Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТИШИНА И СПОКОЙСТВИЕ

Павол Ранков

web

За първи път Елена се събуди от кашлицата на Патрик в края на лятото. При това момчето изобщо не се събуди, което за четиригодишно дете е напълно нормално. Помисли си, че е настинал и продължи да спи. Сутринта бе здрав като рибка.

След около няколко седмици нощната кашлица се повтори. Сигурно е астма, каза си тя, докато слушаше тежкото дишане на сина си. Не заспа чак до сутринта.

Когато пристъпът се повтори и следващата нощ, заведе Патрик на лекар. Както всяка майка и Елена предполагаше, че докторката ще придаде на болестта на детето й извънредно значение. Беше обаче нормален преглед, който установи обикновена диагноза - алергия. По бронхите няма секрет и сливиците не са увеличени. Лекарката вдигна рамене. Преместете се в друг град или поне в друг квартал, посъветва ги. Тук от едната страна имате рафинерия, а от другата химически завод. Ако човек остане здрав в такива условия, би било в противоречие с природата.

Кашлицата на Патрик промени целия живот на Елена. Никога не се наспиваше, както трябва, и беше раздразнена в работата си. Гледаше децата, с които Патрик ходеше на детска градина, с изпитателен поглед, сякаш очакваше, че ей сегичка ще разобличи бацилоносителя, който разваля здравето на сина й.

Като че ли организмът на детето отслабваше. Момченцето бе мършаво и бледо, бързо се изморяваше и тъжните му очички напомняха погледа на децата от страните, където има война.

Пристъпите на кашлица с времето придобиха определена системност. Започваха между два, два и половина и траеха четиридесет и пет минути. Понякога момчето се събуждаше и питаше нещастната си майка кога ще престане кашлицата му, друг път хлипаше и се оправдаваше, че не иска да кашля, но не може да се спре.

Елена опитваше всичко. Поиска лекарката да предпише антибиотик, после взе да купува скъпи скандинавски сиропи и етерични ориенталски масла. Някой дори й зае електрически апарат, който уж сполучливо лекувал суха кашлица със специално трептене.

Обаче не успя да разгроми кашлицата. Не й повлия дори времето - острият зимен въздух, пролетните дъждове, летните жеги.

Тялото на Елена се приспособи към нов биоритъм. Редовно се будеше два часа след полунощ. Най-напред я събуждаше кашлицата на сина й, а по-късно, когато кашлицата случайно закъсняваше няколко минути, тя вече я очакваше с отворени очи.

Веднъж, точно преди пристъпът на сина й да се разрази, й се стори, че дочува през стената нечия чужда кашлица. Бухането на някой, който също не може да спи и се мъчи. Почувства облекчение, че не е съвсем сама със своите грижи.

Когато обаче чу кашлицата, която предхождаше с няколко кратки мига редовно тази на Патрик, за десети или петнайсети път, чувствата й се промениха. Това взе да я дразни и започна да търси връзка. Ами ако звукът от съседния апартамент събуди сина й и той се разкашля само затова? Може би иначе би продължил да спи спокойно. Непосредствената последователност на двете кашлици беше необяснима. Колкото по-упорито размишляваше над загадката, толкова повече се повишаваше отвращението й към болния човек в съседство.

Стараеше се да определи откъде идва приглушеният звук. След време, може би след няколко седмици, бе почти сигурна, че през нощта дочува жената, която живее един етаж по-надолу. Тя беше стара госпожа, по-самотна и от Елена.

Когато Елена се премести тук, старата съседка се стремеше към сближаване. Възрастовата бариера и различните интереси пречеха от няколкото разговора в асансьора и ябълките за Патрик да се развие нещо, освен добро съседство, така че за приятелство не можеше да става и дума.

Сега Елена ненавиждаше старата съседка. Подозрението се превърна в увереност - старческата кашлица е причина за болестта на сина й. Какво обаче можеше да стори Елена? Цялата й хипотеза бе така абсурдна, че не можеше да я довери на никого. Съседката е заразила малкия Патрик. През стената. И то само да го бе заразила, сигурно правеше нещо много по-лошо. На Елена всъщност й се струваше, че докато Патрик постоянно слабее, бабичката става все по-жизнена. Сякаш прехвърляше болестта си на момченцето.

