НЕОФИТ ХИЛЕНДАРСКИ БОЗВЕЛИ

Васил Пундев

web | Библиотека "Български писатели", т. I

Период на просвета и на учебници. - Живот и заточение на Неофит Бозаели. - Книжовна дейност. - Подтици за написване Детоводството. - Патриотизъм, дълг към родината. - География на България: национални тенденции. - Диалогът "Просвещенный Европеец". Картина на робството. - Диалогът "Мати Болгария". Изобличение срещу гръцкото духовенство. - Неофит като родоначалник на черковната борба.

Период на просвета и на учебници. - След Паисий представителите на Възраждането от първата четвърт на XIX в. имат тая съществена общност, че откриват значителни нови пътища в по-нататъшното развитие и чертаят задачи, чието изпълнение продължава при усилия на цяло обществено движение през няколко десетилетия.

Тия дейци - Софроний и Берон определят възродителната работа до средата на века. Задачите, дадени от тях, бяха достатъчно обширни, та заеха следващото поколение само да ги изпълни поне в едри черти, за да се разгънат към петдесетте години нови кръгозори на Възраждането и литературата. През втората четвърт на XIX в. виждаме редица просветители, трудолюбиво отдадени на някой завет от предходниците. Такива работници са Васил Априлов, Неофит Рилски, Христаки Павлович, Райно Попович, Неофит Бозвели, Константин Фотинов, Иван Богоров, и др. всички - с известно изключение на Н. Бозвели - типични просветители, които служат на своето време, съзнали вече нуждите му, без надхвърляне на пределите, без голям размах и нови програмни открития. На литературата те дават елементарни учебни книги - това е работата им преди всичко - та целият техен период е учебникарски, и господствуващ тон в нея е пропагандата за просвета. - Такова е било времето. Централно негово събитие е откриването през 1835 на габровското училище, чието ново образование извиква бързо реорганизация на дотогавашните училища и поява на много нови. Това е епоха на просветно разцъфтяване, което дава все по-широка основа на народното възраждане, разклонявайки неговите корени в градове и села. Развитието на училищата е първата обществена инициатива у нас, първата масова проява на възродителния дух. Във връзка с това е окупирането на литературното поле от оригинални и повечето преводни учебници: граматики, аритметики, географии, и др. За историята на литературата по-пряко значение имат в тая книжнина предговорите на книгите и развилата се препирня за писмения език. В предговорите, дето с убедителни и трогателни възгласи се агитира против невежеството, личи култ към младежта, борба на гръцкото и руско влияние, която се отразява и в езиковите несъгласия. Така щастливо предрешени от Берон, те все пак продължават около средата на века в три посоки: черковнославянска с Христаки Павлович и Неофит Бозвели, умерена, компромисна с Неофит Рилски, и новобългарска с Априлов и Богоров, която най-сетне взема връх и с появата на художествената литература, писана на говорим език.

Живот и заточение на Неофит Бозвели. - В редицата на възродителите от втората четвърт на XIXв. особено изпъква Неофит Бозвели, роден към 1785 (точно годината не се знае) - един неспокоен дух, бунтовник преди революционерите ни. Пенчо Славейков го нарече "Ахасфер на нашето възраждане - дрипав и намръщен калугер, който на гърците е гледал с такова омерзение, с каквото на гадовете, що са го яли по затворите, дето, вместо да се смири, волята му е ставала по и по-опърничава." Родом е от Котел, учил при Софроний (тогава още поп Стойко Владиславов), покалугерил се в Хилендарския манастир, след което продължавал учението си в гръцки училища по островите. Останал после две години (към 1810) дякон в манастира и бил ръкоположен за свещеник, а като такъв пратен за таксидиот в Свищов (към 1814). В разрушения по това време град от войната в 1810 Неофит Бозвели проявил ревностна обществена дейност и имал признавани заслуги за възстановяването на Свищов, както и за духовното му повдигане. Тук той останал около 25 години като учител и проповедник; получил архимандритски сан и разширил проповеднишката си работа постепенно и за други места, особено в Калофер. Неговите поучителни слова, както сам споменава в едно свое неиздадено съчинение, били толкова много, че могли да натоварят цяла кола. Главното в тия слова е била проповедта за народна просвета, на която Бозвели служи и като книжовник. В Свищов той се сближил с учителя Емануил Васкидович, грък по произход, заедно с когото издал през 1835 шест учебника под общото име "Славеноболгарское Детоводство". (Освен с това сътрудничество, свищовският даскал Васкидович е известен в нашата литература с още няколко книги за елементарна просвета.) Преди и след напечатването на Детоводството Неофит Бозвели обиколил повечето български земи и опознал лично положението на народа под гръцкото робство и чорбаджийките притеснения.

