Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Свети, пуши, борина мъждива.
Бяла риза за Артьом нашивам:
във средата - ясно слънце
и наоколо - звездички.
Но сестричката ми мила иде,
във ръцете й писмо белее
и сълзи лицето й заливат:
"Ох, Артьом го няма вече,
ох, убит е в край далечен -
спи след страшните шрапнели
под виелиците бели".
Като чух това и притъмня ми.
И конецът мой се скъса.
Слънцето залезе и угасна...
За какво, си казах, земьо мила,
за какво на теб съм се родила!
© Максим Багданович
© Найден Вълчев - превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2004
Други публикации:
Могъщият триптих. София: Илинда-Евтимов, 2002.
|