденията, които се намираха наблизо. След две или три седмици вече бях почти сигурен, че Валентина няма приятели. Прекарах доста часове в магазина й по различно време, но там нито веднъж не влезе неин познат.

Нашите отношения засега бяха само приятелски. Много ми бе приятно, когато ми разказваше за своите растения. Харесваше ми например да я питам за произхода им. После започнахме да си представяме какво би се случило с растенията, ако те растяха в естествената си среда. Представяхме си големи отровни паяци, крещящи папагали, палави маймунки и даже неподвижни дебнещи влечуги.

Когато бях в цветарския магазин вечер, помагах на Валентина да отнесе саксиите с растенията, които през нощта трябваше да стоят в задните помещения. Аз лично можех да ходя само до първото помещение. Беше доста дълго и тясно. Остъкленият таван позволяваше да функционира като оранжерия. Валентина ми обясни, че отглежда предимно тъмнолюбиви растения, на които не им пречи недостигът на светлина.

Във второто помещение се намираше нещо, което моята прекрасна продавачка на цветя смяташе за тайна на своите градинарски успехи.

След около месец за пръв път една вечер я изпратих. Живееше недалече, в стара и доста занемарена мансардна кооперация. Посочи ми двата малки прозореца на своя апартамент. Бях неприятно изненадан, когато видях в какви бедни условия се налага да живее Валентина. Макар да не влязох вътре, не се съмнявах, че и обзавеждането е твърде скромно.

По пътя за вкъщи търсех нови обяснения. Изведнъж видях красивата цветарка в друга светлина. Простичкия й стил на обличане съответно определих като беден. Сега разбирах защо отговаряше уклончиво на въпросите ми за любимите си места за почивка, за ресторантите, които най-много харесва. Нищо от това, за което говорех не е могла да си позволи. Знаех наистина, че е собственичка на магазин, но едва сега си дадох сметка, че този занаят й носи минимални приходи. Всъщност това трябваше да ми стане ясно още в началото. Цветарски магазин в глуха уличка посещават твърде малко хора, а асортиментът, който Валентина предлагаше, бе доста ограничен.

Мислех как да й помогна. Беше щастлива сред цветята и това категорично не биваше да се променя. Можеше да мисли за собственото си благо предимно като за жизнени условия на своите растения.

Когато на следващия ден отидох до Валентининия магазин, тя вече го затваряше. Намерението ми бе да поговоря с нея насаме. Исках да кажа на цветарката, че нейното бъдеще е може би и мое бъдеще.

Най-напред ми показа една от камелиите. Насочи вниманието ми към особения блясък на вечнозелените й листа.

- Този блясък ми напомня сълзи - каза.

- Но цветовете говорят, че това са сълзи на радост - й отвърнах

- Това растение цъфти няколко седмици, ала листата му изглеждат така през цялата година - продължи Валентина и се отдаде на редовните си вечерни дейности.

При пренасянето на цветята я попитах какъв оборот има днес. Не отговори веднага, а първо се загледа в мен изненадано, може би дори недоверчиво.

- Продадох толкова, колкото и друг път - отговори неопределено.

- Значи малко - казах твърдо и я хванах за ръката.

Леко се измъкна и взе следващата саксия. Грабнах я от ръцете й и я сложих на тезгяха.

- Валентина, много държа на Вас. Моля, изслушайте ме. Вчера видях къде живеете и разбрах, че сте много бедна. Искам да Ви помогна.

-Аз нямам нужда от ничия помощ - извика и избяга в другото помещение.

Отидох след нея и мълчаливо взех да й помагам да полива. Когато приключихме с работата, я убедих да ме изслуша. Бавно й обяснявах, че нейният магазин се намира на доста лошо място. Никога няма да й донесе богатство. Беше намръщена и знаех, че ще иска да ми каже нещо за това, че е щастлива и без пари. Ала не оставих да ме прекъсне. Аз сам й казах, че виждам колко е щастлива сред цветята и точно в такава посока би трябвало да планира своето бъдеще. Разбира се, въобще не подозираше накъде бия, но сякаш започна да ме слуша с все по-голям интерес.

- Валентина, според мен пo ви харесва да отглеждате цветята, отколкото да ги продавате. Имам ли право? - попитах

Съгласи се.

- Предлагам ви съвместна работа. Намалете малко часовете, в които е отворено, за да можете повече да се занимавате с размножаването на растенията. Първото от задните помещения, в което ми разрешавате да влизам, и така е полупразно. Напълнете го постепенно с цветя, които ще продавате не само тук, а ще можете да ги предлагате и на други цветарски магазини. Аз ви предлагам да работим заедно. Ще ви бъда търговски представител, ще преговарям с другите магазини за доставяне на стока. Сега ще правя това покрай настоящата ми работа, но когато потръгне, ще се отдам напълно на търговията с цветя, - й казах.

Със сигурност лицето ми е имало толкова въодушевено изражение, че доизказа и това, което не посмях да изрека.

