Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Декември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРАТКИ ВЕСТИ / ПАСАЖЕРЪТ

Павол Ранков

web

I. КРАТКИ ВЕСТИ

Вчера сутринта в осем часа местно време по редовната линия Братислава - Кошице се е разбил самолет на държавните авиолинии. В отломките на самолета са загинали всичките 64 пасажери и 5 члена на екипажа. Причините за катастрофата са неизяснени.

Los Angeles Times
3. октомври т. г., стр. 4

Вчера вечерта след осем часа средноевропейско време по вътрешната линия от Кошице до Братислава е аварирал самолет на държавната авиокомпания. От 64 пътници и 5 члена екипаж няма оцелели в инцидента. Държавна комисия установява причините за трагичния случай.

Washington Post
3. октомври т. г., стр. 6

II. ПАСАЖЕРЪТ

Спи с унизителния сън на пътуващ човек, с безсилно отметната глава и слюнка в ъгълчето на отворената уста. От всички пори на тялото му се излъчват алкохолни изпарения. Сънят изпреварва събитията, в които скоро ще се включи.

На погребение е. Стои доста далеч от ковчега, сред хора, които не са роднини или близки приятели на починалата.

- Май я е блъснал пикап.

- Как пък не, линейка!

- Но сирената й не била включена.

- И наистина ли на пешеходната?

- Да. Шофьорът добре ще си изпати.

- Ама моля ви се, че нали сама се е хвърлила под колелата.

- Вярно, така е, самоубийство е.

- От нещастна любов...

- Предполагам не. Нали три години е само край детето. Кога ли пък е могла тя да се влюби?

- А бащата на детето?

- Той не се интересуваше нито от детето, нито от нея

- Сигурно затова е и превъртяла така.

- Учудвате ли се?

 

Въпреки, че не го осъзнава, се събужда от зверското хъркане, което се изтръгва от гърлото му. С пияни очи се оглежда наоколо. Интериорът на самолета не предлага нищо интересно, сетивата му остават спокойни. Преобладават спомените от миналата вечер.

Съпругата му Анна го упреква, че ще ходи на погребението на Карла.

- Та тя е най-обикновена курва! Ако беше умряло момиченцето, нямаше да възразявам. Щеше да е нормално да се трепеш за погребението на детето, на което плащаш издръжка три години и може би действително е твое. Ти обаче отиваш на нейното погребение!

- Все пак бяхте напълно еднакви. Ако не бях взел теб, щях да взема нея. Ти трябваше да се омъжиш, за да получиш социална помощ за апартамент, така се събрахме... Извинявай, знаеш, че това не е истина.

Това беше истина. Ожени се, за да разреши битовия проблем, нейния и своя. Действителната разлика между двете жени беше, че Карла имаше дете, а Анна не можеше да забременее.

 

От седенето в едно положение половият му орган започва да се вдървява. Пак заспива и отново е на гробището. Премества се на друго място, за да има по-добър изглед към останалите. Търси детето, но не го вижда никъде. Навярно не са го довели. Още не би схванало, че в дървения сандък е тялото на неговата майка. Повечето от опечалените са жени. Най-много плаче пълна петдесетгодишна жена, може би майката на Карла. Вниманието му обаче притегля една русокоса жена, която много прилича на Карла, но е по-красива. Сигурно по-младата й сестра.

Вибрациите на самолета изведнъж стават неравномерни и това го разбужда. Боли го в долната част на корема, а членът му вече е съвсем твърд. Опитва се да го намести под бедрото си и да приседне. Неуспешно.

Спомня си как веднъж ги извика у дома си и ги напи. Направи с тях това, което отдавна се канеше - шведска тройка (шведската тройка според него бе две жени и един мъж, а финландската обратно). Никоя от тях не се изплаши или засрами. Приписа го на голямото количество изпит алкохол.

 

Сънят му продължава на друго място.

Седи със сестрата на Карла в кафе. Пред тях са чашки с водка.

- Ще останете ли за една нощ в Кошице?

- Не, дошъл съм само заради погребението. Летя за Братислава днес вечерта.

- Значи нямате желание да видите своя син?

- Син? Как така - син? Писа ми, че имаме дъщеря.

