Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СОНЕТ
web
Нощес замръзна изворът в полето.
Дойде денят ти, леден зимен мраз!
На ручейчето веселия глас
скова го ти под преспите навети,
ала напразно. Че под снеговете
реди водата живия си сказ
и знай, че ще дочака своя час
тя пак да забълбука под небето.
Отнесъл бих към себе си това.
Аз майката природа бих послушал
как с думите на ветрите ми шушне
ей тези ненаписани слова:
- Стопи леда над светлата си реч,
простор й дай да литне надалеч.
© Максим Багданович
© Найден Вълчев - превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.04.2004
Други публикации:
Могъщият триптих. София: Илинда-Евтимов, 2002.
|