Валентина дълго мълча. После тихо попита:

- Съвсем сериозно ли го мислите?

- Да - отговорих настойчиво.

- Тогава елате! Ще ви покажа тайната си... Търговска тайна, - каза. Улови ме за ръката и ме затегли след себе си в задната част на сградата, която досега не искаше да ми покаже.

Изглеждаше почти както първото помещение, но пространството бе доста по-малко. Разликата беше и в това, че цветята бяха посадени в земята в аквариуми или в големи буркани. Валентина се наведе и ми подаде единия съд. Това беше Anemone nemorosa с розовеещи цветове. Извънредно красив екземпляр. Поех растението и го похвалих. Но чаках разкриването на голямата тайна.

- Хубаво я разгледайте - каза тържествено.

Завъртях в ръцете си буркана, за да огледам това грудковидно растение от всички страни. Не беше все пак нищо необичайно.

- Вижте отдолу - предупреди ме Валентина. Разгледах дъното на съда. На някои места различих подобно на капиляри краищата на корените, ала не можах да определя с какво са изключителни.

- Струва ми се, че там нещо мърда - казах най-накрая.

- Точно това е то! Там има дъждовен червей. Във всеки от тези буркани има по един червей. Много помагат на растенията. Обогатяват с кислород почвата и добавят идеална тор. Естествена тор. Не съм чувала някой друг да ги използва. Аз наистина се надявам, че ще ми донесат големи градинарски успехи - говореше гордо Валентина.

Гледах я навярно доста разочаровано, защото бързаше да обясни по-нататък:

- Това не са тукашни червеи, а ценен южноамерикански вид. Някои от тамошните видове достигат и до два метра, но тия са само няколкосантиметрови. У нас ги продават в магазини за любители на аквариуми като храна за по-големите видове хищни риби. Купих ги, харесаха ми. Спасих ги от рибешката паст и те ми се отплащат с това, че помагат на растенията ми. Отглеждам ги почти две години. Дори не знам кое поколение е вече.

Ентусиазирано ми разясняваше как подхранва червеите със слама, растителни отпадъци и изгнили плодове. Показа как трябва да им се овлажнява почвата и да се насочва светлина. После обаче се умълча, сякаш ми издаде повече, отколкото искаше. След минута вече ме теглеше за ръкава навън.

Когато отново бяхме отпред в магазина, не знаех какво да кажа. Тайната й ми се стори много банална. Открих колко е наивна, но затова пък още повече я обичах. Налагаше се да включа тези червеи някъде, за да им придам съответното значение. В края на краищата може действително да са толкова важни и да ни донесат изключителни търговски успехи.

Когато същата вечер се разделях с нея, ме изненада молбата й в бъдеще да не влизам в помещението с червеите без нейно съгласие. Каза, че ми е доверила тайната си и съм длъжен да уважавам желанията й.

Връзката ни продължи нататък със спокойно темпо. През деня ходех при Валентина и заедно наблюдавахме красотата на растенията. Сега обаче едновременно и планирахме съвместното си предприятие. Съставих списък на най-близките магазини, където се продават цветя. Когато изпращах Валентина до вкъщи, избирахме такъв маршрут, че постепенно да ги разглеждаме. Някои от тях ни се струваха насочени повече в продажбата на играчки или сувенири, други продаваха само отрязани цветя. Но и така оставаха доста потенциални купувачи.

Исках да изненадам Валентина за рождения й ден с новината, че съм спечелил първия клиент, който ще откупува цветята й. Вече започнах да търся съответния магазин за цветя и да подготвям нужните документи. Фактурите и квитанциите често са също толкова важни, колкото самата стока.

В първия магазин не постигнах успех. Някои от цветята, които предлагах, управителят отхвърли, тъй като уж не бил и чувал някой да вземе да ги отглежда в саксии. Според него това са растения, чието място е в градината и в стая няма да оцелеят. Обяснявах му, че "нашата фирма" ги отглежда в саксии години наред, но той ме гледаше много недоверчиво. На излизане от този магазин ми хрумна, че все пак може би има нещо в червеите на Валентина. Сигурно благодарение на тях, тоест благодарение на биохумуса от тях, отглежда такива растения каквито другите не успяват.

Трябваше обаче да прекъсна приготовленията си за рождения ден на Валентина. Изпратиха ме на едноседмична командировка в България и щях да се върна точно в деня на празника й.

Изпълнявах задълженията си в командировката без интерес. Механично посещавах съответните партньори и ги информирах за някои нови принципи на компанията ни в областта на международните контакти, които бяха произтекли на общото събрание на акционерите. Не свързвах бъдещето си с тази фирма и затова ограничих дейността си само до най-неотложното. Да си изпълня задълженията, но нищо повече. Изкарвах следобедите си из цветарските магазини. С часове оглеждах предлаганите растения. Сравнявах ги с тези на Валентина и търсех възможност да използвам нещо от това, което видях в България и у нас. Купих няколко десетки пликчета със семенца.