През 1839 той отива в Цариград, дето повежда сред тамошните българи борбата за черковна свобода. Главно чрез многобройния български еснаф и търговците от Балкапан (средище на интелигентните българи в столицата), които успял да сплоти, Бозвели започва упорита дейност за предявяване към Патриаршията и Високата Порта български искания за черковни права. С поддръжката на цариградските българи той опитал да заеме през 1840 търновската епархия поради общото негодуване срещу тогавашния гръцки владика Панарет. Опитът не сполучил; Бозвели бил измамен и вместо него бил пратен в Търново негов едноименник грък (Неофит Византийски), а той станал протосингел в митрополията. Възникнала след това борба между тях, в която протосингелът бранил епархията от грабежите на новия владика, а последният клеветил родолюбеца в разни престъпления и бунтовничество, докато успял да го прати на заточение в Света Гора, влачен дотам едва ли не като разбойник (1841). Третиран зле и доограбен в светогорските манастири (дълго време прекарва той между гърците в м[анасти]р Дионисий), Неофит Бозвели в множество писма до влиятелни българи и големци търсил помощ и поддържал борбата срещу гръцкото духовенство. През 1844 той избягва в Цариград, успява да осигури свободата си там и отново почва сред българите своята гръкофобска дейност, за която намерил по-нататък (1845) и бележития си съратник Иларион Стоянович (Макариополски). Възникнала и организирана постепенно, черковната борба прави с тия двама водачи първите стъпки пред Патриаршията и Портата за общо разрешение на въпроса за българско духовенство и богослужение. Една от тия стъпки е искането да се построи в Цариград българска черква - което изглежда е било отдавнашна мечта на Неофит Бозвели. Под натиска на българските искания Патриаршията се съгласила най-сетне да ръкоположи за епископ Неофит Бозвели, когото прибрала в помещението си, за да го откъсне от сънародниците му и го обезвреди постепенно. Той приел, но скоро се видял принуден да напусне Патриаршията, за да продължава борбата с нея наново отвън. А тогава тя взела решителни мерки срещу двамата водачи, които успяла да прати на заточение в Св. Гора (1845). При това второ заточение Неофит Бозвели, вече в напреднала възраст, постепенно изгубил сили и на 4 юни 1848 издъхнал в Хилендарския манастир - все пак с голямата утеха, че и оттук е подържал разширената борба за духовно освобождение и е виждал началото на един всенароден подвиг.

