|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БОГ ПО РАВНО НЕ ДЕЛИ
web
Бог сираците обича,
но късмет не дава.
Пословица
Как се случва тъй, че вечно
Бог по равно не дели!
Някой в сърма е облечен,
в злато и се весели,
а за друг е трудно даже
да наметне и парцал;
с дрипи е - като прокажен -
на решето: в кръпки, в кал!
Някой има къщи много,
властникът - и храм дори;
би си присвоил и Бога,
но Бог с властник не върви.
А на друг в стената - дупки,
вятър влиза, дим и сняг;
тук с добитька е вкупом...
тук - и мъка, тук - и грях!
Този във вагон пътува:
топло, меко - жив да си!
Влакьт - вихър разлудуван -
носи се, а той си спи!
Онзи пък, с торба през рамо
и с пресекнал дьх от студ
сред фъртуна - изход няма! -
в преспите пристъпя с труд!
Този хляба не признава,
само баници, комай
и на кучетата дава
пребогат, солиден пай.
Онзи хляб от трици хруска,
сърба лобода и квас,
със свинята си закусва,
с коня пие час по час!
На един слуги десетки
му работят под остен;
пухкави са му ръцете,
ей такъв търбух тресе!
Друг като слуги десетки
се напъва и поти,
а е сух, а е несретник,
тъничък като фитил.
© Францишак Багушевич
© Елена Алекова - превод, 2000
© Издателство LiterNet,
09. 09. 2003
=============================
Публикация в "Антология на беларуската поезия", С.,
изд. "Панорама", 2000.
|