Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

из БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ПРЕЗ 1906 Г.

Никола Атанасов

web | П. К. Яворов. Критически силуети

[...] Никой поет у нас не възбуди толкова справедливи надежди  за богата и плодотворна работа, за изобилна поетична жетва като Яворов. От всички наши по-млади поети само нему провървя и в скоро време беше принуден да отпечата второ издание на сбирката си от стихотворения. След това настъпи пауза от мълчание, до като да го видим пак в страниците на нашите списания. Но прежният Яворов, певецът на селската неволя, певецът на гражданската скърб се преобрази в модерен романтик. Старите мотиви на лириката му се смениха от тъга по нещо незнайно; с възтежка символика почна да изобразява угнетеното състояние на духа си. Някогашният светъл призив за борба със злото в най-разнообразни форми отстъпи място на полусветлината, на полуистината, на полуживота. Лирикът е уморен, с разбита душа; разочарованието е пълно. Останал без идеал, без велики пориви, той издига култ на разочарованието. В “Песен на песните ми” заявява, че за него умрели “и дявола и Бога”.

Страдание! Едно страдание безлично,
Жалко, безразлично,
Там негде по средата
На истината и лъжата.
По нататък изповедта е още по-откровена:
И ей ме днес: погледай, върх е - самота
И ти се върна, моя красота:
Да, няма зло, страдание, живот.
Вън от сърцето ми - кивот,
Където пепелта лежи
На всички истини - лъжи.
Да, нема дух и нема вещ
Вън от гърдите мои - пещ
На живия вселенен пламък,
На целата вселена храм!...

Това са хвъркати стихове, които звучат като ударена стомана; те са обработени от стар, опитен майстор. Те бликат от своеобразен живот, вдъхновението лъха във всяка мисъл, във всеки смел образ, но... свърх това се чувствува и упоята на поета от фразата: защото в поета след убиването и вярата във великия смисъл на живота, не остава дълго, освен красивата фраза, красивата поза. И никой от нашите поети не умее с такъв разкош да окръжи пустотата си, никой не умее тъй изкусно да прикрие трупа си с рози. Затова Яворов даже такъв пак пленява; старият магьосник не е забравил изкуството си. Нещо по-вече - Яворов ако е изгубил откъм съдържание, значително е порастнал откъм формата. Като виртуоз на езика, Яворов нема съперник между нашите поети. Такава е съдбата на таланти, които изгубват смисъла на живота - те цялата си енергия съсредоточават върху формата, до като я докарат до пълен абсурд, до нетърпим фалш. Яворов няма да стигне до там - той е дълбока натура и сегашното му смътно живуване ще се разсее, романтичната му тъга ще добие по-определени контури.

 

 

© Никола Атанасов
© Издателство LiterNet, 15. 07. 2002
=============================
Публикация в сп. "Българска сбирка", 1907, г. XIV, кн. 1, с. 26-27.
Публикация в "П. К. Яворов. Критически силуети (1901-1910)", съст. Албена Вачева, Цветан Ракьовски, LiterNet, 2002.
Публикация в "П. К. Яворов. Критически силуети (1901-1910)", съст. Албена Вачева, Цветан Ракьовски, УИ “Неофит Рилски”, Бл., 2002.