Книжовна дейност. - Като книжовник Неофит Бозвели е познат с петте печатани книги на "Словеноболгарское Детоводство" (1835) и с два диалога, издадени късно след смъртта му: 1. Просвещенньй Еуропейц, Полумершая Мати Болгарiя и син Болгарiи", писан към 1811; 2. Диалог известен под името "Мати Болгарiя", писан към 1844-1848, печатан най-напред в Периодическо списание, г. І, кн. 9-12. За петте книжки от Славянобългарското Детоводство доскоро се даваха неточни указания поради това, че не всички части бяха налице и не всички носят това общо име. Напоследък се намери първата част, букварът, и сега е възстановено в целостта си изданието, което има наглед толкова странно заглавие: детоводство - точен превод на гр. Παιδογωγία. То е една стъкмена от гръцки училищна енциклопедия в шест части "за шест оученичнiи чиньi": 1. Славеноболгарское Детоводство за малки те деца. Напечатано с одобренiем Его Светлости Княза Сербскаго Милоша Θеодоровича Обреновича: Благословенiем же преосвещеннейшаго Сербiи Митрополита Господина Петра. Собранно от различни списатели, и сочиненно на шест части, за шест оученичнiи чиньi: первом преведено от еллиногреческаго диалекта, на Славенноболгарскаго, и издано: от Неофита архiмандрiта Хiлендарца родомже Котленца: и Еммануила Васкiдовича, Еллиногреческаго Свищовскаго оучилища оучителя. Част первая. Содержащая познанiя буквы. Срицани слогов: Обучени дрбронравных: Вештественный именителник: вседневната детинска молба. В Крагуевце, Оу Княжеско-Сербской Типографiи, 1835;¹ 2. „Славеноболгарское Детоводство... (както по-горе) Част вторая. Содержащая, известiя за пят тях чувствы. Надлежателства на обхожденiето с разны лица, и обязателства. Есоповы басни. Нравоучителнiи повясты. Четирите нуждни науки всякому. Път тях ползи на человечеството: и должностите на всякая фамилiа. В Крагуевац...1835; 3. Славеноболгарское Детоводство... (както по-горе). Част третая. Содержащая и обучающая известия Славеноболгарской грамматiки. Кратко художнословiе и кратко баснословiе на древнiи те Еллины. Крагуевац. 1835 (в някои заглавни листове на тая част текстът е променен като е изоставено и името на Васкидович); 4. Аритметическое руководство за наставлениiе на болгарски-те юноши... Первом же издано от Неофiта архимандрита Хiлендарца... Част четвертая. Крагуевац. 1835; 5. Краткое политiческое землеописанiе за обученiе на Болгарското Младенчество и т. н. Част пятая. Крагуевац 1835; 6. Славеноболгарскiй предручннй Послателник за наставлеiе на Болгарскит юноши... Собран от различни списатели Еллиногреческаго дïалекта первом преведен и сочинен на Славеноболгарскаго, и издан: от Неофута архiмандрiта Хiлендарца, родомже Котлянца. Част шестая. Содержащая, наставителнаго оустава, и порядочно подобателного примера, послателнаго поучениïя, как всякïй според причините, лицата и обязателства прилично да писува (Писмовник). Крагуевац, 1835. Разнообразието в заглавията на шестте части показва, че през време на печатането са правени промени. То е вървяло твърде трудно и прилича на цял подвиг; за него Н. Бозвели сам ходил в Сърбия и прекарал там големи мъчнотии. От промените в заглавията, па и по липса на други сведения, трудно е да се определи какво собствено е било участието на Емануил Васкидович в Детоводството, но може да се предположи, че той е помагал в превода сигурно поне в първите три части, а Неофит Бозвели е дал общата езикова редакция на частите. (Не са изучени още и гръцките им извори).

Подтици за написване Детоводството. - Граматиката (третата част) е излязла навярно най-напред, та в нея е поместен общ предговор към Детоводството, писан както личи от езика, от Бозвели. Тук той обяснява, че решили да съчинят (разбирай с Ем. Васкидович) "това детоводство за нежната юност" по две причини. Първо, родителите у нас никак не се грижат за "доброто отхранване (отглеждане) на чадата си", като им оставят само материални богатства и казвали за децата, че ако са добри, добри ще бъдат и без учение. "Оувы! - възразява предговорът - колико согрешават таковiи безсовестнiи безчеловечнiи и чадоненавистнiи отцы!!!" - защото човек не се ражда нито добър, нито лош и душата на детето прилича "според Арiстотеля, на една весма бяла бомага (хартiа), но която ни е никакво деиствiе написанно, но може до време весма много да ся напишат на нея" добри или лоши неща, които остават до дълбока старост у човека. Тая мисъл за душата на детето като tabula rasa е твърде близка на нашите възродители, вярващи в изключителното значение на образованието както в индивидуалния, така и в обществения живот, и те охотно я повтарят в пропагандата си за просвета. Втор подтик за появата на Детоводството се изтъква в голямата поквара всред българите от невежеството им: завист, лакомство, мнимо любородство, изобщо долни нагони. Пламва негодуването на Неофит Бозвели като заговорва за тия неща и той прекъсва прозата на предговора със следните стихове:

Ах! Болгарiа, всеокаянная Болгарiа!
Скоро оумилно презовы пророка Еремiа!
На планината найвысоко да ся каче!
Жалостно да те нарежда, и оумилнно оплаче!
Защо, кой от другiйте рода си возненавижда!
Както нашето рода, друг другаго да обижда!
На искуснiи те си добронравны, да завижда!
На науките, кат' аспiда, гласа да не навижда!

В това положение на България Бог все пак се смилил и озарил някои със своята премъдрост, та работят за народа, като разбрали, че всички други народи са преуспявали чрез знанието. - По-нататък предговорът напътва юношите да бъдат ученолюбиви, за да се "изцели многогодишното слепотно невежество", защищава нашия славянски език. Трогателно е обръщането към юношите: "Прочее, от вас, от вас, прежаждостно ожидава искренноподканнителна, и охотнорачителна любов, о младораслiй славенооболгарскаго рода отрасли да воспомините вашите преславнiй древнiй славенноболгарски праотцы!

