Никола Атанасов Радулов е роден в с. Айдемир през 1877 г. Гимназиално образование получава във Видин. Завършва славянска филология в Софийския университет (1903). За пръв път публикува в сп. "Български преглед" (1900). През 1906 г. театър "Сълза и смях" представя едноактната му пиеса "Домашен приятел", а през 1913 г. Народния театър - "Огнището угасва". Като военен кореспондент през Първата световна война Никола Атанасов написва книгата "Тутраканска епопея". Драматург е на Народния театър в София (1919). Управлява българското консулство в Лион (1922). От 1928 до 1931 е директор на Графическото училище при Държавната печатница в София. Участва в Управителния съвет на Съюза на българските писатели и по-късно става негов председател (1935). Участва в редактирането на сп. "Училищен преглед" (1912-1938), "Славянски глас", в. "Неделна епоха". Ръководи критичния отдел на сп. "Българска сбирка", където помества годишни литературни прегледи. Сътрудничи на "Наблюдател", "Листопад", "Военни известия", "Отечество", "Съвременна мисъл", "Епоха", "Народ", "Българска мисъл", "Литературен глас", "Мир", "Заря" и др. Атанасов е автор на романа "Ехо от бурята" (1940), повестите и разказите "Тези, които горят" (1938), изследва живота и литературното дело на Ц. Церковски (1921), чиито съчинения в три тома редактира през 1947 г., творчеството на Кирил Христов (1944). Псевд.: Н. Айдемиров. Умира на 6.12.1947 г.

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

  из Българската литература през 1905 г.
  из Българската литература през 1906 г.

ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

  Т. Г. Влайков
  Цанко Церковски

© Електронно издателство
LiterNet, 2002-2004