Елена бе отчаяна. От тези чувства до желанието всичко да се обърне, Патрик да става все по-здрав, а старицата все по-болна, оставаше съвсем малко. Момчето би трябвало да се излекува, а жената от долния етаж би трябвало да умре.

Елена се страхуваше от помислите си. Докато в ушите й се забиваше някой от пристъпите на кашлица на детето, тя все по-често мислеше за смъртта на старицата. Това би било изход.

В края на краищата разбра, че нейно задължение е да спаси момчето. Докато чакаше да настъпи два през нощта, в Еленината глава се зароди план за убийство. Когато дочу през стената тихото покашляне, бе убедена, че е способна да убие. Когато синът й отвърна с вълна задушаваща кашлица, тя съжали, че още не го е сторила.

Около година и половина след като се появи болестта на Патрик, Елена вече чакаше удобен случай.

Отиде с такси до крайградския парк. След няколко часа имаше в кошничката няколко печурки, а в найлоновата торбичка под палтото две тигрови мухоморки. Тяхното сходство би объркало всеки начинаещ гъбар, а едва ли някой можеше да докаже, че Елена не е такава. На връщане от гората трябваше да носи уморения си син на гръб.

Когато даваше на старата изчистените и нарязани гъби, няколко пъти подчерта, че трябва да ги приготви и изяде още днес. Дори предложи на съседката си да й ги сготви тя. Благодарната стара жена се зарадва на обновяването на добрите отношения. Предложи на Елена да пази синчето й някой път. Толкова е миличко.

Тази нощ Елена не спа. От страх зъбите й тракаха, а по челото й избиваше студена пот. Чакаше да чуе вик, причинен от болезнените гърчове. Обаче беше тихо. Накрая Елена се примири с мисълта, че съседката не е яла от гъбите. И може би няма да ги яде и утре. Малко преди два все пак дочу сякаш в апартамента долу падна нещо тежко. После се чу хъркане и изплашено викане. Старицата имаше нужда от помощ.

Елена стана и отново си легна.

След това скочи и изтича до телефона. Набра номера на полицията. Пелтечеше нещо за опит за убийство и умираща бабичка. Поне адреса каза разбрано.

Сирената на полицейската кола се разнесе почти светкавично. На Елена й мина през главата мисълта, че полицаите знаят всичко. Чакали са само нейната реакция. После дочу тропот по стълбите.

Събуди я звънецът на вратата. Беше осем. Бе закъсняла за работа. Тогава осъзна какво се случи през нощта и изобщо не й беше до работата. Страхуваше се какво ще стане с момченцето й.

Звънецът пак се обади. Не бъркаше, пред вратата стоеше полицай. Покани го да влезе. Трескаво се опитваше да си спомни какво бе решила да говори. Разбира се, ще признае, че е дала на съседката си гъби, но ще се оправдае, че въобще не е предполагала, че между тях е имало и отровни. Нещастна случайност. Може би ще я съдят. От небрежност, но без зла умисъл, е направила нещо ужасно.

Междувременно полицаят започна да приказва. Благодари й за съзнателната гражданска постъпка, чрез която е оказала съдействие на полицията. Никой от останалите съседи не се е обадил. Името й ще бъде запазено в тайна. Успели да задържат веднага и двамата извършители на обира. Жалко, старицата починала на разсъмване в болницата. Не от задушаването или от другите наранявания, които й причинили тези жестоки типове, а вследствие на шока. Но как е могла бабичката да бъде толкова доверчива, че да пусне в дома си през нощта двама непознати мъже?

Елена помоли полицая още веднъж да й го повтори. Съгласи се с него, че за убийците на стари беззащитни хора трябва да възобновят смъртната присъда. Както и за убийците на деца, добави полицаят на излизане.

Приготвяше закуската. Режеше филийки и ги мажеше с масло и мед. После си спомни колко е часът. Обади се на шефа си и се извини, че днес няма да отиде. Нека й пусне отпуск.

Чувстваше объркване, затихващ страх и едновременно облекчение или дори радост. Патрик спи спокойно. Друг път по това време отдавна е на градина. Днес обаче тихичко и спокойно си лежи в легълцето.

 

 

© Павол Ранков, 2003
© Николай Фенерски, превод, 2003

© Издателство LiterNet, 08. 02. 2003
=============================
Първо издание, електронно.