Които народа оправляваха,
И с наука го просвещаваха!
А ныне оу него много оучилища пусты,
Человек като помнели, изгуба си чувсты!
О! как ли можеш да терпиш сирота,
Нел' виждаш, от другите да е срамота!

С такива мисли и настроения се заел Неофит Бозвели да напиша и издаде Детоводството. Предговорът, освен това, отхвърля като учебни книги часослова, псалтира и апостола почти със същите думи, с които са отхвърлени в граматиката на Н. Рилски (която Бозвели може би вече е бил прочел в Крагуевац), следвайки мисълта още на Берон. След като излага плана на училищната енциклопедия, предговорът съветва учителите да не отбягват матерния си език и да го чистят от турски думи. Накрай се развива нова проповед за нуждата от образование във връзка с "блатото на невежеството", за да не угасне оня "совсем малiй свет на оученiето, който са начна да се показва в ныняшното време в наши род". Предговорът съобщава на младежта, че авторите имали за нея още премного полезни, "готовопреписанни" книги за печат и свършва с поздравление към нея.

Патриотизъм, дълг към родината. - Букварът - втората част на Детоводството - по разпределение и съдържание показва известна зависимост от Рибния буквар на Берон. Като него и Н. Бозвели не дава отделни срички за упражнение в четене, а направо едносрични думи ("речи единосложни"): огн, ум, плот, свет и др.; също тъй и тук са използувани нравоучителни изречения, които срещаме у Рибния буквар и които са превод от гръцкия "Еглогар" на Дарвар. Интересни по тенденцията си примери за четене има тая част на Детоводството; още най-малките българчета трябва да прочетат и запомнят "верен болгарин, юнак болгарин", "окаянна-та болгарiа, славны-те серби, славни славяны" и др. - характерни за патриотизма на автора.

Тоя патриотизъм минава в твърде смела за времето си проповед във втората, сборна, част на Детоводството (вж. по-горе), дето четем за отечеството следните наставления: "Всякiй има долг не отменнен, и от бога определен, да люби неговото отечество, и да има велика грижа, колкото можи, за неговы ти полезни. Защо общата любов на отечеството, придобива общы ти ползы; и когда ся грижими за общити полезни, не ся лишими и от сущата наша полза." И по-нататък: "Това е явно, как всякiй человек, никак неможи да отбягни от смерта си когда, това е тако: защо да любими животат, и за любожителството негово, и той, и неговата жена и неговити деца, и всички ти негови сродници и негови ти согражданы, да ся поробват, и да ги продават както добичита; бедное отечество! Колика пак сладост! колика радост! колико веселiе е! Ако после бедиты поживяймы и видими славно отечеството, согражданы ти побъдоносцы, сродницыти, женыти, чадата, и сущiй нас свободни, и прiемлющiи добрини ти, на отечество то, и да ся почитами от другiи те родове, за нашето добродетелство." Краят на книгата отново говори за дългът към родината: "Гдето е отеческая любов, тамо цавтят много честни добродетелства, които ги повянва един согражданин, който можи да помогне на отечеството и не му помага. За то молим, колкото странствуват и живеат по страннiи царства да мислят добре, и да притече всякiй за отеческата полза!!!"

