Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УХАЖОРЪТ

Момо Капор

web

- Айде, ще метем! - извика сервитьорът в два след полунощ и обърна първия стол на масата.

- Да пийнем по едно у нас... - каза жената.

- Какво? - попита мъжът.

- Съпругът ми е в командировка.

Сложи длан на коляното й, докато го караше със своя малък фиат.

- Чакай... - каза жената и отмести ръката му.

- Имате хубав апартамент! - каза той, докато разглеждаше картините на стената.

Чуваше течащата вода през полуоткрехнатата врата на банята. Прехвърли плочите и сложи на грамофона Crying Time на Рей Чарлз. Намали звука и наля арманяк* в две чаши.

В този момент се отвори една врата и в дневната, зад чиито отворени прозорци шумеше нощта, пристъпи малко босоного момиченце в дълга розова нощница. В ръката си беше стиснало някаква детска книжка.

- Ей - прошепна, - ще ми почетеш ли малко?

- Какво?

- “Пепеляшка”.

- Добре! - каза. - “Имало едно време един добър човек, който имал хубава къща и прелестна дъщеря, за която правел всичко, каквото искала...”

Жената излезе от банята. Разтвореният халат откриваше влажната й матова кожа.

- Какво правиш тук? - попита тя момиченцето.

- Не мога да заспя... - отговори детето.

- Знаеш ли колко е часът?

Момиченцето не знаеше. Беше три и пет.

- Искам да ми дочете “Пепеляшка”!

- Марш в леглото!

- Остави я! - каза мъжът. - Ще я дочета. “...в многото дребни задължения й помагали мишките и птиците. Но когато трябвало да тръгва за бала, Пепеляшка се сетила, че няма нито една красива рокля.”

- О, Боже! - въздъхна жената и изпи на екс арманяка.

- “...Мишките вярвали, че тяхната приятелка е най-доброто и най-красивото момиче на света.”

- Хайде, стига толкова! - каза жената и си сипа още едно.

Той се загледа в дългите й загорели крака, а след това в момиченцето, което глезено каза:

- Искам да ми чете, докато заспя!

Той го улови за ръка и го отведе в детската стая. Седна на ръба на леглото, държейки книгата в скута си. Беше станало четири без петнадесет.

- “Преди много време в една далечна страна красива кралица седяла край прозореца в своя дворец и бродирала. Както бродирала, тя си убола пръста и три капки кръв паднали на снежнобялото платно...”

- Знам! - каза момиченцето. - Така се родила Снежанка!

- Ами като знаеш, защо не вземеш да заспиш?

- Искам да легнеш до мен!

- “Тогава Синята фея - той четеше, легнал до момиченцето, - се обърнала към Пинокио, вдигнала лъскавата си вълшебна пръчица и изрекла...”

- “Събуди се, кукло малка, аз с живот те дарявам - изрецитира момиченцето.”

Той не чу кога жената беше изключила грамофона. Беше измила чашите и изчистила пепелниците. Когато влезе на пръсти в детската стая, ги видя да спят двамата с разтворената книга върху тях.

Нощта развиваше бързо черно-бялата лента на зората. Събуди го в шест сутринта.

- Време е да си вървите!

Погали я по крака, но тя вече беше облечена.

- Добро утро! - каза той, прозявайки се.

Изпрати го до вратата, мушна ключа в тесния отвор и бравата щракна.

- Да Ви звънна утре?

- Утре стана днес! - каза тя.

Опита се да я целуне.

- О, Боже! - възкликна тя и врътна глава.

“Виж ти, брадясал съм!” - мина му през ума, докато прокарваше длан по лицето си, пресичайки улицата.

 


* Арманяк - известен в цял свят френски коняк, който носи името си от областта Арманяк в Южна Франция. [обратно]

 

 

© Момо Капор
© Светла Рускова-Джерманович, превод от сръбски
© Гергана Иванова, редактор на превода
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.11.2007, № 11 (96)

Други публикации:
Славянски диалози (Пловдив), г. IV, 2007, кн. 7.