Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОТЕРЯ

Щом за родния край се замисля,
не унивам от болката, не -
виждам Острата Брама пречиста
и войници на страшни коне.

Кон до коня - те сили ли мерят
в бяла пяна, в поток от искри?...
Кой Литовската славна потеря
ще разбие, ще спре, ще смири!

Към безкрайната шир се стремите,
а зад вас и пред вас - векове.
След кого във гонитба летите?
Накъде този път ви зове?

Те, родино, дали не препускат
след децата ти, дали без бой
в плен земята, пръстта беларуска
и на чуждия казали «свой»?

С меч сърцата им подли сразете!
Бийте ниско превития гръб!
Нека всеки от тях да усети
за Родината болка и скръб...

Майко родна, с най-дивното име!
Тази болка до гроб ще боли...
Ти прости на сина, приеми ме
и за Теб да умра позволи!...

Кон до коня - земята трепери,
сбруи сребърни хвърлят искри...
Кой Литовската славна потеря
ще разбие, ще спре, ще смири!

 


* Острата Брама (“Острата Врата”) - вратата на старата Вилня. На нея е изобразен препускащ конник - гербът на града от времето на Великото Литовско княжество - многонационална държава, ядрото на която образували беларуските земи, и чийто държавен език бил старобеларуски. Беларуската Вилня преминава в състава на съвременна Литва и през 1939 г. е преименувана във Вилнюс. Съвременните литовци във времената на Великото литовско княжество се наричали според най-голямото им племе «жмудз», а съвременните беларуси - «лицвини» (бел. ред., Марина Абрагимович).

 

 

© Максим Багданович, 1915
© Христо Попов - превод, 2000
© Издателство LiterNet, 06. 07. 2002
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С., изд. "Панорама", 2000.