География на България: национални тенденции. - От другите части на Детоводството за отбелязване е "Землеописанiето" (пета част) - първата наша география. Сведенията тук са най-подробни за българските земи и градове. Докато, например, в бележките за Австрия и Франция е споменат само по един град (столиците Виена и Париж), в Тракия, България и Македония са посочени множество градове и села, повечето от които Неофит Бозвели сам обиколил и говори за тях по свои впечатления. Не е пропуснал да отбележи дори такива малки тогава селища като Клисура, Чирпан, Лясковец, Жеравна, Бабадаг, Оряхово. Цибър, Ловеч, Етрополе, Мелник, Бобошево, Радовиш, Куманово и др. Общо, за България, са дадени следните сведения: "Болгарiя ся именува нашата землiа оу която живееме: и някогаж имала особнiите си владетели, и Князи - от които ся лишила и впаднала в поданство оу 14-го века"... "Нахождатся оу нея до 1,800,000 жители - има воздух благорастворен, клiма весма здрава и изрядна, земля преизобилна и плодоносна. Оукрашавася от разновиднiи горы, планины, радостотворнiи равни полета - имаже и добро преизобилство от всякаквiи сеидби"... Повечето от жителите са българи, които "говорят един изпорасялны славенски iазык - който до ныне неприiел правилно оустроенiе, от свое матернего iазыка: болгарите общо са простосердечнiи - в науката никак несклоннiи, и нерачителнiи, обаче страннолюбцiи, благоговейни, трудолюбиви, спокойни и мирнiи; добросклонни и остроумнiи, но неученiето ги прави совсeм диви, невежи и посмeваеми от другитe искуснiи и оученiи Еувропейски народи"... Като отбелязва началния подтик у мнозина родолюбци да работят за българската просвета, Неофит Бозвели се и оплаква за трудностите, които срещал събирайки спомоществователи за Детоводството. - В горните думи не може да не се види пряко влияние от Паисий, както изобщо в духа на книгата. Идеализирана е нашата земя, похвалени са българите, за всички селища се говори със симпатия и щедро родолюбие, тъй че тоя малък учебник и с тенденциите си е въздействувал върху националното съзнание у нас. Когато се открие оригиналът на Детоводството или поне на тази география, при съпоставката по-ясно ще изпъкнат бележките й: за българските селища, повечето навярно лично посетени от Н Бозвели при неговите обиколки из България, главно когато е събирал спомоществователи за учебното пособие. - Особено щедър е Н. Бозвели в описанието на Свищов, дето е работил дълго време - "град край Дунава, на радостотворно място, верху шест холми расположен, с доброизрядное пристанище (Лиман), по край което има чиннорядовнiи и порядочнорасположенiи торговскiи магазiи и три церкви, две прекраснiи, и чиннопорядочнiи оучилища. Помястнiи производ има изрядно добровкуснiй вина: от които правят велика торговина, по много места, и по страннiи царства. Природно мястное има, весело радостотворнiи и изряднейшiи прекрасни расходки. Жителити са любочестнiи, любоучителнiи и весма рачителнiи на торговщината, торгующе с многiи места с разнiи торговине и купли."

Диалогът "Просвещенный Европеец". Картина на робството. - Двата диалога на Неофит Бозвели, които макар да са печатани дълго след смъртта му, не останали неизвестни на неговите съвременници, са най-интересните му книги. Те главно разкриват особения борчески дух и темперамент на тоя български духовник, у когото кипи неизчерпаема ненавист към гърците. Като книги, писани под натиска на силни преживелици у един наистина "доблестен страдалец" (както сам се нарича в първия диалог), затворен зарад родолюбието си, книги писани искрено, за обществена проповед и протест - различни от почти всички дотогавашни книги-учебници - те отразяват и важни черти от обществено-националното съзнание на българския възродител. След Историята на Паисий, която Бозвели знае и споменава, след автобиографията на Софроний, тия диалози са първа пълна картина на робството. В тях вече е готов утрешният публицист, готова е черковната борба с нейната страст, издръжливост и идеализъм. Онова, което навярно мнозина тогава са съзнавали и чувствували, намира израз от един риторичен полемист, чиято сатира стига и до крайни напрежения на езика и синтаксиса. Диалозите при това представят за времето си нов литературен вид у нас. Писани под влияние на новогръцки образци и особено на сръбския диалог "Мати Сербiа и Син Сербин" (от 1815 г.), и двата диалога имат не само богат материал както за характеристиката на автора, така и за общото положение у нас през 40-те години, но преди всичко отбелязват задълбочено общо съзнание и чувство за родината, като дават първата й персонификация. България е представена възрастна, измъчена жена, която знае само в общи черти и по-едри периоди положението на синовете си и разпитва един от тях за точни сведения, като отправя съвети как да подобрят своята участ. Така схванат, образът на България като общ дух не е лишен от известен поетически изглед и позволява да се опишат подробно страданията на българите под гръцкото иго.

