 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Есента е в игривия огън,
във очите насрещни изгрял,
в телеграфен сигнал за тревога
и в наметнат на плещите шал.
Във вика на последния жерав,
във студените, сиви валма,
в телефонна любов (не от вчера)
и във кратки писма до дома.
Тази есен разлъка вещае -
помня този горчив ритуал.
С любовта есента си играе,
тази есен, родила печал.
© Галина Булика
© Зоя Василева - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
19. 10. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.