|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УХАЖОРЪТ Момо Капор - Айде, ще метем! - извика сервитьорът в два след полунощ и обърна първия стол на масата. - Да пийнем по едно у нас... - каза жената. - Какво? - попита мъжът. - Съпругът ми е в командировка. Сложи длан на коляното й, докато го караше със своя малък фиат. - Чакай... - каза жената и отмести ръката му. - Имате хубав апартамент! - каза той, докато разглеждаше картините на стената. Чуваше течащата вода през полуоткрехнатата врата на банята. Прехвърли плочите и сложи на грамофона Crying Time на Рей Чарлз. Намали звука и наля арманяк* в две чаши. В този момент се отвори една врата и в дневната, зад чиито отворени прозорци шумеше нощта, пристъпи малко босоного момиченце в дълга розова нощница. В ръката си беше стиснало някаква детска книжка. - Ей - прошепна, - ще ми почетеш ли малко? - Какво? - “Пепеляшка”. - Добре! - каза. - “Имало едно време един добър човек, който имал хубава къща и прелестна дъщеря, за която правел всичко, каквото искала...” Жената излезе от банята. Разтвореният халат откриваше влажната й матова кожа. - Какво правиш тук? - попита тя момиченцето. - Не мога да заспя... - отговори детето. - Знаеш ли колко е часът? Момиченцето не знаеше. Беше три и пет. - Искам да ми дочете “Пепеляшка”! - Марш в леглото! - Остави я! - каза мъжът. - Ще я дочета. “...в многото дребни задължения й помагали мишките и птиците. Но когато трябвало да тръгва за бала, Пепеляшка се сетила, че няма нито една красива рокля.” - О, Боже! - въздъхна жената и изпи на екс арманяка. - “...Мишките вярвали, че тяхната приятелка е най-доброто и най-красивото момиче на света.” - Хайде, стига толкова! - каза жената и си сипа още едно. Той се загледа в дългите й загорели крака, а след това в момиченцето, което глезено каза: - Искам да ми чете, докато заспя! Той го улови за ръка и го отведе в детската стая. Седна на ръба на леглото, държейки книгата в скута си. Беше станало четири без петнадесет. - “Преди много време в една далечна страна красива кралица седяла край прозореца в своя дворец и бродирала. Както бродирала, тя си убола пръста и три капки кръв паднали на снежнобялото платно...” - Знам! - каза момиченцето. - Така се родила Снежанка! - Ами като знаеш, защо не вземеш да заспиш? - Искам да легнеш до мен! - “Тогава Синята фея - той четеше, легнал до момиченцето, - се обърнала към Пинокио, вдигнала лъскавата си вълшебна пръчица и изрекла...” - “Събуди се, кукло малка, аз с живот те дарявам - изрецитира момиченцето.” Той не чу кога жената беше изключила грамофона. Беше измила чашите и изчистила пепелниците. Когато влезе на пръсти в детската стая, ги видя да спят двамата с разтворената книга върху тях. Нощта развиваше бързо черно-бялата лента на зората. Събуди го в шест сутринта. - Време е да си вървите! Погали я по крака, но тя вече беше облечена. - Добро утро! - каза той, прозявайки се. Изпрати го до вратата, мушна ключа в тесния отвор и бравата щракна. - Да Ви звънна утре? - Утре стана днес! - каза тя. Опита се да я целуне. - О, Боже! - възкликна тя и врътна глава. “Виж ти, брадясал съм!” - мина му през ума, докато прокарваше длан по лицето си, пресичайки улицата.
* Арманяк - известен в цял свят френски коняк, който носи името си от областта Арманяк в Южна Франция. [обратно]
© Момо Капор Други публикации:
|