Първият диалог представя Майка България като отшелница с черно разкъсано расо и забрадка в една висока пещера край Янтра. Той има едно важно лице повече: - Просветеният Европеец, който довежда при полумъртвата своя ученик, сина й. Мисълта за отношението между тях е основата на нашето Възраждане и трябва да се подчертае тук персонификацията на тая мисъл. А във фактът, че Европеецът сам идва при родината ни, се отразява наистина проявеният вече интерес към нас от чужбина. Просветеният Европеец приближава с обич и сърдечно желание да помогне на нещастната България, към която се обръща със следните думи: "Приз много Народы приминах, и пригледах просветителныте тяхны училища сос искусны и добронравны учители, и ученици, разни доброискусны ходожественны фабрiки - благочинни наредбы достойны на обществата си членови, праведнозаконны права управители всите един другиму спомагающи, в искренна любов благосклонно обвязаны, братолюбезно и согласножителствующи - царските и церковныте закони покорно пазят, обществата с украшават - и общите си майки развеселява - и от всяка страна похвали предобиват - и от Боги благословенiе Авраамски получават... А тука межда твоите - (не зная - умат ми ся замая как да гу нарека) сынове, гледам премрачие темнина, завист и рвенiе, лакомство, грабленiе, клевети, предателства братовозненавиждане... и брато-отцеубiиства - всите ся уклонили - в темнината варвят... нипощо ся посмышляват, чи е от светат срамота - и от всевидящаго, и правосудящаго Бога грехота... воистинну вервай мя. - Аз кумахай светат, за да изпытам кой народ, в какво благочинiи, и доброправiи преминува, обиколих - но в такова премрачна темнина, и в таково богомерско и человекоумразно и прегнуснаво и за уплакване достойно состоянiе, не видях... освен твоите опацы сынове. - Гледам и тебе, която им си от край обща майка, чи тя везали, до смерти наранили, очите и ушыте ти сос дебела пластина привезали, за да не ги виждаш и слушаш, що правят. - Прости мя инди многонаранинная и бедствующая болгарская мати! Молим тя, полегичка востани; ето очите и ушыте ти отвезахме - виждам ли тогова, когото при тебе сос много вω имято Божiе заклеваныта доведох, за да тя види, в какво жалостно состоянiе ся нахождаш! и като сущи твой сын, да тя пощади - и като на суща майка, безсумненiе причиныте от които ты толико годины ся смертоносно нараняваш, заслепяваш, и заглушаваш, право, и накасо убади - и като що ги разумееш - тутакси от непокорните ти синовни смертоноснн раны ще ся исцелиш - благодаренiе Богу и Султану ще воздадеш." По-нататък Европеецът не взема особено участие в разговора. Съдържанието на диалога, това което трябва да се изложи, е в думите главно на сина, разпитван от майката, даваща му съвети. Тя благодари отначало на Европееца, че е довел един неин син, и се учудва защо българите не залягат за своята просвета и не ги ли е срам от другите просветени народи, като живеят в такъв мрак и поквара; след това заклева сина си да й каже защо това е така, коя е причината. С голяма скръб и преданост синът обяснява, че за бедствията на българите са виновни чорбаджиите, от които много семейства са избягали и се пръснали по чужбина. Чорбаджиите се гърчеят и заедно с гърците ограбват населението. Споменава се опитът на Неофит Бозвели да стане търновски митрополит и по-подробно се описва положението в търновската епархия под владишкото и чорбаджийско робство, както изобщо развратът и грабежите на фанариотите. Майката е ужасена от разказа, а Просветеният Европеец пак повтаря, че никой друг народ освен българският не се намира в такова "безбожно, безчеловечно и бедно и окаянно, уничиженно и хулно состояние". Накрай Мати Болгария осъжда духовенството и чорбаджиите, като съветва българите, които също имат еднакви права с другите народности в Турция, да искат от правителството свои владици и да работят усилено за просвещението си.

