ПРИВИДЕНИЯ

Енрико Морович

web

Привиденията попадаха в дома през комина. Всяка нощ плашеха малката Ема. Те бяха призраците на деца. Никъде не ги желаеха и приемаха. Даже в ада. За да се отърват от тях, им бяха разрешили да досаждат на хората.

Малката Ема спеше сама в голяма старинна спалня. Вместо печка в спалнята имаше камина. Ема постоянно се оплакваше на родителите си. Но те й казваха, че всичко това са измислици: никакви привидения няма и не може да има.

Малката Ема знаеше, че привиденията я плашат нарочно. Беше непоносимо. Пет-шест привидения изскачаха от камината едно след друго. Те бяха прозрачни, но лесно забележими. Привиденията си придаваха печален, тайнствен вид. С изострена жестокост те караха дюшемето да скърца. Дъхът на момиченцето секваше. То лежеше и се пулеше в тъмнината. Когато привиденията наближаваха постелята, то завираше лице във възглавницата и започваше да плаче. Когато повдигнеше очи, редом с него стоеше някакъв неподвижен призрак, наклонил лице и я гледаше втренчено.

Всичко свърши с това, че малката Ема умря от страх.

Сега и тя е част от компанията на привиденията. Ема страстно обича да се весели, като скита по нощите с детските призраци. Понякога се втренчва в майка си и баща си. Когато тя се появява, родителите й от страх скриват лица във възглавницата, досущ както правеше приживе малката Ема.

© Енрико Морович
© Веселин Веселинов - превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2006, № 7 (80)