В едно малко магазинче недалеч от хотела, в който бях отседнал, открих прекрасната Scilla non-crispa с елегантни кичури тъмносини цветове. През живота си не бях виждал цвете с такова оцветяване. Разбираемо, бе в саксия. Въпреки че растението бе много скъпо, трябваше да го купя. Беше най-красивият подарък, който Валентина можеше да получи от мен. Малко се опасявах от пътуването със саксия в самолета, но всичко мина добре.

От летището веднага се завтекох вкъщи, за да оставя растението. После спрях такси и побързах към магазина на Валентина. Бе много радостна, че ме вижда. Почувствах се зле, когато я излъгах, че идвам направо от летището. Казах й го, за да мога да приготвя подаръка й съвършено. Почаках, докато в магазина влезе клиент и й прошепнах, че трябва да отида до тоалетната.

Тя се намираше в края на първото от задните помещения. Вървях между саксиите и в този миг осъзнах колко са успели да прирастат към сърцето ми тези цветя за по-малко от година, откакто познавах Валентина. Прекрасната екзотична руменина, която пръска Paenia officinalis, метър по-нататък отново теменужки във всевъзможни цветове - червено-черни, жълто-виолетови, розово-кафяви.

В края на помещението се обърнах, за да се уверя, че Валентина не ме вижда. После бързо отворих вратата и се вмъкнах между цветята, обогатявани от дъждовните червеи. Един по един разглеждах съдовете и търсех такъв, през който червеят да се вижда, за да не ровя в пръстта. Извадих от джоба си лъжица и найлонова торбичка. Бързо изрових един червей и го пъхнах в торбичката.

- Сега трябва за отида до канцеларията, но вечерта ще се върна, моля Ви, изчакайте ме, извиках на излизане към Валентина, която навярно се чудеше къде така изведнъж съм се разбързал.

Тичах възможно най-бързо у дома. След това пресадих българското цвете в малък аквариум. В тая суматоха забравих за най-важното - не сложих червея в почвата. Спомних си за него чак на вратата и трябваше да се върна, за да го заровя вътре.

Докато стигна до магазина, вече беше затворено. Така както в първия ден на познанството ни стоях там с растението увито в декоративна хартия и чуках на стъклената врата. Валентина ме забеляза и се усмихна. Когато отваряше, изненадано погледна какво нося в ръцете си. Разбира се знаеше, че е цвете, но може би не осъзна веднага, че е за нея.

Още на вратата започнах да й изказвам поздравления. Бях си приготвил думите в самолета, но изведнъж всичко ми се обърка.

- Валентина, щастлив съм, че преди няколко месеца влязох в този магазин. Благодаря Ви, че не само ме научихте да разбирам цветята, но и да ги обичам. Желая Ви всичко най-хубаво за рождения ден и се надявам, че ще имаме още много празнични мигове. Ние двамата, казах й. Още докато изричах тия думи, усещах всъщност какви глупости са. Какво означава, че искам да имаме още много празнични мигове? Абсолютна безсмислица. Бях се притеснил.

Дори почувствах горещина в ушите. Със сигурност бяха почервенели както в детството ми, когато се срамувах от нещо.

Валентина взе пакета, който й подавах. Търпеливо, без да я къса, разви хартията. Погледна цветето и на лицето й се появи щастлива усмивка.

- Красива е, това е най-красивата Scilla non-crispa, която съм виждала досега. Благодаря ви... И се надявам, че заедно ще отгледаме още по-красиви, рече и с цветето в ръце се приближи, за да ме целуне. В този момент подаръкът ми беше преградата, която стоеше между нас, но все пак устните ни се събраха.

Хванах Валентина за раменете, но още не я прегръщах. Нежно я оттласнах от себе си:

- Но, Валентина, Вие още не сте изучили добре подаръка ми. Просто го огледайте хубаво.

Повдигна растението по-високо и с усмивка го оглеждаше. След това навярно схвана. Стисна устни и се втренчи в стъкления аквариум, в който бе засадено цветето. Бавно го въртеше и накрая забеляза тялото на червея.

Изкрещя сякаш усети силна болка. Рязко постави съда на тезгяха. С едно бързо движение изтръгна растението с все корените и го хвърли на земята. Започна да рови с пръсти в почвата, останала в аквариума. После много внимателно хвана червея и го извади. Положи го на дланта си и започна да оглежда гърчещото се тяло.

- Ах, Алберт, мой Алберт, какво е станало с теб, целият си подпухнал. Какви страшни рани, говореше на червея, който бавно се въртеше в пръстите й. След това извади език и нежно го прокара по слузестото му телце.

Най-накрая се извърна към мен и закрещя:

- Ти, безчувствена свиня, какво си сторил с моя Алберт? Да пукнеш дано!

© Павол Ранков, 2003
© Николай Фенерски, превод, 2003
© Издателство LiterNet, 08. 02. 2003
=============================
Първо издание, електронно.