Диалогът "Мати Болгария". Изобличение срещу гръцкото духовенство. - Вторият диалог, който има сравнително по-добро развитие, ограничава разговора само между майката и сина; образите остават същите, съдържанието само има по-широки рамки. С голяма скръб и съкрушение Мати Болгария вижда синовете си пръснати вън от родната земя и пита какво ги е накарало да бягат от нея. "За уплакване достойни, мои премили, горки рожби, като ходите по светът, не виждате ли на другите народни майки рожбите, как са от словесния науки просвещени и сос всякакви изкуства украшени? Коя ли друга народна майка, като вашата, си гледа по светът милите, горки рожби разпръснати, а които са си останали при нея совсем неображени и нечувственни, непознавающи от кой за какво се сосипват, услепяват, занемяват и заглушават, че толико години за народната си полза отнюд не се благоразсудно смишляват!" На тоя възглас се явява един син на Мати Болгария, който отговаря на въпросите й. Българите се пръснали по чужбина от кърджалийските насилия, а сега не смеят да се приберат от гръцкото духовенство, което е замаяло турската власт с подкупи и коварство, та преследва и граби нещастното българско население. Гръцките духовници са "очарователни убайници, претворящи черното в бяло, кривдата в правда, лъжата в истина и срамното в равно", та макар да е унищожено кърджалийството, положението на българите поради фанариотите не е по-добро. Напротив; синът не намира думи да го опише: "Милая ми майко, трябва да имам небото за хартия, морето за чернило и Матусаловите години, и да празова из стихотворците боговдохновеннаго царя, пророка Давида, чуднаго Гомира [Омир], дивнаго Виргилия, чудеснаго Овидия и плачевноридателя, йерусалимскаго пророка Иеремия, за да ми спомогнат оживително да ти изложа туй смъртоносное тегло и обстоятелно, милая ми мати, да ти го предложа, че сичко сос пророка Йеремия и ти да викнете с него заедно, прилично и жалостно да наредите и уплачете горките твои рожби! Те уста имат, език нямат, очи имат, но не виждат, уши имат, но не слушат, теглят повече от скотовете и защо не знаят. Горко воздишат, и пъшкат, но за коя причина не смеят да попитат."

Еничарското зло е било явно, видимо; могло е да се избегне или претърпи; а злото от гърците иде тайно, коварно, смъртоносно. Нататък се описва духовното иго в най-черните му прояви, което се крепи на доверието на турците към гръцката духовна власт, на българското търпеливо невежество и на гръкоманството. Докато в първия диалог предимно се изобличава чорбаджийството и робията в търновската епархия, тук се рисува общата картина на поквареното гръцко духовенство в цялата страна, като се почне от най-високия му представител патриарха. Изобличена е цялата теория и практика на това духовенство, външните и вътрешните му страни, разврат, подкупничество, теглото от него както в материално, така и в нравствено отношение с подробности и възмутителни примери. Изводът от всичко изложено в диалога е, разбира се, само един: това духовенство трябва да се премахне, а пътищата към тая цел се почват от Мати Болгария. Първо - да се оплачат българите, като верни поданици на правителството, да търсят от него правата си, да се молят на султана, който е чадолюбив и справедлив, да имат свои представители пред Високата порта и свои владици. Второ - по-важно - сами българите да се просвещават. Ненапразно са казали мъдреците: "учение свет, а не учение тъма". Майката прибавя: "И колико има разлика мъртвият от живият, толико и ученият от неученият, небото от землята и ад от рай." "Смишлявайте, прочее, благоразумно и на просвещенните народи подражавайте, за общенародното си жителство, за ползата общенародно и братолюбно всячески, всякогаж усердно залягайте. Пред правителството теглото си чистосердечно убаждайте, божествените и султанските закони бдително пазете"... Наред с това: "Училища, училища и учители, милии ми рожби! Тамо щат да ви се отворят зажумените ви очи, за да познаете на що зависи и состои человеческото благополучие и вечное блаженство." Няма друг начин за спасение освен тоя. "Време, прочее, не губете, но както ви говорих направете и за просвещение книги всякакви, всячески вадете. Като поръчва накрай на сина си да напечати тоя разговор, майката в дълъг монолог пак призовава синовете си да се свестят, пробудят и избавят от гръцката безбожна власт. Тоя настойчив и трогателен позив завършва с думите: "Послушайте ме, мили ми рожби, посъбудете се, към учение тичешком идете, просветете се и чрез просвещения разума отървете се от тая ядоутровна, тлетворна, прилепчива чумохолерна, смертоносна и всепогубна болест, която ви е живи в тартаромрачното невежество заробила, очите, устата и ушите ви совсем затворила, умът ви помрачила, че ни Бога, ни закон, ни вяра, ни род, ни отечество, нито человечество познавате, а като нечуственни се измамяте: вместо просвещение, помрачение разума, вместо благодат и благословение, гняв и клетва Божия, вместо благочестие, залудное душегубителное с пари купуемое суеверие! - Не стойте, прочее, не стойте, мили ми рожби! Не стойте като мъртвонечувственни в туй си грекоманское ядоутровное, вчесосипное, поразителное и ослепителное невежество, но се постреснете, посабудете, мало в себе си подойдете и к просвещению разума и славесности се поубърнете и се попросветете, и сами себе си познайте, чисто погледнете чрез просвещения разума и познаеше сами себе си. Бога видимите и невидимите направи, законът, вярата, род, отечество и должността си, начнете да живейте като словесни человеци, за да получите от всите народи чест и похвала, полза и угодност, да бъдите и на отечеството и на владетелното державство и на милата ваша горка прожалена майка Болгария утеха, отрада и веселие, за да воздава и та всеблагому промислу благодарение, моляще да ви просвещава, вразумява, научава, наставлява и управлява в полезните сугубни спасителни добрини да следувате и в настоящий и вечний пут жизни, във вечное блаженство радости, мира, спокойство и слава. Амин."