- Отглеждаше момчето от раждането му, сякаш бе момиче. Розова количка, после полички, кукли... Нямаше смисъл да я убеждаваме, въобще не ни допускаше в апартамента си. Преди около месец всичко се спука. Дойде социален работник, психиатър, някой от съда и полицай. Имаха разрешение за влизане в дома й. Взеха й детето. Някъде го лекуват. Сигурно в детска психиатрия.

- Това е ужасно.

И двамата плачат. Поръчва още водка.

 

Събужда се, защото му е лошо. Тича до тоалетната и драйфа. За последно повръща от алкохол на собствената си сватба. Карла не му изпрати даже поздравителна телеграма, въпреки че прекараха заедно последния уикенд. Сигурно тогава е забременяла. Обади се чак след година. В чиновнически стегнато писмо му съобщи, че има дъщеря от него и иска всеки месец сравнително висока издръжка. Гостуването му като че ли не е желателно. Анна го посъветва вместо отговор да изпрати само чек.

Излиза от тоалетната и се клатушка към мястото си.

- Госпожице, кога пристигаме в Кошице?

- Моля, седнете си на мястото. Допуснахме ви на борда с условието, че няма да създавате проблеми... Пияните нямат място в самолета.

- Чухте ли го? Пита стюардесата кога ще стигнем в Кошице.

- Страшен чешит!

- Пиянде.

Присънва му се раздялата със сестрата на Карла. Вече са в залата на аерогарата. Говорят си на ти. И нейните очи вече са блестящи и влажни от алкохола.

- Да не забравя. Карла остави прощално писмо. Тук е.

С несигурно движение взема плика, на който пише само "На моята любов". Купува си вечерния вестник от будката и си тръгва.

 

Усеща страшна болка някъде в центъра на мозъка. Махмурлук. Струва му се, че в далечината вижда светлините на града. Припомня на умореното си съзнание, че пътува за погребението на майката на своята дъщеря в Кошице. Вече не иска да спи, не иска да го мъчи продължението на безсмисления сън. От умора по челото му избива пот.

Изважда от панталоните си торбичка, тя обаче вони на повърнато. Трябва да има и друга в сака. Напипва в джоба си плика. Прочита получателя (На моята любов) и яростно го отваря.

 

Завинаги обичана Анна!

Защо нито веднъж не отговори на писмата ми? Щях да съм щастлиива дори само от един поглед на думите, писани от твоята нежна ръка. Имаш сърце от камък, а все пак те обичам. Взеха ми детето. Животът ми без теб нямаше смисъл, но без дъщеря ми е невъзможен. Ще умра, без да съм наясно как си могла да забравиш за всичко красиво, което имаше между нас.

Сбогом, любов моя!

Карла

Още не е напълно трезвен, но някои неща осъзнава добре. Знае, че трябва да скъса това писмо. Ще го унищожи, за да бъде всичко наред. Никакво самоубийство, никакъв син, никаква любов между Анна и Карла, не лети за Братислава. Обратно - злополука, отношението на Карла към него, лети за Кошице.

Връща се от тоалетната с много по-сигурна стъпка. Писмото е скъсано, изхвърлено, а той полугласно си повтаря, че отива в Кошице на погребението на Карла, която е загинала при автопроизшествие. И въпреки тази тъжна случка, всъщност се радва, тъй като ще види дъщеричката си.

Сяда и изважда вестника от чантата си. Има нужда да се разсее. Прехвърля заглавията на първата страница и обръща на спорта. Не успява да се съсредоточи в четенето. Пак отгръща на първа страница и съвсем в ъгъла прочита новината, която е пристигнала чак след редакционното приключване на броя. Днес сутринта след осем часа по редовната линия от Братислава за Кошице се е разбил самолет руско производство. Подробности и причини засега са неизвестни.

В този момент самолетът рязко се разтриса. Някой се затичва към пилотската кабина, друг крещи. Само той е спокоен, новината от вестника го е успокоила. Всичко това е било само лош сън и сега действително лети от Братислава за Кошице. Никакво самоубийство, никакъв син, никаква любов на Карла към Анна. Точно обратно - злополука, дъщеря, обича него.

Поглежда си часовника. Показва точно осем, но е възможно да изостава с няколко минути.

 

 

© Павол Ранков, 2003
© Николай Фенерски, превод, 2003

© Издателство LiterNet, 08. 02. 2003
=============================
Първо издание, електронно.