Неофит - родоначалник на черковната борба. - Диалозите на Неофит Бозвели откриват нов важен момент в развитието на нашето Възраждане не само за това, че пръв път се заговорва в тях за чорбаджийското зло, а повече затова, че представят нов опит да се обгърне общата съдба на българите. И ако тия диалози не са получили по-широка гласност като са останали непубликувани тогава, Неофит Бозвели в разговори и писма е успял значително да повлияе в тая посока, за да бъде с право смятан родоначалник на черковната борба и общо на следващия период от Възраждането, когато се явяват нови обществени задачи и национални стремежи. Борец, когото враговете държат във вериги, народен трибун, затворен в манастирска килия, Неофит Бозвели се издига над своето време, вълнуван от по-големи идеали. Буйният му патриотизъм, който не се сдържа в рамките на чисто учителската дейност, за пръв път противопоставя на гърците една ненавист, равна на която мъчно може да се посочи и която става неотменен елемент в страстта на понататъшната борба. А тя е всъщност първата истинска борба в новата ни история. Предишните възродители работят против инертната съпротива на българската маса; будят, просвещават, борят се със свои. Неофит Бозвели пръв се почувствува силен да се бори с чужди - с опасните врагове на българщината - тогавашните гръцки духовници. Тая борба отне живота му, но той завеща своята духовна сила на следващото поколение, което взе неговия пример и победи. Така заедно с това елинизмът получи своя най-тежък удар - от един свой възпитаник, който по гръцки образец ковеше сложни и тежки думи за безмилостно, убийствено изобличение на гърцизма. На границата между две фази от Възраждането Неофит Бозвели хвърля своята голяма неспокойна сянка в новите пътища към средата на миналия век и наистина е първият наш бунтовник, още преди да прозвучи гласът на революцията.

БЕЛЕЖКИ:

1. Ударенията и придиханията в текста тук са изоставени. (Бел. на автора) [обратно]

БИБЛИОГРАФИЯ:

В. Друмев. Мати Болгария. Пер. спис. IX-XII, 1874-1876.

П. Р. Славейков. Отец Неофит Бозвели. Сб.НУ, XII, 379 нт.

Й. Георгиев. Неофит Бозвели като борец за църковната ни свобода. Ст. Загора, 1911.

Ив. Д. Шишманов. Един непознат труд на Неофит Бозвели. Сб.НУ, XVIII, 252 нт.

Н. Ванков. Неофит Хилендарски като книжовник-педагог. Училищен преглед, V (1990), кн. 7-8, 583 нт.

Ив. Д. Шишманов. Нови студии върху бълг. възраждане. Сб.НУ, XXI, 498 нт.

А. П. Стоилов. Училищен преглед, XX (1921), кн. V, 91 и Духовна култура, 1922, кн. 13-14, 57.

М. Арнаудов. Неофит Хилендарски Бозвели. Българска история, библиотека, Т. 1 (1927).

В. Пундев. Един забравен буквар. Литературни новини, г. 11. бр. 4 от 21 окт. 1928.

НОВА БИБЛИОГРАФИЯ:

Арнаудов, Михаил. Непознатият Бозвели. Първообразът на "Мати Болгария" и други необнародвани трудове и писма. С.: БАН, 1942.

Бозвели, Неофит. Съчинения. Съст. Ст. Таринска. С.: Български писател, 1968.

Смоховска-Петрова, Ванда. Неофит Бозвели и българския църковен въпрос. С.: БАН, 1964.

Неофит Бозвели и българската литература. Съст. Г. Димов и Ст. Таринска. С.: БАН, 1993.

© Васил Пундев
© Издателство LiterNet, 29. 10. 2003
=============================
Публикация в "Библиотека "Български писатели". Под ред. на М. Арнаудов. Т. I, София: Факел, 1929.
Публикация в "Библиотека "Български писатели". Т. I. Под ред. на Н. Аретов. Варна: LiterNet, 2003.